№ 18447
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110123962
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 138,65 лв.,
представляваща неплатена цена на електронни съобщителни услуги за отчетен период от
13.01.2020 г. до 06.04.2020 г., предоставени със системен партиден номер М3975328, като
част от Рамков договор, идентифициран с уникален номер *********; 2 273,14 лв.,
представляваща неплатена цена на месечни вноски за предоставяне на устройство по
договор за продажба на изплащане; 1 215,02 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване по вина на абоната съгласно чл. 54.12 от общите условия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното
плащане, както и 39,52 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 138,65 лв.,
начислена за периода от 13.02.2020 г. до 09.01.2023 г., 636,20 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата от 2 273,14 лв., начислена за периода от 13.02.2020 г. до 09.01.2023 г. и
345,79 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 1 215,02 лв., начислена за
периода от 22.02.2020 г. до 09.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 6783/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.02.2023 г.
Ищецът ..... (считано от 18.05.2018 г. търговското наименование на ищеца е променено
от „..... ЕАД на .....) твърди, че между него и ответника В. М. П. е съществувало
облигационно правоотношение по Рамков договор № ********* от 13.01.2016 г., въз основа
на който му е предоставял на комплексна мобилна телефонна услуга на мобилни номера ....
и ...., мобилна услуга мобилен интернет на мобилен номер 0882 057 531 и фиксирана
телефонна услуга на № **********/********* и е продал на изплащане 3 броя мобилни
устройства: апарат ...0 PRO BLA + Калъф ...0“, апарат ... 6/128 ... Л1000“ и апарат „.... Л600“.
Поддържа, че е изпълнил задължението си за предоставяне на мобилни услугите на абоната,
но последният не е заплатил в срок пълния размер на дължимите суми за тяхното
потребление за периода от 13.01.2020 г. до 06.04.2020 г., поради което считано от 21.02.2020
г. договорът е бил прекратен вследствие виновното неизпълнение на ответника. Допълва, че
за същите са издадени 3 броя фактури съответно № *********/13.01.2020 г., №
*********/12.02.2020 г. и № *********/12.03.2020 г. Сочи, че на основание чл. 54.12 от
1
Общите условия на абоната са начислени неустойки в общ размер на 1 215,02 лв., за които
са издадени фактури, както следва: № *********/21.02.2020 г., № *********/21.02.2020 г.,
№ *********/21.02.2020 г., № *********/21.02.2020 г., № *********/21.02.2020 г., №
*********/21.02.2020 г., № *********/21.02.2020 г., № *********/21.02.2020 г., №
*********/21.02.2020 г. и № *********/21.02.2020 г. Претендира и дължимите вноски за
цената на всяко от предоставените мобилни устройства в общ размер на 2 273,14 лв. за
отчетен период от 09.12.2019 г. до 08.03.2020 г., за което са издадени фактури №
*********/13.01.2020 г., № *********/12.02.2020 г. и № *********/12.03.2020 г. Претендира
и мораторна лихва върху всяка от главниците, подробно индивидуализирани по размер и
период.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. М. П. не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Караколев е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът, на когото препис от исковата молба и приложенията към
нея са редовно връчени, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по
делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото
в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение;
от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да
се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени
изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 6783/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
които съответно възлизат на 143,45 лв., от които: 93,45 лв. – платена държавна такса и 50,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и на 192,48 лв., от които: 92,48 лв. – платена
държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
2
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, пасивното процесуално поведение на ответника, както и приключването му в
рамките на едно открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ..... срещу В. М. П., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че В. М. П. дължи на ..... сумите, както следва: 138,65 лв., представляваща неплатена
цена на електронни съобщителни услуги за отчетен период от 13.01.2020 г. до 06.04.2020 г.,
предоставени със системен партиден номер М3975328, като част от Рамков договор,
идентифициран с уникален номер *********; 2 273,14 лв., представляваща неплатена цена
на месечни вноски за предоставяне на устройство по договор за продажба на изплащане; 1
215,02 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната
съгласно чл. 54.12 от общите условия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното плащане, както и 39,52 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 138,65 лв., начислена за периода от
13.02.2020 г. до 09.01.2023 г., 636,20 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2
273,14 лв., начислена за периода от 13.02.2020 г. до 09.01.2023 г., както и 345,79 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 1 215,02 лв., начислена за периода от
22.02.2020 г. до 09.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 6783/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.02.2023 г.
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 143,45 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 6783/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 192,48 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3