Р Е Ш Е Н И Е
№ 150 / 01.07.2020 година гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Втори наказателен състав
на първи юни две
хиляди и двадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Районен съдия : Даниела Николова
секретар:Елена Драганова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
АНД №
15 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
.Образувано е
по жалба от П.Б.Р. *** ,чрез адв.Б.И.
срещу Наказателно постановление № 689 от 29.11.2019 г. на ЗА Началник на ЗЖУ
–Кърджали при ДЖ-София с което на основание чл.
80, т. 5 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева, за нарушение
по чл.
6 от ЗБЛД. В жалбата се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление. С оглед изложеното в жалбата, моли съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното наказателно постановление.
На 24.11.2019
г. срещу жалбоподателя П. Б.Р.
бил съставен от св. М.Д.Д. , на длъжност командир на отделение в ЗЖУ –Кърджали и в присъствие на св. Г.Ж.Й.
Акт за установяване на административно нарушение бл№909957 /24.11.2019 г., за нарушение по чл.
6 от ЗБЛД – за това, че "на 24.11.2019 г. около 13.20 часа в с.Козлец на път 1-5 в посока
гр.Кърджали при извършена проверка лицето не представя документ,с който да
удостовери своята самоличност.Самоличността му е установена чрез справка с ОДЧ на ЗЖУ-Кърджали
". АУАН бил подписан от лицето, срещу което е съставен, а в графата за
обяснения или възражения не било вписани такива . Налице е изрично отбелязване
и за изпълнение на действието за връчване на екземпляр от така съставения акт и
датата, на която това е станало според отразеното в приложената разписка.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност
гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени
със закон, да удостоверят своята самоличност. По силата на чл.
80, т. 5 от ЗБЛД, наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не
представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
В чл. 84 ал.1 от ЗБЛД е предвидено ,че Нарушенията се установяват с актове, съставени
от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата
по чл.
1, ал. 2 от този закон.Според ал.2 на същия текст въз основа на съставените актове
ръководителите на ведомствата по ал. 1 или упълномощените от тях длъжностни
лица издават наказателни постановления,а ал.3
разписва ,че 
установяването на нарушенията и издаването на
наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона
за административните нарушения и наказания, а обжалването им - по Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно съгласно чл. 47, ал. 1 ЗАНН
административни наказания могат да налагат: а/ ръководителите на ведомствата и
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното
изпълнение; б/ длъжностните лица и органите, овластени
от съответния закон или указ; в/ съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закон или указ случаи. В конкретния случай наказателното
постановление е посочено, че е издадено от Ч.Р.К. на длъжност ЗА Началник на
ЗЖУ-Кърджали . НП е подписано от горепосоченото лице, като следва да се
отбележи, че по делото не се съдържат никакви данни за неговата самоличност и
заеманата длъжност.В НП е цитирана е Заповед №484з-1795/19.11.2019г./без
издател/ ,каквато не е налична в
приложената АНП ,нито сред допълнително представените в с.з. от страна на АНО. Нарушена е
разпоредбата на чл. 57, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от
ЗАНН. В този смисъл е нарушена и разпоредбата на чл. 47 ЗАНН, която изброява
изчерпателно кои са административнонаказващите
органи. Издаването на наказателното постановление от некомпетентен орган е
съществено нарушение на закона, който урежда с императивни норми
компетентността на административните органи, оправомощени
да упражняват административнонаказателна власт. В
случая наказателното постановление е издадено от длъжностно лице, което не е овластено от закона. При това положение, НП се явява
издадено от лице, чиято материална компетентност не може да бъде установена и
следователно постановлението е издадено от некомпетентен орган, в нарушение на
чл. 47 ЗАНН.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността
на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл.
40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН
. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл.
42 от ЗАНН относно минимално необходимите реквизити, които следва
да съдържа и конкретно на т. 4 на цитираната норма. Същата се отнася до
изискването да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
за да бъде наясно лицето, което се привлича към административно-наказателна
отговорност за какви факти се цели ангажирането на такава, както и да се
обезпечи възможността за съдебен контрол. Твърдения за тези факти следва да са
изложени точно, ясно, конкретно и безпротиворечиво и
да се отнасят до всички обективни признаци от състава на нарушение. В
случая е посочено, че на 24.11.2019 г. около 13.20 часа в с.Козлец на път 1-5 в посока
гр.Кърджали при извършена проверка горепосоченото лице не носи документ
за самоличност. По този начин, макар и лаконично, в АУАН е вписана дата на
нарушението, място на извършване на нарушението и че се касае за проверка на документи за самоличност.В АУАН
липсва посочване извършената проверка да е
полицейска, което имплицитно включва в себе си твърдението, че се касае
за компетентен орган. При издаване на наказателното постановление е възприето
идентично описание на фактите в АУАН
,откъм дата и място ,но не и
обстоятелства около извършеното нарушение.АНО изрично е посочил,че извършената проверка е полицейска . Принципно следва да се отбележи ,че не
за всяко непредставяне на документ за самоличност се носи отговорност по чл.
80, т. 5 ЗБЛД, а само за такова неизпълнение на задължението на лицето
да представи български личен документ, което е допуснато след поискване от
компетентни длъжностни лица. Същевременно обаче действащата към момента на
нарушението разпоредба на чл.
70 от ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. Такива
фактически констатации за извършено нарушение или престъпно деяние не са
описани в съставения АУАН, дори не е отразено, че са направени в хода на
извършена проверка на лек
автомобил ,при която полицейските служители са
имали право да изискват установяване самоличността на водача,който е
жалбоподателя , посредством надлежен документ, а се установяват едва
в хода на съдебното следствие от показанията на свидетелите по акта .Поради
това едновременно и на процесуално основание, поради липса на пълно, точно и
конкретно описание на деянието, но и по същество, заради липсата въобще на
описано в него съставомерно поведение, санкционният
акт следва да бъде отменен.