Р Е Ш Е Н И Е
№874
от 21.12.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Мария
Койнова, като разгледа дело № 735/2022
г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 137, ал. 7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Образувано
е по жалба на Ц.В.Б. срещу Заповед № 1796/01.07.2022 г. на
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково.
Излага
съображения за нищожност на акта. Заповедта била издадена при съществени
процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Същата била
немотивирана. Волята на административния орган била обективирана при неизяснена
фактическа обстановка, като не били изискани допълнително документи с цел
изясняване на обстоятелствата по преписката. Производството било започнало без
лицето да е уведомено. Оспорва твърдението, че не са налице основанията за
регистрация по чл. 137, ал. 6 от ЗМВД. Моли да бъде прогласена нищожността на
акта, алтернативно – последният да бъде отменен като незаконосъобразен.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят Ц.В.Б.,
редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Моли актът да бъде отменен. Претендира разноски.
Ответникът
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Хасково, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, в
което излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски.
Административен съд –
Хасково, след като се запозна с твърденията на страните и приложените по делото
писмени доказателства, формира следните правни изводи:
На
01.04.2022 г. Ц.В.Б. е подал
заявление за регистрация на животновъден обект – ферма за отглеждане на
свине-майки, находящ се в с*** /л. 20-22/.
На
15.04.2022 г. Ц.В.Б. е подал
уведомление, че желае животновъден обект 6457-0102 да бъде преобразуван от
категория „лично стопанство“ в категория „фамилна ферма за отглеждане на свине“
/л. 16/.
На
15.04.2022 г. е изготвен доклад от Комисия, назначена със заповед №
885/04.04.2022 г. на Директора на ОДБХ – Хасково /л. 19/, видно от който в
землището на с. ***, има функционираща фамилна ферма за отглеждане на свине с
ветеринарен регистрационен номер 6457-0113, като се моли за становище във
връзка с изпълнение на чл. 3 от Наредба № 44/20.04.2006 г. /Наредба №
44/20.04.2006 г./ за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните
обекти, с уточнението, че се касае да преустройство на съществуващо
регистрирано съгласно чл. 137, ал. 6 ЗВМД лично стопанство /л. 17/.
Със Заповед
№ 1796/01.07.2022 г. /л. 8-9/ Директорът на ОДБХ – Хасково е отказал
регистрация по чл. 137, ал. 6 ЗВМД по подаденото от Ц.В.Б. заявление от 01.04.2022 г. по
следните причини: в доклада от 15.04.2022 г. се посочва, че животновъдният
обект не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
44/20.04.2006 г.; в 10-километровата зона има изграден друг животновъден обект
– „фамилна ферма“ за отглеждане на свине; заявителят бил собственик на
животновъден обект „лично стопанство“, находящ се в землището на с. Остър
камък, вписан в Интегрираната информационна система през 2020 г., което
стопанство не попадало в изключенията на § 26 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 44/20.04.2006 г.; от представените документи за
собственост не се удостоверявал обект, представляващ стопанска постройка
/сграда/, както и получено разрешение за изграждане на животновъден обект до
11.07.2017 г.
Заповедта
е връчена на 14.07.2022 г. /л. 7/.
По
делото са представени като писмени доказателства: писмо от 21.06.2022 г. на
изпълнителен директор на БАБХ и писмо от 17.05.2022 г. на директора на ОДБХ –
Хасково /л. 10-15/; договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги /л.
24-27/; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и сгради от
27.12.2012 г., видно от който продавачите Т.С.М. и С. Х. М. продават на Ц.В.Б.
урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХII-17
от кв. 7, находящ се в с***, целият застроен и незастроен с площ от 1965 кв. м.
ведно с построените в имота – жилищна сграда и навес /постройки в режим на
търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 27.11.2017 г., видно от който продавачът К. С. Й. продава на Ц.В.Б.
урегулиран поземлен имот ХIIІ-18
от кв. 7, находящ се в с***, целият незастроен с площ от 627 кв. м. /л. 28-31/;
скица на поземлен имот ХII-17
от
23.10.2007 г. /л. 32/; удостоверение за регистрация на животновъден обект №
713/24.04.2020 г., издадено от директора на ОБДХ – Хасково, относно
животновъден обект /вид/ - лично стопанство, предназначен за отглеждане на /вид
животни/ - за лични нужди /л. 33/; скица от 03.08.2022 г., видно от която
сградата-свинарник е заснета като пМС, застроена успоредно по протежение на
уличната регулация /л. 54/; удостоверение от 20.11.2007 г. на отдел „ТУ и С“
при община Харманли, съгласно което построените сгради – вилна сграда, плевня и
салма, находящи се в УПИ ХII-17
от кв. 7, находящ се в с. ***, са в режим на търпимост съгласно § 16, ал. 1 ПР
ЗУТ /л. 55/; удостоверение от 11.08.2022 г., издадено от главния архитект на
община Харманли, видно от което стопанската постройка, находяща се в УПИ ХII-17 от кв. 7 по плана в с. ***, към момента на проверката се
ползва като „свинарник“ /л. 56/.
По делото са изслушани свидетелските показания на Т.С.М. и Г.Г.П., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал.
Свидетелят
Т.С.М. сочи, че познава Ц.В.Б. от 2008 г., като през 2012 г. продава на същия
имот в с. ***. Конкретизира, че в имота има постройка, на главната улица –
успоредно на пътя, около 20 м., която стара сграда била свинарник /помни я от
около 10-годишен/ и продължава да бъде свинарник. Свинарникът бил сграда, в
която има „боксове“ с размери 2 м. на 1,5 м. В тях свинята се отглежда, храни,
ражда, а после малките се местят в друг „бокс“. В бокса има хранилки - корита,
в които се слага храната и водата. Уточнява, че сградата е предназначена
единствено за отглеждане на свине, като друго животно не може да се гледа в
нея. Латун, от който купува имота и сградата, отглеждал прасета, след това
свидетелят Митев е отглеждал прасета - 4 години, за които се е грижил Генчо /живеещ
там, в сградата/, а накрая Ц., на когото е продаден имотът, продължава да гледа
прасета в тази сграда.
Свидетелят
Г.Г.П. сочи, че познава Ц.Б. и свидетеля Т.С.М.. Конкретизира, че няма имот в
с. ***, където работи. От 2008 г. живее в къщата на свидетеля М., като е
отглеждал свинете на последния. По-късно къщата била продадена на Ц.Б.. В имота
имало една селскостопанска постройка, до улицата, представляваща свинарника, в
който е гледал прасетата на Т.. В нея имало „боксове“ с арматури високи около
1,00 м.-1,20 м. и поилки, хранилки за ярма. Посочва, че сградата е ползвана за
свинарник, а впоследствие Ц., който я е „оправил“, също е продължил да гледа
прасета там.
Административен съд –
Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира следните
правни изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга
неблагоприятно и подлежи на оспорване.
Разгледана
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, заповедта е
издадена от компетентен административен орган в установената писмена форма
съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 6 ЗВМД, поради което не е налице
основание за прогласяване на нищожността й съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във
връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – не е налице основание за отмяната й
като незаконосъобразна съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.
На второ място, на основание чл.
137, ал. 6 ЗМВД е издадено от директора на ОБДХ – Хасково удостоверение за
регистрация № 713/24.04.2020 г., на животновъден обект /вид/ - лично стопанство
/§ 1, т. 35 от ДР на Наредба № 44/20.04.2006 г. във връзка с § 1, т. 47 ДР на
Закона за животновъдството/, предназначен за отглеждане на /вид животни/ - за
лични нужди, отговорно лице – Ц.В.Б. /л. 33/. Подадено е на 01.04.2022 г. заявление
за регистриране на животновъден обект – ферма на основание чл. 137, ал. 1 ЗМВД,
като е поискано с уведомление от същата дата подаденото заявление за отглеждане
на свине № 713 да бъде обезсилено /чл. 138 ЗМВД/. Съгласно § 1, т. 43 ДР
Наредба № 44/20.04.2006 г. „животновъден обект за отглеждане на свине във
фамилна ферма“ е обект с въведени мерки за биосигурност за отглеждане до 10
броя свине майки и приплодите им, но не повече от 200 броя свине общо“.
Следователно, касае се за два различни вида животновъдни обекти – лично
стопанство и фамилна ферма, независимо че и в двата се отглеждат свине.
В
конкретния случай жалбоподателят е подал заявление за регистрация по чл. 137,
ал. 1 ЗМВД, а именно – на „нов животновъден обект“, който за първи път се цели
да бъде регистриран като такъв, за отглеждане на конкретен вид животни по реда
на чл. 137 от ЗВМД /§ 1, т. 50 ДР Наредба № 44/20.04.2006 г./. За разглеждане
на заявлението и на основание чл. 137, ал. 2 ЗВМД е назначена комисия, която
следва да извърши проверка на представените документи /вкл. документи за
собственост или други документи, доказващи правото на ползване или владение на
обекта, или на имота, върху който е разположен обектът/, и на място в
животновъдния обект от вид „фамилна ферма“ за отглеждане на свине, за
съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на
животни и хуманно отношение към тях, след което и да представи становище до
директора на ОДБХ – Хасково на основание чл. 137, ал. 3 ЗВМД. По делото липсват
данни, че от Комисията е извършена проверка на място. Изготвен е доклад, видно
от който в землището на с***, вече има функционираща фамилна ферма за
отглеждане на свине с ветеринарен регистрационен номер 6457-0113. Докладът,
обаче, не съдържа становище от Комисията с предложение за регистрация или отказ
по смисъла на чл. 137, ал. 3 ЗМВД. В доклада до директора на ОДБХ – Хасково е
обективирана молба за тълкувателно становище от юрисконсулт към ОДБХ – Хасково
или дирекция „Правна“ към ЦУ на БАБХ във връзка с изпълнение на изискванията на
чл. 3 от Наредба № 44/20.04.2006 г., като е уточнено, че се касае за
преустройство на съществуващо регистрирано съгласно чл. 137, ал. 6 от ЗВМД
лично стопанство – животновъден обект с ветеринарен регистрационен номер
6457-0102 във фамилна ферма за отглеждане на свине. По делото е представено
заверено копие от писмо от 21.06.2022 г., в което изпълнителният директор на
БАБХ посочва, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 44/20.04.2006 г. нов
животновъден обект за отглеждане на свине във фамилна и индустриална ферма се
изгражда на разстояние не по-малко от 10 км от друг обект за отглеждане на
свине във фамилна, индустриална ферма или от заградена територия за отглеждане
на космат дивеч, приложението на която разпоредба се изключва, ако
животновъдните обекти са получили строително разрешение до 11.07.2017 г. /§ 3а
на Наредба № 44/20.04.2006 г./, както и ако животновъдните обекти за отглеждане
на свине са вписани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съгласно чл.
21, ал. 1 от Наредба № 6 от 2013 г., до влизане в сила на тази наредба /§ 26 от
ПЗР от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 44/20.04.2006 г., обн.
в ДВ, бр. 5 от 17.01.2020 г./. Въз основа на отговора на изпълнителния директор
на БАБХ е мотивиран и отказът на директора на ОДБХ - Хасково да бъде регистриран
процесният обект. Констатира се, че не е необходимо събирането на допълнителни
доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая по смисъла
на чл. 34 – чл. 37 АПК, доколкото са представени такива за вписване на
животновъден обект на 24.04.2020 г. и удостоверяващи правото на собственост
върху постройки – жилищна сграда и навес, но не и на сграда с предназначение за
отглеждане на животни. В този смисъл правото на защита на лицето заявител в
инициираното от него административно производство не е ограничено, спазени са и
принципите „истинност“, „равенство“ и „служебно начало“ /чл. 7 – чл. 9 АПК/,
поради което се формира извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените, които да обусловят отмяна на акта на основание чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, съгласно чл. 3, ал.
1 от Наредба № 44/20.04.2006 г. „нови животновъдни обекти за отглеждане на
свине във фамилна и индустриална ферма се изграждат при спазване на мерките за
биосигурност и на разстояние не по-малко от 10 км от други обекти за отглеждане
на свине във фамилна, индустриална ферма и заградена територия за отглеждане на
космат дивеч“. В конкретния случай в 10-километровата зона на обекта, чиято
регистрация се иска, има изграден друг животновъден обект – „фамилна ферма“ за
отглеждане на свине.
Разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 44/20.04.2006 г. се дерогира с § 3а, ал. 1 от ПЗР
на Наредба № 44/20.04.2006 г. и § 26 от ПЗР от Наредбата за изменение и
допълнение /НИД/ на Наредба № 44/20.04.2006 г. Предвидените в тях хипотези се
изисква да се осъществят кумулативно, така че да бъде допустимо регистрирането
на нов животновъден обект и при по-малко разстояние от 10 км от други обекти за
отглеждане на свине във фамилна, индустриална ферма и заградена територия за
отглеждане на космат дивеч.
Въз
основа на обективираното от изпълнителния директор на БАБХ становище и
доколкото личното стопанство на жалбоподателя е регистрирано през април 2020 г.
по подадено от същия заявление на 24.03.2020 г., т.е. след влизане в сила НИД
на Наредба № 44/20.04.2006 г. /3-дневен срок от обнародването й в ДВ, бр. 5 от
17.01.2020 г., по смисъла на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република
България/, то законосъобразно от административния орган е формиран извод, че не
е налице изключението на § 26 от ПЗР от НИД на Наредба № 44/20.04.2006 г.
Въз
основа на обективираното от изпълнителния директор на БАБХ становище и
доколкото от представените документи за собственост се констатира, че в
процесния имот са построени – жилищна сграда и навес в режим на търпимост по §
16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, но не и сградата, която се твърди от свидетелите, че
представлява свинарник и винаги се е ползвала за такъв /от 2008 г. до момента/,
и която видно от представената скица от община Харманли е отразена като пМС, разположена
е на улица, законосъобразно от административния орган е формиран извод, че не е
налице изключението на § 3а, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 44/20.04.2006 г.
Дори
и да се приеме противното, доколкото от удостоверението от 20.11.2007 г. се
установява наличието на три сгради в процесния имот – вилна сграда, плевня и
салма, търпими съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, всички нанесени в кадастъра
видно от представените по делото скици от 23.10.2007 г. и 03.08.2022 г., вкл. и
конкретно за сградата, разположена до улицата, представляваща свинарник – факт,
установен чрез изслушване на свидетелски показания, т.е. за същите тези сгради не
се изисква представянето на строително разрешение до 11.07.2017 г. по смисъла
на § 3а, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 44/20.04.2006 г. /така вж. Решение № 8565 от
14.07.2021 г. по адм. дело № 4514/2021 г. на ВАС, Пето отделение/, предвид липсата
на изключението по § 26 от ПЗР към НИД на Наредба № 44/20.04.2006 г., законосъобразно
от административния орган е обективиран отказ да бъде регистриран заявеният от
жалбоподателя обект като ферма за отглеждане на свине.
Заповедта е издадена в съответствие
с целта на закона, а именно – изграждането на нови животновъдни обекти за
отглеждане на свине във фамилна ферма е допустимо при спазване на мерките за
биосигурност, представляваща комплекс от управленски и физически мерки, които
намаляват риска от проникването, развитието и разпространението на болестите по
животните /§ 1, т. 46 от ДР Наредба № 44/20.04.2006 г./, в конкретния случай –
африканска и класическа чума по свинете.
Не
са налице основанията за отмяна на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.
По
изложените съображения жалбата на Ц.В.Б.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП
и чл. 25а, ал. 3 НЗПП, доколкото не е осъществено процесуално представителство,
а единствено е депозирано писмено становище, в полза на ответника следва да
бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева.
Въз
основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.В.Б. срещу Заповед № 1796/01.07.2022
г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково.
ОСЪЖДА Ц.В.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните –
Хасково, с адрес – гр. *** сумата в размер на 50 /петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: