Определение по дело №498/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 389/07.10.2022 г. по ВЧНД № 498/2022 г. по описа на
Окръжен съд-С.

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адв.М. К. от АК С., защитник
на обв.П. С. К., против Определение № 266/30.09.2022г. по ЧНД № 414/2022г.
по описа на РС Н.З., с което е взета мярка за неотклонение задържане под
стража спрямо обв.П. К..
С частната жалба, подадена защитника на обв.К. се прави оплакване, че
при определяне на мярката за неотклонение на обвиняемият, съдът не се е
съобразил с обстоятелствата по чл.56 ал.3 от НПК – здравословно състояние
на обвиняемия и семейно положение, доказателствата срещу него, както и с
факта по ал.1 – дали същият има основание да се укрие или извърши друго
престъпление. Сочи се, че обвиняемият единствено се грижи за
непълнолетната си дъщеря, тъй като майка й е извън страната, в Кралство Б.,
и ще се ограничи дъщеря му, която ще остане без средства и грижи. Твърди
се, че с налагане на мярка за неотклонение задържане под стража ще се
навреди на здравето на обвиняемия и на членовете на семейството му. Смята
се, че с вземането на мярка за неотклонение домашен арест, също ще се
ограничи предвижването на обвиняемия и ще изиграе същата роля като
задържането под стража. Иска се да се измени мярката за неотклонение в
домашен арест.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.С.
намира подадената частна жалба за неоснователна и като такава да се остави
без уважение. Счита, че за краткия срок по ДП са събрани достатъчно
доказателства от които е видно, че обв.К. е извършил престъплението, за
което е привлечен. Посочва, че не се спори по въпроса, че обв.К. има дъщеря,
за която се грижи. Твърди, че действително е налице опасност обвиняемият
да се укрие или извърши друго престъпление, тъй като скоро е излязъл от
затвора.
Пред настоящата инстанция обв.П. К., лично и заедно със своя
защитник, поддържат подадената частна жалба. Сочи се, че няма
доказателства, че обвиняемият е направил опит да се укрие или извърши
друго престъпление. Изтъква се, че обв.К. има дъщеря, ученичка, за която се
грижи единствено той. Твърди се, че обв.К. се е явявал на всички
призовавания. Счита се, че няма обосновано предположение обвиняемият да
се укрие или извърши друго престъпление. Пледира се за промяна на мярката
за неотклонение в домашен арест.
В личната си защита обвиняемият моли за промяна на мярката за
неотклонение в домашен арест, за да се грижи за дъщеря си, тъй като майката
на детето М.а Г. М. е напуснала страната.
Настоящата частна жалба е подадена от адв.М. К. от АК С., защитника
на обвиняемия П. К., който има право на такава, против постановеното
1

определение и в тридневния преклузивен срок за обжалване по чл.64 ал.6 от
НПК, поради което е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на
разследването до настоящия момент, както и във въззивното производство, по
повод мярката за неотклонение на обвиняемия и провери атакуваното
определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи
извода, че частната жалба е неоснователна.
По повод искането на прокурор от Районна прокуратура гр.С. за
вземане спрямо обв.К. на мярка за неотклонение задържане под стража и в
пълно съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Н.З. е
анализирал събраните доказателства и е преценил всички факти, относими
към вземането на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо
обвиняемия. Първостепенният съд е приел също, че събраните на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, са достатъчна доказателствена основа, на базата на която може да се
направи обосновано подозрение, че обв.П. К. е извършил престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност. Направил е правилен извод
за наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление, която законова презумпция не се оборва или поставя под
съмнение и към настоящия момент. Обсъдено е и здравословното състояние
на обвиняемия, за което правилно е прието, че не са представени
доказателства за влошаването му.
Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният
съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и
въззивният – налице са кумулативно изискуемите по чл.63 ал.1 от НПК,
условия за вземане спрямо обв.П. К. на мярка за неотклонение задържане под
стража.
Досъдебно производство № 502/2022 г. по описа на РУ Н.З. е
образувано на 16.09.2022г. за това, че на 16.09.2022г. на път ІІ-55, в
землището на с.Р., общ.Н.З., с цел да набави за себе си имотна облага,
противозаконно подпомогнал 45 чужденци да пребивават в страната, като ги
превозил с товарен автомобил марка „LDV“ с рег.№ ***** - престъпление по
чл.281 ал.2 т.1 предл.1, вр.ал.1 от НК.
С постановление от 19.09.2022г., предявено на 29.09.2022г., П. С. К. е
привлечен в качеството на обвиняем, за това, че:
На 16.09.2022 г., в землището на с.Р., общ.Н.З., в съучастие с Н.И.Б. от
гр.Я., като извършител, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага, противозаконно подпомогнал, чрез използване на МПС - товарен
автомобил марка и модел „LDV“ с рег.№ ***** и номер на рама
SEY2MYGHEDN063873, общо 45 чужденци, представящи се за граждани на
А. – М.У. /Mohammad Usman/, А.Р. /Abdulqadous Rahimzai/, Ш.А. /Shakib
Azizi/, Н.С. /Noormuhammad Stanakzai/, М.Н. Н. /Mohammad Naim
Nakeshmandi/, М. С.С. /Muhammad Salman Sahil/, А.Ш. /Aneesullah Shirzai/,
Я.Р. /Yama Rahimi/, М.Р. /Mashal Rahimi/, Е.Ш. /Ehsah Sharifi/, Н. /Noorullah
2

Hasan Khail/, С.А. /Sangar Akhonzada/, У.А. /Waseemullah Durani/ , М.Х.
/Munsif Tanha/, Д. М. /Deen Muhammad/, А.С.У. /Ahmad Siraj Wafa/, Д.А.
/Jahanzib Ahmadzai/, Ш.Х.А., /Shirin Кhan Azizi/, Ш.А. /Shorullah Akbari/, Ф.А.
/Fayaz Ahmadi/, Н.С.М. /Naveed Sali Muhammad/, Б.Р. /Bilal Rahmani/, З.Р.
/Zabiullah Ramani/, Ш.Ш. /Sharifullah Shinwari/, А.О./Azizullah Omari/, Д.Н.
/Jamaluddin Naimi/, Д. М. М. /Jan Muhammad Mumini/, М.И.А. /Mohammad
Imran Asghayri/, Р.М. /Rohullah Muradi/, Х.Ш. /Khalеd Shahzad/, З.Г. /Zakria
Gazikhail/, А.И. /Aziz Ibrahimi/, Д.Ш. /Jamshid Shahidzada, А.Х. /Alibaba
Hayati/, М. И. /Muhammad Iftikhari/, З.Ш./Zafar Shinwarai/, Р.Б. /Ramazan
Bahaduri/, М.С. /Mushfiq Sarwari/, С.Ф. /Sadiqullah Fakirzai/, Й.К. /Yonus
Qanoni/, З.Ф. /Zakirullah Fakirzai/, У.Ф. /Ulfat Fakirzai/, М. Х. /Muhammad
Hakimi/, Д.Ш. /Jawad Shirzai/, К.А. /Khadim Ayubi/, да пребивават в страната в
нарушение на закона, като деянието е извършено по отношение на повече от
едно лице - престъпление чл.281 ал.2 т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
С постановление на прокурор от 29.09.2022г., обв.П. К. е задържан за
срок до 72 часа за довеждането му пред съда, на основание чл.64 ал.2 от НПК,
считано от 17.15 часа на 29.09.2022г.
Съдът съобрази, че повдигнатото срещу обв.К. обвинение е за тежко
умишлено престъпление, с предвидено за него наказание лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от 5 000 до 20 000 лева, наличието на
данни, подкрепящи обоснованото предположение за извършване на
разследваното престъпление именно от обв.К., както и за съществуването на
опасност от укриване или извършване на престъпление, са в унисон с
нормите на чл.93 т.7 от НК, чл.63 ал.1 и чл.56 ал.3 от НПК.
В тази връзка правилно е становището на първата инстанция, че по
делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани
доказателствени източници – оглед на местопроизшествие, включително
фотоалбум, обяснения на обв.Н.И.Б., показания на свидетелите, включително
пред съдия, разпознаване на лица, писмени доказателства, които подкрепят
обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил разследваното
деяние. Събраните до момента на досъдебното производство доказателствени
материали са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на
обосновано подозрение относно авторството на деянието в лицето на
обвиняемия. Разследването е в началната си фаза и предстои осъществяването
и на други процесуално-следствени действия, необходими за изясняване на
релевантните за спора обстоятелства. Ноторно известно е, че към настоящият
момент, във връзка с производство за вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража, не е необходимо наличието на категорични, безспорни
и несъмнени доказателства относно вината на обвиненото лице. Предвид
това, правилно първата инстанция е направил извод, въз основа на събраните
до този етап доказателства на ДП, за съпричастност на обвиняемия към
повдигнатото му обвинение. Съобразно това, изтъкнатите в тази връзка
доводи на защитата на обвиняемия относно липсата на обосновано
подозрение, че обв.К. е извършил деянието, в което е обвинен, са
неоснователни. Неоснователно е и твърдяното от защитата, че
съпричастността на обв.К. към деянието, в което е обвинен се твърди само в
3

обясненията на другия обв.Б.. Напротив, обоснованото подозрение за участие
на обв.К. в престъплението, за което е обвинен, се установява и от
проведените разпити на свидетели – чуждите граждани, които са превозвани,
проведените разпознавания на лица по фотоснимки, при което са разпознати
двамата обвиняеми от свидетелите, проведените разпити на част от
свидетелите пред съдия, както и от обясненията на обв.Б..
Въззивната инстанция намира, че е законосъобразен изводът на
районния съд за наличието на опасност от укриване и извършване на
престъпление от страна на обв.К.. В тази връзка следва да се подчертае
законовата регламентация, според която тези две опасности са предвидени в
чл.63 ал.1 от НПК, алтернативно, и наличието на която и да е от тях е
достатъчна да обоснове вземането на мярка за неотклонение задържане под
стража. Правилно е становището на първата инстанция, че в случая
съществува реална опасност от извършване на престъпление, която според
настоящият състав на съда се обосновава от механизма, начина и средствата
на извършване на конкретното деяние. Правилно е отчетено от първата
инстанция и обремененото съдебно минало на обвиняемия, както и
наложените наказания, някои от които ефективно изтърпяни от обв.К., но не
са изиграли своята превантивна роля и не са способствали обв.К. да не
извършва противообществени прояви. Налице е и опасност от укриване на
обвиняемия, която се аргументира с тежестта на предписаното наказание за
вмененото на обв.К. престъпление и евентуалното му понасяне, както и от
обстоятелството, че след извършване на деянието обв.К. не е могъл да бъде
открит на известните по делото адреси, за да бъде призован за извършване на
следствени действия, поради което е постановено принудителното му
довеждане на 29.09.2022г. Твърдяното от защитата заболяване от Ковид 19,
което възпрепятствало обвиняемият да се яви пред разследващите органи, не
е подкрепено от доказателства по делото. Въззивният състав го намира за
защитна позиция, голословно, защото обвиняемият не е намерен на адресите
си в страната – настоящ и постоянен адрес, за да бъде призован, а ако е бил
болен, то е следвало да посочи това и да получи призовката си на някой от
адресите, на които пребивава и се лекува, и на които е търсен за призоваване.
Видно от справката за съдимост на обв.К. се налага извод относно
неговата личност и по-точно за обществената опасност на дееца, която
съобразена с тези данни, е сравнително висока. Въззивният съд съобрази и
обстоятелството, че обвиняемият не е трудово ангажиран, не работи и няма
данни за получаване на трудови доходи, както и средства, необходими за
негова издръжка и грижа за семейството му. От това се налага извода, че е
налице реална опасност обв.К. да извърши престъпление. Въззивната
инстанция обсъди и обществената опасност на повдигнатото на обвиняемия
обвинение, която също намира за висока, както и факта, че този вид
престъпления все повече се срещат в страната и са високо обществено
укорими.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, при определяне на мярката за
неотклонение, въззивната инстанция отчита високата степен на обществена
опасност на деянието, предвид мястото, механизма, начина и средствата за
4

извършването му, както и сравнително високата степен на обществена
опасност на обвиняемия, като извършител, което налага вземането на мярка за
неотклонение задържане под стража.
По делото остана неподкрепено от доказателства твърдяното от
защитата влошено здравословно състояние на обвиняемия, както и
необходимост от лекуване на обвиняемия. От друга страна, в местата за
лишаване от свобода са налични медицински грижи, които се предоставят
при нужда и съобразно изискванията на ЗИНЗС, като при необходимост
лицата могат да се настанят в болнично заведение за оказване на адекватни
медицински грижи.
Наведеното от защитата, че обв.К. има непълнолетно дете, за което
полага грижи, не се спори по делото и се потвърждава от декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние, както и от приетите в
настоящото съдебно производство копие на лична карта на П. П. К.а и
удостоверението й за раждане. Съдът не се съмнява в твърденията относно
семейното състояние на обвиняемия и факта, че има непълнолетна дъщеря, за
която се грижи, но намира, че това обстоятелство е било налично и по време
на извършване на деянието, което не го е възпряло от осъществяване на
деянието, за което е обвинен. Нещо повече, в декларацията обв.К. е посочил,
че семейството му се състои от дъщеря му П. К.а и М.а Г. М., майка на П. К.а,
с която живее на семейни начала. Твърдяното от защитата и обвиняемия, че
майката М. се намира в чужбина и не полага грижи за детето си, е голословно,
не намира опора в събрания доказателствен материал. Въззивният съд
съобрази и обстоятелството, че до 10.07.2021г. обв.К. се е намирал в затвора,
където е излежавал ефективно наложено наказание лишаване от свобода в
размер на шест месеца. През този период, а и при предходно ефективно
изтърпяване на наказание от четири години лишаване от свобода, обв.К.
обективно не е могъл и не е полагал грижи за дъщеря си, която към този
период е била на още по-малка възраст и се е нуждаела от родителска
подкрепа и грижи. Съобразно изложеното, обстоятелство, че обвиняемият
има непълнолетна дъщеря и се грижи за нея, не може да наложи извод на
съда за вземане на по-лека мярка за неотклонение, различна от задържане под
стража.
Всички тези обстоятелства и предвид хипотезата на чл.63 ал.2 т.3 от
НПК, изискват спрямо обвиняемия първоначално да се вземе най-тежката
мярка за неотклонение, а именно задържане под стража. Тя е съответна на
високата степен на обществена опасност на конкретното деяние по чл.281
ал.2 т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, както и сравнително високата
степен на обществена опасност на дееца. Взетата мярка за неотклонение е
съобразена и с възрастта на обвиняемия, с обстоятелството, че не работи,
няма трудови доходи и имущество, семейното му положение – живее на
семейни начала и има непълнолетна дъщеря, обстоятелството, че е осъждан,
както и здравословното състояние и другите данни за личността му,
съобразно изискванията на чл.56 ал.3 от НПК.
В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида на
5

взетата спрямо обвиняемия К. мярка за процесуална принуда, въззивният съд
прие, че настоящата мярка за неотклонение задържане под стража е
постановена при стриктно съблюдаване на регламентираните в чл.63 ал.1 от
НПК предпоставки и допринася за постигане на предвидените в законовата
разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с това обезпечава
приключването на наказателното производство в разумен срок. Частната
жалба е неоснователна, поради което въззивният съд потвърди обжалваното
определение на първата инстанция, като правилно и законосъобразно.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
6

Номер на акта:	389
Дата:	7 октомври 2022 г. (в сила от 7 октомври 2022 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20222200600498
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	5 октомври 2022 г.

Определение по дело №498/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите