Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
27.07.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора ………...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 605 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.К.Т., депозирана против наказателно постановление №
38-0001708/12.12.2019г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
жалбоподателя, са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ и по т. 2 от НП, на основание чл. 178в, ал. 5 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение
по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се инвокират
доводи, че наказателното постановление е постановено в нарушение разпоредбите
на чл. 53 и сл. ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба. В хода и по реда
на съдебните прения излага съображения, че ползва таксита за лични нужди,
защото няма откъде да вземе друга кола и никога не е карал таксиметров
автомобил, както и, че никой не му е обяснил, че трябва да закрие табелата.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и изложени в хода по същество фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 271504/19.11.2019г. против
жалбоподателя, за това, че на 19.11.2019г., около 14,58 часа, в град Русе, бул.
„Цар Освободител“ № 42, посока Автогара Юг, управлява лек таксиметров автомобил
за обществен превоз на пътници Дачия Логан, категория М 1, с рег. № Р 36 50 РВ,
собственост на Венци Транс Ауто ЕООД, който таксиметров автомобил е бил
оборудван съгласно изискванията на Наредба № 34/1999г. на МТИТС, с открита
табела „Такси“, без табела „Не работи“, с включен електронен таксиметров апарат
с фискална памет ЕТАФП, без да притежава Удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“ и без да притежава Удостоверение за психологическа
годност, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушения, с правна
квалификация по чл. 18, т. 5 и по чл. 18, ал. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
на МТИТ.
Въз основа
на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с
фактическо описание на всяко едно от двете деяния, идентични с тези съдържащи
се в АУАН.
На
основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН, наказващия орган след извършена допълнителна проверка
е установил, че водачът е придобил Удостоверение за психологическа годност №
606333 от дата 09.12.2019г., поради и което е изменил дадената от
актосъставителя правна квалификация по т. 2 от акта и е квалифицирал
нарушението като такова по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТИТС,
за което на основание чл. 178в, ал. 5 ЗДвП му е наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 лева. По т. 1 от наказателното постановление
наказващият орган е приел, че не е налице промяна в правната квалификация на
описаното в АУАН деяние и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.
18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните правни изводи:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от нарушенията и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какви конкретни нарушения е
санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също
и конкретните законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени
от административния орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Противоречието
между фактите и правната квалификация на деянието, описано в т. 2 от НП са
преодолени от страна на административнонаказващия орган по реда на чл. 52, ал.
4 ЗАНН.
Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя с издаденото наказателно
постановление.
По
изложените мотиви съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално
основание.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина две
административни нарушения по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ
и по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ, както от обективна,
така и от субективна страна.
По
отношение нарушението по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ
Съдът намира, че от доказателствата
по делото безспорно е установено и доказано, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г., тъй
като на посочената дата и място е осъществявал таксиметров превоз без да
притежава Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“.
От показанията на разпитания в
процесуалното качество на свидетел актосъставител Ю.Д.С., чийто показания по
своята доказателствена същност представляват преки доказателства безспорно се
установява и доказва, че управляваният от жалбоподателя лек таксиметров
автомобил е бил маркиран и облепен според изискванията на Наредба
№ 34 от 06.12.1999г. на МТ, бил е с открит знак „такси“, без поставена табела „не работи“ и същият е
бил с включен електронен таксиметров апарат.
Съгласно легалната дефиниция на
понятието „таксиметров превоз“, съдържаща се в § 1, т. 26 от ДР на ЗАП, „таксиметрови
превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите
държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
Легалната дефиниция на понятието „таксиметров
превоз“, не съдържа изрично изискване да е започнал или да е завършил превоза, а
съгласно същата е достатъчно да е налице вписан в регистъра на ИААА таксиметров
автомобил, отговарящ на всички изисквания по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ, който водачът да държи в готовност, за да изпълни пътуване
до определена от клиента цел. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят
е управлявал по лек автомобил, който е отговарял на всички изисквания по чл.
21, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г., чийто знак „такси“ не е бил свален
или закрит с калъф, нито пък на предното му стъкло вдясно е имало табела „не
работи“, както изисква чл. 46, ал. 1
от същата Наредба и едновременно с това, автомобилът се е движил по бул. „Цар
Освободител“ и е можело да бъде нает по всяко време, съгласно чл. 36, ал. 1, т.
3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, за да изпълни пътуване до определена
цел и всички тези безспорно установени факти напълно покриват легалната
дефиниция на § 1, т. 26 от ДР на ЗАП, за извършване на „таксиметров превоз“.
По делото не е спорно, че водачът
не е притежавал Удостоверение „Водач на таксиметров автомобил“.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на дееца са намерили отражение представи, че е управлявал
таксиметров автомобил, с открита табела „такси“, без табела „Не работи“, с
включен електронен таксиметров апарат, както и че към датата на извършване на
таксиметровия превоз не е притежавал Удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“ и въпреки това е привел в движение и е управлявал посочения
таксиметров автомобил, с който е извършал таксиметров превоз.
По гореизложените мотиви, съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е извършвал
таксиметров превоз.
Във връзка с доводите на
жалбоподателя, че е ползвал автомобила за лични нужди, съдът намира това само и
единствено за защитна теза и следва да бъде посочено, че незнанието на закона
не може да бъде извинително и не е от категорията обстоятелства, изключващи
административнонаказателната отговорност на дееца за извършеното от него административно
нарушение.
Правилно е издирена и приложена и
съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАП, в която санкцията е в абсолютен размер, а именно 2000 лева.
В същият смисъл са и Решение от 23.12.2019
г., постановено по к.а.н.д № 319 по
описа на Административен съд – Русе за 2019 г. и Решение от 13.11.2019 г.,
постановено по к.а.н.д. № 241 по
описа на Административен съд - Русе за 2019 г.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива белезите
на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде
направен извода, за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Отделно от
това видно от представената справка от ИА „АА“ не се касае за изолирана или
инцидентна проява, а след като е бил вече санкциониран, жалбоподателят отново е
извършил същото нарушение, което обосновава и извод, че по отношение на него
целите на чл. 28 ЗАНН не биха били постигнати.
На
последно място не представлява такова обстоятелство представеното Експертно
решение № 1243/22.05.2014г.. Отделно от това същото е със срок на инвалидизация
по 01.05.2016г.
По
отношение на нарушението по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от
15.05.2006г. на МТ, съдът намира следното:
Съгласно
приетата за нарушена материалноправна разпоредба на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
на МТ, при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач
на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата
представят удостоверение за психологическа годност.
Между
страните не е налице спор, а и от представените по делото писмени доказателства
– справка от Регистър за психологическа годност на водачите за явяванията на
психологическо изследване № 606333/09.12.2019г., безспорно се установява и
доказва, че към датата на нарушението 19.11.2019г. жалбоподателят, като водач
на таксиметров автомобил, не е притежавал Удостоверение за психологическа
годност, тъй като такова му е било издадено на 09.12.2019г. т.е. след
извършената му проверка, което обосновава и извода, че към датата на
управлението на таксиметровия автомобил от жалбоподателя, същият не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Във
връзка с обстоятелството, че се касае именно за извършване на таксиметров
превоз, важат изложените по-горе мотиви, във връзка с първото нарушение и не се
налага същите да бъдат приповтаряни отново.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. В съзнанието на дееца
са намерили отражение представи, че към датата на извършване на таксиметровия
превоз не е притежавал Удостоверение за психологическа годност и въпреки това е
привел в движение и е управлявал посочения таксиметров автомобил, с който е
извършал таксиметров превоз.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, която предвижда именно административно наказание
„Глоба“, което е в абсолютен размер, а именно 500 лева, на водач, който извършва
таксиметров превоз без валидно удостоверение за психологическа годност.
И по
отношение на това нарушение не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като освен,
че се касае за две нарушения, и това нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК,
приложим на основание чл. 11 ЗАНН. В хода на производството не бяха установени
многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността на жалбоподателя
обстоятелство. Засилената защита и ограничаване на рисковите фактори за
безопасността на движението по пътищата, са основна цел на законодателя по
отношение на безопасното управление на превозно средство и личностните качества
и на водача, извършващ таксиметров превоз. Във връзка с тази основна цел,
неспазване на изискването за психологическа годност на водачите, не може да
бъде определено като маловажен случай.
По гореизложените мотиви съдът
намира подадената жалба за неоснователна, а наказателното постановление за правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0001708/12.12.2019г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на Н.К.Т., ЕГН: **********, с адрес ***,
са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение по чл. 18, т. 5
от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и по
т. 2 от НП, с което на основание чл. 178в, ал. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 500 (петстотин) лева, за
нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: