Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на четиринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 4 586 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №46 519/01.06.2020г. от длъжника „Д.З.“ ЕАД срещу покана
за доброволно изпълнение с изх. №12528 от 14.02.2020г., в която се съдържат
определените разноски по изпълнително дело №20208600400180.
Жалбоподателят -
„Д.З.“ ЕАД поддържа, че въобще не дължи
разноски по изпълнението, тъй като не е дал повод за образуване на
изпълнителното дело. Заявява, че е изразил готовност за изплащане на сумите,
като са изпращани имейли на процесуалния представител на кредиторите за
посочване на банковата сметка. В условията на евентуалност сочи, че претендираното
възнаграждение е прекомерно, несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с фактическата и правна
сложност на изпълнителното дело. Допълнително посочва, че не са представени
доказателства за неговото реално плащане. И поддържа, че плащането е извършено
от него в срока за доброволно изпълнение. Оспорва се и дължимостта на такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото е направено изпълнение в срока за доброволно
изпълнение. Моли съдът да отмени обжалваното постановление на частния съдебен
изпълнител, евентуално да намали претендираното адвокатско възнаграждение до
законоустановения минимум в размер на 200 лв.
Взискателят – Е.Ф.С.и Б.Р.А., редовно
уведомени в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК,
не изразяват становище по частната жалба.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 20208600400180 е образувано на 14.02.2020г. по писмена
молба с вх. № 7 984 на Е.Ф.С.и Б.Р.А., в качеството им на взискатели чрез
пълномощника им адв. П.К. срещу „Д.З.“ ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа
на издаден изпълнителен лист на 07.02.2020г. по гр.д. № 146/2019г. по описа на Софийски
апелативен съд, за заплащане на Е.Ф.С.и Б.Р.А. сумата от по 20 000 лева за
всеки, представляваща обезщетение за неимуществени вреди следствие от ПТП,
ведно със законната лихва върху тези суми считано от 14.06.2016г., както и
законна лихва върху сумите от по 100 000 лева за периода от 14.06.2016г.
до 24.01.2017г. за всеки от ищците.
Към молбата е приложен договор за правна помощ и съдействие, съгласно
който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 770
лева.
С постановление от 14.02.2020г. на
съдебния изпълнител са приети разноските по делото.
На 19.02.2020г. е връчена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, в която е посочено, че задължението по изпълнителното
дело е както следва: 12 445.38 лева неохилвяема сума, 40 000 лева –
главница, 14 889.08 лева лихви и 146.
- 40 000 лева – главница;
- 14 889.08 лева - законна лихва за периода от 14.06.2016г. до
14.02.2020г.;
- 12 445.38 лева – законна лихва за периода от 14.06.2016г. до
24.01.2017г.;
- 146.40 лева - разноски по изпълнителното дело;
- 4 781.02 лева такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и
- 1 770 лева – адвокатско възнаграждение.
На 17.02.2020г. взискателите чрез адв. К. са поискали да бъде направена
справка в БНБ относно банковите сметки на длъжника и наложени запори върху тях.
На 18.02.2020г. взискателите чрез адв. К. са поискали да бъде насрочен
опис на движими вещи на длъжника, включително и на МПС-та.
С молба от 19.02.2020г. взискателите чрез адв. К. са поискали да бъде
направена справка в КАТ и НАП за регистрирани МПС- та на длъжника и да бъде
наложен запор върху тях.
На 24.02.2020г. по изпълнителното дело е постъпила цялата дължима сума
в размер на 77 031.88 лева от длъжника – лист 19 от изпълнителното дело.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна,
поради следните съображения:
Настоящата
съдебна инстанция не споделя довода на частния жалбоподател, че не дължи
разноски по изпълнението, тъй като не е дал повод за образуване на изпълнително
дело. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:
1. делото се
прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или
2.
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда;
3. разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Съдът
намира, че конкретния случай не попада в нито един от посочените в чл. 79 ГПК
хипотези на недължимост на разноски.
От посочената правна норма се
установява, че въпросът дали с поведението си кредитора е искал да изпълни
своето задължение е ирелевантен за разпределението на разноските в
изпълнителното производство. С оглед на това наведено възражение на
жалбоподателя за недължимост на същите е неоснователно, доколкото твърдяното от
него не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на цитираната
по-горе правна норма.
Правната възможност за намаляване на
адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в
изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г.
по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.
Настоящият въззивен състав намира, че процесното
изпълнително дело не се отличава с
фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване
на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а
съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретния случай от
страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други
действия, освен подаването на молба за образуване на делото. Не се установи процесуалният
представител на взискателя да е извършвал някакви други действия, които да
попадат в хипотезата на чл.10, т. 2 от Наредбата, а именно водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, поради което и съдът намира, че на същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях. В конкретния
случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били
извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото.
Настоящия съдебен състав счита, че депозираните молби от пълномощника на взискателите
вх. № 8341 от 17.02.2020г., вх. № 8549 от 18.02.2020г. и вх. № 8759 от
19.02.2020г., не представляват извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания по т. 2 от Наредбата, доколкото поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 19.02.202г. и в срока за доброволно
изпълнение сумите са платени. Допълнително следва да се посочи, че в молбата за
образуване на изпълнителното дело са възложени правомощия на съдебния
изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ. С оглед изложеното, съдът приема, че на взискателите
не се дължат разноски за водене на изпълнителното дело.
При тези мотиви настоящият съдебен
състав намира, че на взискателите се дължи адвокатско възнаграждение единствено
за образуване на изпълнителното дело в размер на по 200 лв. или общо 400 лв.,
поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.
Относно
третото възражение на жалбоподателя, че не дължи такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй
като е извършил плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение,
настоящият съдебен състав приема, че същото е неоснователно. Липсва посоченото
от жалбоподателя условие за начисляване на тази такса – сумата да бъде събрана
чрез осъществен изпълнителен способ.
По изложените съображения жалбата на „Д.З.“
ЕАД се явява основателна, в частта, в която са определени разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 400 лв.
С тези мотиви
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение изх.
№12528/14.02.2020г. по изп. дело №20208600400180, в частта за адвокатското
възнаграждение на взискателите по посоченото изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата
за доброволно изпълнение изх. №12528/14.02.2020г. по изпълнително дело №20208600400180
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите от 1 770 лв. на 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.