РЕШЕНИЕ
№ 2545
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Детелина К. Димова
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело №
20212120106826 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Б, кв. представлявано от
изпълнителния директор Г. Й. Т, с която са предявени осъдителни искове против Л. М. А.,
гражданка на Руската федерация, родена на ., с адрес: гр. С ул. „осъждането на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 217 лева, представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода до водоснабден имот, находящ се в гр. С, ул. " отчитан под
абонатен № 722591, за отчетен период от 12.10.2017 г. до 07.09.2018г., за което задължение е
съставена фактура № ********** от 25.09.2018 г. , както и сумата от 64,20 лева обезщетение
за забава, дължимо за периода от 26.10.2018 г. до 28.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2021 г. до
окончателното й плащане.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните по делото е
възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на водоснабден недвижим имот, представляващ апартамент с административен
адрес: гр. С ул. „ с идентификатор № заведена партида в базата данни с абонатен № 745492
– собственост на ответницата. Твърди се, че, считано от момента на придобиване на правото
на собственост върху посочения имот, ответницата е придобила качеството „потребител на
ВиК услуги“ по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на публично обявени
Общи условия. Твърди се, че за процесния период отчитането на водомера на абоната се е
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, с
което се сканира поставен върху същия баркод. От представената по делото справка –
извлечение се установявали състоянията на измервателното устройство, начина му на
отчитане и режима на работа на електронното устройство. Прави се позоваване на чл. 23, ал.
1 т. 3 от Общите условия, която разпоредба предвиждала отчитането на обекти, имащи
сезонен характер да се извършва два пъти годишно. Ищецът посочва, че за отчетеното през
1
процесния период потребено количество вода в имота и предоставени ВиК услуги, е
издадена фактура от дата 25.09.2018 г., с която е начислена претендираната сума в размер на
217 лева. Искът за заплащане на претендираното обезщетение за забава от 64,20 лева, се
обоснова с твърдения за липсва на извършено от ответницата плащане на дължимата
главница, като периода на забава е уточнен считано от първия ден след настъпване на
падежа, а именно 26.10.2018 г. до деня, предшестващ подаването на исковата молба –
28.09.2021 г. Претендира се и заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на изложените в
исковата молба твърдения, ищецът ангажира писмени доказателства – справка от имотния
регистър по партида на имот с идентификатор № 67800.504.280.1.1., справка от регистър
Булстат, справки – извлечения, фактура от 25.09.2018 г. и решения от 31.05.2016 г. , от
30.11.2017 г. и от 15.12.2017 г. на КЕВР относно одобрените цени за всяка от
предоставените от ВиК оператора услуги, съответно за 2017г. и за 2018 г. В първото по
делото съдебно заседание, ищецът преддставя допълнително доказателства – нотариален акт
от 18.10.2010 г., с който ответницата А. е придобила процесния водоснабден имот, находящ
се в град Созопол, както и заявление за проучване на нов абонат (откриване на партда) от
17.08.2017 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения й от съда
особен представител е депозирала отговор на исковата молба. Заявява се, че претенцията е
неоснователна и се моли за отхвърляне на исковете. Възразява се, че факта на придобиване
на правото на собственост върху недвижим имот няма за последица автоматично пораждане
на облигационно правоотношение между собственика на имота и различни доставчици на
комунални услуги. Това би могло да се приеме само по отношение на сгради, които се
притежават от едно и също лице, като в тази хипотеза с присъединяването на сградата към
водоснабдителната мрежа, можело да се счита, че между собственика на имота и доставчика
възниква облигагационно правоотношение. В случая се касаело за сграда в режим на етажна
собственост, поради което следвало да се представят доказателства, установяваща връзка
между отчитания водомер и ответницата, сочена като титуляр на партидата, по която този
водомер бил отчитан. В допълнение се заявява, че съществуват и редица несъответствия в
приложените към исковата молба доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт № 155, том IV, рег. № 7591, н.дело №666 от 18.10.2010 г.
ответницата Л. М. А. е придобила право на собственост върху процесния водоснабден имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 67800.504.280.1.1, находящ се в гр.
С ул. на първи етаж. От приетата като доказателство справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания за имот с идентификатор 67800.504.280.1.1, се установява, че към датата на
изготвянето й – 16.08.2021 г. са отразени само две вписвания по партидата на имота като
последното е от 18.10.2010 г. отразяващо покупката на имота от ответницата. Липсата на
данни за извършени разпоредителни сделки с имота в периода от 18.10.2010 г. до месец
август, 2021 г. прави обоснован извода, че А. е притежавала правото на собственост върху
същия и по време на процесния отчетен период – 12.07.2017 г. – 07.09.2018 г.
Със заявление вх. № 3-11-252-1/2017 г. е заявено проучване на нов абонат за
откриване на партида, подадено от името на Л. М. А.. В същото са намерили отражение и
резултатите от проучването, които включват посочване на техника, извършил проверка на
монтирания в имота водомер – А. И, номера на отчетното устройство, номера на
3
поставената пломба , както и началното показание (572 м). Посочена е и датата, на която е
извършено проучването – 29.08.2017 г.
В съдебно заседание, назначеният по делото особен представител на ответницата А.
оспори истинността на заявлението за откриване на нова партида, в частта досежно
положения подпис за заявител. С оглед направеното искане, съдът откри производство по
чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на обсъжданото доказателство и указа на
ответната страна, че в нейна тежест се възлага доказването на неистинността на документа.
2
В хода на делото, ответната страна не прояви активност по ангажиране на надлежни
доказателства, поради което съдът приема за неуспешно проведеното оспорване на
представеното от ищеца заявление. В съответствие с практиката на ВКС (решение № 135 от
3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., ГК), съдът следва да се произнесе по
този въпрос с изричен диспозитив.
На следващо място, от приложената към исковата молба справка – извлечение за
показанията на водомера, монтиран в имота на ответницата и отчитан по партидата на А., с
потребителски номер 745492, се установява начина, по който е било извършено отчитането,
отчетените показания –„старо“ и „ново“, както и датите на които са отразени съответно
отчетени количества. Посоченото в тази справка количество, отчетено като „старо
3
показание“ – 572 м съответства на показанието, което техника, извършил проверката във
връзка с откриването на нова партида е констатирал по време на проучването и което е
отразил в приложеното по делото заявление, част "резултати от проучването" . Това
3
съвпадение дава основание на съда, да приеме, че това показание от 572 м установено в
началото на процесния период е било реално отчетено в хода на извършваното проучване и
е удостоверено с подписа на техника, на който е била възложена проверката.
В същата справка е посочено, че отчетеното количество потребена вода за периода от
3, 3.
12.10.2017 г. до 07.09.2018 г. е 51 ма от служебно разпределение – 31.17 мТези
показания не са оспорени от ответната страна. Процесуалният представител на ответницата
изрично в съдебно заседание заяви, че начисленията относно доставената до имота вода не
се оспорват. В тази връзка следва да се посочи, че нито в отговора на исковата молба, нито в
първото по делото заседание, с оглед доклада по делото, ответната страна не е възразила по
отношение на измерените количества потребление, както и тези начислени от служебното
разпределение, извършено по реда на чл. 25 от Общите условия. Тези данни се съдържат в
представената към исковата молба фактура, препис от която е била връчена на ответната
страна ведно с разпореждането по чл. 131 от ГПК. С това разпореждане на страна са били
указани правата, които задължително следва да упражни в срока за отговор, както и
последиците, в случай, че това не бъде сторено. По изложените съображения, заявените за
първи път по време на устните състезания оспорвания на ответника относно съществуващи
противоречия и неясноти досежно начислените във фактурата обеми вода следва да се
приемат за преклудирани. Независимо от това, само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че отразените във фактурата от 25.09.2018 г. данни досежно номера на монтирания в
имота водомер, адреса на същия, както и досежно отчетените стари и нови показания
33
(съответно 572 м и 623 м) съответстват на тези, посочени в справката – извлечение,
приложена на лист 7 от делото, поради което не се установява твърдяното противоречие.
На следващо място, установява се от представените решения на КЕВР, че в рамките
на процесния период от 12.10.2017 г. до 07.09.2018 г. са действали последователно три
различни ценоразписа. Прилаганите до 01.12.2017 г. цени на вик услугите са били одобрени
с решение от 31.05.2016 г. ; за периода от 01.12.2017 до 31.12.2017 г. въпросните цени с били
одобрени с решение на КЕВР от 30.11.2017 г. ., а цените, прилагани, считано от 01.01.2018 г.
са одобрени с решението от 15.12.2017г. Предвид съществуващите три ценоразписа в
рамките на процесния период, потребеното от ответницата количество вода е пресметнато
при прилагане на съответния ценоразпис. Доколкото липсват своевременно въведени от
ответника възражения относно правилността на така извършените остойностявания на
потребеното в рамките на процесния период общо количество вода, съдът не намира
основание да ревизира по служебен път начисленията на ищеца. Това се налага и от
принципа на диспозитивното начало в процеса.
При така ангажираните по делото доказателства, от правна страна намира следното:
Предявени са главен и акцесорен иск, съответно с правна квалификация по чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск, следваше ищеца да установи по делото указаните с
доклада обстоятелства, от които произтичат спорните вземания, а именно: наличието на
3
валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период от време;
изпълнението на задълженията си като доставчик на вик услуги; размера на потребената от
ответника вода и предоставените му услуги, съответно тяхната стойност, както и наличието
на възникнало срещу ответника вземане за заплащане на претендираните парични суми. По
иска за заплащане на мораторна лихва, ищецът следваше да докаже, че ответницата е
изпаднала в забава при изпълнение на задълженията си по договора.
От събраните по делото доказателства се установяват предпоставките за уважаване на
иска.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от
това, дали ответникът притежава качество на „потребител“ на В и К услуги по смисъла на §
1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За
да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота,
за който се предоставят съответните услуги. От представените по делото доказателства –
нотариален акт и справка от имотния регистър, по несъмнен начин се установи, че към
процесния период ответницата А. е имала качеството „потребител на ВиК услуги“ досежно
посочения недвижим имот, находящ се в град Созопол, ул. Одеса № 28, ет. 1, за който е
открита партида при ищеца отчитана под № 745492.
Не може да бъде прието за основателно възражението на особения представител, че,
за да възникне облигационно правоотношение в случая, не е достатъчно приложението на
Общите условия на ВиК доставчика. Придобиването на самостоятелен обект във
водоснабдена сграда придава на собственика на имота качеството на „потребител“ на ВиК
услуги по силата на закона. Съгласно чл. 1 ал.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, „водоснабдителни и канализационни (В и
К) услуги" са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. В и К услугите се заплащат от потребителите, като се разпределят между тях
по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи съгласно
чл. 32 от цитираната наредба. В случая специалната нормативна уредба не предвижда
възможност всеки отделен собственик на имот да сключва отделен индивидуален договор за
водоснабдяване на имота му, а предвижда друг ред за възникване на облигационното
правоотношение, който в случая е налице.
Установява се от представената справка- извлечение, а така също и от заявлението за
смяна на партида, в частта, в която са съдържат резултатите от проучването, че ищецът е
доставил ВиК услуги до имота на ответницата през процесния период. Това обстоятелство се
установява от данните, отразяващи резултатите от проучването, извършено от техник при
ВиК, който с подписа си е удостоверил както наличието на водомер в имота на ответницата,
номера на пломбата, както и отчетена консумация на потребена вода до момента на
проверката. Ирелевантни за спора са обстоятелствата, които ответната страна сочи като
неизяснени по делото и които касаят период, предхождащ процесния. Индиция за това, че
ищецът е предоставил ВиК услугите през процесния период е именно отчетената разлика
между старото показание на водомера и новото – отчетено в края на периода.
По делото се доказа наличието на възникналото в полза на ищеца вземане за
заплащане на претендираните парични суми. Според разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (за краткост Наредбата) услугите ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Съгласно чл. 33, ал.1 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ)
операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно начисляване на количества),
4
като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в
30- дневен срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ.
С оглед на горното и при липсата на твърдения и доказателства ответницата да е
заплатила на ищеца процесната главница, съдът намира, че предявеният осъдителен иск за
заплащане на сумата от 217 лева е основателен и доказан.
Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответницата
доброволно плащане, се налага извода, че същата дължи и лихва за забава, считано от
изпадането й в забава до датата на предявяване на исковата молба. С оглед на което,
акцесорният иск за заплащане на претендираното обезщетение за забава в размер на 64,20
лева също се явява се явява основателен и доказан. На осн. чл. 86 от ГПК ответницата дължи
и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 29.09.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Когато ищецът в
производството е представляван от юрисконсулт, на същия следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда, в максимален размер, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. С оглед изложеното, ответницата следва да заплати на
ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство,
възлизащи на сума в общ размер от 550 лв. (включващи 100 лв. държавна такса, 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 300 лева – възнаграждение за особен представител).
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на осн. чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК,
оспорването от страна на Л. М. А., гражданка на Руската федерация, родена на г., с адрес:
гр. С, ул. „, представлявана от назначения й от съда особен представител адв. П. Б., на
истинността на представеното от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД заявление вх. № 3-
11-252-1/2017 г. за проучване на нов абонат (откриване на партида) от 17.08.2017 г. относно
авторството на документа.
ОСЪЖДА Л. М. А., гражданка на Руската федерация, родена на , с адрес: гр. С ул.
„да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД,ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б, кв.”, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т сумата от
217 лева (двеста и седемнадесет лева), представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода до абонатен № 722591 за отчетен период от 12.10.2017 г. до
07.09.2018г., за което задължение е съставена фактура № ********** от 25.09.2018 г. , както
и сумата от 64,20 лева (шестдесет и четири лева и двадесет стотинки) - обезщетение за
забава, дължимо за периода от 26.10.2018 г. до 28.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2021 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Л. М. А., гражданка на Руската федерация, родена на с адрес: гр. С ул.
„ да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б, кв. „ представлявано от Г. Й. Т, сумата от 550,00 лева (петстотин
и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски в настоящото
производство, от които 100 лева – държавна такса, 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 300 лева- възнаграждение за особен представител..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала : З.М.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Детелина Димова_______________________
6