Решение по дело №539/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел Контрол и правоприлагане в Национално тол управление на Агенция пътна инфраструктура София срещу Решение №24 от 12.03.2024г., постановено по анд №80 по описа за 2024г. на Районен съд Свиленград. Твърди се, че решението е незаконосъобразно. При напълно изяснена и безспорна фактическа обстановка съдът бил направил погрешни изводи. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление били издадени от компетентни лица и съдържали реквизитите по ЗАНН и не страдали от пороци, които да водят до незаконосъобразност. НП било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, така както било отбелязано върху него. От приложените по делото три известия за доставяне било видно, че НП било изпратено по пощата на посочения от лицето в АУАН адрес. Очевидно било, че наказаното лице не било намерено на този адрес, поради което му били оставени три известия. Заради неявяването му в пощенския клон за получаване на пратките, същите били върнати на подателя Национално тол управление с отбелязване „непотърсена от получателя“. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна – И. В. Н., не изразява становище по касационната жалба.

Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е отменил Наказателно постановление №000802 от 15.10.2021г. на Началник Отдел Контрол и правоприлагане в НТУ към Агенция Пътна инфраструктура, с което за нарушение чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП на И. В. Н. е наложена глоба в размер на 300,00 лева, а на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП е определено задължение в размер на 10,00 лева, представляващи такса по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата и чл.4, ал.4 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние във вр. с чл.24 от Тарифа №1 за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. За да постанови решението си районният съд на първо място е обосновал извода си, че жалбата против НП е била подадена в срок. В тази връзка посочил, че правилото на чл.58, ал.2 от ЗАНН допуска връчване на НП чрез прилагане по преписката при кумулативното наличие на две предпоставки – нарушителят или поискалият обезщетение да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен, като правилата на чл.180 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН поставяли в тежест на административнонаказващия орган да докаже, че били спазени изискванията на закона, т.е. че нарушителят не бил намерен на посочения от него адрес, а новият адрес бил неизвестен. В конкретния случай въвзивната инстанция е установила, че такива доказателства липсвали - освен изпращането на процесното НП на три пъти на адреса на нарушителя, не били ангажирани други доказателства в подкрепа наличието на втората кумулативна предпоставка - нарушителят да е сменил адреса си и новият адрес да е неизвестен, а и липсвали твърдения, че административнонаказващият орган е положил усилия да открие новия адрес на нарушителя или да са предприети действия за връчване на НП по друг начин. РС Свиленград е приел жалбата за основателна, тъй като при издаване на НП било допуснато нарушение на материалния закон. В тази връзка са цитирани относимите нормативни разпореди от ЗДвП, ЗП и Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. При безспорния факт, че има заплащане на 20.05.2021г. от жалбоподателя на годишна винетна такса за Дачия Дъстър с рег.№[рег. номер], която към датата на констатиране на нарушението била валидна, съдът посочил и че е безспорно погрешното посочване в нея на вида/типа на пътното превозно средство /ремарке, вместо лек автомобил/. Установено било и че жалбоподателят подал възражение до АНО след съставяне на АУАН, в което обяснил за допуснатата от него техническа грешка при деклариране на данни на ППС по чл.10а, ал.3б от ЗП. Самият АНО описал в обстоятелствената част на НП, че в закупената винетка било отразено, че се касае за ремарке, а не за л.автомобил. Поради това съдът приел, че в случая не е налице нито една от предвидените в чл.10а, ал.3а от ЗП хипотези. Според РС Свиленград правилно били декларирани регистрационният номер и категорията на ППС, както и периодът на валидност на винетката. Разпоредбата не предвиждала отговорност за неправилно деклариран вид на превозното средство, каквото било процесното деяние. Разпоредбата на чл.10а, ал.9 от ЗП предвиждала задължение за собственик и ползвател на ППС от категория 3 да заплати допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона. В пар.1 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа били уредени категориите пътни превозни средства, дължащи винетна такса за ползване на пътната инфраструктура. Съгласно пар.1, т.1.3 Категория 3 били пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 места за сядане, моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или моторните превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и моторните превозни средства от тази група с повишена проходимост. Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби според съда водело до извод, че ППС ремарке и лек автомобил до 3,5 тона, дори когато двете общо надвишавали това тегло, винаги попадали в Категория 3. Така съдът направил извод, че ППС Дачия Дъстър с рег.№[рег. номер] било декларирано в правилната категория, поради което не можело да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо собственика/ползвателя. Съдът отчел факта, че в конкретната фактическа хипотеза не е бил ощетен държавният бюджет. Внесена била в пълен размер дължимата пътна такса за съответната категория МПС. Доколкото не било спорно, че били посочени всички индивидуализиращи признаци на лекия автомобил - регистрационен номер, категория, можело да се направи извод, че деянието било извършено по непредпазливост. Разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории превозни средства на база време и на база изминато разстояние, не можела да обоснове наличие на административнонказателна отговорност. Поради това в мотивите си въззивната инстанция приема, че деянието разкривало само формално признаците на административно нарушение, но било лишено от обществена опасност.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно и настоящият касационен състав споделя изводите на въззивната инстанция, като счита възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни. В хода на съдебното производство, съдът е събрал необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка, а съдебният акт е постановен при съблюдаване на съдопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. Правилно районният съд е приел, че жалбата против НП следва да се счита за подадена в срок, тъй на практика срокът за обжалването му въобще не е бил започнал да тече. За да се приеме, че срокът за оспорване на НП е изтекъл, е необходимо да се установи датата на редовното му съобщаване. При редовно връчване правата на адресата са гарантирани, а задълженията на административнонаказващия орган - изпълнени, какъвто не е разглежданият случай. Липсват каквито и да е доказателства, които да удостоверяват продължително или постоянно отсъствие на жалбоподателя от посочения от него адрес или за промяна на адреса му. Дори и жалбоподателят да не е бил намерен на посочения адрес по причина, че отсъства, при така събраните доказателства не може да се приеме, че същият има нов адрес и че този нов адрес е неизвестен. Поради това районният съд правилно е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Споделят се и изводите, направени от въззивния съд по същество. Административнонаказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, като административнонаказващият орган сочи като нарушено предвиденото в чл.139, ал.6 от ЗДвП задължение на водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. В настоящия случай не е спорен фактът, че е заплатена пътна такса, както това се установява и от събраните по делото доказателства, както не е спорно и че е допусната грешка при въвеждане на вида ППС, тъй като закупената едногодишна винетка била за ремарке на лек автомобил, а не за лек автомобил. Спорът е относно това дали собственикът на автомобила като е декларирал неправилно данните относно вида на процесното ППС, то е осъществил състава административното нарушение.

Съгласно чл.10а, ал.3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. В чл.5, ал.2 и ал.3 от Наредбата за таксуване на ППС е предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса, съгласно периодите, посочени в чл.4, ал.2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. В случая неправилно деклариране на посочените в нормите обстоятелства не е било налице. Както правилно е констатирала въззивната инстанция, не е налице нито една от предвидените в чл.10а, ал.3а от ЗП хипотези, тъй като разпоредбата не предвижда отговорност за неправилно деклариран вид на превозното средство. Отговорността за нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП се ангажира при неправилно деклариране на съответния на ППС регистрационен номер, категорията на това ППС и периода на валидност на винетката. След като неизпълнение на тези три обстоятелства не е налице в случая, не е следвало да бъде налагана глобата по чл.179, ал.3 от ЗДвП. В НП липсва позоваване на правна норма, която да предвижда наказание за неправилно деклариран вид на превозното средство. Настоящата касационна инстанция споделя извода на районния съд относно разпоредбата на чл.10а, ал.9 от ЗП и пар.1, т.1.3 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа - ППС ремарке и лек автомобил до 3,5 тона винаги попадат в категория 3. В този смисъл ППС Дачия Дъстър с рег.№[рег. номер] е било декларирано в правилната категория, поради което не може да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо собственика/ползвателя. Правилно е отбелязано, че разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата не може да обоснове административнонаказателната отговорност по чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. В случая не са налице всички елементи от фактическия състав на твърдяното административно нарушение, съответно не е установено наличие на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността. И още, безспорно се установява от доказателствата, че ответникът по касация е закупил и заплатил в полза на бюджета електронна годишна винетка и то със съзнанието, че я закупува именно за управлявания от него автомобил – с рег.№[рег. номер]. Със същото съзнание той е внесъл и цялата дължима цена в полза на бюджета за тази услуга. След това, без да е предполагал за грешката и със съзнанието, че добросъвестно е заплатил таксата, същият е управлявал автомобила, без да съзнава изобщо, че извършва деяние с общественоопасен характер. Техническата грешка при закупуването не може да се вмени във вина от гледна точна на умисъл в извършване на горното нарушение, а напротив, същата напълно го изключва. Не може съответното лице да носи административнонаказателна отговорност за несъзнателно допуснатата грешка чрез налагане на глоба в конкретната хипотеза, която е в по-голям размер от стойността на самата винетна такса, която той веднъж вече е платил. Ако се приеме тази постановка, то това означава, че лицето на практика носи административнонаказателна отговорност за грешката, а не за самото административно нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП, тъй като то предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което ответникът добросъвестно е изпълнил. Това противоречи както на действителния смисъл на административнонаказателната разпоредба, така и на целта на закона, а също и на принципите на справедливостта. Като е отменил обжалваното наказателно постановление на посочените основания, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №24 от 12.03.2024г., постановено по анд №80 по описа за 2024г. на Районен съд Свиленград, с което е отменено Наказателно постановление №000802 от 15.10.2021г. на Началник Отдел Контрол и правоприлагане в НТУ към Агенция Пътна инфраструктура, с което за нарушение чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП на Иван Веселинов Николов е наложена глоба в размер на 300,00 лева, а на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП е определено задължение в размер на 10,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.