Р
Е Ш Е Н И Е
№
113
Гр.
Перник, 07.07.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдено заседание, проведено на двадесет и осми юни през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Петя Илчева и с
участието на прокурор Аделина Алексиева от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 86 по описа за 2023 година
на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите - София против Решение № 133 от 03.04.2023 година, постановено по АНД №
19 по описа за 2023 година на Районен съд Перник.
С
обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление /НП/ № 158 от
18.10.2022 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите /РИОСВ/, с което на „***“ АД, с ЕИК: *** на основание чл. 164,
ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ за извършено нарушение на
чл. 123в, т. 2 от ЗООС е наложена имуществена
санкция в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като
постановено в противоречие с материалния закон- касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда,
че административно наказателното производство е недопустимо, поради изтичане на
давностните срокове, възприети в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Счита,
че така вмененото нарушение е безспорно доказано. С тези мотиви иска от съда
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В
срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът „***“ АД, депозира отговор, в който
оспорва касационната жалба и иска същата да бъде оставена без уважение.
В
съдебно заседание, проведено на 28.06.2023 година, касаторът, редовно призован
не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът
по касационната жалба „***“ АД, редовно призован за представител изпраща юрисконсулт
С.С.. Оспорва жалбата и пледира решението да се остави в сила като правилно и
законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението
на районния съд и предлага да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районен съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд,
в рамките на правомощията му. Решението е правилно.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени
три касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно
чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния
съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът следи само, ако са
били изложени в жалбата като касационни основания.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд Перник е наказателно постановление № 158 от
18.10.2022 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите, с което на „***“ АД, с ЕИК: *** на основание чл. 164, ал. 1 от
Закона за опазване на околната среда за извършено нарушение на чл. 123в, т. 2
от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/
лева, за това, че на 16.03.2022 година в гр. Перник, кв. „***“ на площадка на
сгуроотвал „***“ дружеството в качеството си на оператор на сгуроотвал „***“ не
е изпълнило задължението си по Условие 16.6 от Комплексно разрешително /КР/ № 297-Н0/2008
година, актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021 година на изпълнителния
директор на ИАОС, а именно „В срок до 31.12.2014 година притежателят на
настоящото КР да преустанови експлоатацията на Сгуроотвал „***“ на „***“ АД.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 133 от
03.04.2023 година, постановено по АНД № 19 по описа за 2023 година го е
отменил.
За
да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след техен
анализ, съвкупен и поотделно, е приел от фактическа страна за установено по
несъмнен начин отразената в съставения за процесното нарушение акт /АУАН/ и
процесното НП фактическа обстановка.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, след извършена цялостна служебна проверка за
законосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция и във
връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че развилото се
административнонаказателно производство пред наказващият орган е недопустимо,
доколкото са изтекли сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН досежно неговото
образуване, респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност
на лицето, защото в посоченото като неизпълнено условие от комплексното
разрешително е посочена конкретна дата, а именно 31.12.2014 година, която дата
всъщност е свързана и с датата на извършване на нарушението. С тези мотиви
районният съд е отменил издаденото наказателно постановление, като издадено при
недопустимо административнонаказателно производство,без да се произнася по
съществото на спора.
Решението
е правилно.
Първоинстанционният
съд правилно и въз основа на събраните по делото доказателства е установил
фактическата страна на спора.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи
и счита, че не следва да повтаря същите. Първоинстанционният съд е постановил
обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по
същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от страна на наказващия орган. Мотивиран така,
настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.
При
субсидиарно действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведен съдебно следствие по начин, който
е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретно дело, при точно
съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието
съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение, като е изложил
мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на
последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло
споделя.
За
пълнота съдът ще посочи, че изводите в оспорения съдебен акт, че при образуване
на административнонаказателнто производство не са спазени сроковете по чл. 34
от ЗАНН, които по своята същност са давностни, тоест водят до погасяване на
възможността за ангажиране на отговорността на лицето са правилни. В конкретния
случай от съществено значение е посочената в КР дата, че условието на 16.6 е
следвало да бъде изпълнено до 31.12.2014 година. Това е именно датата на
извършване на нарушението, от която започва да тече 3-месечния, респективно
двугодишния срок по чл. 34 от ЗАНН. Двата срока, както правилно отбелязва и
първоинстанционния съд се намират в алтернатива един от друг и е достатъчно
един само от тях да е изтекъл, за да доведе до отрицателна предпоставка за
образуване на производството. Доколкото Законът за опазване на околната среда е
свързан с екологични въпрос, то релевантно е предложение второ на чл. 34, ал. 1,
изр. второ. Тримесечният срок от откриване на нарушителя започва да тече от
датата, на която е съставен констативния протокол, а именно 16.03.2022 година,
тоест тримесечния срок изтича на 16.06.2022 година, докато двугодишния срок
започва да тече от 31.12.2014, тоест същата изтича на 31.12.2016 година. В
случаят вторият срок е изтекъл.
Съобразявайки
изложеното, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на
решението на районния съд в условията на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в касационната жалба.
Относно
разноските:
Предвид
липсата на претенции от ответникът по касационната жалба за присъждане на
направени по делото разноски съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд- Перник, в настоящия касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133 от 03.04.2023 година,
постановено по АНД № 19 по описа за 2023
година на Районен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/