РЕШЕНИЕ
№94
гр. Враца,
04.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 03.02.2022г. / трети февруари две хиляди двадесет и втора година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №611 по описа на съда за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.Д.П. ***, действащ в качеството му на лице, *** с ЕИК *** и като * и управител на „И.
Д.П.“***, с ЕИК *** , против РЕШЕНИЕ №
1040-06-45/08.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Враца, с което са потвърдени
задължителни предписания №ЗД-1-06-00983413
и №ЗД-1-06-00983659, двете от 25.08.2021г., издадени от контролен орган
при ТП на НОИ-Враца.
С
жалбата и уточняващата молба,
депозирана от *.Р.С., се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, издадено при нарушение на
материалния закон. Прави искане за неговата отмяна и връщане на преписката на
административния орган с указания за
отмяна на предписанията.
В с.з. и в писмена защита жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител * Р.С. развива идентични
съображения за отмяна на решението. Претендира заплащане на разноските по делото, за заплащане на държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Директорът на ТП
на НОИ – Враца в с.з., чрез процесуалният си представител - *Ц. прави искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна, като излага съображения в
тази насока. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срок от
надлежна страна против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
се явява и основателна.
Жалбодателят е работил като лице, упражняващо **,
от 01.09.2008г. до 05.07.2020г., от
която дата е започнал да работи като „И. Д.П.“***. Поискал е заплащане на
обезщетение за временна нетрудоспособност по болнични листове №Е20202223786,
№Е20201858472, №Е?**********, №Е20201305316 и №Е20211740365, което му е
отказано с Разпореждане №***
Разпореждане № ***., Разпореждане №***., Разпореждане №*** и Разпореждане №***Извършена
е проверка в информационната система на НОИ относно подаването на коректни
данни в Регистъра на осигурените лица на самоосигуряващото се лице И.Д.П. като упражняващ свободна професия и като
собственик на „И. Д.П.“***, за периода 01.01.2020г. – 11.12.2020г., на която
дата проверката е извършена. Съставен е Констативен протокол № КВ-5-06-00853533/11.12.2020г.
от контролен орган на ТП на НОИ-Враца, в който са отразени резултатите от
проверката. В КП е посочено, че при упражняване на дейността лицето се е
осигурявало за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт,
съобразно подадените в НАП декларации, както като лице, упражняващо свободна
професия, така и като извършващ
дейността като ЕООД. Посочено е, че
подадените данни за периода от м.януари 2020г. до м.октомври 2020г. са
некоректни и са издадени задължителни предписания за тяхното коригиране. Със Задължителни
предписания №ЗД-1-06-00853591/11.12.2020г. на Контролен орган на ТП на НОИ жалбодателят е задължен да представи в НАП коригиращи данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО –
декларация образец 1 с вид осигурен „12“, като в т.22 посочи осигурителна
вноска за ДОО от 14.8% за периода 01.01.2020г. – 05.07.2020г., броя на
отработените дни за всеки месец и
осигурителния доход. Със Задължителни предписания
№ЗД-1-06-00853605/11.12.2020г. на Контролен орган на ТП на НОИ жалбодателят е
задължен да въведе коригиращи данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО – декларация
образец 1 с вид осигурен „12“ за периода 05.07.2020г. – 30.10.2020г., като
впише осигурителна вноска за ДОО от 14.8%,броя на отработените дни за всеки
месец и осигурителния доход. Няма данни тези предписания да са връчени на
жалбодателя. От представената справка е видно, че за м.07.2020г. лицето е
отработило 7 работни дни, след което до м.септември 2021г. вкл. е бил в
болнични. С молба вх.№1023-06-157/17.08.2021г., адресирана до ответника, жалбодателят е поискал
преразглеждане на молбата му за предявените за изплащане болнични листове.
След проверка на данните по задължителното обществено осигуряване, от Контролен орган на ТП на НОИ са издадени Задължителни
предписания №ЗД-1-06-00983413 и
№ЗД-1-06-00983659, двете от 25.08.2021г.,в които е прието, че за месеците
януари – юни вкл. 2020г. лицето следва да подаде заличаващи данни в Декларация
образец №1, като се посочи вид осигурен „10“ в т.12 и се подадат коригиращи
данни за периода 05.07.2020г. – 31.05.2021г., като се посочи вид осигурен „12“
в т.12, минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година
и % за осигуряване за инвалидност поради
общо заболяване за старост и смърт на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО. Лицето е
задължено също да подаде редовни данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО – Декларация
образец 1 за периода 01.01.2020г. – 04.07.2020г. , като се посочи вид осигурен
„12“ в т.12, минималния месечен размер на осигурителния доход и в т.22 се
посочи процентът за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за
старост и смърт на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО. Предписанията са връчени на
жалбодателя на 27.08.2021г., видно от представеното известие за доставяне.
Обжалвани са пред ответника с възражение вх.№1054-06-8/31.08.2021г., като с оспореното пред съда решение жалбата е приета за неоснователна, а
предписанията са потвърдени.
Решението е връчено на лицето на
05.10.2021г., видно от известието за доставяне, жалбата против него е предявена
на 18.10.2021г. с вх.№2103-06-11 от същата дата, т.е. в законоустановения
14-дневен преклузивен срок.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на оспорване
е решение на Директора на ТП на НОИ – Враца постановено по реда на чл.117, ал.3 КСО,
който акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. При
издаването му е спазена изискуемата
форма, мотивиран е и в него са изложени подробно и ясно фактите, които административният
орган е приел за съществени, както и правното
основание за неговото издаване. Потвърдените с него задължителни
предписания също са издадени от
компетентен орган и в предписаната от закона форма. По тези съображения оспореното решение се явява валиден
административен акт.
Съгласно чл.4, ал.3 т.1 и т.2 от
КСО самоосигуряващите се лица,
които са регистрирани като упражняващи свободна професия или са
собственици на търговски дружества,
задължително се осигуряват за общо заболяване, за старост и за смърт.
Съобразно чл.6 ал.2 т.2 от КСО със
Закона за бюджета се определя минималният размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица, който за 2020г. е 610лв., а за 2021г. е 650лв.
Съгласно ал.8 от същата разпоредба
самоосигуряващите се лица по чл.4
ал.3 т.1,2 и 4 се осигуряват върху месечен осигурителен доход между минималния
и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета. От
представените справки е видно, че лицето
е подавало декларации за осигуряването
си, като няма данни да е прекъсвало същото. От
справката за направени вноски за ДОО за процесните периоди /стр.40 и
стр.41/ е видно, че жалбодателят е
внасял ежемесечни вноски за осигуряване
за всички осигурителни случаи /
18.3% върху 610лв. =111.63лв. за 2020г. и 18.3% върху 650лв. = 118.95лв. за
2021г./. Посоченият в чл.4 ал.3 т.1 и
т.2 от КСО задължителен минимум на осигурителните вноски за самоосигуряващите
се лица, не представлява забрана тези лица да се осигуряват за повече осигурителни рискове, ако желаят. След
като жалбодателят е внасял осигурителни
вноски за всички осигурителни случаи, предписанията да
посочи в декларациите си, че е задължен само за задължителния минимум осигуряване,
противоречи на закона и неговата цел.
По
тези съображения съдът намира, че
оспореното решение на директора на
ТП на НОИ, с което са оставени в сила
обжалваните пред него задължителни предписания, е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на административния
орган с указания да извърши проверка на
подадените от жалбодателя
декларации по ДОО за периода 01.01.2020г. - 31.05.2021г., да установи какъв е размера на осигурителните вноски, внасяни от жалбодателя като самоосигуряващо
се лице за този период, покрива ли този размер всички осигурителни случаи и
правилно ли са отразени в
подаваните декларации, след което да се прецени дали са необходими заличавания и
корекции в същите.
Предвид изхода на спора и при
своевременно направено искане на жалбодателя следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на
310/триста и десет/лв., държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1040-06-45/08.09.2021г.
на Директора на ТП на НОИ-Враца и потвърдените с него задължителни предписания №ЗД-1-06-00983413
и №ЗД-1-06-00983659, двете от
25.08.2021г. на Контролен орган при ТП
на НОИ Враца.
ВРЪЩА
преписката на административния орган
за ново произнасяне при изпълнение на дадените в мотивите указания.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Враца да заплати на И. Д.П. *** разноски по делото в общ размер от 310/триста
и десет/лв.
Решението може да се обжалва, чрез
Административен съд Враца пред Върховен
административен съд София в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, на които на
основание чл. 138, ал. 1 АПК да се изпрати препис от решението.
АДМ. СЪДИЯ: