Решение по адм. дело №524/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба и допълнение към нея, подадена от Висшия съдебен съвет/ВСС/[населено място], представляван от Б. М., чрез пълномощника Д.Н. – директор на дирекция“ Правна“ в администрацията на ВВС, конституирани в качеството на страни с определение от съдебно заседание на 29.01.2025 г., против разрешение за строеж № 85/24.10.2024 г., издадено от главния архитект на община Видин в полза на възложителя“ Евроконтакт строй“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], р-н Красно село, [улица], ет.2, ап.6, представлявано от Н. В. Н., с което е разрешено“ Преустройство и смяна на предназначение на трети етаж в административна, делова сграда, в жилищни апартаменти, СОС с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в [УПИ], кв.266а, ЦГЧ по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], етаж 3.

В жалбата се сочи, че издаденото разрешение е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби. Съгласно решение на МС и представения акт за публична държавна собственост № 2599/10.12.2008 г. вторият етаж от сградата и две отделни обособени „части от партерния етаж са предоставени за управление на МП, а от 2016 г. на Пленума на ВСС за нуждите на АС Видин. След като на 26.04.2024 г. „Банка ДСК“ АД, продава собствения си СОС с [идентификатор] купувачът „Евроконтакт строй“ ООД отпочва ремонтни дейности за които не уведомява съсобствениците в сградата, в частност непосредствените собственици на втория етаж, като променя предназначението на целия трети етаж от сградата. Доколкото издаденото разрешение за строеж не е съобщено на оспорващата страна, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид разпоредбата на чл.149, ал.1 във вр.с ал.2 от ЗУТ. В допълнение пълномощника на представляващия ВСС излага доводи в подкрепа на жалбата, позовавайки се на разпоредбата на чл.149, ал.2 във вр. с чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2 от ЗУТ. Подробно се сочи, че съгласно хипотезата на чл.149, ал.2, т.4 от ЗУТ заинтересовани страни “ в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост“, като в чл.185, ал.1 ЗУТ е уреден изключителния режим в които не се иска съгласие от останалите собственици на етажната собственост, изрично изброени в седем точки, но в конкретния случай не са налице изискванията на т.1, т.к. се променя предназначението на целия трети етаж, т.3, т.к. се предвижда изграждането на нови инсталации/ел.и ВиК8, засягащи общите такива на сградата и на т.7 , т.к. не е приложим чл.38, ал.5 ЗУТ.

По тези и по останалите подробно изложени в представената писмена защита съображения вх.№ 1076/10.06.2025 г., оспорващата страна счита този административен акт незаконосъобразен като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Искат от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно разрешение за строеж № 85/24.10.2024 г., издадено от гл.архитект на община Видин, ведно с одобрените инвестиционни проекти за “ Преустройство и смяна на предназначение на трети етаж в административна, делова сграда, в жилищни апартаменти, СОС с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в [УПИ], кв.266а, ЦГЧ по плана на [населено място].“. Претендират присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – главният архитект на община Видин лично и чрез пълномощника юрк. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. В депозирани писмени бележки вх.№ 1066/09.06.2025 г., пълномощникът сочи, че при издаването на разрешението за строеж са спазени всички условия за неговата законосъобразност, поради което моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждането на разноски.

Заинтересованата страна“ Евроконтакт рой“ ООД, чрез пълномощника адв.М., е депозирало писмени бележки вх. № 106909.06.2025 г., в които изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес, предвид разпоредбата на чл.38, ал.5 ЗУТ. Респективно излага доводи за неоснователност на жалбата, т.к. проектът предвижда само вътрешно преустройство и смяна на предназначението на третия етаж, което засяга се само самостоятелен обект в сградата. С предвиденото преустройство не се отнемат общи помещения и площи или части от тях, не се изменят и общите части на сградата, връзката на вътрешните инсталации – водопровод и канализация с общите мрежи е в съществуващата такава. Моли съда да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по нея, респ. да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, съгласно представен списък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, вкл. назначената комплексна съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Безспорно е положението, че наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и поради това обуславя допустимостта на жалбата. В чл. 149, ал. 2 от ЗУТ е очертан кръгът на лицата, на които законът предоставя активна процесуална легитимация да оспорят издаденото разрешение за строеж, респ. отказът за неговото издаване. Този кръг е различен в зависимост от предмета на тези актове. Според чл. 149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, „ в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост“, а съгласно чл.185, ал.2 ЗУТ “ В случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.“

Основният спор в конкретния случай и дали е приложима нормата на чл.185, ал.2 ЗУТ или издаденото разрешение не попада в хипотезата на чл.185, ал.2 във вр.с чл.38, ал.5 ЗУТ“ Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие, че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3.“

От заключението на вещите лица и от данните по одобрения инвестиционен проект става ясно, че разрешените строително-монтажни работи по преустройството, макар да не отнемат общи части и помещения от сградата, но не се доказва да са спазени изискванията на чл.185, ал., т.2-4 и не се допуска наднормено шумно или друго замърсяване. Съгласно заключението на вещите лица, с изграждането на 11 апартамента на третия етаж от сградата, същата става със смесено предназначение. А съгласно заключението на инж.конструктора „ значително се увеличава товара върху съществуващата строителна конструкция…, с цел изпълнение на съществените изисквания по чл. 169. ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа, при това увеличение на натоварването от постоянни товари е необходимо да се направи обследване, съгласно чл. 5 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони…. приложеното обследване не отговаря на изискванията на Приложение № 1 на Наредба №РД-02-20-2 за минимална информация, която се събира при обследване на строежа, необходима за оценка на сеизмичната му осигуреност, съгласно горецитирания чл.5, ал. 4 при промяна на натоварването на строежа е трябвало да се изготви инвестиционен проект по част „Строителни конструкции“, а не само конструктивно становище, това не е направено..“. В заключението на вещото лице по част ВиК изрично е посочено, че водопроводната инсталация не е оразмерена за цялата сграда, а само за преустроените жилища, а допълнително е посочено, че „ има техническа грешка в проекта ВиК, като ВиК инсталациите на преустройството са част от общите инсталации..“

От заключението на вещите лица и техните устните пояснения при приемане на заключението им в съдебно заседание се установява, че приложения към заявлението инвестиционен проект не съдържа всички задължителни изисквания на посочените от вещите лица Наредба № РД-02-20-2 от 27.01 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони и Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Съдът намира, че при така установеното от вещите лица е необходимо да се изследва дали и как изграждането на 11 апартамента би засегнало устойчивостта и здравината на цялата сграда. На следващо място, ВиК инсталациите също съставляват общи части, доколкото и по естеството си и по своето предназначение служат за общо ползване /арг. от чл. 38, ал. 1 от ЗС/. Т.е. съгласно становището на вещите лица, предвижданото изграждане на 11 апартамента над административната част на сградата, което води и до съществено изменение, което безспорно касае непосредствените съседи от втория етаж на административната сграда, то следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 4 вр. чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, в която оспорващите, като непосредствени съседи на обекта, безспорно разполагат с правен интерес да оспорят издаденото разрешение за строеж.

Този извод не се променя предвид факта, че управлението на всяка част от сградата, е организирано в две отделни етажни собствености. Това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход. Тази разпоредба намира приложение, когато в сграда със самостоятелни обекти съществуват два и повече входове, всеки от които осигурява достъп до част от самостоятелните обекти. Тъй като тази обща част осигурява достъп и обслужва само част от самостоятелните обекти, а не всички, това е основание управлението й да се извършва от етажна собственост, учредена от собствениците на обектите в сградата, които тя обслужва. Именно наличието на обособеност/относителна самостоятелност, при която отделният вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които и единствено обслужва, респективно не обслужва други части /обекти на сградата/, позволява ефективно самостоятелно управление на съответните общи части от отделената етажна собственост и спазване на взетите от нея решения и правила за вътрешен ред. Когато обаче се касае до управлението на общи части, прилежащи не само към самостоятелните обекти /напр. различни видове инсталации и др./, а към сградата, като цяло, то решенията следва да се вземат на съвместно общо събрание на всички етажни собствености в сградата – арг. от чл. 18 от ЗУЕС. Следователно, от гледна точка на преценката за наличие на процесуална легитимация за оспорване на издадено разрешение на строеж по чл. 149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тълкуването на разпоредбите на чл. 8 и чл. 18 от ЗУЕС налага извода, че наличието на такава легитимация е поставено в зависимост от това дали засегнатата от разрешеното строителство обща част е прилежаща само към самостоятелните обекти на съответния вход или тя е такава за всички, респ. за част от обектите, включени в етажните собствености на всеки от сградата. В случая, както беше посочено по-горе, се предвижда изграждане на 11 апартамента, което съществено изменя както конструкцията на сградата, така също и сградната водопроводна и канализационна инсталация, която касае цялата част на сградата, още повече непосредствените съседи, поради което активно легитимирани да оспорят издаденото разрешение за строеж са всички собственици, респ. носители на ограничени вещни права, върху индивидуални обекти в сградата, между които са и оспорващата страна.

В хода на производството въобще не е обсъждан въпросът дали при преустройството не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, макар да се твърди, че „ новото предназначение е жилищно, което не е свързано с наднормено шумово и дрего замърсяване..“.

От доказателствата по делото се установява, че за издаденото разрешение за строеж на етажните собственици в административната сградата не е било съобщавано по надлежния ред – чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, поради което за тях не е започвал да тече срокът за неговото оспорване. По изложените съображения съдът намира, че жалбата е депозирана от лица, разполагащи с правен интерес, в предвидения в закона срок, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган – от главния архитект на община Видин, съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и има визираното в чл. 148, ал. 9 от ЗУТ съдържание. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като изключим, че не е съобщено на заинтересованите страни. Разрешението на основание – чл. 148 ЗУТ, въз основа на одобрени инвестиционни проекти от 24.10.2024 г. Видно от приложената преписка, заинтересованото лице „ Евроконтакт строй“ ООД е депозирало заявление за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, с вх. № ТР-05-Ау-40-69/23.10.2024 г. за обект“ Преустройство и смяна на предназначение на трети етаж в административна, делова сграда, в жилищни апартаменти, СОС с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в [УПИ], кв.266а, ЦГЧ по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], етаж 3.“. Към заявлението за одобряване на инвестиционния проект са представени този проект, изработен в обхват част „Архитектура“, част „Конструкции“ част“ ВиК“, част „Ел“, част“ОВК“, част „ПБ“, част „ПБЗ“ и част „ПУСО“. Към заявлението са приложени и съответните документи по чл. 142 – чл. 144 от ЗУТ, вкл. комплексен доклад № 292- КDBH -1-534/18.10.2024 г. за съответствие на инвестиционните проекти със съществуващите изисквания към строежите, изготвен от „Експертинвест“АД по чл.142, ал.6 ЗУТ ; документи за собственост на възложителя, с оглед категорията на обекта – четвърта, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „д“ от ЗУТ и чл.9, ал.23 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи;. Видно от съдържанието на инвестиционния проект, той е надлежно одобрен от главния архитект на община Видин на 24.10.2024 г., чрез поставяне на печат „Съгласувам и одобрявам“ и подпис на този административен орган върху основните графични разработки и всички проектни части за конкретния обект, съгласно легалната дефиниция на понятието „одобряване на инвестиционен проект“ по т. 6, § 3 от ДР на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. На същата дата 24.10.2024 г. е издадено оспореното разрешение за строеж № 85/24.10.2024 г. от главния архитект на община Видин. От преписката е видно, а и между страните няма спор, че то не е било съобщавано по реда на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ на собствениците и носителите на вещни права върху индивидуални обекти в административната сграда, каквато е оспорващата страна. Както беше посочено по-горе, същите имат качеството на заинтересовани лица в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, поради което е следвало те да бъдат уведомени за издаденото разрешение за строеж. Макар неизпълнението на това задължение да съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, то засяга единствено и само упражняването на процесуалното право на жалба и не представлява елемент от процесуалната законосъобразност на самия административен акт.

Разрешението за строеж обаче е издадено в нарушение на материалния закон. Както беше посочено по – горе, съдът споделя заключението на вещото лице инж. В. Т. Ж., което стъпва на част „Конструкции“ от инвестиционния проект, която според приложения доклад за съответствие на проекта по част СК от инж.Н. Е. З. изготвеното конструктивно обследване от инж. Кр.Гостиловски/л.116 -122 от делото/ “, че посоченото „ промяната не засяга конструкцията на сградата…не се превишава натоварването..конструкцията на сградата може да понесе промяната без това да се отрази на общата и носимоспособност.. Конструкцията не се натоварва допълнително и предвидената промяна може да бъде изпълнена, без това да нарушава нормалната експлоатация на сградата“. В заключението си вещото лице е посочило, че „ с цел изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа, при това увеличение на натоварването от постоянни товари е необходимо да се направи обследване, съгласно чл. 5 от Наредба № РД-02-20-2 от 27.01 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони “ чл. 5. В строежите (осигурени и неосигурени на сеизмични въздействия) се разрешава да се извършват строителни и монтажни работи, свързани с промяна в конструкцията им. в т.ч. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, надстрояване и вътрешно преустройство на сграда, при което се променят предназначението на помещенията и натоварванията в тях. при следните условия: 1. извършено обследване на целия строеж и регистриран технически паспорт съгласно наредбата по чл. 176а, ал, 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); 2.положителна оценка за сеизмична осигуреност в съответствие с чл. 6, ал 2; 3.спазване на допустимата височина и етажност на сградите съгласно чл. 33; 4.инвестиционен проект, съгласуван, оценен и одобрен по реда на ЗУТ.“ Приложеното обследване не отговаря на изискванията на Приложение № 1 на посочената Наредба за минимална информация, която се събира при обследване на строежа, необходима за оценка на сеизмичната му осигуреност. Съгласно горецитирания чл.5, ал. 4 при промяна на натоварването на строежа, е трябвало да се изготви инвестиционен проект по част „Строителни конструкции“, а не само конструктивно становище. Това не е направено.“

Поради изложеното мотивирано, подкрепено с изчисления заключение, съдът намира, че отговор на този въпрос може да бъде получен само при извършването на изготвяне на инвестиционен проект по част“Строителни конструкции“, със съответните разчети, а не само неподкрепени с никакви изчисления заключения, че „ не се натоварва допълнително и предвидената промяна може да бъде изпълнена, без това да нарушава нормалната експлоатация на сградата…“ Спорен е въпросът дали разрешените строително-монтажни работи, изграждането на 11 апартамента, засягат конструкцията на строежа. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен поради изложените от вещото лице съображения. За да се прецени дали такава опасност действително има главният архитект е бил длъжен, на основание чл. 148, ал. 13 от ЗУТ, да изиска от възложителя представянето на доклад от проведено обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ, със съответните изчисления, а не формален. Както е посочило и вещото лице в заключението си, само при изготвен инвестиционен проект по част“Строителни конструкции“ ще може да бъде установено действителното състояние и дали преустройството ще има негативни последици за носимоспособността и здравината на сградата. Както беше посочено, проблемът идва от предвиденото ново натоварване, което действително засяга сградата и очевидно е по-значително от съществуващото.

Съгласно заключението на вещото лице със специалност ВиК, инж. Х. Г. М. , не са спазени и техническите изисквания при проектиране на новите водопроводни и канализационни инсталации, въведени с Наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Не е безспорно, че сградното водопроводно отклонение е достатъчно да осигури нормално водно количество за цялата сграда. Посочено е, че има грешка в проекта, за която впоследствие едва в заповедната книга е посочено, че е техническа.

По разбиране на настоящия съдебен състав в преписката не се съдържат и доказателства за да бъде прието за безспорно, че са изпълнени изискванията на чл.38, ал.5 от ЗУТ и относно евентуалното замърсяване.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството не са събрани доказателства при издаване на разрешението за строеж да е обследвано и спазено изискването на чл.38, ал.9 ЗУТ “ Не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот.“, като също е в нарушение на материалния закон.

За пълнота следва да се посочи, че основателно е и възражението от оспорващата страна, че предвид приложените, събрани и в хода на производството писмени доказателства, безспорно се установява, че Разрешение за строеж №85/24.10.2024 г. е издадено в нарушение на чл.148, ал.7 ЗУТ „ Разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен…“, т.к. безспорно строителни дейности са извършени значително преди 24.10.2024 г., видно от приложена писмена кореспонденция, но такава проверка не е извършена от гл.архитект, преди да издаде Разрешението за строеж.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на оспореното разрешение за строеж е нарушен материалния закон.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на оспорващата страна следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски в общ размер на 1050 лева, от които 50 лева – държавна такса и 1000 лева – заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице.

Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на община Видин, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 14 от ЗМСМА.

По изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Висшия съдебен съвет/ВСС/[населено място], представляван от Б. М., чрез пълномощника Д.Н. – директор на дирекция“ Правна“ в администрацията на ВВС, разрешение за строеж № 85/24.10.2024 г., издадено от главния архитект на община Видин в полза на възложителя“ Евроконтакт строй“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], р-н Красно село, [улица], ет.2, ап.6, представлявано от Н. В. Н., с което е разрешено“ Преустройство и смяна на предназначение на трети етаж в административна, делова сграда, в жилищни апартаменти, СОС с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в [УПИ], кв.266а, ЦГЧ по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], етаж 3.

ОСЪЖДА община Видин, да заплати на Висшия съдебен съвет/ВСС/[населено място], сумата от 1050/ хиляда и петдесет/ разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.