Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева сложи за разглеждане гр. дело № 8212 по описа за 2018 година, докладвано от съдията, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иска на М.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„*** " № 43, представлявана от Кмета на Общината Иван Портних
с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12000 лв./дванадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдания, в резултат
на фрактура на дясната ръка, причинена при падане на неравна и неподдържана
тротоарна настилка по бул." *** " поради проявено бездействие на
ответника по поддържане на общинските пътища, в частност тротоара, ведно със
законната лихва, върху сумата от датата на увреждането, до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата претърпяла инцидент към 13ч. на 02.12.2016г. на тротоара на бул.
„***", след Централна поща, зад Катедрален Храм-Паметник „Свето Успение
Богородично". Прибирайки се от работа, се движила към спирката на
автобусна линия № 12, когато се спънала върху нестабилна тротоарна плочка и
паднала с цялата си тежест върху дясната си ръка (въпреки, че това се случило
през зимата, тротоара бил сух, сняг не бил валял). Плочката била разлепена,
като при стъпването върху нея тя се надигнала в единия край и се разместила.
Ищцата била с удобни зимни обувки, тип „кубинка" със стабилен грайфер. Не
можала да предвиди настъпването на инцидента, по нищо не се предполагало, че
плочката е разлепена. При падането чула счупването на костта и изпитала
неописуемо силна болка. Причерняло й, не можела да се изправи. Хора й помогнали
да се изправи и се обадили на сина й, който я завел в МБАЛ „Света Анна-Варна" АД. Там й била
направена ренгенова снимка и установено счупването.
Поставили й гипсова имобилизация. Приели я за операция на 04.12.2016г., като операцията й
била извършена на 05.12.2016г. /понеделник/. Обяснили й, че без поставяне на импланти, костите не могат да заздравеят поради възрастта й
и поради това, че ръката й е счупена на две места, като костта буквално е
раздробена. След извършената операция отново била поставена гипсова имобилизация, първаночално за
период от 45 дни, в последствие увеличена на 65 дни, тъй като костта
заздравявала бавно. На 06.02.2017г. и била свалена гипсовата имобилизация и започнала да посещава рехабилитация.
Раздвижването било трудно, поради което посещавала рехабилитация до май месец
през 2017г.
Счита, че причинената й
вреда е последица от неизпълнението на задължението на Община Варна, в качеството
й на възложител, да поддържа и ремонтира обектите, посочени в разпоредбата на
чл. 30, ал.4 от Закона за пътищата, в частност - пешеходните тротоари.
Определя размера на
дължимото й обезщетение за неимуществени вреди на 12 000лв., като сочи по
отношение на вредите следните обстоятелства:
Изпитваните болки и
страдания били много силни от момента на счупването на крайника до момента на
обездвижването на същия, като след това болката се претъпявала от обезболяващи
лекарствени продукти. След премахването на гипсовата имобилизация
в продължение на месеци имал силни болки и се налагало също да взима
обезболяващи медикаменти. До настоящия момент движенията в областта на лакътя и
китката на дясната й ръка са болезнени и ограничени. Има много голям и
загрозяващ белег вследствие на операцията за поставяне на имплантите.
Метална остиосинтеза се напипва при външен допир,
пречи в ежедневието при извършването на елементарни действия. Налага се
извършването на вторична медицинска интервенция за премахване на имплантите, която отново ще бъде свързана с болки и
страдания. През месец февруари тази година си направила преглед при ортопед,
който констатирал много бавно зарастване на част от костта, като на места
липсва и е необходимо още време преди да бъде отстранена металната остиосинтеза. На места бил започнал процес на
„калциране", който щял да затрудни премахването на импланта.
Тъй, като се касае за
дясна ръка, тя не можела да се справи с елементарни ежедневни дейности и се
налагало да ангажира синът си ежедневно, за да помага. В периода с поставената
гипсова имобилизация било абсолютно невъзможно да си
сготви, поради което консумирала предимно суха храна, което неизбежно довело до
проблеми със стомашно-чревния тракт.
Чувствала се изключително
подтисната и депресирана, поради това че не можела сама да се грижа за себе си
и бях в тежест на другите. Инцидентът и поставената гипсова имобилизация
се отразила много зле на сънят й, поради което се налагало да приема сънотворни
медикаменти. Шестдесет и пет дни можела да спи само гръб, като ръката с
поставеният гипс тежала върху гърдите й. Заспиването било трудно, а
пробуждането през нощта често.
В резултат от настъпилия
инцидент била изолирана в дома си за дълъг период, през който единствените хора
които виждала били сина й и внуците й. Периода от годината /декември-февруари/
през който била с гипсовата имобилизация, бил с много
ниски температури, и за нея било невъзможно да закопчея сама зимното си яке,
което основно ограничавало възможността й да излиза от дома си.
Много зле се отразило на
емоционалното й състояние факта, че не можела да изпълнявам задълженията си по
граждански договор с „Фондация Цекада-Шалом" към
Организация на евреите в България „Шалом", а
именно - подпомагала възрастна и трудно подвижна жена в ежедневните й дейности,
както и задълженията си по трудов договор към „Дъглас -България" ЕООД,
който прекратила, тъй като не можела да се грижи както за себе си, така и за
някой друг.
След инцидента изпитвала
страх, когато се движи по улиците, особено в тъмната част на денонощието и през
зимата. Избягвала да излиза, а когато е наложително се движела изключително
бавно. Този страх бил траен и непреодолим в съзнанието й.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се оспорва иска като неоснователен.
За да е
налице отговорност на Община Варна по смисъла на чл.49 от ЗЗД, необходимо е да
се докаже по безспорен начин виновното действие или бездействие на общината,
представляващо нарушение по тази разпоредба.
Оспорва
се твърдението, че на 02.12.2016 г. на бул. „***" е съществувала
незалепена плочка, вследствие на която да се стигне до описаната в исковата
молба травма. Оспорва се твърдението, че увреждането е пряка и причинно
следствена последица от стъпването на незалепна плочка.
Сочи се,
че тежестта на доказване на всички предпоставки е на ищцата, съобразно
правилата, визирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК. Счита се иска за недоказан и се
моли за отхвърлянето му изцяло.
В случай
на евентуалност се моли да бъде уважен иска в значително занижен размер, съобразно правилата визирани в чл. 52 от ЗЗД
и в съответствие с преобладаващата практика. Твърди се, че размера на претендиранираните от ищцата вреди е прекомерно завишен,
имайки предвид всички обстоятелства по делото - характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение. Твърди
се съпричиняване, без да се навеждат конктерни факти, от които да следва същото.
С молба от 10.08.2018 г., ищцата твърди нововъзникнали
факти след завеждане на исковата молба, а именно: постъпване в болница на
11.06.2018 г. за отстраняване на поставените импланти,
и след успешно проведена операция, установено ново счупване на лакътната и лъчевата кост на 05.07.2018 г., вторично
поставяне на метална осиосинтеза във връзка с новото
счупване. Твърди се, че посочените хирургически интервенции, както и „новото
счупване“ са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.
В с.з. ищеца
поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответника моли за отхвърлянето му
като неоснователен.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По силата на разпоредбата на
чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Причинителят на вредната отговаря по основания състав на чл. 45 от ЗЗД, поради
което за да бъде уважен искът по чл. 49 във. вр. с
чл. 45 от ЗЗД е необходимо да бъдат доказани от ищеца всички предпоставки за
възникване на деликтната отговорност, а именно: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение и вина. Вината,
съгласно нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на
противното. Въведената оборима презумпция по чл. 45
ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31 във вр. с чл. 8, ал.3 от
Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините. Тротоара, е част от пътя съгласно §6, т. 1 и т.6
от ДР на ЗДвП. По делото няма спор, че инцидентът с ищцата се е състоял на
общински път - на тротоара на бул. „***", след Централна поща, зад
Катедрален Храм-Паметник „Свето Успение Богородично".
Съгласно
нормата на §1,т.1 и т. 2 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на
движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, "Стопанин на пътя" е собственикът или администрацията,
която управлява пътя, а "Път" е всеки отворен за обществено ползване
път и улиците в населените места, т.е. в конкретния случай общината е стопанин
на пътя, на който е възникнал инцидента.
По делото
се спори относно механизма на увреждането, като се твърди липса на незалепна
плочка на указаното място от пътя.
От
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Пламен Стоянов Стоянов, се установява по категоричен начин наличието на
соченото препятствие на пътя, както и че причина за падането на ищцата е
разместена тротоарна плочка. Пламен Стоянов Стоянов е
свидетел-очевидец на инцидента, по случайност вървял зад ищцата. Инцидентът се
случил на тротоара от страната на Градска болница малко преди спирката на 12-ката.
Видял, че ищцата както вървяла, паднала.
Видял после след падането й, че има разместена плочка - разлепена и
на по-високо равнище от другите. Времето било сухо, нямало нито сняг, нито лед.
Нямало обозначителни табели относно тротоара.
Съгласно
нормата на чл. 167,ал.1, изр.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най - кратък срок. В този смисъл тротоарът на
мястото на инцидента е следвало да се поддържа от общината и тя следва да носи
отговорността за негова увреденост, довела до
причиняването на щетата. Бездействието на служителите на ответната община да
изпълнят своите задължения по чл. 167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на тротоара
като част от пътя - общинска собственост в изправно състояние, е противоправно.
Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Следователно, ответникът е този, който следва да докаже, че вредите
не са резултат на виновно поведение на лице, на което той е възложил
изпълнението на задълженията си по цитирания нормативен акт. В случая
ответникът е следвало да установи, че неговите служители или лицата, на които е
възложил функции във връзка с грижа за пътя на територията на общината, е
положил дължимата грижа, като например е обезопасило периметъра на соченото
препятствие и/или е предприел ремонта на същото. Такива твърдения няма
наведени, съответно събрани доказателства в тази връзка също липсват. Фактът, че на тротоара е имало разлепена
плочка на мястото на инцидента, необезопасена по подходящ начин, която е
причинила вредите, означава че презумпцията на закона за вина, не е оборена.
По
отношение на вредите:
По делото
са събрани писмени доказателства, проведени са СМЕ и СПЕ, като са изслушани и
гласни доказателства за установяване на конкретните твърдени вреди, техния вид
и тяхната интензивност.
От
медицинската документация се установява историята на увреждането и настъпилите
вреди, вкл. претърпени интервенции:
На
02.12.2016г.към 13:00 часа, в района на бул. „***", гр.Варна, зад
Катедралата, вървейки по тротоара се спънала в разбита тротоарна плочка,
паднала по лице, получила травми в областта на дясната ръка. След инцидента
посетила Спешен център на МБАЛ „Света Анна-Варна"АД, и след проведени
рентгенови изследвания, е поставена диагноза счупване на дясна предмишница поставена гипсова имобилизация
и дадени указания за приемане в Клиника по Ортопедия и травматология.
На
04.12.2016г приета в Клиника по Ортопедия и травматология при МБА: „Света
Анна-Варна"АД. с основна диагноза: Съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата
кост закрито в дясно... На 05.12.2016г е проведено оперативно лечение: Под
регионална анестезия се извършило открито наместване с вътрешна фиксация - лъчева и лакътна кост,
с 2 заключващи плаки.
Поради
забавена срастване на лъчевата кост е продължена имобилизацията
до 65 ден. След свалянето е провеждала рехабилитация.
От Епикирза на отделение по ортопедия и тарвматология
към МБАЛ „Еврохоспитал" ООД, се установява, че
е: Постъпила на 11.06.18г; Изписана на 13.06.18г.; Окончателна диагноза:
Съчетано счупване на диафизите на лакътната
у лъчева кост в дясно. Състояние след метална остеосинтеза.
Преди година и половина получила счупване на дясна предмишница.
Лекувана оперативно с метална остеосинтеза. След
проведен консулт с ортопед и образно изследване, насочена за оперативна
екстракция.
Оперативен
протокол No.606/11.06.2018г. - Отстраняване от костта
на импантирани уреди - радиус и улна.
Под обща анестезия с достъпи по старите оперативни цикатрикси
се проникна послойно в дълбочина. Локализира се и
екстрахира 2 бр.заключващи плаки с по 6 бр.винтове.
Установи се консолидация на фрактурите.
От Епикриза на Ш-та клиника по ортопедия и травматология към
УМБАЛ „ Н.И.Пирогов" ЕАД гр.София, издадена на името на М.И.И. : ИЗ № 25182/18г дата на постъпване 05.07.2018г в 10:45
часа, дата на изписване: 10.07.2018г. 09:00 часа; Диагноза: Съчетано счупване
на диафизите на лакътната и
лъчевата кост - закрито. Рефрактура на антебрахий декстра. Псевдоартроза.
Анамнеза:
Снета по данни на болната. Постъпва за първи път в клиниката. Оперирана преди
около 18 месеца в друго лечебно заведение. Преди 20 дни премахнати имплантите пак в същото лечебно заведение. Към настоящия
момент усеща болка при подпиране на ръката.
Оперативен
протокол No. 19374 от 06.07.2018г. По стария оперативен цикатрикс се
достигна послойно до фрактурата
на диафизата на радиуса Фрактурата се репонира и фиксира с
две плаки и винтове.
От СМЕ се
установява, че в резултат на падането ищцата е получила счупване на едно ниво
на дясна лъчева и лакетни кости, обусловио
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между спъването, падането и полученото травматично
увреждане. Претърпяната травма поражда много силни болка и страдания до
обездвижването на счупените кости. След обездвижването болките бързо намаляват.
Дискомфорта е свързан с обездвижването и
невъзможността за използване на десния горен крайник, за трите операции около 4
мес. Ищцата е изпитвала затруднение и неудобство при
изпълнение на ежедневните си функции общо за около 4-5мес. Не се налага
ползването на помощта на трети лица. Към датата на мед.преглед лечението е
приключило. Останалото ограничение на движенията на дясната гривнена
става нямат функционално значение и може да бъде преодоляно с течение на
времето. Не е наложителна операция за премахване на инплантите.
Обичайния период за премахване на инплантите е около
12 месеца след поставянето им. В случая този срок е удължен поради забавено
срастване на лъчевата кост на 16мес. Лакетната кост е
сраснала за обичайното време. Поради няколкото
фрагмента на лъчевата кост костното срастване на костта се е забавило. След
отстраняване на имплант на това место
възстановяването при зараснала кост е около месец-два. Операцията е направена
според правилата на добрата лекарска практика. Няма ново счупване. Забавената
срастване на дясната лъчева кост се дължи на наличието на допълнителни
фрагменти които са с намалено хранене и поради това костното срастването е
забавено и затруднено. При повеждане на рехабилитация за раздвижване на имобилизпраните стави се раздвижва и местото на счупването.
Има пряка причинно-следствена връзка между падането/инцидента/ и повторното
опериране в Пирогов.
В с.з.
вещото лице категорично заявява, че няма второ счупване преди да бъде направена
операцията в Пирогов, има незараснала фрактура - след свалянето на метала и
провеждането на рехабилитацията просто се е раздвижила тази фрактура и това е
наложило да се направи нова операция. Отстраняват се
имплантите около година, година и половина след операцията,
тъй като на костта се
пречи за нормалното зарастване. Костта остава по-слаба
на местата, където са винтовете. Няма проблеми с проведеното
лечение, но понякога костта не иска да зарасне.
От посоченото се установява, че
всички вреди, съставляващи първоначално счупване на едно ниво на дясна лъчева и
лакетни кости, и последвалите оперативни интервенции /три
броя/ със съответен възстановителен период, са в пряка причинно-следствена
връзка с падането, причинено от разместената тротоарна плочка.
От изготвената
по делото СПЕ и разпита на вещото лице в с.з. се установява, че ищцата е била /чувствала
се е/ зависима по отношение на обгрижването след
претърпения инцидент. Разчитала е на помощта на сина си, притеснена от факта,
че той също има семейство, за което трябва да се грижи. В същото време е
изпитвала дискомфорт по време на сън и нормалните
дейности от ежедневието. Съобразно профила на ищцата, съобразен с нейните личностни
характеристики, тя възприема
трудните събития по-тежко, при нея стресовите ситуации отшумяват по-трудно. Това
утежнява още повече възстановителният процес при нея, чисто от психологическа
гледна точка. След претърпяване на първия инцидент, ищцата е имала нормална
реакция, тя се е придържала към начина, по който се реагира по принцип. Но нейната
реакция, след този втори инцидент излиза извън рамките на нормалната реакция. Споделила,
че излизала от къщи само в крайна необходимост, за да си закупи някой неща до
магазина или до лекар. По други поводи не е излизала. Не е споделяла да е имала
такива други травматични преживявания в рамките от 2016 г. Към
настоящият момент страховите очаквания от подобни
инциденти са засилени. Ищцата споделя, че вече избягва да минава покрай
спирката, където се е случил инцидентът.
От свидетелските показания на Тодор
Тодоров Димитров, син на ищцата, се
установява, че той научил за инцидента по телефона, когато една жена му се
обадила да съобщи за инцидента, претърпян от майка му. Намерил я десетина минути след инцидента между спирката и пощата. Хората вече я
били изправили, боляло я много. Отишли в
Спешното на Окръжна болница. Казали, че само с гипс не може да се излекува,
необходими са и импланти. След операцията стояла
четири дена в болницата. Като я изписали, свидетелят се грижел за нея
следващите две седмици, а след като се качил на рейс, съпругата му. Той всеки
ден ходел при нея по няколко пъти. Счупената ръка била дясната, затова той правел абсолютно всичко -
пазаруване, готвене, чистене, обуване на обувките и якето, абсолютно всякаква
домакинска работа. След това съпругата му около месец се е грижила постоянно за
нея. Едва април месец, когато започнала да ходи на рехабилитация, можела да се
обслужва сама, но пак била доста ограничена, например да си напазарува, а
ръката й не можела да прави някои въртеливи движения. След махането на имплантите, отишла
на гости при брат си в София, където обаче й направили още една операция. Тогава
била в много лошо състояние, защото била депресирана. Осъзнавала, че отново за
всичко трябва да се грижат те за нея. Имала страх да направи дори и за малка
разходка, за да не падне. Почти не излизала навън, минимално гледала да ходи, за
да не падне.
Обезщетението за неимуществени
вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения
критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени
вреди, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в
момента на инцидента такива, а продължават и след това. В процесния
случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен
състав съобрази, че на ищеца е причинена средна телесна повреда – трайно
затруднение на движенията на крайник чрез счупване на дясна лъчева и лакетни кости. Претърпяла е три хирургически намеси и е била
имобилизирана чрез поставяне на гипс първоначално в
продължение на 65 дни, а след двете допълнителни хирургически намеси в била
затруднена да се обслужва във възстановителния период. Била е ограничена да се
обслужва сама и да върши основни ежедневни дейности. В конкретния случай
оздравителния период е по-дълъг от обикновено и е съпроводен с допълнителна
хирургична интервенция. Отделно от това съдът съобрази и вредите в психиката на
ищцата, която е преживява първоначалния стрес от падането в границите на нормалната
човешка реакция, но допълнително наложилата се интервенция е влошила
емоционалното й и психическо състояние до степен да формира трайни страхови нагласи в нея.
Съдът, като отчете вида и
характера на настъпилите вреди,
интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност,
както и прогнозата за бъдещото развитие, намира, че адекватен и справедлив
размер на обезщетението за всички вреди е
претендирания размер от 12 000лв. С оглед на
горепосоченото съдът намира, че искът за неимуществени вреди е основателен за
цялата претендирана сума.
Вземането от непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването му, т.е. от датата 02.12.2016г., от която дата започва да тече
законната лихва, дължима до изплащане на вземането.
Предвид изхода
на спора на ищеца се дължат и разноските
за производството, които са в размер на сумата от 1950лв. съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с адм. адрес: гр. Варна, п. код 9000, бул.
„***", № 43, представлявана от
Кмета на Община Варна Иван Портних, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
12000 лв./дванадесет хиляди
лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болка и страдания, в резултат на фрактура на дясната
ръка, причинена при падане на неравна и неподдържана тротоарна настилка по
бул."***", поради проявено бездействие на ответника по поддържане на
общинските пътища, в частност тротоара, ведно със законната лихва, върху сумата
от датата на увреждането - 02.12.2016г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с адм. адрес: гр. Варна, п. код 9000, бул.
„***", № 43, представлявана от
Кмета на Община Варна Иван Портних, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.И., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 1950лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/, представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните. Решението да се връчи на страните
и да се обяви
в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: