РЕШЕНИЕ
гр.Берковица 15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично
заседание на 09.06.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При
секретаря Нина Георгиева
и като разгледа докладваното от съдията Георгиева АНД №99 по описа за 2021г. на БРС,
въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Берковица е постъпила
жалба от Г.Г.Г. ***, ЕГН ********** против
наказателно постановление №7/22.03.2021 г. на Началник РУ на МВР-гр.Берковица.
Жалбоподателят оспорва изцяло изложената фактическа обстановка в издаденото
против него наказателното постановление.
Счита, че неправилно са приложени административно-наказателните разпоредбите на
ЗМВР, поради което се явява незаконосъобразно и наложеното му наказание. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени на посочените основания обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно
постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 25.03.2021 г. Жалбата е депозирана,
чрез административно–наказващия орган на дата 01.04.2021 г. – отразена при входиране
на жалбата, т.е., преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от
датата на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана и по същество жалбата е
основателна, а съображенията на съда за това са следните:
Районен съд гр.Берковица намира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, поради което и същите следва да не породят целените с тях правни
последици.
Съдът намира,
че при издаването на процесното НП са допуснати процесуални
нарушения, които са съществени и не са от категорията на тези нарушения, които
могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, като същите са
достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Критерият
за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в
цялата процесуална теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса или
когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса.
Нарушаването на правото на дееца да узнае за какво нарушение му е съставен акт
и да отстоява своята теза срещу това твърдение създава винаги основателно
предположение, че издаденото наказателно постановление въз основа на такъв акт
е неправилно. В случая не е направено описание, както в АУАН така и в
издаденото въз основа на него НП по какъв повод е
издадено полицейското разпореждане, което е нарушение на чл.42, т.3
и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено или устно.”. Внимателния прочит на тази
разпоредба води до извода, че с разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР
се дава възможност на полицейските органи да издават разпореждания, като същата
не е със задължителен характер, какъвто има разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, която регламентира, че „Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.”
Макар и непълна описаната в АУАН и НП фактическа обстановка сочи на извършено
нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, която
именно разпоредба вменява на гражданите задължение за изпълнение, на
полицейските разпореждания издадени по реда на чл.64, ал.1 от ЗМВР,а не както неправилно е посочен чл.64 ал.1 от ЗМВР .
Вместо чл.64, ал.4 от ЗМВР и в противоречие със
словесното описание на нарушението, както в АУАН, така и в обжалваното НП като
нарушена е посочена нормата на чл.64, ал.1 от ЗМВР. Противоречието между
словесното описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма,
представлява съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, предвид това, че го затруднява да разбере
вмененото му нарушение и да се защити срещу него, поради което и представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление. Ето защо
съдът намира, че при съставяне на акта, и при издаване на НП не е посочена
прецизна цифрова квалификация на нарушението, което е нарушение на чл.42, т.5 и
на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
На следващо
място,нито в съставения акт против жалбоподателя, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление,
се съдържа описание на конкретно извършеното нарушение и обстоятелствата, при
които е било извършено. Направеното в двата акта описание се свежда до следната
словесна формулировка: „не
изпълнява” писмено полицейско разпореждане от
24.02.2021год. да не участва в нерегламентиран протест .
Санкционната разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР очертава рамките на
изпълнително деяние, изразяващо се в неизпълнение на разпореждане на орган на
МВР, т.е., същото се свежда до определено поведение на нарушителя, след
издаване на разпореждането. Последното означава, че както актосъставителят,
така и административно-наказващият орган е следвало да изложат, освен данни за
това в какво се е изразило разпореждането - фактическото и правното основание
за издаването му, но и данни за това какви са конкретните действия или
бездействия, чрез които даденото разпореждане не е било изпълнено. В конкретния
случай това не е сторено, поради което съдът не може да прецени, чрез какви
точно действия или бездействия е извършено от жалбоподателя вмененото нарушение, както и дали поведението му като цяло на посочените в акта и наказателното постановление
дата, час и място, действително очертават възприетото от наказващия орган нарушение ,
въпреки издаденото полицейско разпореждане в този смисъл. Констатираната липса
има за последица накърняване правото на защита на жалбоподателя, до степен на невъзможност последният
да разбере за какво точно деяние е наказан, кога и при какви обстоятелства го е
извършил, поради което съставлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения санкционен акт.
По преценка на съда,нарушението за
което е наказан жалбоподателя е и недоказано.Двамата свидетели не са очевидци на извършеното нарушение.Те не са
присъствали при установяването му. Поведение на жалбоподателя, изразяващо се в неизпълнение на описаното в двата акта
полицейско разпореждане, не се установява и от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства. От показанията на актосъставителя става ясно,
че е съставил АУАН против жалбоподателя,
само на основание преходно издаденото разпореждане и дадените му указания да се състави АУАН на жалбоподателя,
но без да му е било известно какво точно е било установено.
Показанията му в този смисъл обясняват констатираната по-горе непълнота в
описанието на твърдяното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено. В съдебно заседание актосъставителят С.М.
посочва, че на жалбоподателя е издадено полицейско разпореждане да не участва в протест .
Не е присъствал при извършване на нарушението.твърди,че
не знае кой и как е констатирал неизпълнението на полицейското
разпореждане.Свидетелят по акта Т.Г. също твърди,че не е присъствал при
установяване на нарушението,както и че не си спомня за какво нарушение е
съставен АУАН.
Тежестта на доказване в настоящото производство
лежи върху административно-наказващият орган, но по делото няма приложена
докладна записка, изготвена от извършилите
проверката, от която да се установяват по безспорен и несъмнен начин
направени от тях констатации .
Предвид на
това съдът намира, че не следва да се обсъждат и доводите по същество на спора,
както и останалите направени от жалбоподателя възражения, тъй като въпросите
има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да
бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно
наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.
На
посочените по-горе основания, съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да
се отмени като незаконосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 62, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №7/22.03.2021 г. на Началник към РУ на МВР-гр.Берковица , с което на Г.Г.Г. ***,
ЕГН ********** е наложено
на основание чл.257 от ЗМВР
административно наказание глоба в размер на 100
лева, за нарушение на чл.64, ал.1
от ЗМВР, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Монтана в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: