Определение по дело №255/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 345
Дата: 2 септември 2022 г. (в сила от 2 септември 2022 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20221300500255
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 345
гр. В. 02.09.2022 г.
ОС-В. в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.255-257 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба за определяне на срок при
бавност с вх. № 260920/08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 107/2021 г. по описа на РС
В. подадена от заявителя по делото Й.Б. ЕАД, с която е направено искане да
се издаде изпълнителен лист или да се укаже на заявителя да подаде
установителен иск по реда на чл.422 ГПК. В молбата се сочи, че делото е
образувано на 25.01.2021 г., с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, и въпреки , че е изминала почти година и
половина, съдът все още не е издал изпълнителен лист или указал на
заявителя да подаде установителен иск по реда на чл.422 ГПК..
На основание чл.255, ал.2 ГПК съдията –докладчик е изготвил
писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на
молбата за бавност. След като посочва в хронологичен ред извършените от
съда процесуални действия, считано от момента на образуване на делото,
излага, че не са налице основанията за издаване на изпълнителен лист, тъй
като заповедта не е влязла в сила. Сочи, че не са налице и основанията за
даване на указание на кредитора за предявяване на установителен искпо
чл.422 ГПК, тъй като процедурата по връчване на заповедта по ред ана чл.47,
ал.5 ГПК не е приключила.
След преценка на материалите по делото, съдът намира, че молба с
правно основание чл.255, ал.1 ГПК е неоснователна по следните
1
съображения:
Производството по делото е образувано на 25.01.2021 г. по подадено
заявление от Т.Б. ЕАД, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. На 28.01.2021г. е изадеда заповед с №2089 от същата дата. На
същата дата е изпратено съобщение, заедно с препис от заповедта до
длъжника на адреса, посочен в заявлението и съвпадащ с постоянния и
настоящ адрес , регистрирани от същия в гр.В. видно от справка.
На 29.06.2021г. с разпореждане са изискани обяснения от връчващото
лице, за причините за неосъществяване на връчването в течение на повече от
5 месеца, и на същата дата е изпратено писмо до завеждащ административна
служба Връчване на призовки и съдебни книжа при ВОС. Такива обяснения
липсват по делото. В оформено в цялост съобщение от 22.08.2021г.е посочено
от призовкар, че лицето е търсено на адреса, но не е намерено, като са
посочени три дати на посещения 10.07.21г.- събота, 26.07.21г. -понеделник и
12.08.21г.-четвъртък, в различно време на деня. С разпореждане от
23.09.2021г. е указано на призовкаря да събере информация за лицето от
живущите на адреса или съседите, в случай че не го открие, както и да остави
бележка или съобщение на адреса. Съобщението е върнато в цялост на
30.12.2021г. с отбелязване, че лицето е търсено на адреса, но не е намерено,
като са посочени четири дати на посещения. С разпореждане от 07.02.2022г.
отново е указано изпълнение на разпореждането от 23.09.2021г. и е изпратено
писмо до завеждащ административна служба Връчване на призовки и съдебни
книжа при ВОС. Отново съобщението е върнато в цялост на 16.02.2022г с
отбелязване, че по данни на съсед Л.Л.И. лицето е продало имота, сградата в
имота е разрушена , а лицето живее и работи в Германия от 2017г. На
14.04.2022г. е разпореденода се изготви справка за адрес и за търговска
дейност на длъжника.С разпореждане от 19.08.2022г. е разпоредено
връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по постоянен и
настоящ адрес.Съобщението е изпратено на 24.08.2022г. и не е върнат отрязък
от същото до настоящия момент.
При така изясненото от фактическа страна съдът намира молбата за
неоснователна.
Предмет на производството по чл. 255-257 ГПК е срочността при
осъществяването на конкретно процесуално действие - в случая е посочено
2
издаването на изпълнителен лист или указания за предявяване на претенцията
по исков ред. Извършването на действието от страна на съда следва да е
възможно-да са настъпили условията за извършването му и да е забавено от
съда, т.е без основание да не е извършено.
Институтът за определяне на срок при бавност цели да гарантира
приложението на принципа за разглеждане на делата в разумен срок,
установен в чл. 13 ГПК и преследваната от него цел за отстраняване на
забавянето. Съгласно чл. 255, ал. 1 ГПК, когато съдът не извърши
своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко
положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за
извършването му, а според разпоредбата на чл. 257, ал. 2 ГПК, ако
горестоящият съд установи необосновано забавяне, определя срок за
извършване на действието.
В случая производството по делото безспорно е забавено, но анализа
на причините за това не е предмет на настоящото производство ,чиято цел бе
посочена по-горе.
По отношение на действията, които се иска да бъдат извършени,
разпореждане за издаване на изпълнителен лист не би могло да бъде
постановено на този етап от производството, тъй като не са налице
основанията за това. Издадената заповед, която е по чл.410 ГПК не е влязла в
сила / чл.416 ГПК/, тъй като не е връчена на длъжника. Не са налице и
основанията на чл.415 ГПК по същата причина. Поради горното и не може да
бъде прието, че тези действия са забавени от съда.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ** със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к.М. 4, БП С.,сграда *, с посочен съдебен адрес гр.С.,
ул.ШП * с която е направено искане за определяна на срок за постановяване
от ВРС по ч. гр. д. № 107/2021 г. по описа на РС В. на разпореждане за
издаване на изпълнителен лист или разпореждане с указания на заявителя да
подаде установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
На основание чл. 257, ал. 2, изр. 3 ГПК определението не подлежи на
3
обжалване.
Съдия при ОС-В.:_______________________
4