№ 597
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100508003 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258-273 ГПК.
С Решение № ІІІ-139-20223737 от 13.10.2020 г., постановено по гражданско дело №
56855 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, бил прекратен
гражданския брак, сключен на 11.05.2008 г. между Ц.Т.Ц.., ЕГН ********** и В. И.Ц.., ЕГН
**********, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; постановил
е съпругата да носи своето предбрачно фамилно име – Иванова; предоставил упражняването
на родителските права по отношение на общото им малолетно дете Т. Ц. Ц., родено на
13.12.2006 г., на майката, при когото то ще живее в семейното жилище, с право на бащата да
го взема при себе (със задължение да го връща), при точно определен режим на лични
отношения; осъдил бащата да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен
представител издръжка в размер на 200лева, месечно, считано от 04.10.2019 г., до
настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноски; като е допуснал предварителното изпълнение на
решението в частта за издръжката на осонвание чл. 242, ал. 1 ГПК; семейното жилище,
находящо се в гр. София, ул. „******* представляващо трети етаж със застроена площ
101.20 лв., предоставил за ползване В. И.Ц.. и детето; осъдил В. И.Ц.. да заплаща на Ц.Т.Ц..
месечен наем от 217.25 лв., считано от датата на влизане в сила на решението за
предоставяне ползването на жилището, до настъпване на основание за изменение или
прекратяването му; осъдил Ц.Т.Ц.. да заплати по сметка на СРС допълнителни държавни
такси в размер на 313 лева, а В. И.Ц.. – допълнителна такса от 25 лв.
Недоволна от така постановеното решение останал ответникът в
първоинстанционното производство В. И.Ц.., която обжалва същото в частите му относно
вината си за разстройството на брака, присъдената издръжка за детето в размер на 200 лева,
както и относно осъждането й да заплаща месечен наем за ползване на семейното жилище.
Излага и подробно мотивира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
1
съдебния акт в тези му части. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като постанови, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само мъжът, като уважи в претенцията
за издръжката на детето в размер на 272 лв. на месец и измени решението в частите му
относно определената наемната цена, кто намали същата. Претендира разноски за двете
инстанции. В хода на съдебното дирене поддържа въззивната си жалба. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна Ц.Т.Ц.. депозира писмен отговор на
въззивната жалба, като оспорва същата като неоснователна, като излага подробни
съображения в подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което
да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните от ответника части. В
отговора се съдържа и насрещна въззивна жалба. В нея се изразява недоволство от
постановеното решение в частта, в която е определена наемната цена за ползването на
семейното жилище от бившата му съпруга, като моли същата да бъде изменена на 300 лв.
,както и в частта относно определения размер на дължимата издръжка за общото им дете Т..
Излага доводи, че същата е неправилно определена и моли присъдената издръжка за бъде
намалена до минималния законов размер от 162.50 лв. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от обжалването, като отговарят на
изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същите са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите, въззивният съд
констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като
необжалвано в частите му относно прекратяването на брака между страните като дълбоко
и непоправимо разстроен, фамилното име на жената след развода, упражняването на
родителските права от майката и местоживеенето на детето, режима на лични отношения на
бащата с детето и относно ползването на семейното жилище и дължимите от държавни
такси за развода.
Производството пред първоинстанционният съд било образувано по насрещни
искове с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК, съединени с искове по чл.
322, ал. 2, изречение ІІ от ГПК.
За да постанови обжалваният съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен
съд, приел за установена следната фактическа обстановка :
Страните по спора са съпрузи и имат едно малолетно дете, което е ангажирано и с
извънучилищни занимания, налице е фактическа раздяла, продължаваща повече от две
години. Въззивницата В.Ц. е в пенсионер по болест, като единствения й доход е социална
пенсия. Въззивникът Ц.Ц. работи, реализира доходи над средните за страната. Двамата
освен семейното жилище притежават и търговско помещение, което се отдава под наем и от
което реализират допълнителни доходи.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани по двама свидетели,
водени от всяка страна. При съпоставката на показанията им с останалите доказателства и
данни по делото, се очертавала следната картина на семейния живот на страните: двамата
съпрузи живеели повече от деветнадесет години заедно, имат едно общо дете - малолетният
Т.. Семейството обитавало семейно жилище, находящо се в гр. София, ул. „*******. То
представлява трети етаж, посторен по време на брака, след учредено право на надсторяване
и присторяване от родителите на съпругата. Страните като семейство са живеели в
непостредствена близост с родителите и роднини на съпругата, като тяхната намеса е довела
до влошаване на отношенията между страните. Катализатор е оказало и онкологичното
заболяване на съпругата, което било предпоставка за по-често присъствие на нейни близки в
семейното жилище. Причина за честите скандали ставали и слухове за извънбрачни връзки
на двамата съпрузи, които се разпространявали и поддържали от роднини и приятели от
2
двете страни. След поредица от конфликти с роднини на съпругата ищецът Ц. напуска
семейното жилище през 2019г. Това не преустановило агресията на съпругата и роднините й
срещу него, които продължили да подават различни жалби в компетентни институции. По
молба на съпругата за защита от домашно насилие е съставен предупредителен протокол на
ищеца. Спорове имало и относно ползването на придобитите по време на брака автомобили.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил
обжалвания съдебен акт.
Във въззивната инстанция са ангажирани писмени доказателства. Установи се от
справка, издадена от НАП, че въззивницата е пенсионер по болест и получава само социални
плащания за това. Въззиваемият Ц. декларира в декларация и заяви при разпита му по реда
на чл. 176 ГПК, че източник на средствата му за издръжка е работа в Главна Дирекция
Жандармерия при СДВР. Двамата притежава в съсобственост освен семейното жилище и
търговско помещение, изполдзвано като салон за красота, който отдават под наем.
В двете инстанции не са ангажирани други допустими доказателства.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като
взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения
закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд в споделя в общи линии установената в първоинстанционното
производство фактическа обстановка, касаеща предмета на въззивна проверка по делото, не
счита за нужно да я преповтаря и препраща към нея.
Въззивният съд, след като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, кредитира същите в частите
им, депозирани в резултат на личните впечатления на същите за изнесените пред съда
факти, като кредитира показанията на свидетелите А.Л.Т., А.Д.С. и Е.А.С.. По отношение
на показанията на свидетеля Т.И.И., майка на въззивницата, съдът кредитира само в частите
им, касаещи лично възприети от тези свидетели факти, попадащи в предмета на доказване
по делото, очертан от наведените от страните твърдения.
Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, поотделно страните заявяват следното :
Въззивницата В. И.Ц.. заявява, че е пенсионер по болест, с онкологично заболяване.
Живее спри своите родители, заедно с детето Т., като те й помагат за неговото отглеждане.
Има силно изградена връзка с детето, което не желае даконтактува с баща си.
При изслушването си, въззиваемата страна Ц.Т. Ц. заявява, че е полица в ГД
Жандармерия, живее сам в жилище, което е придобил след раздялата със съпругата си. Не
вижда детето, защото другата страна контролирала срещите с него. Изплаща издръжка и се е
съгласил родителските права да бъдат предоставени на майката, за да не я разстройва с
оглед здравословното й състояние.
Други относими доказателства за твърденията на въззивникя, че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът, не са ангажирани в
настоящето производство.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи
от правна страна :
По жалбата в частта относно вината, дължимите държавни такси и разноски :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни изводи, изложени в обжалвания
съдебен акт относно вината на двамата съпрузи за настъпване на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, намерило израз в настъпилата помежду им фактическа раздяла, като
не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК,
правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.
3
С оглед доводите в жалбата следва да се отбележи следното :
В производството пред първоинстанционният съд и двамата съпрузи са навели
брачни провинения на другия съпруг, представляващи основание на брачния иск, като и
двамата са ангажирали годни доказателствени средства за твърденията си, от които да се
направи извод, че сочените от двамата брачни провинения действително са се осъществили,
допринасяйки за разстройството на брака им. В този смисъл доведените по двама свидетели
разказват за брачни провинения и на двамата съпрузи. Между страните е безспорен фактът
на продължителна и продължаваща и сега фактическа раздяла, представляваща
едновременно с това обективен факт, отразил се върху състоянието на брачната връзка. Ето
защо, и при липсата на други годни доказателства, изводите на първоинстанционния съд, че
и двамата съпрузи са отговорни за установеното състояние на брачната връзка следва да се
приемат за правилни, обосновани и резултат от прецизен анализ на доказателствената
съвкупност. Тук следва да се отбележи, че в процесната хипотеза въззивницата не е доказала
твърденията си за противобрачно поведение на въззиваемия, като следва да понесе
неблагоприятните последици от това свое поведение на недостатъчна процесуална
активност. Недоказаните твърдения не са факти, не пораждат никакви правни последици и
правилно не са били взети предвид от първоинстанционния съд при произнасянето му по
спора.
Предвид това изцяло несъстоятелни са доводите в жалбата на въззивника, касаещи
преценката на доказателствената съвкупност. Следва да се отбележи, че от мотивите на
решението е видно точно от анализа на кои доказателства съдът е приел за установени
конкретните факти по делото, като правните му изводи съответстват на доказателствената
съвкупност и възприетата фактическа обстановка. С цялостното си поведение по време на
брачното им съжителство са допринесли за разстройството на брака, поради което
първоинстанционният съд правилно приел, че и двамат имат вина за това състояние на
брачната връзка. Ето защо настоящият съдебен състав приема изложените в жалбите доводи
за неоснователни, а обжалвания съдебен акт за правилен, обоснован и законосъобразен и
като такъв го потвърждава.
Пряка последица от правилността на решението в тази му част се явява
неоснователността на жалбата на въззивницата в частта относно разноските по делото, както
и относно дължимите от същата държавни такси по водене брачния процес.
По жалбата в частта относно издръжката на роденото от брака дете :
Въззивните жалби на двете страни са неоснователни по изложените в тях доводи.
Безспорно е по делото, че страните са родители на малолетното дете Т. Ц. Ц., роден
на 13.12.2006г. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Следователно задължението за издръжка спрямо
тези деца е безусловно. Размерът на издръжката обаче се определя като функция на нуждите
на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на дължащото издръжка лице,
съгласно чл. 142, ал. 1 СК, и разбира се, като се държи сметка за безусловността на
задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Правилно
първоинстанционният съд е определил размера на общата месечна издръжка на детето Т. Ц.
Ц. в размер на 363 лева - като е съобразил възрастта на детето, обичайните му потребности
за дете на такава възраст, и възможностите на родителите към онзи момент. При това
положение правилно първоинстанционният съд е преценил, че е във възможностите на
бащата да поеме издръжка в размер на 200 лева, съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 СК.
Въззивният съд приема, че е неоснователен довода на въззивницата Ц., че съдът е изчислил
размер от 272 лв., а е присъдил само 200 лв. с оглед диспозитивното начало. При определяне
предмета на делото въззивницата е заявила пред първоинстанционния съд, че претендира
издръжка за малолетното си дете в размер на 200 лв. С принципите на гражданския процес
съдът не може да излиза извън рамките на исковите претенции заявени от страните. По
4
изложените съображения същият правилно е уважил в пълен размер исковата претенция
като е присъдил издръжка в размер на 200 лв.
Неоснователна е и жалбата на въззивника Ц.Т.Ц... По делото са събрани
доказателства, че същият реализира доходи в размер над средния за страната, не издържа
други лица, живее в собствено жилище, поради което във финансовите му възможности е да
заплаща определената издръжка от 200 лв. Съществено при определяне на размера на
издръжката са и материалните възможности на задължения родител, като издръжката винаги
е функция от потребностите на правоимащия издръжка и възможностите на дължащия
издръжката. С оглед изложеното депозираната от него въззивна жалба срещу решението в
частта за присъдената издръжка е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.Предвид това и поради съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, постановения съдебен акт следва да се потвърди и в тази си
част.
По жалбата в частта относно наемната цена, дължима от въззивницата за ползване на
семейното жилище :
Въззивните жалби са неоснователни и в тази си част.
Страните не спорят, че семейното жилище е с адрес гр. София, ул. „*******. То е
придобито по време на брака и е притежавано в режим на семейно имуществена общност.
Семейното жилище представлява надстройка - обхваща стара част на сградата и пристройка
към нея, състояща се от дневна, столова и кухненски бокс, три стаи, баня, тоалетна и
балкони със застроена площ от 101.20 кв.м. След постигнато съгласие на двете страни
ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата, на която се предоставят
упражняването на родителските права и при която е местоживеенето на детето.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно техническа експертиза,
чиято задача е била да определи размера на средната наемна цена на семейното жилище с
оглед актуалното му състояние. Настоящата инстанция кредитира напълно даденото
заключение, според което средният пазарен наем на процесното жилище е 869 лв. Същото
е изготвено при използване на метода на пазарните аналози, при който са отчетени и всички
фактори, влияещи на наемната цена /местоположение - отстояние от търговски,
административни и транспортни мрежи; конструкция на сградата състояние на жилището/,
поради което настоящият състав го кредитира напълно. След като семейното жилище ще се
ползва от съпругата, която ще упражнява родителските права на общото на страните дете, то
дължимият от нея наем е в размер на ¼ от определената наемна цена – 217.25 лв. При тези
събрани доказателства, настоящият състав намира, че решението на първоинстанционния
съд е правилно в обжалваната си част. Във въззивното производство не са събрани
доказателства, които да обусловят различни правни изводи от направените в обжалвания
съдебен акт.
В хода на устните състезания пред въззивната инстанция - В.Ц. направи изявление, че
е напуснала семейното жилище и не претендира ползването му. Изявлението е релевантно с
оглед бъдещите отношения между страните, защото решението в частта относно ползването
на семейното жилище е влязло в сила. Що се касае до оплакването за липсата на принос на
въззиваемия Ц. за придобиване на семейното жилище, това обстоятелство не е в предмета
на доказване по делото, като същото не е установено с влязло в сила решение.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд, с
тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло във всички обжалвани
части.
По разноските:
С оглед изхода на делото и двете страни нямат право на разноски. Съгласно
5
правилото на чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат съобразно
вината. Разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2, предл. второ гласи, че когато двамата съпрузи
са виновни (какъвто е настоящият случай), разноските остават в тежест на всяка страна,
както ги е направила. Предвид което претенциите и на двете страни за присъждане на
разноски следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІІ-139-20223737 от 13.10.2022 г., постановено по
гражданско дело № 56855 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, в
обжалваните части относно вината, размера на издръжката, дължима от бащата за детето и
размера на дължимия наем за ползване на семейното жилище.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на Ц.Т.Ц.., ЕГН ********** и В. И.Ц..,
ЕГН ********** за присъждане на разноските за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6