РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Благоевград, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210201289 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Г. Р. С. с местоживеене в гр.С против
НП№23-7852-001203/16.05.2024г., издадено от Началника на 02 РУ на
ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение от субективна страна. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и
становище по жалбата. В придружително писмо с преписката по делото,
санкционният орган прави искане за потвърждаване на обжалваното НП.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на жалбоподателя на 24.09.2024г. и на 25.09.2024г., в законния срок,
срещу него е постъпила и процесната жалба./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се
установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 22.12.2023г.,
младши инспектор-св.Р. Х. при 02 РУ на ОДМВР- Благоевград и колегата му
св.Р. Г. ,спрели за проверка лек автомобил с марка и модел „С “ с рег.№ , който
се движел в Б , по ул.“А “ в посока от М към магазин „В “, управляван от
жалбоподателя Г. Р. С. . В хода на проверката е констатирано, че водача не е
собственик на автомобила и той е собственост на друго лице-К С . При
направена справка от проверяващите лица в системата и чрез ОДЧ в
районното управление, било установено, че управляваният от С. автомобил е с
прекратена служебно регистрация от 07.12.2023г. на основание чл. 143, ал.15
от ЗДвП. Тези констатации били квалифицирани като административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и св. Х., в присъствието на св.Г. издал на
жалбоподателя АУАН№607878 на 22.12.2023г. Акта е връчен лично на дееца
на мястото и на датата на съставянето му.
След издаването на АУАН, е издадена и Мотивирана резолюция №23-
7852М000041 от 19.04.2024г. на Началника на 02 РУ на МВР-Благоевград, с
която е прекратена първоначално преписката и тя е изпратена за проверка на
данни за престъпление по чл. 345 от НК на РП- Благоевград, но с
Постановление от 30.04.2024г., този съдебен орган е отказал да образува
досъдебно производство, тъй като е приел, че няма данни за такова
престъпление, което да е извършено от страна на жалбоподателя и отново е
върнал преписката на санкционния орган за реализиране на административно-
наказателна отговорност на дееца.
След издаденото Постановление на РП-Благоевград за отказ да се
образува наказателно производство, въз основа на този АУАН, на 16.05.2024г.,
Началникът на 02 РУ на ОДМВР-Благоевград, е издал срещу жалбоподателя и
2
обжалваното НП№23-7852-7852-001203, с което за описаното в акта
нарушение, на основание чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, наложил на С.
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с
това“Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. НП е
връчено лично на дееца на 24.0-9.2024г. срещу разписка попълнена в самото
постановление.
Видно от приетият като доказателство в процеса, договор за покупко-
продажба на МПС от 05.10.2023г. и регистрационен талон на посоченият в
НП лек автомобил, това МПС е закупено и е било собственост към датата на
проверката на Х П К , като същото му е продадено от К Е С . Последното е
удостоверено и с нотариална заверка върху договора от 05.10.2023г.
Изложените в АУАН фактически обстоятелства се потвърждават с
посочените писмени доказателства, както и с показанията на свидетелите по
акта Х. и Г., които сочат, че лично са възприели управляваното от
жалбоподателя МПС, извършили проверката по случая и констатирали
конкретизираните в акта фактически обстоятелства във връзка с твърдяното
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което му съставили и този акт, връчен
лично на дееца на мястото на проверката. От друга страна собствеността на
процесното МПС, което само е ползвано от жалбоподателя, се установи и
доказа с представения и цитиран договор за покупко-продажба на МПС,
регистрационния талон на автомобила и показанията на собственика на
автомобила св. К . Последният е категоричен, че нито той е било уведомен за
служебната дерегистрация на процесното МПС по реда на чл. 143, ал.15 от
ЗДвП, нито той е уведомил за това обстоятелство жалбоподателя към датата
на проверката.
Всички събрани доказателства в процеса са ангажирани по реда на НПК,
поради което и съдът ги кредитира като годни за изясняване на обективната
истина в настоящото производство.
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за
3
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган по ЗДвП, като
в тази насока няма и спор между страните.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно
връчени на дееца-лично и срещу негов подпис . Наред с това, съдът
констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни за тях
реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, в това число дата и място на
съставянето им и орган, който ги съставя, дата, място и фактически
обстоятелства, свързани с извършването на твърдяното нарушение, негова
правна квалификация и доказателства, които го установят. В НП е посочена и
санкционната норма, която обосновава наложените административни
наказания на жалбоподателя С.. Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП е
издадено в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН.
Наред с горното съдът счита, че със събраните по делото писмени и
гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е и извършил от субективна страна, вмененото му
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства с отбелязване в автоматизираната
информационна система, когато собственик на пътно превозно средство не
изпълни задължението си по чл. 143, ал.1 от ЗДвП, да го регистрира на свое
име в двумесечен срок от придобиването му.
От обективна страна, в конкретният казус безспорно се установи, че на
процесната дата /22.12.2023г., в 20.27 часа/ и на процесното място / в Б по
бул.“А “ с посока на движение от М към магазин“В “/, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил /с марка и модел „С “, с рег.№ /, собственост на
Христо П К , а не на К К, както е посочено в АУАН и в НП, който е
4
автомобил е бил без регистрация /заради служебното му дерегистриране,
респ. прекратяване на регистрацията му по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП и
неизвършеното пререгистиране на автомобила на името на новият собственик
след 05.10.2023г., какъвто не е жалбоподателя./ С това си поведение,
жалбоподателят е извършил от обективна страна формално вмененото му
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По делото обаче не се доказа, че жалбоподателят е осъществил
процесното нарушение и от субективна страна-виновно и съзнателно. В
тази връзка не се представиха никакви доказателства по делото от
санкционния орган, като знанието за извършената служебна дерегистрация на
управлявания от жалбоподателя автомобил на процесната дата и място, се
опровергава с представения и приет като доказателство в процеса договор за
покупко-продажба от 05.10.2023г., в който не фигурира като страна дееца С..
Не се наведоха такива твърдения и при разпита на свидетелите по акта, още
повече, че жалбоподателят не е собственик на автомобила и за него не
съществува задължение за пререгистрирането му в срок по ЗДвП при смяна на
собствеността, респ. не може да се презюмира знанието му за това негово
задължение за регистрация в качеството на преобретател на процесното МПС
по ЗЗД.
Отделно от изложеното, по делото не се представиха и доказателства за
служебно уведомяване на жалбоподателя от страна на санкционният орган за
извършената дерегистрация на процесния автомобил преди процесната дата.
Това неуведомяване на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация
на процесния автомобил и при липсата на публичен регистър за МПС с
информация за такава прекратена служебно регистрация, също се
опровергава тезата на санкционният орган за извършено от субективна
страна нарушение от Г. С. по чл. 140, ал.1 от ЗДвП на процесната дата ./В
тази насока е и ТР№2/05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№3/2022г.,
Първа и Втора колегия на ВАС./
Предвид изложеното, съдът констатира, че със събраните по делото
доказателства не се потвърди, а по-скоро се опроверга тезата на
санкционният орган, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което
ангажираната негова административно-наказателна отговорност с
5
обжалваният акт за деяние, което не е осъществил, обосновава и
материалната незаконосъобразност на това НП и мотивира неговата
отмяна на това основание.
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН ,
санкционният орган следва да заплати сторените и доказани съдебни разноски
на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Видно от Договор за правна защита и съдействие с дата 25.09.2024г. и п
пълномощно към него, който договор е сключен между жалбоподателя и
адв.У., на същата е заплатена сумата от 500.00лв. за процесуално
представителство по настоящото съдебно дело. След това упълномощаване,
адв.У.а е участвала в двете проведени съдебни заседания по делото лично.
Съгласно нормата на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила към заплащане на адвокатското възнаграждение в
случая, при наложена административна санкция и респ. интерес да 1000.00лв.
/200.00лв. в казуса/, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
400.00лв.
Отделно от това, съгласно нормата на чл.7, ал.9 от Наредбата, при
защита по административно-наказателни дела с повече от две съдебни
заседания / в казуса са 3 такива/, за всяко следващо заседание след първите
две, се заплаща на адвоката допълнително възнаграждение по 250.00лв.
Предвид изложеното, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв., се явява доказано по
основание и размер и следва да се уважи. Тези разноски следва да се възложат
за заплащане на ОДМВР- Благоевград в чиято структура е на длъжност
санкционният орган, след като на съда е ноторто известно, че последният няма
самостоятелен бюджет, с който да посреща подобни служебни разходи.
С оглед на горното и предвид констатираната материална
незаконосъобразност на обжалваният акт, на основание чл. 63, ал.3, т.1, вр.
ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№23-7852-
6
001203/16.05.2024г., издадено от Началника на 02 РУ на ОДМВР-Благоевград,
с което на Г. Р. С. с ЕГН ********** и с адрес: гр.С , ж.к.“М “, № , вх. , ет. , ап
, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200.00лв./двеста лева/ и кумулативно с това „Лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, във връзка с нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Благоевград да заплати на Г. Р. С. с ЕГН
********** и с адрес: гр.С , ж.к.“М “, № , вх. , ет. , ап. , сумата от
500.00лв./петстотин лева/, представляваща направени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение по нахд №1289/2024г. по описа на Районен съд –
Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград
в 14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7