РЕШЕНИЕ
гр.София,27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СТОЙЧО
ПОПОВ
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 4356 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С
решение №20000115 от 04.01.2021 г. по гр.д. №42874/19 г., СРС, ГО, 167 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К.Г.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. М.К., срещу И.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че К.Г.Г. не дължи на И.Н.П. следните суми: 2775 евро,
представляваща неустойка по договор за наем от 01.05.2008 г. и 108,54 лева
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.02.2010 г. по гр.д. №
1140/2009 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, поради погасяването на сумите по
давност.
ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. М.К.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 676,56 лв., представляваща разноски
за производството пред СРС.
|
|
|
|
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ,с която се твърди,че решението е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Изводите
за настъпила погасителна давност били обосновани с липса на доказателства за
прекъсване на давността.Искал е доказателства от ЧСИ ,но не се е снабдил
своевременно.Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да постанови
ново като отхвърли предявения иск. .
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Представените с въззивната жалба писмени доказателства не са приети по
делото като преклудирани.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1,вр.с чл.439 ГПК .
Ищцата твърди,че не дължи на ответника присъдени суми ,неустойка за предсрочно прекратен договор за наем ,тъй като правото на принудително изпълнение на вземането е погасено с
изтичане на давностен срок.
Съгласно т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В тълкувателното решение
изрично е упоменато, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното производство, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника.
Не се доказало в производството, че от издаването на изпълнителния лист 26.02.2010 г. до момента на
изтичането на петгодишната давност 26.02.2015 г. е налице прекъсване на
погасителната давност. След издаването на изпълнителния лист до 2017 г. не са
извършени никакви изпълнителни действия по изпълнителното делото. В т. 10 от ТР 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на извършването на разпределение. В тълкувателното решение изрично е
посочено, че давността се прекъсва с насочване на изпълнение, чрез налагане на
запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещите, насрочването и
извършването на продан. Не е изпълнително действие подаването на молба от взискателя
за образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни способи и
възлагането на ЧСИ на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящото производство съдът приел, че вземането по
договора е било изискуемо към момента на издаването на изпълнителния лист..Въпреки разпределената доказателствена тежест,ответникът
не е установил действия по спиране или прекъсване на давността до изтичане на
пет години от издаване на изпълнителния лист,а такива представя след този
период. . Няма представени доказателства
,които да
прекъснат
давността и поради това СРС правилно е уважил претенцията на ищеца.
Поради изложеното следва да се приеме, че
към датата
27.02.2015 г.вече е изтекъл петгодишен давностен срок, с което правото на
принудително изпълнение на вземанията е погасено.
Не се доказаха твърдяните пороци
на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20000115 от 04.01.2021 г. по гр.д.
№42874/19 г., СРС, ГО, 167 с-в
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.