№ 4060
гр. С., 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110148339 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Х. К. Ш., ЕГН: **********,
адрес: с. Д., област К., ул. „29“ № 3 (конституирана с Разпореждане от
23.08.2021 г. по в.гр.д. № 13892/2021 г. на СГС на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса ответник Д. К. Ш., ЕГН: **********)
по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в
адрес: гр. С., ж.к. „Обеля-2“, бл. 229, вх. А, ап. 6, абон. № ******:
сумата от 624,52 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 95,65 лв. за периода 16.07.2016 г. - 17.07.2018г.;
сумата от 28,75 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.05.2016 г. - 01.04.2017 г., ведно със законната лихва от
27.07.2018 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 5,17 лв. за периода 16.07.2016 г. - 17.07.2018г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №49410/2018г. на
СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния
период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово
разпределение (ТЕ и ДР). Представя писмени доказателства и прави искане за
допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач. В срока по чл.
1
131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Видно от
разписката по делото ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея с указан от съда едномесечен срок за отговор на
16.12.2020 г., а отговор –възражение е депозирал в съда на 20.01.2021 г., в
който прави доказателствени искания. Във възражението по заповедното
производство е посочил, че вземането е погасено по давност и че не е
потребител на топлинна енергия.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и
настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок
от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение.
По основателността на исковете
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на
правото на собственост или на вещното право на ползване.
При съвкупната преценка на приложения към исковата молба
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.02.1998 г. и
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 16.10.2006 г., в който
първоначалният ответник е признал пред съответния нотариус, че е
собственик на процесния имот, както и от молба-декларация от 19.10.1999г.
на същото лице, че е собственик на процесния имот, се извежда, че
ответницата е собственик на процесния имот през процесния период при
липса на други доказателства по делото за прехвърляне на правото на
собственост на имота върху трето лице през процесния период. Поради това е
2
неоснователен доводът на ответника, че не бил потребител на топлоенергия.
Съдът цени като компетентно и обективно изготвено неоспореното от
страните заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Според
заключението на СТЕ през процесния период процесният имот е
непрекъснато топлоснабдяван с топлинна енергия за подгряване на топла
вода, като ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общите топломери,
преминали метрологичен контрол, с отчисляване на технологичните разходи
за сметка на ищеца съгласно съответна методика, а дяловото разпределение е
законосъобразно извършено. Вещото лице по СТЕ е посочило, че сумите за
ТЕ са определени съгласно приложимата нормативна уредба и актуалните
цени на ТЕ за процесния период.
С оглед основателността на главния иск, основателен е и искът за
законна лихва за забава. Съгласно общите условия, действащи за процесния
период, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г., задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такива. Поради изложеното, съдът намира, че ОУ въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на
45 дни от датата на издаването й. С оглед изложеното, искът за заплащане на
обезщетение за забава е основателен. Съгласно чл. 162 ГПК съдът определи
размерът на законната лихва, дължима от ответника за сумата от 95,65 лв.,
поради кеото искът следва да бъде изцяло уважен.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ)
липсват данни за извършени плащания на процесните суми, като от същата
експертиза се установява и размерът на сумата за дялово разпределение,
искът за която сума също се явява основателен, доколкото се установява по
делото, че такава услуга е извършвана през процесния период в съответствие
с методиката и нормативната уредба. съобразно разпоредбите на чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между Т. С. ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Относно цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
3
за издаване на заповед за изпълнение, поради което акцесорната претенция се
явява неоснователна. Ето защо, претенцията за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли като
неоснователна.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, заявено
във възражението по чл. 414 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно
общите условия, действащи за процесния период, одобрени от КЕВР на
27.6.2016 г., задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от
ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта
да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са
приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и
доказва приложението на специални такива. Поради изложеното, съдът
намира, че ОУ въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след
издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе
отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
фактурата се отнася. При това положение, погасени по давност ще са всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, т. е. три години назад от 27.07.2018 г.
По разноските
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на ищеца на 25 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, материалния интерес по делото,
както и липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и броя на
проведените открити съдебни заседания с участието на ищцов представител,
4
в който случай съдът може да присъжда юрисконсултски възнаграждения и
под минималния предвидения размер (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
Ищецът има право на разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозити за вещи лица на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съобразно уважената част от исковете при размер на юрисконсултското
възнаграждение от 25 лв. за всички посочени производства, както следва:
49,66 лв. - за производството по ч.гр.д. № 41410/2018 г. на СРС;
248,29 лв. – за производството по гр.д.№ 45562/2020 г. на СРС;
322,77 лв. – за производството по гр.д. № 48339/2023 г. на СРС;
24,83 лв. – за производството по в.гр.д. № 13892/2021 г. на СГС.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се
прилага разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие, с оглед материалноправния характер
на нормите на наредбата (Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4729/2019 г., IV г. о.; Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т.
д. № 3019/2018 г., II т. о.; Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1193/2016 г., I т. о.; Определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 3545/2014 г., II т. о.; Определение № 703 от 13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2472/2014 г., I т. о.; Определение № 270 от 24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
7159/2013 г., IV г. о.; Определение № 189 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1024/2014 г., IV г. о.).
При материален интерес по делото до 1 000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ (изм.
ДВ, бр. 68 от 2020 г.), а в случая представените договори за правна помощ и
съдействие за процесуално представителство съответно за заповедното и
исковото производство са сключени преди изменението на същата разпоредба
с ДВ, бр. 88 от 2022 г. от 04.11.2022 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответниковият
представител има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете
за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответника, както следва:
2,06 лв. - за производството по ч.гр.д. № 41410/2018 г. на СРС;
2,06 лв. – за производството по гр.д.№ 45562/2020 г. на СРС;
2,40 лв. – за производството по в.гр.д. № 13892/2021 г. на СГС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на Х. К. Ш., ЕГН: **********,
адрес: с. Д., област К., ул. „29“ № 3 (конституирана с Разпореждане от
5
23.08.2021 г. по в.гр.д. № 13892/2021 г. на СГС на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса ответник Д. К. Ш., ЕГН:
**********), че дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, за имот, находящ се гр. С., ж.к. „Обеля-2“,
бл. 229, вх. А, ап. 6, абон. № ******, следните вземания:
сумата от 624,52 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 95,65 лв. за периода 16.07.2016 г. - 17.07.2018г.;
сумата от 28,75 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.05.2016 г. - 01.04.2017 г., ведно със законната лихва от
27.07.2018 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 49410/2018 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК:
по чл. 86 ЗЗД - за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 5,17 лв. за периода 16.07.2016 г. - 17.07.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. К. Ш., ЕГН: **********,
адрес: с. Д., област К., ул. „29“ № 3 (конституирана с Разпореждане от
23.08.2021 г. по в.гр.д. № 13892/2021 г. на СГС на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса ответник Д. К. Ш., ЕГН:
**********), да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, следните суми:
49,66 лв. - за производството по ч.гр.д. № 41410/2018 г. на СРС;
248,29 лв. – за производството по гр.д.№ 45562/2020 г. на СРС;
322,77 лв. – за производството по гр.д. № 48339/2023 г. на СРС;
24,83 лв. – за производството по в.гр.д. № 13892/2021 г. на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на адв. Н.
К. от САК, личен № *********, адрес: гр. С., ул. „Три уши“ № 1, офис 2,
следните суми:
2,06 лв. - за производството по ч.гр.д. № 41410/2018 г. на СРС;
2,06 лв. – за производството по гр.д.№ 45562/2020 г. на СРС;
2,40 лв. – за производството по в.гр.д. № 13892/2021 г. на СГС
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6