ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1137
гр. Бургас , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501401 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД –
гр.София, против Разпореждане №3027 от 24.06.2021г., обективирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение №1476/24.06.21г., постановено по ч.гр.д.№3883/21г. на
Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника Н. Т. С., за сумата
93.36 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 26.12.2019г. –
27.07.2020г., както и сумата 143.62 лева – обезщетение за забавено плащане за периода
27.12.2019г. – 12.03.2020г. - всички по договор за паричен заем №374793/26.11.2019г.,
сключен със „Сити Кеш“ – ООД и договор за цесия от 02.11.20г., сключен между „Сити
Кеш“ – ООД и „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните суми.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 31.05.21г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу Н. Т. С., за следните суми: 500 лева –
главница, 93.36 лева - договорна лихва, начислена 26.12.2019г. – 27.07.2020г., както и
сумата 172.84 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 27.12.2019г. –
12.03.2020г., 25.00 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
1
Излагат се твърдения за сключен на 26.11.2019г. между длъжника и трето лице –
„Сити Кеш“– ООД – договор за паричен заем №374793, за сумата от 500 лева, платима на 8
броя равни месечни погасителни вноски, при договорна лихва, в размер на 93.36 лева и
месечна погасителна вноска, в размер на 74.17 лева. Уговорено е обезщетение за забава
върху, неплатената главница, в размер на законната лихва за всеки ден просрочие, от датата
на забавата, до окончателното плащане на дължимите по договора суми. Излагат се
твърдения за сключен на 02.11.20г. договор за цесия, по силата на който заявителят
придобил от кредитора процесните вземания, като съгласно упълномощаване от цедента,
съобщил , като съгласно упълномощаване от цедента, съобщил ята на длъжника. Твърди се
изпадане на длъжника в забава и се претендират процесните суми. Представя Общи условия
на „Сити Кеш“ - ООД; договор за заем; погасителен план, пълномощно.
По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №1476/24.06.21г., за сумата 500 лева – главница, 29.22 лева – обезщетение за
забавено плащане за периода 14.07.20г. – 31.05.21г., както и за 17.27 лева – държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С тук обжалваното разпореждане на Районен съд Бургас, е отхвърлено
заявлението за сумата 93.36 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
26.12.2019г. – 27.07.2020г., както и сумата 143.62 лева – обезщетение за забавено плащане за
периода 27.12.2019г. – 12.03.2020г., като е прието, че размерът на договорната лихва –
40.05% е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, като надвишаващ трикратния
размер на законната лихва; клаузата за мораторна лихва и заявлението са неясни и въпреки
оставяне на заявлението без движение, не е уточнено как се формира.
В частната жалба се излагат съображения, че размерът на ГПР е в законовите
рамки, а не съществува императивна норма, регламентираща размера на договорната лихва.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен
съд намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно – по
отношение на договорната лихва.
Видно от представения Договор за паричен заем, страните са се договорили
предоставената сума в размер на 500 лева да бъде върната на 8 месечни двуседмични
вноски, при ГПР – 48.19% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05% Така
уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не
надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
2
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице
ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в
полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с
добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на
40.05 %., след като формално ГПР е в законовите рамки – 48.19 %. Поради това уговорката,
касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер
на 93.36 лева, за периода 26.12.2019г. – 27.07.2020г.
Досежно претенцията за присъждане на мораторна лихва, обжалваното
разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Предвид
цитираното по-горе решение на ВКС, следва да се приеме, че е противно на добрите нрави
да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. В случая договорено е и се претендира обезщетение за забава, в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Доколкото законната лихва се начислява годишно,
договарянето на същия размер, но начислен подневно противоречи на добрите нрави.
Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно
досежно договорната лихва. В останалата част, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски. Доколкото с въззивното определение като краен резултат е
уважено частично заявлението, в полза на заявителя следва да се присъдят частично
направените разноски. При внесени 15 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно следва да се присъдят 25.61 лева.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Разпореждане №3027 от 24.06.2021г., обективирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение №1476/24.06.21г., постановено по ч.гр.д.№3883/21г. на
Бургаски районен съд, в частта, с което заявлението е отхвърлено за сумата 93.36 лева –
договорна лихва за периода от 26.12.2019г. – 27.07.2020г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“,
№25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис4, заповед за изпълнение на парично вземане по
чл.410 от ГПК, против длъжника Н. Т. С. ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***,
за сумата 93.36 лева – договорна лихва за периода 26.12.2019г. – 27.07.2020г., дължима на
основание договор за паричен заем №374793/26.11.2019г., сключен със „Сити Кеш“ – ООД и
договор за цесия от 02.11.2020г., сключен между „Сити Кеш“ – ООД и „Агенция за събиране
на вземания“ – ЕАД – гр.София, КАКТО И 25.61 лева – съдебно – деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕТО В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4