Решение по дело №15273/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 173
Дата: 17 януари 2022 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20211110215273
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110215273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Т.А.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*******“ № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 8, представлявано от управителя А. Н. А., чрез
адв. М. СТ., срещу наказателно постановление № 493868-F527012/07.04.2020 г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба №Н-
18/13.12.2006 г./ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. На основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв.
В жалбата са релевирани доводи в насока неправилност на атакуваното наказателно
постановление. Твърди се, че процесната сума от 14, 06 лв. не представлявала касова
наличност и не се намирала в касата на обекта към момента на проверката, а били дребни
монети, оставяни от работещите в обекта и от клиенти като дарения за близката черква.
Алтернативно се поддържа маловажност на извършеното административно нарушение и се
прави искане за отмяна на НП. Претендират се направените от жалбоподателя по делото
разноски.
За проведеното на 06.12.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „Т.А.“ ЕООД се представлява от управителя А. А. и адв. С., а за ЦУ на НАП
София се явява юрк. Е..
В дадения ход по същество адв. С. моли НП да бъде отменено по изложените в жалбата
съображения. Управителят А. поддържа доводите относно естеството на откритите в обекта
средства, и твърди, че не представлявали касова наличност.
Юрк. Е. пледира НП да бъде потвърдено. Намира нарушението за доказано на база
показанията на разпитаните свидетели - служители на НАП, и предвид липсата на направени
в протокола за извършената проверка възражения от страна на управителя. Претендира
присъждането на разноски за юрисконсултско възнагражение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
1
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 05.11.2019 г. в 11:38 ч. свидетелите В.Н. и Т.К., инспектори по приходите в ЦУ на
НАП, извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС -
магазин-работилница за поправка на стартери на автомобили, находящ се в гр. София, ул.
„******“ № *****, стопанисван от „Т.А.“ ЕООД. В обекта се намирали управителят А. А. и
свидетелят А.С., служител на дружеството.
Свидетелите Н. и К. се легитимирали и пристъпили към извършването на проверката.
Разчетената касова наличност по фискално устройство за 05.11.2019 г., съгласно изведен
дневен „Х“ отчет № 0000165/05.11.2019 г. от монтираното в обекта фискално устройство,
била в размер на 00, 00 лв. Същевременно в кутийка, находяща се в чекмедже в бюро,
намиращо се в помещението, се намирали монети с различни номинали на обща стойност
14, 06 лв., които управителят А. описал в опис на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката. Наличието на положителна разлика между фактическата
наличност в касата и тази, разчетена от фискалното устройство, в размер на 14, 06 лв., било
вписано в изготвения от инспекторите по приходите протокол серия АА №
0034261/05.11.2019 г. за извършената проверка, който управителят А. подписал без
възражения.
Предвид установената разлика между разчетената касова наличност в размер на 00, 00
лв. за 15.11.2019 г. и приетата според инспекторите фактическа такава в размер на 14, 06 лв.,
за която свид. Н. приел, че представлява въвеждане на пари в касата извън случаите на
продажби, която не била отбелязана във фискалното устройство от задълженото лице чрез
операцията „служебно въведени” суми, на 19.11.2019 г. Н. съставил срещу „Т.А.” ЕООД
АУАН № F527012/19.11.2019 г., в който описал подробно времето, мястото и
обстоятелствата относно констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. АУАН бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството и му бил връчен. Като възражение А. вписал, че намерените в кутия от
кламери стотинки представлявали дарения, които клиентите събират за близката черква.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена правна квалификация съгласно разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, Началникът на
Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП издал срещу „Т.А.” ЕООД атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС му наложил
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. В АУАН и в НП било отразено, че
установената разлика в наличността, която не била отбелязана във фискалното устройство,
се дължала на въвеждане на пари в касата извън случаите на продажби.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В.Н., Т.К. и А.С., и писмени - протокол за
извършена проверка серия АА № 0034261/05.11.2019 г.; опис на наличните в касата на
обекта парични средства; дневен финансов отчет; заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея от контролните
органи констатации, включително относно наличието в чекмедже в бюро, находящо се в
обекта, на кутийка с находяща се в нея на монети сума в размер на 14, 06 лв., се изясняват
посредством показанията на разпитаните свидетели и съставения протокол за проверката.
Противоречия се констатират между показанията на свидетелите Н. и К. от една страна, и
2
тези на свид. Стоев, от друга, относно обстоятелството, дали процесната кутийка е
представлявала каса на обекта, респективно дали процесната сума от 14, 06 лв. е
представлявала фактическа наличност в нея.
Анализирайки показанията, депозирани от всеки от тримата свидетели, и като
констатира противоречията помежду им, съдът прецени, че следва да се довери на
изложените от свид. Стоев обстоятелства, че процесната сума в размер на 14, 06 лв. на
дребни монети представлявали дарения за близката църква, оставяни от клиенти и от
работещите в обекта, и се намирали в отделно чекмедже от това, което било приспособено
като каса на обекта. Независимо от трудовото правоотношение, в което този свидетел се
намира с дружеството-жалбоподател, съдът прецени показанията му като добросъвестно
депозирани и им се довери, доколкото към момента на проверката е имал непосредствени и
продължителни впечатления от работата в обекта и относно местонахождението на
обособената в същия каса. В подкрепа на изложеното от него са и номиналите на откритите
парични средства, а именно монети с номинали преимуществено от 5 ст., 10 ст. и 20 ст. По
отношение показанията на Н. и К. относно въпросното обстоятелство - че процесната сума
била открита в чекмеджето, представляващо каса на обекта, което било само едно, съдът
прецени, че не следва да ги кредитира, въпреки липсата на съмнения в добросъвестността
им, предвид изминалия от момента на проверката до провеждането на разпитите им пред
съда значителен период от време, за който е логично да нямат ясен и точен спомен относно
подробности по процесната проверка.
С оглед горното, и доколкото свид. Стоев не отрича управителят лично да е съставил
опис на процесната сума от 14, 06 лв., което се явява допълнителна индиция в насока
добросъвестността на депозираните показания, съдът прие за установено, че последната не е
представлявала фактическа наличност в касата на обекта.
Липсата на оспорване на констатациите, обективирани в протокола за извършената
проверка, от страна на управителя на дружеството към момента на изготвянето от
протокола, не води автоматично до извод в насока тяхната правилност, доколкото никое от
доказателствата, приобщени в хода на производството, няма презумптивна доказателствена
сила, като констатациите, обективирани от органите по приходите, подлежат на
установяване и доказване с всички допустими доказателствени средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесният АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи,
съобразно заеманите длъжностни качества и правомощията, предоставени им съгласно
заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената
от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН и НП са съставени и връчени надлежно, и съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на
нарушението и обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, времето и мястото на
извършването му и доказателствата, които го подкрепят. Всички релевантни за обективната
му съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, и дадената правна
квалификация съответства на словесното описание. Предвид това съдебният състав не
констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила.
Нормата на инкриминирания чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
съдържа правило, съгласно което, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ, се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно
изведени” суми. Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства, и има за цел
3
създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и
извеждане на суми във всеки един момент.
В случая обаче се доказа, че констатираната от контролните органи сума в обекта,
възлизаща на 14, 06 лв. на дребни монети, при разчетена наличност съгласно изведения
дневен отчет на фискалното устройство в размер на 00, 00 лв., не е представлявала
фактическа наличност в касата на обекта, при което изводите на актосъставителя и
наказващия орган в насока осъществен състав на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, са необосновани. С оглед на това процесното
наказателно постановление се явява издадено при неправилно приложение на материалния
закон, тъй като дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение, което не е
извършило. Поради това подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
Алтернативно, в случай на формиране на противоположен извод досежно
съставомерността на нарушението, отчитайки спецификата на конкретния случай, а именно,
че е извършено за първи път, че не е довело до неотразяване на приходи, че при проверката
не са констатирани други нарушения, и че констатираната положителна разлика е в размер
на 14, 06 лв., в който смисъл е несъществена, настоящият съдебен състав прецени, че дори
да се приеме за доказано, че нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр.
чл. 118, ал. 4 ЗДДС е извършено от „Т.А.“ ЕООД от обективна страна, то случаят би бил
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН вр. § 1, т. 4 ЗАНН - „маловажен случай“ е този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Отчитайки горните обстоятелства, съдебният състав намира, че дори да се приеме за
доказано, в случая обществената опасност на извършеното нарушение би се явила в
значителна степен занижена в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от
съответния вид, като засягането на охраняваните обществени отношения би било с
изключително нисък интензитет, поради което приложение би намерила разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
По изложените съображения поотделно и в съвкупност съдът прие, че процесното
наказателно постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно и необосновано.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение ,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Доколкото претендираният размер от 300 лв. кореспондира с минимално предвидения,
искането следва да бъде уважено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 493868-F527012/07.04.2020 г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП срещу „Т.А.“ ЕООД за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
/Наредба №Н-18/13.12.2006 г./ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, за което на основание чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв.
4
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите /НАП/ ДА ЗАПЛАТИ на „Т.А.” ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******“ № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 8,
представлявано от управителя А. Н. А., сума в размер на 300 /триста/ лв. - направени по
делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5