Р Е Ш
Е Н И Е
№……..
гр. Пирдоп, 29.12.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд-Пирдоп, първи състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести
ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар Мария
Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 532 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200 от
Кодекса на труда (КТ).
Делото е образувано по искова молба
на М.Г.П. с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Р.Д.П. - с пълномощно, с адрес на кантората:
гр. София, ул. Цар Асен № 22А срещу „ЕЛАЦИТЕ-МЕД” АД, ЕИК *********,
регистрирано в Търговския регистьр към Агенция по вписванията, представлявано от Драгомир Василев Драганов, със седалище и адрес
на управление: село Мирково 2086, Софийска област. В исковата молба се твърди, че
ищецът М.П. е бил в трудовоправни отношения с ответника - Елаците-Мед АД в
периода от 14.10.1988г. до 10.02.1999г.
/общо 10 години, 3 месеца и 26 дни/, като е работил като подземен машинист МГТЛ
„машинно гумени транспортни
ленти" и подземен механошлосер МГТЛ. Заеманите две длъжности са първа
категория труд, а работните места са били постоянно под земята. След
пенсионирането му през 1999г., ищецът не е работил никъде. В исковата
молба се твърди, че основните функции и задължения по длъжностна характеристика
съгласно трудовия му договор са били: като машинист
на МГТЛ- провеждане и участие в извършването на ежедневни,
планово-профилактични, текущи средни и основни ремонти, проверяване на
точността и пускането в експлоатация на машините и основното оборудване на
агрегатите и съоръженията в МГТЛ; проследяване нормалното натоварване и
безаварийна работа на лентовия транспортьор в процеса на извозване на рудата и
работата на лодковите питатели, както и
отстраняване на дефекти по време на експлоатация на машините и съоръженията, а
като механошлосер в МГТЛ- провеждане и участие в извършването на ежедневни,
планово-профилактични, текущи, средни
и основни ремонти, регулиране, проверка на точноетта и пускането в експлоатация
на машините и основното оборудване на
агрегатите и съоръженията в МГТЛ, окачествяване на материалите и детайлите
преди обработка или монтирането им в
ремонтираната машина или съоръжение, извършване на всички видове ръчна и
механизирана шлосерска работа на детайли и елементи и др. В исковата молба се
твърди, че са използвани по време на работа задължителни лични предпазни
средства - каска, антифони, противопрахова маска, ръкавици. Въпреки
използването на противопраховите маски, те са били неефективни и пропускат да
се вдишва голяма част от отделения прах. В исковата молба се твърди, че
условията на труд, при които е работил ищеца, са били изключително тежки - с
високо количество прах, съдържащ кристален
силициев диоксид, който се отделя в процеса на работа; както и високо
количество общ прах, токсични пари и газове. Твърди се, че съгласно
Нареждане № 2 от 20.01.1978г. обект тунел Етрополе-Мирково е признат за
подземен силикозоопасен обект. В
исковата молба се твърди, че в
следствие на дългите години стаж и работа в тази среда ищецът заболява от ПНЕВМОКОНИОЗА, причинена от прах, съдържаща
силиций - силикоза I степен , усложнена с ХОББ, СМВХ и ДН II степен. ” В исковата молба се твърди, че с
Протокол № 5 ПБ от 30.10.2014г. за извършено проучване на професионална болест
на НОИ - ТП София област е установено
професионално заболяване - Силикоза I степен /белодробна фиброза/, усложнена с белодробен
емфизем, което заболяване е причинено от свободен кристален силициев диоксид
/кварц/. В исковата молба се твърди, че с Експертно
решение на ТЕЛК № 1235 от 26.10.2016г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД са
определени 50% инвалидност пожизнено за професионално заболяване с
водеща диагноза: ПНЕВМОКОНИОЗА, причинена от прах,
съдържащ силиций - Силикоза I степен с клинични, Рьо и функционални данни,
усложнена с ХОББ, СМВН и ДН. Твърди
се, че видно от мотивите на експертното решение е уточнена и
причинно-следствената връзка между дългогодишната работа на ответника при
ответника и описаното професионално заболяване: „приема се професионалния
характер на болест, причинена от свободен силициев диоксид /силикоза,
белодробна фиброза, усложнена с ХОББ
поради продължителен трудов стаж в типична рискова професия /над 10 години
подземен машинист и подземен механошлосер/ в признат за подземен силикозоопасен
обект /тунел Етрополе-Мирково, Нареждане № 2 от 20.01.1978г. с
кумулиране на въздействието на рискови фактори в работна среда...”. Твърди се, че категорично е налице
причинно следствена връзка между продължителната работа и полагания труд при
ответника и професионалното заболяване. В исковата молба се твърди, че цитираното Експертно решение на ТЕЛК № 1235 от
26.10.2016г. на МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕАД е обжалвано
от ответника до НЕЛК. Във връзка с образуваната преписка в НЕЛК № НЕЛК-1731 от
10.03.2017г. ищецът отново е
изследван. НЕЛК се произнася за връщане на ТЕЛК и ново произнасяне. В
исковата молба се твърди, че с Експертно
решение на ТЕЛК за УМБАЛ - Св.Иван Рилски № 448 от 22.06.2018г. не само, че
всичко е потвърдено като констатации, но и здравословното състояние на
ищеца е влошено и Експертната комисия определя
по-висок процент - 54 % инвалидност пожизнено за професионално заболяване с
водеща диагноза: пневмокониоза, причинена от прах, съдържащ силиций -
Силикоза I степен ретикуло-микронодозна форма, с ХОББ. СМВН и ДН. В исковата
молба се твърди, че експертно решение на ТЕЛК за УМБАЛ - Св.Иван Рилски № 448
от 22.06.2018г. не е обжалвано от ответника в законоустановения 14-дневен срок
и ЕР на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване е влязло в сила. В
исковата молба се твърди, че от момента на
първото диагностициране до настоящия момент ищецът е бил наблюдаван
многократно, като е постъпвал в
болница за лечение с оглед на описаното заболяване, като лекуващите специалисти
са констатирали многократно заболяването и проявните форми: Епикриза от МБАЛ Св.Иван Рилски, белодробно
отделение - ИЗ № 14356, постьпил на 03.08.2016г., изписан на 05.08.2016г. с
окончателна диагноза -силикоза I ст. Фиброзна форма, ХОББ в клинична ремисия; Епикриза от МБАЛ-Ботевград", ИЗ № 3051,
постьпил на 24.07.2017, изписан на 31.07.2017г.; Епикриза от МБАЛ Ботевград - ИЗ № 3712,
постьпил на 12.09.2017г., изписан на 18.09.2017г. с окончателна диагноза -силикоза I ст. Фиброзна форма, ХОББ в клинична
ремисия; Епикриза от МБАЛ Св.Иван
Рилски, белодробно отделение - ИЗ № 20550, постьпил на 03.10.2017г., изписан на
05.10.2017г. с окончателна диагноза -силикоза I ст. Фиброзна форма, ХОББ в
клинична ремисия; Епикриза от Специализирана болница за продължително лечение
на белодробни болести, гр. Роман-ИЗ № 1821/834, постьпил на
17.10.2017г., изписан на 31.10.2017г.
с окончателна диагноза -силикоза I ст. Фиброзна форма. ХОББ в клинична ремисия; Епикриза от МБАЛ Св.Иван Рилски, белодробно
отделение - ИЗ № 9918, постьпил на 26.04.2018г., изписан на 02.05.2018г.;
Епикриза от МБАЛ Роман - ИЗ № 787, постьпил на 10.05.2018г., изписан на
24.05.2018г.; Епикриза от МБАЛ Св.Иван
Рилски, белодробно отделение - ИЗ № 12798, постьпил на 31.06.2018г., изписан
на 02.06.2018г. В исковата молба се твърди, че е видно, че ищецът е сериозно
болен и заболяването му го принуждава да бъде непрекъснато наблюдаван и да бъде
и хоспитализиран. Твърди се, че клиниките проследяват периодично състоянието
му, като констатират Силикозата и обективните и прояви.
I.
НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ. В исковата
молба се твърди, че в следствие на заболяването ищецът постоянно търпи
болки, дискомфорт и липса на каквито и да сили да бъде ежедневно полезен
с нещо. Твърди се, че неимуществените вреди, които са в причинно следствена
връзка със заболяването и които ищецът постоянно търпи се изразяват в силен задух и лесна уморяемост дори и при елементарни
ежедневни действия като- обличане,
къпане, пазаруване; затруднено дишане, задух при съвсем умерени физически усилия,
дразнене и сухота в гьрлото, продуктивна, почти постоянна кашлица, която
пречи нощно време да спи., двустранни бодежи
в гръдния кош, свирене в гърдите през есенно-зимния период, не може да извършва
почти никакъв физически труд, лесна уморяемост и отпадналост при
най-елементарни физически натоварвания. Твърди се, че в следствие на това
ищецът не може да изпълнява задълженията си в бита, чувства се непълноценен,
без какъвто и да е жизнен тонус в следствие на безполезността му. Твърди се, че
професионалното заболяване се е отразило и на начина на мислене - като приема
себе си като нелечимо болен, който е обречен. В исковата молба се твърди, че
всичките тези ежедневни болки, дискомфорт, безнужност, безполезност и
невъзможност чисто физически да прави нищо ищецът ги оценява по справедливост и
съгласно чл. 52 ЗЗД в размер на 50 000,00лв.
II.
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ 1. Силикозата е необратима
белодробна фиброза с прогресивен ход, поради което пълно излекуване не съществува. Медикаментозното
лечение помага за задържане на прогресията, но не и за излекуването. Ищецът ежемесечно има разходи за лекарства, които
трябва да се взимат постоянно докато е жив - като бронходилататори, сиропи -
Буто Астма, Солволан, Симбикорт, Спирива, Ердомед, Теотард и др., като за времето от 26.10.2016г. до 26.10.2020г. разходите
за лекарства са средно месечно по 50 лева или общо 2400 лв.; 2. Ищецът
спазва препоръките на лекарите както относно лечението, така и относно
хранително-диетичния режим, който е задължителен при неговите заболявания, а
именно-нетлъсто месо, храни богати на белтьчини,
плодове, ядки, пресни зеленчуци и въобще богата и разнообразна храна без
мазнини. Ежемесечните разходи за осигуряване на този режим на хранене възлизат
на 100 лева, като ищеца претендира сумата в общ размер от 4800,00 лева за
периода от 26.10.2016г. до 26.10.2020г.; 3. Ищецът провежда-редовно амбулаторно лечение, както и стационарно
лечение и никога през живота си не е пушил; провежда лечение с
изписаните му медикаменти , препоръчително е всичко това да се съчетава и с
физикално лечение в санаториални условия. За санаториално и балнеолечение два
пъти в годината ищецът претендира сумата от 3200 лева за периода от
26.10.2016г. до 26.10.2020г.
В исковата молба се
твърди, че така описаните имуществени и неимуществени вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с професионалното заболяване, което категорично е
установено и на основание чл. 200 от КТ ищецът претендира обезщетение за тях.
Твърди се, че с оглед на горното е налице правен интерес от завеждане на настоящия
иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
Елаците-мед АД да му заплати следните суми, изменени в съдебно заседание:
1.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лева, произтичащи от професионално заболяване Силикоза I степен
ретикуло-микронодозна форма, с ХОББ, СМВН и ДН, установено с Протокол № 5ПБ от 30.10.2014г. и Експертно решение на ТЕЛК № 1235
от 26.10.2016г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД и с Експертно решение на ТЕЛК за
УМБАЛ - Св. Иван Рилски № 448 от 22.06.2018г.; ведно със законната лихва считано
от 26.10.2016г. до 06.08.2018 г.-датата на завеждане на исковата молба, както и
законната лихва от 06.08.2018 г.-датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане
2. Обезщетение за претърпените имуществени вреди, общо
в размер на 11 581,12 лв., ведно със законната лихва по отделните пера, считано
от 26.10.2016 г. до 06.08.2018 г.-датата на завеждане на исковата молба, както
и законната лихва от 06.08.2018 г.-датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане, от които:
1. обезщетение за медикаментозно лечение в размер
на 3 481,12 лева за времето от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.;/ увеличение размера на
иска с 1081,12 лв./;
2. обезщетение за разходите за усилена и
витаминозна храна в размер на 4 900,00 лева с оглед заболяването и необходима над нормалното за
здрав човек за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.;
3. обезщетение за санаторнално и балнеолечение в
размер на 3200,00 лева за периода
от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.
Ищецът моли да му
бъдат присъдени и направените по делото разноски и адвокатски хонорар.
В
предоставения на ответното дружество едномесечен срок по чл.131 ГПК, а именно „Елаците-МЕД” АД село Мирково, Софийска област, представлявано от Драгомир Драганов –
Изпълнителен директор, чрез пълномощника си адвокат Н.Е. от САК, е далж писмени
отговор, представило е писмени доказателства и е направило доказателствени
искания. I. Становище
по допустимостта и основателността на исковете. Счита, че
предявените искове са недопустими и/или изцяло неоснователни. Недопустимостта
се изразява в това, че ищецът бил предявил същия иск, на същото правно основание и по гр. д. № 135/2017 г. по описа на
ПРС, 3-ти състав, след което е направил отказ от иска и поради тази
причина делото е било прекратено. II.Становище по обстоятелствата, на които се основава
иска. 1.Обстоятелства, посочени в исковата молба, относно
които не се спори: Ищецът е работил в
„Елаците-мед” АД с място на работа РК „Елаците” - гр. Етрополе. 2.Обстоятелства. посочени
в исковата молба, относно които се спори: 2.1. Наличието на професионално заболяване на
ищеца. Твърди се, че такова
не е налице, тъй като в обжалваното от ответника ЕР на ТЕЛК 448 от зас. № 086
от 22.06.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ
„Св. Иван Рилски" ЕАД София ТЕЛК се е произнесъл за здравословното
съетояние на ищеца и професионалния характер на заболяването му силикоза
повече от 19 (деветнадесет) години, след като той е напуснал работата (работил
е до 10.02.1999 г.), която евентуално е била причина за неговото съществуване,
като в същото време той има многобройни други общи заболявания, които са
обусловили общо 77 % т.н.р., съгласно
обжалваното ЕР на ТЕЛК. Твърденията им
по отношение на това единствено професионално заболяване са
следните: От приложените към исковата
молба писмени доказателства се установява, че ищецът е работил в РК
„Елаците" - гр. Етрополе на длъжност „Подземен машинист МГТЛ ..." в
продължение на 10 години, 3 месеца и 26 дни.
Съгласно т.5.1., код 5101 от Списъка на професионалните болести (Приложение към
член единствен на ПМС № 175/16.07.2008 г., обн. ДВ, бр.66 от 25.07.2008 г.)
едно от условията за признаване на професионалното заболяване силикоза,
получена от свободен кристален силициев диоксид (кварц), какъвто е случая по
настоящото дело, е неговото „доказано професионално въздействие - минимум 10
години.” Очевиден е извода от съпоставката
на двата периода, че изискваният минимален срок на въздействие на работната
среда от 10 години при ищеца не е налице, тъй като от неговия общ трудов
стаж от 10 г., 3 м. и 26 дни, трябва да бъдат извадени всички отпуски, които
той е ползвал, тъй като реално средата през това време не му е въздействала
неблагоприятно. Средният статистически процент за предприятието, в което е
работил ищеца е около 80 %, т.е. ако приемем, че той важи и за него, то
работната спреда е имала неблагоприятно въздействие върху него в продължение
най-много около 8 години, а това вече е с две години по-малко от минимално
необходимото време, за да бъде признато заболянането силикоза за професионално.
Ако действително преди повече 19 г. е било
налично такова заболяване, то в настоящия момент би трябвало да много
по-тежко, предвид възрастта на ищеца, многобройните негови други заболявания и лошата прогноза на това професионално заболяване.
Не може да има сигурност, че е налице такова заболяване с професионален
произход 19 години след преустановяване на евентуално вредоносносното
въздействие на работната среда и то в
неговата начална фаза. За тези 19 год. в живота на освидетелстваното лице може
да има многобройни обстоятелства, които да са провокирали, утежнили или създали условия за тяхното възникване, а не тези
състояния да са били създадени точно в периода
от 19 до 20 години преди постановяване на обжалваното ЕР. Конкретните ни
твърдения за допуснати нарушения на ч.6, р.3, т.1 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 НМЕ от
страна на ТЕЛК, където е посочено, че е налице „Силикоза I ст. с клинични Рьо и
функционални данни, усложнена с ХОББ, СМВН и ДН II ст. ...", което е мотивирало
„...50 % ВСУ, по чл.6, р.9, т.2", са посочени в жалбата против ЕР, но за
пълнота са посочени още веднъж:
a)
На първо място
ответника твърди, че такова заболяване в НМЕ не съществува. Съществува силикоза по ч.6, р.3, т.1-4 в различии стадии и
ХОББ по ч.6, р.9, т.1-4 за различии стадии, но съчетание от двете заболявания,
както са посочени в ЕР не съществува. Ако подобно съчетание е било необходимо
поради някаква причина, то това задължително трябва да присъства в мотивите, а
там не е посочено каквото и да било в тази връзка.
b)
Посоченото в обжалваното ЕР на ТЕЛК заболяване „Силикоза I ст."
обуславя, съгласно ч.6, р.3, т.1 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, трайно намалена
работоспособност в рамките
от 10% до 20%, а за него в обжалваното ЕР на ТЕЛК отределена „50% ВСУ." Твърдението е, че ако изобщо е налице такова
заболяване, то законосъобразния процент на ТНР е именно 10 %.
c)
В ч.6, р.9, т.2,
която разпоредба е посочена като основание за определения 50% размер на ВСУ е посочено „ХОББ II ст., с ХДН I ст., със
или без хронично белодробно сърце:..." Ответникът твърди, че такова
заболяване, което да обуслови този процент на ТНР:Нито е посочен в ЕР на
ТЕЛК, което обжалват. Там е посочено „Силикоза I ст. ... усложнена с ХОББ, СМВН и ДН II ст.", каквото
заболяване не е посочено никъде в НМЕ и за него няма определен % на ВСУ.Нито е налице при освидетелстваното лице. Ако все
пак е налице такова заболяване, то не е професионално, а общ или друг такъв. Никъде в ЕР на ТЕЛК няма данни дали
освидетелстваното лице е бил пушач или не. Ако това обстоятелство е
налице, при други подобни случаи ответникът е имал повод да установи, че е налице идентична клинична картина като тази
на силикозата и ХОББ. 2.2. Условията на труд, при които е работил
ищеца. Ответникът твърди, че:
Ищецът е бил длъжен и е ползвал лични предпазни средства, които да
отстранят и/или да намалят в максимална
стелен евентуални вредности на работната среда; Времето, през което се е
намирал в тунела по време на работния процес е било сравнително незначително,
за да може евентуалните вредности на работната среда да му причинят
професионално заболяване. Общата
продължителност на пребиваване на ищеца в неблагоприятна работна среда е била такава, че не е обусловила възникването и
развитието на заболяването силикоза. Възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават.Първото
възражение е, че не е налице професионално заболяване пневмокониоза, респ.
силикоза и ответника оспорва по посочения в приложената жалба ред, писменото
доказателство, което го установява - ЕР на ТЕЛК 448 от зас. № 086 от 22.06.2018
г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски"
ЕАД София - подробно по-горе. Второто
възражение срещу исковете за обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ е за изтегла
погасителна давност. Ответникът
твърди, че професионалното заболяване на ищеца, ако такова е налице, е установено преди повече от три години
от датата на завеждане на настоящото гр.
дело, а давностния срок за такива искове е 3-годишен, според чл.358, ал.1, т.3
от КТ. В посока на този извод е разпоредбата на чл.358, ал.2, т.2 от КТ,
според която срокът на погасителната давност започва да тече „... - от деня, в
който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде
упражнено.". Два аргумента: В ЕР на
ТЕЛК за общи и професионални заболявания при УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски" № 1235 от зас. 149/26.10.2016 г., констатиращо
професионалното заболяване „силикоза" на ищеца е посочено, че
състоянието му към датата на постановяването му е било „95% т.н.р. без чужда помощ", т.е. това означава,
че преди това е имало друго ЕР на ТЕЛК, тьй като само ТЕЛК може да
определи процент на ТНР. Това ЕР на ТЕЛК обаче не е представено, а то би могло
да даде яснота по въпроса за евентуалното наличие на изтекла погасителна
давност. Дании за това се намират и в приложената епикриза ИЗ № 11570 от УБ
МБАЛ „Св. Иван Рилски", Клиниката по
професионални заболявания, където ищецът е престоял от 21 до 23.08.2013 г. и в Протокол № 5/30.10.2014 г. на ТП
на НОИ София област за извършено проучване
на професионална болеет, където е посочено, че са представени „... копие на ЕР
на ТЕЛК -Збр.,...". 3. Следващото възражение е за липсата на
причинно-следствена връзка между условията
на труд в РК „Елаците" и настъпило професионално заболяване. В тази посока
следните възражения: Първото е за
липсата на такава между условията на труд и заболяването. Чл. 56 от КСО съдържа
легално определение за професионална болест. Основният признак на
професионалната болест е причинната връзка между увреждането и обичайните, неизбежно присъщите и съпътстващи дадената работа
вредности или условия на труд.По настоящото дело ответникът счита, че не може
да бъде установена причинната връзка между заболяване, възникнало преди
повече от 19 години, тьй като в този значителен период от време е възможно да са въздействали върху ищеца многобройни фактори,
които да са обусловили здравословното му съетояние, установено с ЕР на ТЕЛК 448
от зас. № 086 от 22.06.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски"
ЕАД София. Наред с това ответникът счита, че са налице и други обстоятелства,
пряко и непосредствено влияещи върху
влошаване на здравословното съетояние на ищеца именно относно заболяването
му, което е основание за претендираната отговорност. Евентуално претьрпените от
него болки и страдания в конкретния случай не са причинени само от силикозата, а и от заболявания, характерни за
неговата възраст, а така също и евентуално от тютюнопушенето от ищеца.
Многобройните хоспитализации на ищеца след 2012 г. и то в специализирани белодробни болници (в т.ч. и в УБ-МБАЛ „Св. Иван
Рилски", където е постановено ЕР на ТЕЛК, установяващо професионалното заболяване), установяват различни
белодробни заболявания - един път с
професионален характер, друг път с общ такъв, т.е. налице са различии по
вид и произход белодробни заболявания, което обуславя и съмнението за
професионален характер на заболяването. На следващо място ответникът оспорва
размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че: Размерът на неимуществените вреди за процесното
заболяване в първоначален стадий или във втори такъв, както е съгласно
ЕР на ТЕЛК, е значително по-нисък от претендирания
и би могъл да бъде максимум в рамките на 2-3 хиляди лева. Размерът на
имуществените вреди, съобразно конкретното здравословно състояние на ищеца,
също счита, че е значително завишен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си
представители, поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявената
искова претенция, претендира разноски и представя списък по чл.80 ГПК, представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си
представители оспорва предявената искова претенция. Сочи, че същата е неоснователна,
като погасена поради изтекла давност. Претендират се направените по делото
разноски, представя списък по чл.80 ГПК, представя писмена защита.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите по
делото писмени доказателства: Протокол № 5 ПБ от 30.10.2014г. за извършено
проучване на професионална болест на НОИ - ТП София област; Експертно решение
на ТЕЛК№ 1235 от 26.10.201бг. на МБАЛ „
Св.Иван Рилски " ЕАД ; Експертно решение на ТЕЛК за У МБАЛ- Св.Иван Рилски
№ 448 от 22.06.2018г.; Епикриза от МБАЛ Св.Иван Рилски, белодробно отделение
-И3№ 14356, постъпил на 03.08.2016г., изписан на 05.08.2016г.; Епикриза от
МБАЛ-Ботевград", И3№3051, постъпил на 24.07.2017, изписан на 31.07.2017г.;
Епикриза от МБАЛ Ботевград - ИЗ № 3712, постъпил на 12.09.2017г., изписан на
18.09.2017г. Епикриза от МБАЛ Св.Иван
Рилски, белодробно отделение - ИЗ № 20550, постъпил на 03.10.2017г., изписан на
05.10.2017г.; Епикриза от Специализирана болница за продължително лечение на
белодробни болести, гр. Роман- ИЗ № 4, постъпил на 17.10.2017г., изписан на
31.10.2017г.; Епикриза от МБАЛ Св.Иван Рилски, белодробно отделение - ИЗ№9918,
постъпил на 26.04.2018г., изписан на 02.05.2018г.; Епикриза от МБАЛ Роман - И3№
787, постъпил на 10.05.2018г., изписан на 24.05.2018г.; Епикриза от МБАЛ
Св.Иван Рилски, белодробно отделение - ИЗ № 12798, постъпил на 31.06.2018г.,
изписан на 02.06.2018г.; КТ на гръден кош от 31.05.2018г.; Копие от трудовата
книжка; копие от рецептурна книжка; Епикриза по ИЗ № 12179/2014 г. от УМБАЛ
„Свети Иван Рилски“ ЕАД – Клиника по професионални заболявания, Белодробно
отделение; Жалба против ЕР на ТЕЛК 448 от
зас. № 086 от 22.06.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕАД София;
приложените към молба постъпила на 22.11.2018 г. от пълномощника на
ответника писмени доказателства, а именно: Частна жалба вх.№ АС-846/19.11.2018
г. против Акт за прекратяване на административно производство изх.№ I
3812/12.11.2018 г. на НЕЛК – заверено копие; Уведомление от 19.09.2018 г. от
НЕЛК за образувано административно производство по чл. 112 от Закона за
здравето; приложеното към молба постъпила на 26.11.2018 г. от пълномощника на
ищеца писмено доказателство, а именно: Писмо .№ I 3812/12.11.2018 г. на НЕЛК, с
което е прекратено производството по жалбата на „ЕЛАЦИТЕ МЕД“ АД срещу ЕР
0448/22.06.2018 г., на което е базирана исковата молба; приложените към писмо
изх.№ I 4433/29.10.2019 г. от НЕЛК постъпило на 31.10.2019 г. писмени
доказателства, а именно: заверено копие на Експертно решение /ЕР/ №
1277/17.06.2019 г. на специализиран състав на Вътрешни и Белодробни болести при
НЕЛК и разпечатка от Единната информационна система на медицинската експертиза
в България на Експертно решение № 0697/25.09.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Иван
Рилски“; приложените към молба постъпила на 25.11.2019 г. от пълномощника на ищеца
писмени доказателства, а именно: Решение на ТЕЛК от 25.09.2019 г.; Решение на
ТЕЛК от 22.06.2018 г.; Етапна епикриза от 27.08.2019 г.; 2 бр. епикризи от
СБПЛББ гр.Роман; Епикриза от МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД София – Клиника по
професионални заболявания от 23.08.2019 г. с медицинско направление и резултат
от образно изследване; 3 бр. резултати от изследвания; 2 бр. епикризи от КПЗ на
МБАЛ „Свети Иван Рилски“ от юни и септември 2018 г.; 3 бр. рецепти в оригинал;
11 бр. касови бонове в оригинал; копие от ЕР № 0458/09.03.2018 г. на НЕЛК и
Епикриза от МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД; приложено гр.д. № 135/2017 г. по
описа на РС-Пирдоп, 3-ти състав; протокол от с.з. проведено на 03.07.2020 г. по
адм.дело № 314/2020 г. на АССО; 4 бр. рецепти в оригинал; оригинална рецептурна
книжка и копие на нейното продължение; Епикриза
от Специализирана болница за продължително лечение на белодробни болести, гр.
Роман-ИЗ № 687, постьпил на 22.05.2020 г., изписан на 11.06.2020 г. – оригинал; Епикриза от МБАЛ “Св.Иван Рилски” ЕАД – София,
Отделение по белодробни заболявания - ИЗ № 8003, постьпил на 27.04.2020 г.,
изписан на 29.04.2020 г., като и не се спори между страните, че ищецът е
работил в ответното дружество на посочените длъжности като подземен машинист МГТЛ „машинно гумени транспортни ленти» и подземен
механошлосер МГТЛ.
Видно
от съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Й.З., което е прието от
съда като обективно и безпристрастно, и изслушано вещо лице в съдебно
заседание, е че поддържа изготвената СМЕ. Ищецът М.Г.П.
страда от професионалната болест- „Пневмокониоза, причинена от прах, съдържащ
свободен кристален силициев диоксид (СКСД)" с код №5101 по Списък на
професионалните болести (Обн., ДВ, бр.66/2008г.). Клиничните прояви, предизвикани
от въздействието на цитирания вреден фактор е „Силикоза - I стадий,
ретикуло-микронодозна форма, усложнена с ХОББ (Хронична обструктивна белодробна
болест), СМВН (смесен тип вентилаторна недостатъчност) и ДН (дихателна
недостатъчност) -1 ст. Процесното белодробно заболяване е с потвърден
професионален характер по надлежния ред - спазена е Наредба за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести (Обн., ДВ, бр.65/2008г изм.,
бр.18/2015г.), както следва: Заболяването е диагностицирано с клинични, образни
и функционални изследвания на дихателната система в УМБАЛ „Св. Иван
Рилски" ЕАД - Клиника по професионални заболявания - Белодробно отделение
; ДГ. Силикоза- I стадий -ретикуло-микронодозна форма. Белодробен емфизем.
Рестриктивен тип вентилаторна недостатъчност. ДН -1 ст. (и. з.
№12179/28.08-01.09.2014г.); - Бързо
известие с вх.№ К - 07- 1359/05.09.2014г. в НОИ - ТП - София област; Протокол
№5/30.10.2014г. за извършено проучване на професионална болест от НОИ - ТП -
София област; Професионалният характер на „Силикоза-1 стадий, усложнена с ХОББ
и ДН -1 ст." е потвърден с ЕР № 697/25.09.2019г. на ТЕЛК за общи и
професионални болести при УМБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕАД - София. ЕР на ТЕЛК
№697/25.09.2019г. е стабилен административен акт (Определение №815/
08.04.2020г. на Административен съд -София област). Професионалният етиологичен
фактор на заболяването Силикоза е продължително вдишване на прах, съдържащ
свободен кристален силициев диоксид във въздуха на работната среда. „ЕЛАЦИТЕ -
МЕД" АД - с. Мирково/МДП „Елаците" - Етрополе, ответник по делото е с
икономическа дейност „добив на руди на цветни метали". Ищецът М.Г.П. е
работил в ответното дружество от 14.10.1988г. до 10.02.1999г. (Юг., 03м., 26
дни). Работил е на длъжностите: „подземен машинист на МГТЛ" (1г., 8м.) и
„подземен механошлосер на МГТЛ" (8г., 7м.). Положеният труд е 1-ва
категория; постоянно работно място - под земята. При сменен режим на работа,
продължителността на работната смяна е била 7 часа (намалено работно време).
Посочените привилегии - категоризацията на труда и намаленото работно време се
отнасят за видове работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота
и здравето на работещите . В Протокол №5 от 30.10.2014г. за извършено проучване
на професионална болест от НОИ -ТП - София област е описан основният рисков
фактор в работната среда, свързан с процесното белодробно заболяване - прах в
работната среда - 2,45мг./куб. м„ при гранични стойности на прах със съдържание
на свободен кристален силициев диоксид под 2% - в инхалабилната фракция 10
мг./куб.м., в респирабилната фракция - 4 мг./куб.м. Не е цитиран № и дата на
протокола от изследването - данните са интерпретирани с Нар. №13/2003г., т.е. 5
години след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Не са
конкретизирани с № и дата на протокола и данните за фактор микроклимат.
Физическо натоварване - 15 - 16 ккал./мин. В протокола е записано „Съгласно
Нареждане №2/20.10.1978г- Тунел „Етрополе" - с. Мирково е признат за
силикозоопасен обект." По т. V Резултати от проучването е констатирано:
Проучването доказа начало на заболяването - Силикоза - I ст. (белодробна
фиброза), диагностицирано през август 2014г; Проучването доказа, че експозицията на вредния фактор свободен кристален силициев диоксид е с
преустановено действие. Съществува причинна
връзка между клинично изявеното процесно белодробно заболяване и неговите
усложнения, установени при ищеца и условията на труд при ответника „ЕЛАЦИТЕ -
МЕД" АД по време на полагания от него труд в продължение на 10 години. Заболяването е хронично, прогресиращо, с
необратим ход на протичане, с усложнения и неблагоприятна прогноза, независимо
от прилаганото медикаментозно и санаториално лечение. Симптоматиката се
изразява в умора и задух при умерени и леки физически усилия, стягане в гръдния
кош, почти постоянна продуктивна кашлица. За лечение се прилагат: бързо
действащи бронходилататори, дълго
действащи бронходилататори със
или без кортикостероид,
перорални бронходилататори, при възпалителен тласък (3-4 пъти през годината) -
антибиотици, секретолитици, имуностимулатори, ваксина и др. Ищецът е на
постоянно поддържащо инхалаторно лечение със Буто асма инхалер 0,1 мг,
Симбикорт турбухалер 160/4,5 мкг. (Рецептурна книжка на хронично болния
№8268506 и №7607675 и копие на рецептурна книжка, приложена по делото за
периода 2017 - 2020г.). От приложените по делото рецепти: Еуреспал 80 мг.;
Теотард 300 мг., Назонекс спрей, Нисита унгв. Необходимо е санаториално лечение
1-2 пъти в годината. За повишаване на имунитета и предпазване от усложнения -
чести възпалителни тласъци, вкл. (силикотуберкулоза, белодробен карцином)
храната трябва да бъде в оптимално съотношение, като се избягва прехранването
(болн. диета №11)- мазнини до 100 гр./
25% от тях растителни; белтъчини до 120гр. от тях 60% животински; въглехидрати
до 450гр.; включват се обилно плодове и зеленчуци, богати на витамини (С, Р, Bl, В2 и др.) и микроелементи. Всички
видове мляко и млечни продукти (0,400 мляко/дн., 100- 200гр. сирена); месо -
телешко, говеждо, птиче, речни и морски риби - по 150-200 гр. 2-3 пъти
седмично; яйца; варива. Броят на храненията - 5 пъти дневно. Този режим на
хранене е необходим пожизнено. Постоянно поддържащо лечение: Буто асма инхалер
0,1мг./200 дози - цена за НЗОК - 7.02лв. след реимбурсация пациентът заплаща
3.42лв.; Симбикорт турбухалер 160/4,5 мкг./120 дози - цена за НЗОК - 60.39 лв.
след реимбурсация пациентът заплаща 1.69лв.; перорални бронходилататори:
Еуреспал 80 мг. -12.50 лв., Теотард ЗООмг.- 3лв., Салбутамол таб. 2мг. -
3.10лв.; секретолитици: Ердомед - 15.60лв., Геломиртол форте - 9.25лв.; при възпалителен
тласък (3-4 пъти през годината)- антибиотици - Аугментин - 23лв., Зинат - 12лв.,
Клацар -15 лв.; имуностимулатори: Бронховаксом- 2 пъти годишно по 37лв.;
Назонек спрей- 16.30лв., Нисита унгв. - 9.41лв. Средно месечната стойност за
лечение е около 40лв. Съгласно Наредба №11/21.12.2005г. на МЗ за безплатна
предпазна храна стойността на добавката не може да бъде по-малко от 2.00 лв. на
ден. Необходима е средно месечна сума в размер на 90.00 лв. за усилено
профилактично хранене. Документиран е
подземен трудов стаж в ответното дружество от 14.10.1988г. до 10.02.1999г. (10г.,
03м., 26 дни). Работил е на длъжностите: „подземен машинист на МГТЛ" (1г„
8м.) и „подземен механошлосер на МГТЛ" (8г., 7м.). Съгласно Нареждане
№2/20.0101978г. Тунел „Етрополе" - с. Мирково е признат за силикозоопасен
обект. Етиологичен фактор за възникване на силикоза е свободният кристален
силициев диоксид във въздуха на работната среда. Ищецът е с документиран трудов
стаж над 10 години в типична рискова дейност - минни дейности по добив на руди
на цветни метали. Тунел „Етрополе" - с. Мирково е признат за
силикозоопасен обект. Възприетото определение на силикозата от СЗО е:
Силикозата е фиброзно заболяване на белите дробове, предизвикано от инхалиране
и депониране на свободен кристален силициев диоксид (кварц). Той се получава
при дезинтеграционни процеси - чрез механично раздробяване на земните пластове.
Практически значими за развитието на белодробната фиброза са респирабилните
силициеви частици с диаметър 0.5 - 5 мк/м. Не се среща в атмосферния въздух.
Силикозата е една от най-разпространените професионални болести в света. Съгл.
гл. I , чл. 5 (4) „При наличие на допълнителни, синергично действащи фактори
или особено високи стойности на основния етиологичен фактор е възможно
намаляване на периода за възникване на професионалната болест." При
масивна кварцова експозиция (масивен прахов удар при сухо пробиване в подземни
мини) силикозата може да се прояви бързо и прогресивно - „остра силикоза".
Има „късни форми на силикоза", които се изявяват след 5-30 години безпрахов период след началната
кварцова експозиция. Законодателят е определил 30 години гратисен период за
силикоза - код 5101 от Списък на професионалните болести (Обн., ДВ,
бр.66/2008г.) По литературни данни все по-чести са случаите на ретикуларни и
ретикуло-микронодозна форми на силикоза, изявени след дълъг латентен безпрахов
период при продължителна експозиция на ниски нива на свободен кристален
силициев диоксид. В Списък на професионалните болести (Обн., ДВ, бр.66/2008г.)
под т.5.1. са включени „Професионални болести, причинени от минерални прахове и
влакна". Код 5101 е етиологичен код на процесното професионално заболяване
- „професионална болест, причинена от свободен кристален силициев диоксид
(кварц)". В рубриката „Условия за признаване" под т.1 е изискването
„доказано професионално въздействие - минимум 10 години". Това означава
документиран трудов стаж с експозиция на основния етиологичен фактор - свободен
кристален силициев диоксид (кварц) не по-малко от 10 години преди признаване на
причинната връзка. На основание чл.5, ал. 4 от Наредба за реда за съобщаване,
регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести
(Обн., ДВ, бр.65/2008г изм.,бр.18/2015г.):„При
наличие на допълнителни синергично действащи фактори или особено високи
стойности на основния етиологичен фактор е възможно намаляване на периода за
възникване на заболяването." Това означава конкретно непосредствено
въздействие на факторите на работната среда и трудовия процес върху човешкия
организъм. В това отношение трудовият стаж на ищеца е документиран (10г., 03м.,
26 дни.), категоризиран - 1-ва категория, намалено работно време - 7ч. Понятието „доказано професионално
въздействие - минимум 10 години" включва полагаемите се по КТ: междудневни
и междуседмични почивки и платен годишен отпуск. Касае се за
предклиничен стадий на силикоза (Контрола,,Л"), клинична изява на Силикоза
I стадий- ретикуло-микронодозна форма и усложнения на силикозата -ХОББ и
Бронхиектатична болест. Контрола „Л" за пневмокониоза е предклиничен
стадий на силикоза. Отнася се за прахово експонирани лица с минимални
неравномерни сенки в средните и долните белодробни полета и уголемени хилусни
сенки. Въздействието на вредния прахов фактор е преустановено на
10.02.1999г. поради прекратяване на трудовото правоотношение. Фиброзогенното
действие на инхалирания прах, смесен със свободен кристален силициев диоксид в
респирабилната фракция продължава и след прекратяване на професионалната
експозиция, като се развиват късни пневмокониози с прогресивен ход. Определен е
гратисен период от 30 години (срокът, в който се допуска обсъждане на
професионален характер на болестта след прекратяване въздействието на вредния
професионален характер). Мотивите на ТЕЛК за приемане на причинна връзка
са: дългогодишен трудов стаж в рискова професия, наличие на характерни
рентгенови и компютър-томографски промени в белия дроб и резултатите от функционалните
изследвания на дишането. Резултатите от образните изследвания са характерни за
пневмокониоза - силикоза. Вероятно е предклиничния стадий Контрола „Л" за
пневмокониоза да не е диагностициран, поради това, че не е консултиран от
пулмолог-профпатолог. Съпътстващите заболявания и възрастта допълнително влияят
като утежняват увреденото здравословно състояние на ищеца от процесното
професионално белодробно заболяване. „Пневмокониоза" е натрупване на прах
в белите дробове и тъканната реакция към неговото присъствие. Минералните
прахове при инхалиране имат фиброзогенен ефект в белите дробове с различна
степен на колагенообразуване. Белодробната фиброза - вида и степента й на
разпространение в белите дробове се обективизират при рентгеново изследване и
компютърно-томографско изследване, вкл. компютърна томография с висока
резолюция. Съществува рентгенова класификация на пневмокониозите/силикоза за
качествено и количествено описание на промените в белодробния паренхим и
плеврите. Резултатите от тези изследвания са описани в епикризите от
стационарно лечение в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕАД - София - Клиника по
професионални заболявания - Белодробно отделение и експертните решения на ТЕЛК.
В и. з. №8003/м.04.2020г. са описани s3, pl,em, hi/ s3, pi, em, hi, co (BPKT). Тези резултати от образното изследване не
са характерни за друг вид белодробни заболявания. Не мога да дам
конкретни данни за сумата, която е необходима за санаториално лечение веднъж в
годината, но от разговорите, които съм имала с НОИ, някъде около 200.00 лева
струва едно санаториално лечение, без разходи за път. По т. 4 в.л. е изброило
медикаментите, които са необходими за постоянно поддържащо лечение на месец.
Това е средно месечна стойност за лечение, като е имало предвид и
антибиотичното лечение и имуностимулиращи, които се използват и се дават не
всеки ден, а те са необходими, когато има обостряне на белодробните симптоми.
Включило е ги в тази стойност антибиотиците и имуностимулаторите. Сумата по т.
5 от заключението – това е сумата, която законодателят е предвидил – не
по-малко от 2.00 лева на ден, като тя е за профилактична диета и се дава при
увреждания или усложнения. Тя е в базата, която е предвидена и всъщност е
преценена, че на ден е 3.00 лева надбавката над обичайния хранителен режим и
държи на тази сума. Така, че се оформя 90.00 лева месечно. Сумата от 200.00
лева за санаториалното лечение трябва да се дадат лично от болния. Не се
реимбурсират. Относно антибиотиците, които са цитирани по т. 4, те са три вида,
но няма предвид, че се дават едновременно. Обичайно това са антибиотици, които
обикновено се предписват за белодробната патология. Включила ги е и трите в
средномесечната сума. Усреднено е всичко – цялата терапия, която се дава
перманентно ежедневно. Взета е средната сума на трите броя антибиотици
едновременно. Ищецът страда от Двуклонова коронарна болест и има поставен
стент. Самата манипулация стентиране, означава, че увреждането, което има
сърцето с това обстоятелство почти е финализирано. Така, че може да се смята,
че той практически няма сериозен кардиологичен проблем – този, който е имал
преди това и се е изразявала точно тази симптоматика – лесната умора. Тези 63%
за общото заболяване, които се цитират в ЕР на ТЕЛК предполагам, че са
направени в комбинация от всички други заболявания. Има се предвид и частичната
резекция на ларинкса. Инфарктът е бил през 2014 г. Имал е исхемичен мозъчен
инсулт през 2015 г., който мисли, че е бил микроинсулт. Разбира се, че тези
заболявания са сериозни. Никой не може да отрече това. Но не е толкова
съществено влиянието върху тези установени симптоми. Безспорно имат влияние. И
възрастта също има влияние. Това е въпроса, на който в.л. не беше отговорило.
Имат относително влияние, както и възрастта. Сумите за имуществените вреди за
тригодишния период не ги смятала така обобщено. Това, което е посочила, са
годишните суми плюс 200.00 лева за санаториално лечение. Така би трябвало да
бъде. Цифрата, която е посочила в заключението си, че появяването на
симптоматиката за професионалното заболяване е възможно да се случи в период до
30 години – това е гратисния период. Това е от списъка за професионалните
заболявания. В.л. го е цитирала. Значи, самата експозиция при вредните условия
на труд е 10 години. Разбира се, можело да има изключения в зависимост от това
какви са стойностите на съпътстващите фактори, какви са стойностите на
праховата експозиция, но 30 години означава, че 30 години след прекратяване
въздействието на вредните фактори можело да се търси причинна връзка. Засега
няма видима еволюция на силикозата, което налагало през 2 години рентгеново
изследване, но перспективите били неблагоприятни. Докато е жив човека,
фиброзните процеси ще продължават и ще се задълбочават, т.е. нямало да остане в
това състояние. Това било бавно развиващо се заболяване.
Установява се от показанията на свидетеля Н.
Тепавичаров, че познава М.П. от 1989 г. Тогава започнали да работят горе-долу
по едно и също време заедно в тунела в рудник „Елаците“. Тунелът е една гумено
транспортна лента /ГТЛ/, която прекарвала материала от рудника до
обогатителната фабрика в с.Мирково. Лентата се движела и над нея има руда,
материал, който чрез питатели /едни машини/ се товари на самата лента. Лентата
била открита, имало прах. Материалът падал отвисоко и всичко е прах. Рудата
падала от високо върху лентата и вдигала прах. Когато било много сухо, просто
не се виждало от прах. Те с М. ползвали предпазни средства – маски. Има една в
него. Даже може да ни я покаже. По принцип всички трябвало да носят тези маски.
Задължавали ги. Длъжността на М. била свързана с дейността на ГТЛ. Те всички,
които работели там, или правели ремонт, или извозвали руда. Те с М. се
познавали оттогава. Приятели са дотолкова, доколкото са работили заедно. Това
било познанство. Свидетелят живее в гр.Етрополе. Доста често са се срещали с М.
пред аптеката. Знае, че М. имал проблеми с дишането. Един-два пъти, като се
събирали, гледал, че имал някаква помпа. Казвал, че са му изписали специална
диета, но не подробности. В тунела през деня по принцип прекарвали доста време,
може би плътно 7 часа. Зависело от работата, която имали. Правел се ремонт и
след това се извозвала рудата. Пускала се лентата и започвал извоза. Тунелът
бил под земята. Тунелът първо имал една огромна бетонна площадка отгоре, което е свързано със същинския тунел, по който
върви лентата, но дефакто прахта, която се получавала била точно там. Тунелът бил
в планината. Закрит бил отвсякъде. То си било тунел. Знае, че той боледувал от
професионална болест, не може да каже с точност какво му е заболяването. Той
заболял преди свидетеля. Доколкото си спомня с гърлото, не е сигурен. Свидетелят
е болен от 4 години и нещо, той преди него
бил болен.
Установява се от показанията на свидетеля Нели
Баунцова, дъщеря на ищеца, чиито показания настоящия съдебен състав цени като
непосредствено възприети и непротиворечиви, че в последните 3-4 г. той много
бързо се уморявал, трудно дишал, кашлял, не можел да се обслужва в някои
трудови дейности. Дървата не можел да си прибере. Не можел даже някой път да се
изкъпе даже, че се закашлял от мъгли. От 2014 г. му открили Силикоза и 2016 г.
доказали с ТЕЛК тази Силикоза. Той продължавал да не се чувства добре и се
влошавал. Знае какво лечение провеждал, свидетелката ходела с него. Ходили в
МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в гр.София винаги, когато се почувствал зле. Ходели в
гр.Ботевград в белодробната болница. Ходели в гр.Роман два пъти годишно, там да
се лекувал в санаториума. Диетата му била специална. Трябвало да яде нетлъсти
храни, примерно заешко, пуешко, плодове, зеленчуци, ядки – повече белтъчини и
да гледа да не са тежки, мазни, пържени храни. Трябвало да яде по-отбрани,
по-чисти храни. Вземал по една шепа лекарства – 6-7- може и да са 10 вида. Той
знаел какви са, по книжка са му предписани и си ги пиел редовно, свидетелката
не знаела какви са. Нейната майка била инвалид с първа степен придружител,
свидетелката предимно помагала, защото живее там. Сестра и – по-рядко, защото
била по-ангажирана. Случвало се свидетелката да го къпе и преоблича, защото той
не можел сам. Състоянието му се влошавало тогава, когато се измори. Много лесно
и много бързо се изморявал и ползвал помпички, за да се подсили, обаче се
закашлял и свидетелката се притеснявала. Той, колкото и да се лекувал, не
ставал по-добре.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал.
1 КТ за вреди от професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. По делото се установи, че ответната и ищцовата
страна се намирали в трудови правоотношения за периода от 14.10.1988г. до 10.02.1999г. /общо 10 години, 3
месеца и 26 дни/, като е работил като подземен машинист МГТЛ (машинно гумени транспортни ленти) и подземен
механошлосер МГТЛ.
Постановените ЕР на ТЕЛК № 1235 от 26.10.2016г. на МБАЛ „Св.Иван
Рилски” ЕАД, ЕР на ТЕЛК за УМБАЛ - Св.Иван
Рилски № 448 от 22.06.2018г. и ЕР № 0697/25.09.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Иван
Рилски“ представляват официални
удостоверителни документи за установените в тях факти и в частност за наличието
на установеното по надлежния ред професионално заболяване, за началната дата от
която може да бъде претендирано – обезщетение за причинените в резултат на
заболяването вреди и за наличието на причинна връзка, като елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Налице е иманентна
причинна връзка между професионалното заболяване и работната среда. С посочения
по-горе протокол компетентните медицински органи са признали заболяването за
професионално, което от своя страна е довело до намаление на работоспособността
на ищеца, което е достатъчно основание за настъпване на задължението на
работодателя за обезвреда. Имуществените
вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ обхващат както
претърпените загуби /damnum
emergens/, така и пропуснатите ползи /lukrum cessans/.
Претърпените загуби намаляват наличните парични средства и други средства и
имущества на пострадалия работник, вследствие на разходите за лечение –
медикаменти, протези, специална храна, транспортни разходи и други, какъвто е и
предявения в конкретното производство иск от ищеца срещу ответното дружество. За
пълнота следва да се отбележи, че по иск за обезщетение за вреди от трудова
злополука или професионално заболяване по чл. 200 КТ в тежест на работника е да
докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила
решение на ТЕЛК или НЕЛК. Не е необходимо обаче върху експертното решение да
има отбелязване от органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на
коя дата. Работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в
сила трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се
разглежда от горестоящия административен или съдебен орган, като такива са
ангажирани пред настоящата съдебна инстанция.
По
отношение на претендираните неимуществени вреди:
Ищецът
претендира обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и
страдания от влошаването на здравословното му състояние следствие диагностицираното
професионално белодробно заболяване „силикоза” в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от
датата на 06.08.2018 година до окончателното й изплащане. Неимуществените
/морални/ вреди, които понася пострадалия от влошаване на здравословното си
състояние се изразяват в претърпени физически болки и страдания, отражение
върху психиката и самочувствието, по повод на влошеното състояние. От
заключенията на приетите съдебно-медицински експертизи,се установява, че
Силикозата е най-разпространеното професионално заболяване, което се причинява от
вдишване на прах от кварц/свободен силициев двуокис/ и отлагането му в белите
дробове, което заболяване е неизлечимо и необратимо; среща се често при
миньори; развива се постепенно в продължение на 5-10 години, и след като
заболелият е отстранен от увреждащата професионална среда.Силикозата протича
безсимптомно или с незначителна бронхиална симптоматика, и в по-късен етап се
появяват кашлица, задух, понякога кръвохрак, болки и бодежи в гръдния кош, а в
късния й стадий е възможна туберколоза, белодробно сърце, дихателна и сърдечна
недостатъчност с прогресиращ ход. При ищеца професионалното заболяване силикоза
е установено от ТЕЛК, след като е изведен от вредната среда преди 20 години, но
това заболяване е хронично и няма обратимост, протича безсимптомно и не се
лекува, защото няма специфична терапия. Безспорно установено е от гласните
доказателства,че ищецът още като миньор е имал задух и затруднения в дишането,
за което ползвал инхалатор(помпичка), както и се изморявал лесно при движение.
Установяването на претърпените неимуществени вреди от ищеца се доказа по
безспорен начин на първо място от приетото заключение по извършената съдебно -
медицинска експертиза, както и от свидетелските показания, които са
непротиворечиви и последователни. Що се отнася до размера на обезщетението, то
следва да се определи по правилото на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ и да съответства на обществения критерий за справедливост към
момента на възникването на правото, на установената съдебна практика и да бъде
съобразено с икономическата конюнктура в страната /в този смисъл са решение №
917 от 17.08.1999 г.на III г.о. на ВКС и решение
№281/22.01.2020 по дело №7/2019 на ВКС, ГК, IV г.о./. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на
претърпените телесни болки и душевни страдания.При съобразяване на търпените от
ищеца неудобства,болки и страдания от нелечимото хронично професионално
заболяване силикоза,неблагоприятната прогноза на заболяването и възрастта
му,следва да се приеме,че справедливия размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е 20 000,00 лв., като се отхвърли до предявения размер
от 50 000,00 лева като недоказан, което да се дължи със законната лихва до
окончателното му изплащане, считано от 06.08.2018 година. С това обезщетение ще
се репарират търпените от ищеца неимуществени вреди /болки и страдания/.
По отношение на претендираните имуществени вреди:
Настоящият съдебен състав намира, че от приетите по
делото и неспорени в с.з. заключение и изслушанои вещо лице, и изменен в съдебно заседание петитум на
исковата претенция, се установи размер на претенциите на ищеца, както следва: Обезщетение
за претърпените имуществени вреди, общо в размер на 11 581,12 лв.,
ведно със законната лихва по отделните
пера, считано от 26.10.2016 г. до 06.08.2018 г.-датата на завеждане на
исковата молба, както и законната лихва от 06.08.2018 г.-датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане, от които: 1. обезщетение за медикаментозно лечение в размер на 3 481,12 лева
за времето от 26.10.2016 г. до 26.11.2020
г.;/ увеличение размера на иска с 1081,12 лв./; 2. обезщетение за разходите за усилена и витаминозна храна в размер на 4 900,00
лева с оглед заболяването и необходима над нормалното за здрав човек
за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.; 3. обезщетение за санаторнално и балнеолечение в размер на 3200,00
лева за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.
По
възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, настоящия състав намира същото за
неоснователно. Според чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ искът
по всички останали трудови спорове, сред които е и този по чл.
200 КТ, се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок, който започва да тече от момента на
установяване на влошаване на здравословното състояние (ексцес) на ищеца от
професионална болест, което в случая е констатирано с с ЕР па ТЕЛК № 1235 от
26.10.2016г., същото
обжалван и постановено ЕР на ТЕЛК № 448
от 22.06.2018г., също обжалвано и е постановено последващото
ЕР на ТЕЛК № 697 от 25.09.2019г., влязло в законна сила, като давностният срок не е изтекъл.
Относно разноските:
При този изход на делото, настоящия съдебен състав
намира следното: съобразно представения списък, на основание чл.80 от ГПК, ищецът
е посочил направени разноски в размер на 3100,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, а от страна на ответника са направени разноски в размер на 3400,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие между ответното дружество и процесуалния му представител, като съдът
намира, че М.Г.П. следва да заплати на ответното дружество, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, сумата от 1 656,35 лева разноски съобразно отхвърлената част
от исковете. С оглед на горното и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на М.Г.П.
сумата от 1 589,80 лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважената
част от исковете. Съдът следва да възложи върху ответното дружество направените
разноски от бюджетните средства на съда в общ размер на 250,00 /двеста и петдесет/
лева възнаграждение за вещи лица, както и дължимата държавна такса в размер на 1
263,24 лева върху уважения размер на
исковете.
Мотивиран
от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Елаците-Мед” АД с ЕИК ********* да заплати на М.Г.П. с ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 20 000,00
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от професионално заболяване Силикоза I степен ретикуло-микронодозна
форма, с ХОББ, СМВН и ДН, установено с Протокол № 5ПБ от 30.10.2014г.,
Експертно решение на ТЕЛК № 1235 от 26.10.2016г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД,
Експертно решение на ТЕЛК за УМБАЛ - Св. Иван Рилски № 448 от 22.06.2018г. и ЕР на ТЕЛК № 697 от 25.09.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2016г. до 06.08.2018
г.-датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва от 06.08.2018
г.-датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до предявения размер от 50 000, 00 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Елаците-Мед” АД с ЕИК ********* да заплати на М.Г.П. с ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ,
сумата от общ размер на 11 581,12 лева,
ведно със законната лихва по отделните
пера, считано от 26.10.2016 г. до 06.08.2018 г.-датата на завеждане на
исковата молба, както и законната лихва от 06.08.2018 г.-датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане, от които: 1. обезщетение за медикаментозно лечение в размер на 3 481,12 лв.
за времето от 26.10.2016 г. до 26.11.2020
г.;/ увеличение размера на иска с 1081,12 лв./; 2. обезщетение за разходите за усилена и витаминозна храна в размер на 4 900,00
лв. с оглед заболяването и необходима над нормалното за здрав човек
за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.; 3. обезщетение за санаторнално и балнеолечение в размер на 3200,00 лв.
за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.
ОСЪЖДА „Елаците-Мед” АД с ЕИК
*********, да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп сумата от общо 1 513,24
лева, от които 250,00 лв. за възнаграждения на вещи лица и 1 263,24 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА „Елаците-Мед” АД с ЕИК ********* да заплати на М.Г.П. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от от 1
589,80 лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА М.Г.П. с ЕГН **********,
да заплати
на „Елаците-Мед” АД с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 656,35 лева, представляваща разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: