№ 1492
гр. София, 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902837 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „К.“ ООД срещу „Б. Т.“
ЕООД и С. Г..
Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства намира
следното:
При съобразяване на изложените от ищеца твърдения, на които той основава
предявените от него искове и от формулирания в исковата молба петитум, е видно, че съдът
е сезиран с отрицателни искове, предмет на които е установяване липсата на права, които
ответниците претендират, че имат, които видно от изложените от ищеца правопораждащи
факти са права, които са възникнали по силата на Закона за авторското право и сродните му
права /ЗАПСП/, а именно правата на ответниците да получат защита на авторско право,
което се притежава от физическото лице С. Г. върху произведението, представляващо
превод от английски на български език на книгата „Алиса в страната на чудесата“, което
физическо лице е отстъпило на дружеството „Б. Т.“ ЕООД изключително право за
използване на това произведение по силата на сключен издателски договор. В изпълнение
на дадените от съда указания ищецът излага допълнителни факти, от които също може да се
заключи, че предмет на предявените в процеса искове не са възникнало за него авторско
право, което той твърди да е нарушено и възникнало право за защита на негово авторско
право, а чуждото авторско право, което се притежава от единия от ответниците и част от
правомощията на което се сочи, че са отстъпени на другия ответник.
Авторското право, което е възникнало за едно физическо лице, може да бъде предмет
на защита пред съда с предявен иск, но тази защита може да се осъществи само чрез
предявяване на някой от специалните искове за това, които са регламентирани в ЗАПСП.
Наличието на предвиден в закона специален ред за защита прави предявяването по общия
исков ред на иск, който има за предмет съществуването или несъществуването на едно
авторско право и на всяко едно право, което възниква за носителя му при неговото
1
нарушаване, недопустимо. Специални искове по ЗАПСП са предоставени на разположение
само на определен кръг лица, които са носителят на авторското право, лицето, на което
носителят на авторското право е отстъпил изключително право за използване на създаденото
от него произведение, както и организациите за колективно управление на авторски права
/чл. 95б ЗАПСП и чл. 95в ЗАПСП/. Ето защо и нито едно друго лице няма правото да
предяви пред съда някой от исковете, които имат за предмет защитата на съществуващо
авторско право, включително и лица, в полза на които по силата на издателски договор
авторът е отстъпил само едно от правомощията на комплексното авторско право върху
произведение, което е това да възпроизвежда и разпространява произведението. Освен това
в ЗАПСП е ограничен и вида на исковете, с които едно авторско право, което се твърди да е
нарушено, могат да бъдат защитени пред съда и това са само осъдителният иск по чл. 95
ЗАПСП за получаване на обезщетение за претърпени от нарушението вреди, както и
исковете, посочени в чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП, в която норма са регламентирани шест иска,
които са един установителен /положителен, а не отрицателен установителен иск/, и
осъдителни искове. Това означава, че въпросите за нарушаването на едно авторско право и
произтичащите от това други права, които са част от защитата на това изключително право,
не могат да бъдат предмет на искове, различни от тези, които са уредени в ЗАПСП,
включително не могат да бъдат предмет на отрицателен установителен иск, предявен по
общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска от съда да отрече съществуването на едно
авторско право, което ищецът твърди, че засяга негово авторско право – в тази хипотеза
лицето, което твърди, че има авторско право, което се нарушава от неоснователно
претендирано от друго лице авторско право върху същото произведение, трябва да предяви
някой от исковете за защита на своето право по чл. 95 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП.
С оглед горното трябва да се заключи, че авторското право, което се притежава от
физическото лице С. Г. върху произведението, представляващо превод от английски на
български език на книгата „Алиса в страната на чудесата“, не може да се защитава с искове,
различни от специалните такива, регламентирани с нормите на чл. 95 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1
ЗАПСП, включително с предявени по общия ред отрицателни установителни искове и
исковете, имащи за предмет това право не могат да се предявят от лице различно от тези,
които съгласно ЗАПСП могат да поискат от съда неговата защита. Ищецът не твърди да е
носител на авторското право или лице, на което е отстъпено изключителното право за
използване на произведение, а сочи, че е сключил издателски договор с носителя на
авторското право върху посоченото произведение, с което му е отстъпено правото да го
възпроизвежда и разпространява за срок от шест месеца. Този факт обаче не му дава
процесуално право да сезира съда със специалните искове по ЗАПСП, които да имат за
предмет чуждото авторско право и чуждите права за неговата защита. Ако ищецът твърди,
че неговото право по издателския договор е нарушено от носителя на авторското право,
каквото качество има единият ответник С. Г., той може да предяви срещу това лице
облигационен иск, основан на неизпълнение на задълженията му по сключения между тях
издателски договор, но не и какъвто и да било иск, имащ за предмет чуждото авторско
право, чието съществуване по никакъв начин не може да отрече правото на ищеца по
2
издателския договор, защото е абсолютно и правото по издателския договор, което се
отстъпва на издателя, произтича от съществуването на самото авторско право. Ако ищецът
твърди, че неговото право е нарушено от друго лице, което също има сключен издателски
договор с носителя на авторското право, какъвто е ответникът „Б. Т.“ ЕООД, той може да
предяви срещу това лице иск за обезщетение за вреди на извъндоговорно основание или иск,
имащ за предмет несъществуването на конкретното право, което „Б. Т.“ ЕООД има съгласно
сключения издателски договор, с което се отрича правото на ищеца със същото съдържание
или което пречи на ищеца да упражнява това свое право, но не и иск, имащ за предмет
авторското право върху произведението и правата, които възникват за неговия носител да го
защити срещу нарушение.
Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че предявените в процеса искове,
имащи за предмет несъществуването на правата на ответниците да получат защита на
авторско право, което се притежава от физическото лице С. Г. върху произведението,
представляващо превод от английски на български език на книгата „Алиса в страната на
чудесата“, са недопустими и исковата молба, с която те са предявени трябва да бъде
върната.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС № 35075/ 23.12.2021 г.,
подадена от „К.“ ООД срещу „Б. Т.“ ЕООД и С. Г..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3