№ 195
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500477 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 154/27.06.2022г., постановено по гражданско дело № 287
по описа за 2021г. на Окръжен съд – Шумен, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Шумен, против решението в частите му, с които въззивникът е бил
осъден да заплати на А. М. Р. от гр. Шумен сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни
и физически болки и страдания, следствие от воденото срещу нея наказателно
преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на МВР – Велики
Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за извършено
престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е оправдана с
влязла в сила на 02.04.2021г. присъда № 1/18.01.2021г. по НОХД №
1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение № 260025/02.04.2021г.
по ВНОХД № 63/2021г. на ШОС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска - 07.07.2021г. до окончателното й
плащане; сумата от 269.44 лева – обезщетение за забава върху сумата от
10 000 лева за времето от 02.04.2021г. до 07.07.2021г.; сумата от 900 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени разходи за
адвокатски хонорар, вследствие от воденото срещу нея наказателно
преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на МВР – Велики
1
Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за извършено
престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е оправдана, с
влязла в сила на 02.04.2021г., присъда № 1/18.01.2021г. по НОХД №
1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение № 260025/02.04.2021г.
по ВНОХД № 63/2021 г. на ШОС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска - 07.07.2021 г. до окончателното й
плащане; сумата от 24.25 лева – обезщетение за забава върху сумата от 900
лева за времето от 02.04.2021г. до 07.07.2021г.; сумата от 1 848.93 лева, от
която 10 лв. държавна такса, 1 450.60 лева – деловодни разноски и 388.33 лева
адвокатски хонорар.
Счита се, че исковите претенции са останали недоказани по основание и
размер, а присъденото обезщетение – прекомерно завишено и несправедливо
с оглед на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон,
интерпретирайки факти, увеличаващи тежестта на претърпените от ищцата
вреди, поради което е достигнал до извод за наличието на причинна връзка с
повдигнатото й незаконно обвинение. Счита се, че сочените от ищцата
негативни емоции и преживявания от воденото срещу нея наказателно
производство не са били извън обичайните такива в подобни случаи, а
установените й заболявания са били налични още преди започване на
наказателното преследване. Неправилно са били анализирани гласните
доказателства на свидетели, които са в близки лични отношения с ищцата. По
делото не е било установено Прокуратурата на РБ да е разпространявала
информация в общественото пространство за воденото наказателно
производство, с което да е инициирала уронване на доброто име на ищцата и
да е рефлектирало негативно върху личните и професионалните й контакти.
Повдигнатото обвинение не е било за тежко престъпление, а взетата мярка за
неотклонение е била най-леката. Поради това присъденото обезщетение е
завишено и не е съобразено със съдебната практика по аналогични дела.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на
предявените искове, а евентуално – да се определи по-нисък размер на
дължимото от ответника обезщетение.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна А. М. Р..
2. Въззивна жалба на А. М. Р. чрез адв. П. П. и адв. Л. П.а, против
решението в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 10 000 лв. до
претендирания размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 02.04.21г. до окончателното й изплащане. Счита се, че в
обжалваната му част решението е неправилно, тъй като съдът не е мотивирал
присъдения размер на обезщетението – дали този случай е типичен, отличава
ли се с по-висока или по-ниска степен на увреждане. Поддържа се, че като
начало на периода, в който ищцата е търпяла неимуществени вреди следва да
се приеме датата на узнаването от нея за заведеното наказателно
2
производство, което е станало на 12.05.15г. (когато й е снето обяснение от
полицейски орган), а не от момента на привличането й като обвиняема, което
е станало едва на 09.06.16г. Поради това и се поддържа, че наказателният
процес не е проведен в разумен срок, тъй като е продължил около 6 години –
от 27.05.15г. до 02.04.21г. Това обосновава увеличен размер на дължимото
обезщетение. На следващо място е посочено, че наказателното дело не се е
отличавало с голяма сложност (двама обвиняеми, но при една и съща
фактическа обстановка), ищцата се е явявала на всички процесуално-
следствени действия и не е станала причина за отлагане или бавене на делото,
а същевременно органите на прокуратурата са изготвяли и внасяли три пъти
обвинителни актове като производството по първите два е било прекратявано
от съда поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения,
нарушаващи правото на защита и необоснованост на обвинителния акт.
Начинът на провеждане на наказателното производство следва да се определи
като интензивен, което прави случая нетипичен за практиката по наказателни
дела и обосновава според въззивницата по-висок размер на дължимото
обезщетение. Сочи се, че не е била направена от първоинстанционния съд и
адекватна оценка относно здравословното й състояние, вследствие на
поддържаното срещу нея обвинение, по което тя е била оправдана, за да се
определи и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Претендира се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и
уважаване на предявения иск за неимуществени вреди до пълния предявен
размер, ведно със законната лихва от 02.04.21г. до окончателното изплащане
на сумата, ведно с направените разноски за двете инстанции.
В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република
България не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В с.з. изразените във въззивните жалби становища се поддържат чрез
процесуалните представители на страните. Представителят на Прокуратурата
на РБ представя писмени бележки, в които са развити съображенията,
изложени във въззивната жалба. В същите се поддържа, че липсват
категорични доказателства за извършено плащане от ищцата на твърдения
адвокатски хонорар в наказателното производство.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното
производство:
В исковата си молба, подадена на 07.07.21г. ищцата А. М. Р. е
претендирала осъждането на ответника Прокуратурата на РБ за сумата от
60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в преживян стрес, нарушение на професионалния и
личния живот, нарушено здравословно състояние, свързано с пристъпи на
тревожност, сърцебиене и поява и развитие на хипертонично сърце,
пародонтоза, дископатия и радикулит, както и за сумата от 900 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
3
се в заплатено адвокатско възнаграждение, всички вследствие от воденото
срещу нея наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа
на РУ на МВР – Велики Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения
за извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което
е оправдана с влязла в сила на 02.04.2021г. присъда № 1/18.01.2021г. по
НОХД № 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение №
260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021г. на ШОС. Претендирало се е и
присъждане на законните лихви върху двете претенции, считано от влизането
в сила на оправдателната присъда на 02.04.21г. и до окончателното им
изплащане. В изпълнение на дадени указания от първоинстанционния съд
ищцата е уточнила с молба от 11.08.21г., че законната лихва върху сумата от
60 000 лв. за периода от 02.04.21г. до подаване на исковата молба на
07.07.21г. е в размер на 1 616.80 лв.
Наведените в исковата молба твърдения са били, че повдигнатото й
обвинение, по което ищцата е била оправдана е за това, че на 24.08.09г. в гр.
Велики Преслав тя съзнателно се е ползвала от официален удостоверителен
документ с невярно съдържание (Удостоверение за наследници №
64/03.08.2009г., издадено от кмета на с. Конево, обл. Шумен И. Х. Х.), като от
нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност. Ищцата е поддържала, че за първи път е разбрала за воденото
срещу нея наказателно производство от призоваването й на разпит по
делегация по преписка рег. № 323000-1674/15.05.15г. и № 377/12.05.15г. на
РП-Велики Преслав, когато на 27.05.15г. й е било снето обяснение от
полицейски служител, който й обяснил, че срещу нея има жалба от вуйчо й
Ш. М. М.. Така за времето от 27.05.15г. до 02.04.21г. ищцата е участвала в
наказателното производство, което е било водено с много висока
интензивност и със силен обвинителен уклон. Описано било, че обвинителен
акт срещу ищцата е бил внасян от прокуратурата на три пъти и на два пъти
съдебното производство е било прекратявано и връщано на прокуратурата
поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
процесуални нарушения, довело до ограничаване на правата на двамата
подсъдими (1. внесен обвинителен акт на 06.01.17г., по който е било
образувано НОХД № 17/17г. на ВПРС, прекратено с определение на съда от
14.03.17г.; последното протестирано от прокурор от РП-Велики Преслав и с
решение № 51/21.06.21г. по ВЧНД № 131/17г. на ШОС обжалваното
определение на съда е било потвърдено; 2. внесен обвинителен акт на
21.07.17г., по който е било образувано НОХД № 298/17г. на РС-Велики
Преслав, но с определение от 23.10.17г. съдебното производство е било
прекратено; 3. внесен обвинителен акт, по който е било образувано НОХД №
4/18г. на РС-Велики Преслав, което с разпореждане от 14.07.20г. е било
прекратено и делото изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен
съд; с определение от 18.08.20г. на ВКС за такъв е бил определен ШРС, пред
когото е било образувано и приключено НОХД № 1479/2020г.). Поради
изложеното в исковата молба се поддържа, че проведеното в продължение на
4
6 години наказателно производство е в нарушение на изискването за „разумен
срок“ по см. на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧ. По време на наказателното производство
на ищцата е била определена мярка за неотклонение (МНО) „Подписка“ и е
била извършена задължителна полицейска регистрация на 09.06.16г. Всичко
изложено по-горе е нарушило професионалния живот на ищцата, която е с
висше образование - магистратура, учител и с професионална квалификация
„икономист-мениджър“. Същата работи като „старши учител“ от 30 години в
Професионалната гимназия по икономика в гр. Шумен и през част от
годините на воденото наказателно производство е била и класен ръководител,
както и ръководител на клубове и на производствени практики на учениците.
Била е и външен лектор в други училища в града. Сочи, че на няколко пъти
призовките за наказателното дело са били връчвани от полицейски служители
по месторабота, а освен това за нуждите на процеса ищцата е била принудена
да се снабдява с характеристики от ръководството на училището. Ищцата
изпитвала затруднения, за да оправдава отсъствието си от работа, наложено
във връзка с участието в наказателното производство, притеснявайки се
същото да не стане достояние на целия училищен колектив. Изпитвала силно
неудобство, че МНО е следвало да се следи от полицейски служител, който е
баща на нейн ученик. Освен това бил нарушен и личният живот на ищцата,
тъй като информацията за воденото наказателно производство е добило
широка известност сред нейните приятели и познати, а роднини започнали да
я избягват. Силно разстроена била и майката на ищцата, която укорявала себе
си за сключената сделка, при която е било използвано удостоверението за
наследници, а скоро след извършен разпит на майката на ищцата, същата на
27.05.18г. починала. Ставайки свидетел на страданията на майка си, страдала
и самата ищцата. Вуйчото на ищцата Ш. е разгласил сред роднините им в
Турция, че се води наказателно производство и че ищцата ще влезе в затвора
като „престъпник-фалшификатор“. Силно притеснение и неудобство ищцата
изпитала и при проведената пред съда очна ставка с вуйчо й Ш., който
поддържал лъжите си. Ищцата споделила всичко със своите пълнолетни деца
и съпруга си, които живеят и работят в чужбина, относно воденото
наказателно производство срещу нея. Те изцяло я поддържали, но
наказателният процес провалил възможностите семейството да прекарва
заедно ваканциите си в чужбина. Започнали и проблеми със здравето на
ищцата, вследствие на преживявания стрес – високо кръвно налягане, виене
на свят, сърцебиене. По този повод посещавала личния си лекар и
специалист-кардиолог, започнала прием на предписаните й медикаменти.
През 2018г. е претърпяла и оперативна гинекологична интервенция в гр.
Шумен по повод появило се кървене. От нервното напрежение ищцата
получила и пародонтоза, което наложило лечение на двете челюсти и
поставяне на зъби. Наред с горното ищцата започнала да страда и от
дископатия и радикулит, за което са били проведени множество изследвания,
назначено било медикаментозно лечение, което продължава. Извършена била
и операция на ходилото на левия крак поради деформация на пръстите на
5
крака. Така след операцията и с поставените игли ищцата е била принудена да
се явява на разпит в гр. Велики Преслав. След това е била провеждана на
няколко пъти и рехабилитация в санаториален комплекс за периода от 2016г.
до 2020г. Ищцата е била временно нетрудоспособна за периода от 6 месеца –
от 19.07.19г. до края на първия учебен срок. За защита в наказателното
производство ищцата е заплатила общата сума от 900 лв. (400 по ДП и 500 лв.
по съдебното производство) на адвокат, които представляват имуществени
вреди.
С отговора на исковата молба ответната страна е оспорила
предявените искове, поддържайки, че претенциите са неоснователни. Сочи,
че след внасянето на обвинителния акт на 29.12.17г. в съда и образуването на
НОХД № 4/18г., поради извършени отводи и невъзможността за сформиране
на съдебен състав поради кадрова необезпеченост на РС-Велики Преслав,
едва през 2020г. делото е било изпратено на ВКС за определяне на друг равен
по степен съд, който да го разгледа. Поради това се поддържа, че
прокуратурата не е причинила продължената висящност на делото в
съдебната му фаза за периода от 29.12.17г. до 05.10.20г. Отделно от това се
поддържа, че ищцата не е ангажирала доказателства за наличието на пряка
причинна връзка между описаните здравословни проблеми и повдигнатото и
поддържано от прокуратурата обвинение. Отделно пък претендираното
обезщетение не е съобразено с икономическия стандарт в страната, с
продължителността на наказателното производство и тежестта на
повдигнатото обвинение. Така от повдигането на обвинението на ищцата на
09.06.16г. до внасянето му в съда на 29.12.17г. са изминали само 1г. и 6
месеца и това и доста кратък срок за досъдебната фаза, имайки предвид
практиката по подобен род дела. Счита се, че за съдебната фаза и нейната
продължителност Прокуратурата на РБ не следва да отговаря. Акцентира се,
че периодът от образуване на ДП на 06.11.15г. до привличането на ищцата
като обвиняема на 09.06.16г. не следва да се взема предвид при определяне на
евентуално дължимо обезщетение за неимуществени вреди. Не е била налице
и висока интензивност на водения наказателен процес спрямо ищцата, тъй
като същата се е явявала пред органите общо 13 пъти, от тях 6 пъти пред
органите на ДП (от които 4 пъти като обвиняемо лице), а останалите са били
във връзка с воденото съдебно производство. Отрича се между ищцата и
вуйчо й Ш. да е била провеждана очна ставка – такава е била извършена
между ищцата и другия обвиняем на 22.06.16г. Наложената на ищцата МНО
„Подписка“ за периода от 09.06.16г. до 18.01.21г. не се е отразила на правото
й да извършва трудова дейност, да се развива професионално и да пътува.
Ищцата не е загубила авторитета сред колегите и учениците си.
Прокуратурата не е разгласявала информация за воденото наказателно
производство срещу ищцата, а евентуално това е извършвал нейният вуйчо
Ш.. Отделно от горното се поддържа, че по делото не са налице доказателства
за реалното плащане на адвокатските възнаграждения в наказателното
производство – в единствения приложен по делото договор за правна помощ в
6
досъдебното производство е вписано възнаграждение от 400 лв., платимо
след приключване на делото. Наред с горното претендираните за репариране
под формата на вреди адвокатски възнаграждения се считат за прекомерни по
размер спрямо тежестта на повдигнатото обвинение и необходимата в тази
връзка защита. Отправено е било искане за прилагане на нормата на чл. 5 от
ЗОДОВ, считайки, че ако има причинено на ищцата увреждане, то е поради
това че тя със собственото си поведение сама е дала повод за наказателното й
преследване. Претендирало се отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
За да се произнесе въззивният съд съобрази следното от
фактическа и правна страна:
С оглед наведените от ищцата в исковата молба твърдения по фактите,
както и предявените въз основа на същите претенции към ответника, следва
да се приеме, че исковете следва да се квалифицират като такива по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ – ищцата претендира присъждане на глобално обезщетение
на неимуществени вреди, настъпили, както от повдигането и поддържането
на незаконно обвинение, така и от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. По
въпроса дали обезщетението в такава хипотеза се определя глобално или
поотделно за всяка от претенциите, е налице висящо т.д. № 1/22г. на ОСГК на
ВКС поради наличието на противоречива съдебна практика, но в случая съдът
изхожда от заявената от ищцата обща претенция, при която не са
разграничени вредите от двете правонарушения, за да определи посочената
по-горе правна квалификация на иска.
С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по така въведените
като основания на иска факти, подведени под хипотезата на приложимата
материалноправна норма, обжалваното решение в тези му части се явява
допустимо.
Същевременно при извършената в съответствие с нормата на чл. 269,
изр. 1 от ГПК служебна проверка се установи, че ищцата не е претендирала и
не е уточнявала размер на обезщетението за забавеното плащане за периода
от 02.04.21г. до 07.07.21г. на сумата от 900 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, но въпреки това съдът с обжалваното
решение е присъдил сумата от 24.25 лв. на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Решението в тази му част като постановено по непредявена претенция
(свръхпетитум), следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Съгласно трайно установената задължителна практика (ППВС №
4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във
формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД/) понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
7
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета
и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца
преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от
тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то
е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е
взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко
това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди
са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва
да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е
достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки
отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са
подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при
съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са
идентични изцяло.
По настоящото дело страните не спорят, че на 02.04.21г. (с
постановяването на решение № 260025 по ВНОХД № 63/21г. на ШОС, с
което е потвърдена присъда № 1/18.01.21г. по НОХД № 1479/20 на ШРС) е
влязла в сила присъда против ищцата, с която същата е призната за невиновна
в това, че на 24.08.2009г. в гр. Велики Преслав съзнателно се е ползвала от
официален документ с невярно съдържание (Удостоверение за наследници №
64/03.08.2009г., издадено от кмета на с. Конево, обл. Шумен И. Х. Х.), като от
нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК.
Наказателното производство в досъдебната му фаза (ДП № 222/15г. на
РУ на МВР, гр. Шумен) е било образувано с Постановление от 06.11.15г. въз
основа на законен повод и достатъчно данни, съдържащи се в ЗМ от
05.10.15г., срещу И. Х. Х., за това, че на 03.08.09г. в качеството си кмет на с.
Конево, обл. Шумен е съставил горното удостоверение за наследници, в
което е удостоверил неверни обстоятелства (че единствени наследници на
8
общия наследодател М. М. М., р. 05.05.1895г. са само посочените в
удостоверението лица), с цел да бъде използван този документ като
доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
Полицейската преписка е била образувана въз основа на подадена от Ш. М.ов
М. жалба от 11.05.15г. (л. 78 от ДП), в която е посочил, че племенницата му
А. М. Р. е попълнила декларация пред кмета на с. Конево за издаването на
удостоверение за наследници на общия им наследодател, в която не е
отразила наличието на още двама негови сина, изселени в Република Турция.
Във връзка с образуваната проверка в РП-Велики Преслав за
извършено престъпление по чл. 209 от НК от А. Р., е било разпоредено от гл.
инспектор при РУ-Велики Преслав до началника на РУ-Шумен, същата да
бъде разпитана като отговори на 5 формулирани в писмото въпроса. Писмото
(на л. 76 от ДП) е било изготвено на 20.05.15г. в 2 екземпляра като екземпляр
1 е за деловодството, а екземпляр 2 за адресата (началника на РУ-Шумен). По
този повод на 27.05.15г. е снето от ищцата Р. обяснение от младши
полицейски инспектор при РУ „Полиция“, гр. Шумен по формулираните
въпроси. Няма данни писмото от 22.05.15г. да е било предоставено на
ищцата Р. (л. 75 от ДП), нито доказателства по делото какво е било
съобщено на ищцата от полицейския инспектор за причината за снемането
на обясненията (най-мтого, че е подадена жалба от вуйчо й Ш.). На
20.01.16г. ищцата Р. е била разпитана като свидетел по образуваното срещу
Х. ДП (л. 135-136).
На 18.04.16г. като обвиняем за извършено престъпление по чл. 311 от
НК е бил привлечен И. Х. Х. (л. 118 от ДП), а на 09.06.16г. като обвиняема за
извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 311 от НК е била привлечена
ищцата Р. (л. 124 от ДП). Последното е станало вследствие на допълнително
дадени с Постановление от 19.05.16г. указания от прокурор при РП-Велики
Преслав на разследващия орган (л. 90-91 от ДП). На 09.06.16г. ищцата е била
разпитана вече в качеството си на обвиняема за посоченото престъпление,
като по отношение на същата е била взета МНО „Подписка“. На 22.06.16г. е
била извършена очна ставка между двамата обвиняеми – Х. и Р. (л. 128-129 от
ДП).
Видно подадената на 14.07.16г. молба от адв. Пл. П. като защитник на
обвиняемата А. Р. (пълномощното пред ДП е представено на л. 122 от ДП), че
същият е уведомил разследващия орган, че обвиняемата ще отсъства от
страната за периода от 20.07.16г. до 10.08.16г. по семейни причини, тъй като
двете й деца живеят във Великобритания (л. 241 от ДП).
На 25.10.2016г. е бил извършен разпит пред съдия в качеството на
свидетел на Ш. М.ов М., на който е присъствала и ищцата Р. в качеството на
обвиняема. Същата е била отстранена в хода на разпита от съдебната зала
поради неправомерното прекъсване на свидетеля и след неизпълнение на
дадените двукратни предупреждения от съда (л. 143-144 от ДП).
Досъдебното производство е приключило с обвинително мнение,
9
изготвено на 02.12.16г., за предаване на съда на двамата обвиняеми (л. 252 от
ДП).
По внесен от прокурор от ВПРП обвинителен акт е било образувано
НОХД № 17/2017г. на РС-Велики Преслав. По същото на 14.03.17г. е било
проведено заседание, на което е присъствала и подсъдимата Р.. Съдът с
протоколно определение е прекратил съдебното производство по делото
поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на
всеки от двамата обвиняеми, и е върнал обвинителния акт на прокурора.
Против това определение е бил депозиран от прокурора частен протест, който
с решение № 51/21.06.17г. по ВЧНД № 131/17г. на ШОС е бил приет за
неоснователен (л. 254-259 от ДП).
Към материалите по изпратеното и приобщено към
първоинстанционното дело НОХД № 1479/20г. на ШРС не са приобщени
материали от повторно образуваното по внесен обвинителен акт НОХД №
298/17г. на РС-Велики Преслав. Ответната страна обаче не е оспорила, че
посоченото НОХД е било образувано по повторно внесен обвинителен акт на
21.07.17г., което също е било прекратено от съда и върнато на прокуратурата
за отстраняване на допуснати на ДП отстраними съществени процесуални
нарушения (така изрично в отговора на исковата молба).
По внесен на 02.01.18г. обвинителен акт е било образувано НОХД №
4/18г. на РС-Велики Преслав, което е било насрочено в разпоредително
заседание на 27.02.18г., но същото отменено поради преразпределение на
делото на предходния съдия-докладчик. Последният с разпореждане от
18.12.19г. е насрочил делото в разпоредително заседание на 18.02.20г., но
поради освобождаването му и невъзможността делото да се разгледа в този
съд, последният с разпореждане от 14.07.20г. го е изпратил на ВКС за
определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С определение
от 18.08.20г. ВКС е изпратил делото за разглеждане на ШРС, където е било
образувано НОХД № 1479/20г. По делото е било проведено разпоредително
заседание на 05.10.20г., на което е присъствала ищцата в качеството си на
подсъдима. На 28.10.20г. по делото са събрани гласни доказателства, а в с.з.
на 23.11.20г. производството е било отложено поради неявяването на
свидетелите Ш. М. и Р.Е.. На 21.01.21г. след събиране на гласни и писмени
доказателства е приключено съдебното следствие и е постановена
оправдателна присъда по отношение на двамата подсъдими. Отменена е била
взетата по отношение на подсъдимата Р. МНО „Подписка“. И в трите открити
с.з. е участвала ищцата А. Р..
По подаден от прокурор при РП-Шумен протест против
оправдателните присъди е било образувано ВНОХД № 63/21г. на ШОС, по
което е било проведено едно открито с.з. с участието на ищцата на 08.03.21г.
На 02.04.21г. е постановено решението, с което са били потвърдени
оправдателните присъди спрямо двамата подсъдими.
10
Във връзка с установяване на претърпени от ищцата неимуществени
вреди по повод воденото срещу нея наказателно производство са били снети
показанията на роднини на ищцата (сестра й Н.Е. и първата й братовчедка
А.Х.), както и на нейна колега в училището (П.а М.). Показанията на
свидетелите съдът преценява с оглед тяхната заинтересованост в полза на
ищцата. Свидетелката Е. излага, че прокуратурата е приела лъжите на вуйчо
им Ш. и с предприетото наказателно преследване сестра й е била тормозена.
В резултат на това тя е имала нарушения на съня, претърпяла гинекологична
операция и операция на крака, започнала да вдига високо кръвно. По време на
делото ищцата много се притеснявала и за своята работа, тъй като е
дългогодишна учителка с изграден професионален авторитет сред колегите и
учениците. Описва сестра си като дисциплинирана, отговорна и добра към
хората, поради което това целенасочено преследване я е тормозело и
натъжавало, станала замислена. Случвало се е свидетелката да получи
телефонни обаждания от децата на сестра си, които са в Англия с молба да я
посети, тъй като се притеснявали за нейното състояние. Тогава свидетелката
заварвала сестра си с повишено кръвно налягане. В резултат на стреса ищцата
е трябвало да предприеме и лечение на зъбите си, както и лечение за
дископатия. Освен това майка им също тежко е преживяла факта на
наказателното преследване на дъщеря й, предприето по повод на сделката,
която била сключена за наследствените земеделски земи. Това обстоятелство
допълнително тревожило ищцата. Последната била набедена от дъщерята на
вуйчо им Ш. пред роднините им в Турция, че ще лежи в затвора. Въпреки
това свидетелката излага, че роднините им са споделяли, че вярват на ищцата
и са я успокоявали. Всички роднини са я подкрепяли и продължили да я
уважават, тъй като знаели, че вуйчо им Ш. е лъжец. Свидетелката
потвърждава, че за воденото срещу сестра й дело те самите са информирали
своите роднини, а отделно, това направила и Рейхане – дъщерята на Ш..
Свидетелката Х. познава ищцата от дете и я описва като много
позитивна и лъчезарна. Сочи, че 2015г. насам тя коренно се променила,
станала необщителна, психически и физически много се разстроила. Появило
се високо кръвно, претърпяла операция на двете челюсти, лежала в болница
за кръвоизлив. Отделно от това за лечението на крака си е била в болнични за
6 месеца и трудно се придвижвала. В този момент е била призована и въпреки
затруднението си ищцата се явила пред компетентните органи. Свидетелката
не знае след 7 години мъка дали ищцата се е успокоила, но споделя, че поне
външно изглежда успокоена. Тя е научила за наказателното производство
против ищцата от самата нея. Публикации и съобщения за същото не е имало
в общественото пространство.
От разпита на свидетелката М. се установява, че от около 30 години
двете работят като учители в Професионалната гимназия по икономика в гр.
Шумен. Описва ищцата като отговорна, ползваща се с голям авторитет в
училището – сред колегите, ръководството, родителите, учениците. Описва
ищцата като „перфекционист“ и „работохолик“. Сочи на нейни постижения с
11
учениците, които са били оповестени сред обществеността. Относно воденото
срещу ищцата наказателно дело, самата тя е споделила на свидетелката.
Ищцата е била притеснена и поради това, че то много дълго се е проточило. В
резултат на това здравето й било разсипано – получавала хипертонични
кризи, получила кръвоизлив, заради което е лежала и в болницата. По повод
на дископатията многократно е ходила на санаториум, след което болките
малко отшумели. Няколко пъти е претърпяла операция на зъбите, както и
операция на крака. По повод на последната се наложило да носи специална
обувка и въпреки болките се е явявала пред съда. Свидетелката споделя, че
ищцата е плакала, тъй като заседанията се отлагали. Освен това ищцата не си
позволявала по време на процеса да ходи в Англия при децата си, за да не
пропусне делото. Единствено вярата в собствената й правота са дали сили на
ищцата да издържи този дълъг период от време, в който е продължило
наказателното преследване. Счита, че майката на ищцата е починала от
инсулт, вследствие на преживените тревоги заради „подаръка“, който й
направила със земите и воденото във връзка с издадения документ
наказателно производство. Свидетелката също сочи, че никой от роднините
на ищцата не е бил убеден, че тя е способна да присвои от някого нещо. Те
продължили да й ходят на гости, да се чуват по празниците и никога не са
прекъснали добрите си отношения и не са повярвали на клеветите. Дори и
понастоящем ищцата продължава да е с добър авторитет сред колегите си и в
училището. В училището ищцата е споделила само със свидетелката за
делото, както и на ръководството, което е изготвило препоръка по делото.
С исковата молба ищцата е представила множество медицински
документи, издадени във връзка с установяване на нейното здравословно
състояние и предписаното и предприето лечение и рехабилитация. В
амбулаторните листи за проведени медицински прегледи за периода от
11.01.18г. до 15.06.21г. от личния лекар и от специалист-кардиолог е
отбелязана основната диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност“(л. 10-30). В издадените от личния лекар етапни епикризи от
02.08.16г. до 22.06.20г. е посочено, че от няколко години ищцата е с
установена дископатия и радикулит. Епикризите са били издавани въз основа
на EMG изследвания и за санаториално лечение (л. 31-34 и л. 39-47). През м.
06.2018г. ищцата е претърпяла гинекологична операция (с болничен престой
от 26-28.06.18г.), а през 2019г. и операция на придобити деформации на
пръстите на крака (с болничен престой от 19-22.07.19г.). Провеждано е
лечение в Специализирана болница за рехабилитация „Бургаски минерални
бани“ ЕАД през 2016г., 2018г. и два пъти през 2020г.
От заключението на СМЕ, изготвено от специалист-невролог се
установява, че оплакванията за болки в кръста ищцата споделя като датиращи
от 2015г. и ги свързва с напрежението и с усещането за несправедливост.
Специалистът обаче сочи, че оплакванията за болки в кръста вероятно са се
появили в интервала от 2009г – 2015г., когато е започнала да търси
медицинска помощ и това е продължило до 2020г. В представените
12
медицински документи по делото обаче са налице различни неврологични
диагнози, имащи отношение към болестни процеси в гръбначния стълб в
поясната област и в периферната нервна система. Според експерта към датата
на експертизата няма достатъчно обективни диагностични критерии за
заболяване на гръбначния стълб и ангажиране на периферната нервна система
Допуска, че проведените електромиографски изследвания не са част от
системен диагностичен процес, а в резултат на изисквания за провеждането
на санаториално лечение, тъй като и трите изследвания са непосредствено
преди санаториалното лечение. Най-вероятно при ищцата се касае до
заболяването спондилартроза – дегенеративно увреждане на различните
структури на гръбначния стълб и за засягане на съседни структури на
периферната нервна система, каквито са нервните коренчета. Това заболяване
възниква вследствие на възрастови промени, на микротравмиране, свързано с
изправен стоеж, на повишено телесно тегло или абнормости в развитието на
гръбначния стълб при генетично предразположени хора. Заболяването се
развива паралелно с процесите на стареенето, които започват след 30-
годишна възраст. Поради всичко това експертът счита, че преживеният стрес
от ищцата не може да се свърже с появата на спондилартрозата. Въпреки това
вещото лице пояснява компонентите (факторите) на болката, като тревожност
и депресия могат да възникнат вследствие на болката, но и усещането за
болка се засилва при тревожност, депресия и хипохондрия. Болките
предизвикват различни поведенчески реакции и конкретното поведение
зависи от вижданията на пациента за причината за болката и за нейната
продължителност и от комплексното взаимоотношение на психологични,
психични, фамилни, социални, културни и личностови фактори и се
повлияват от околната среда. Поради това се счита, че болките при ищцата,
тяхната продължителност и интензивност са били повлияни и от преживяния
стрес. Към датата на изготвянето на заключението няма данни за сериозно
остатъчно увреждане на активните движения в кръста и в двата крака в
невропатологичен план, нито данни за хроничен болков синдром. При
правилно проведена терапевтична стратегия прогнозата за развитието на
заболяването е добра.
От заключението на специалиста по кардиология и инвазивна
кардиология се установява, че въз основа на представените амбулаторни
листи от ищцата, същата страда от дългогодишна хипертонична болест, като
началото на заболяването не може да се определи с точност, но най-вероятно
е от около 2015г. Появата на хипертонията се свързва на първо място с
фамилната обремененост (генетичен фактор), каквато при ищцата е налице от
страна на двамата родители. На следващо място провежданото лечение на
неврологичното заболяване чрез нестероидни противовъзпалителни средства
също води до повишаване на артериалното налягане. Преживян стрес от
воденото наказателно производство също може да допринесе за повишаване
на артериалното налягане и достигането до хипертонични кризи, но това е
допълващ негативен фактор към първите два посочени по-горе. В конкретния
13
случай въз основа на представената медицинска документация експертът
сочи, че са налице данни за повишени нива на креатинин в кръвта, което е
индикация за наличието на Бъбречна каменна болест. При чести такива
състояния също се повишава артериалното налягане поради болковия
синдром. Вещото лице сочи, че при липсата на провеждано ултразвуково
изследване на сърцето, не може да се прецени в каква степен и тежест е
хипертоничната болест при пациентката. Допуска възможността изявата на
хипертоничната болест на пациентката да е с давност преди наказателното
производство. В с.з. експертът допълва, че стресът в случая не е водещ
фактор, тъй като така или иначе ищцата е щяла да отключи хипертония.
Определя неговият дял като причина за появата на болестта на около 1/3
спрямо другите посочени пораждащи болестта фактори.
В заключението на специалиста по дентална медицина се посочва, че
при извършения преглед и разглеждане на панорамната рентгенография е
установил професионално и точно извършено кореново лечение и
последващо запълване на кореновите канали на всички налични зъби с
изключение на последен долен молар, за който няма индикации да има нужда
от лечение. След това всички налични зъби са били шинирани под
неснемаема мостова конструкция. Налице са извадени зъби и наличието на
генерализиран периодонтит, който засяга всички налични зъби. Липсва зъбна
плака, цветът на венеца е бледорозов, има добра адаптация на неснемаемите
конструкции с венеца. В заключение експертът счита, че днешният зъбен
статус при ищцата е задоволителен въпреки премахването на двата долни
леви молара и първи долен ляв премолар от 2015г., тъй като всички
неналични зъби са заместени и е възстановена естетиката и функцията на
съзъбието. Генерализираният периодонтит, довел до екстракцията на три зъба
през 2015г., е овладян. Полученото нарушение - генерализиран периодонтит,
вследствие на изпитаното неудобство и стрес не може да се проследи добре
във времето, предвид липсата на професионално проследяване на натрупаната
плака в този период – т.нар. плаков индекс. Липсата на лечение на
пародонтита може сериозно да увреди тъканите, лигаментите и костите, които
обграждат и поддържат зъбите и в крайна сметка да доведе до загуба на зъб.
Причините за развитие на заболяването са обилно натрупан зъбен камък,
обтураций с неправилно изработен страничен контур, некачествено
изработени снемаеми и неснемаеми конструкции, стискане и скърцане със
зъби.
В с.з. вещото лице допълва, че причините за заболяването пародонтит
са освен наследствени, но могат да бъдат и натрупване на зъбна плака.
Същото е хронично като започва с гингивит и прогресира в пародонтит.
Факторът е външен и зависи строго индивидуално от имунния отговор на
всеки пациент. При добре поддържана хигиена в устната кухина,
задълбочаване на заболяването няма да се случи. Стресът е субективен
фактор за това хронично заболяване, а не обективен такъв.
В заключението на клиничния психолог, депозирано на 17.02.22г. в
14
съда, е посочено, че преживяванията на ищцата към момента на изготвяне на
психологичната оценка са все още с емоционална оцветеност – спомените са
емоционално обагрени с преживяванията около събитието. И до момента
възпроизвеждането на събитието е свързано с повишаване на тревожността и
напрежението, т.е. психологичните преживявания при ищцата са се
редуцирали до известна степен, но не са отзвучали напълно. Няма данни за
мисловни разстройства. В съдържателен план са водещи интерпретациите на
правните действия довели до преживяванията на срам, засегнато достойнство,
безсилие в опитите за справяне със ситуацията. Липсват обаче активни
психопатологични феномени. Не се установяват от вещото лице клинични
признаци на психично разстройство. В нито един момент ищцата не е търсила
психиатрична или психотерапевтична помощ. Функционирането й в социума
към посочения момент е относително пълноценно, носещо удовлетворение и
без признаци на адаптационни нарушения, но все още не отговаря на
личностовите потребности на ищцата и на познатата преди събитието
личностна себеоценка. Вещото лице е приело, че ищцата е преживяла стрес,
свързан от една страна с дългогодишния ход на процеса, а от друга страна с
чувството за унижение, срам и неудобство. Стресогенният фактор в случая е
по-скоро психичен, интерпретиран е от ищцата като съдържащ заплаха и
унижение и е довел за известна промяна в социалното й функциониране –
нарушаване на ежедневния личен и работен ритъм. Преживеният от ищцата
стрес представлява преходно разстройство, проявяващо се без наличието на
други психични разстройства, каквито има при силен психичен или
соматичен стрес. Не са се проявили в случая за дълго време тревожност,
отчаяние и др. Липсата на търсена и получавана специализирана
психотерапевтична помощ сочи, че ищцата се е справила по един адаптивен
начин с преживяванията, вкл. и с помощта и подкрепата на своите близки и
семейството си.
От представените пред настоящата инстанция медицински документи
се установява, че на 25.08.22г. при направено рентгенографско изследване на
гръбначните прешлени е било установено наличието на лумбална спондилоза,
сколиоза. Отделно от това на 02.11.22г. и на 18.11.22г. ищцата е посетила
специалист-кардиолог, който е отразил отново основната диагноза
„Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ и е предписал
съответна терапия.
По претенцията за неимуществени вреди.
От посоченото по-горе по фактите следва да се приеме, че спрямо
ищцата е било повдигнато и поддържано обвинение в извършването на
умишлено престъпление - за това, че на 24.08.09г. в гр. Велики Преслав тя
съзнателно се е ползвала от официален удостоверителен документ с невярно
съдържание (Удостоверение за наследници № 64/03.08.2009г., издадено от
кмета на с. Конево, обл. Шумен И. Х. Х.), като от нея за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл.
316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК. Предвиденото наказание за това
15
престъпление е до 5 години лишаване от свобода, поради което по арг. за
противното от чл. 93, т. 7 от НК не е „тежко престъпление“.
Настоящият състав на съда намира, че няма доказателства по делото,
които да сочат, че ищцата е узнала, че срещу нея е образувано и се води
наказателно производство за деянието, за което й е повдигнато и поддържано
от органите на Прокуратурата на РБ обвинение, преди датата на самото
повдигане на обвинението 09.06.16г. Действително самото досъдебно
производство, по което ищцата по-късно е била привлечена като втори
обвиняем за извършването на друго престъпление, е било образувано с
Постановление от 06.11.15г. срещу И. Х. Х. за престъпление по чл. 311 от НК.
В хода на досъдебното производство са събрани данни, които са дали
основание да се извърши проверка от РП-Велики Преслав за извършено и от
ищцата престъпление по чл. 209 от НК. Именно във връзка с тази проверка е
предприето снемането на обяснения от ищцата, осъществено на 27.05.15г.
Както се посочи и по-горе, при снемането на тези обяснения няма
доказателства, че същата е била уведомена, че спрямо нея са предприети
някакви процесуално-следствени действия в рамките на досъдебна фаза на
наказателния процес (няма данни, а и правно основание, на което писмото от
22.05.15г., с което е възложено снемането на обясненията от ищцата Р. на
полицията в гр. Шумен, да е било предоставено на същата). Поради това
съдът приема, че ищцата е узнала за започнато против нея наказателно
преследване едва с привличането й на обвиняема в извършването на
посоченото престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК.
В рамките на досъдебното производство ищцата е участвала лично при
извършването на 3 процесуално-следствени действия – на 09.06.16г. –
повдигане на обвинението и разпит в качеството й на обвиняема; на 22.06.16г.
– при извършената очна ставка с другия обвиняем и на 25.10.16г. – при
извършения разпит на вуйчо й Ш. пред съдия. В съдебната фаза на
наказателното производство ищцата е участвала лично общо 6 пъти - на
14.03.17г. в разпоредително заседание по НОХД № 17/2017г., на 05.10.20г. в
разпоредително заседание по НОХД № 4/18г., на 28.10.20г. – при събиране на
гласни доказателства пред съда, на 23.11.20г. се явила в с.з., което е било
отложено поради неявяване на свидетелите, на 21.01.21г. – в с.з. пред
първоинстанционния съд при приключване на делото и на 08.03.21г. – пред
въззивния съд.
Цялото наказателно производство е продължило до 02.04.21г., когато е
постановено решението, с което е била потвърдена оправдателната присъда
спрямо ищцата, постановена на първата инстанция, или общо 4 години, 9
месеца и 24 дни.
В настоящия случай съдът намира, че действително е налице
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Това е така, защото при неусложнена
фактическа обстановка на извършване на деянието, за което ищцата е била
16
привлечена като обвиняема и при липсата на усложнение относно събирането
на доказателства от страна на компетентните органи, процесът е продължил
почти 5 години. Вярно е, че по конкретното дело от една страна е налице
двукратно връщане на делото на прокуратурата от съда за отстраняване на
допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения (което е
довело до забавяне от около 1 година от началото до края на 2017г.), а от
друга страна е налице забавяне на разглеждането на делото в съдебната му
фаза, не по причина на страните в наказателния процес (за периода от
02.01.18г. до 14.07.20г.). Въпреки това обаче, Прокуратурата на РБ, която е
изготвила обвинителен акт (при допуснати на два пъти отстраними
съществени процесуални нарушения), а по-късно го е поддържала
неоснователно (предвид потвърдената окончателно оправдателна присъда,
която е мотивирана от съда с липсата на данни за умисъл при извършването
на деянието, каквито са били и възраженията на защитата) на две инстанции,
следва да отговаря за всички вреди, настъпили от незаконното обвинение.
По отношение на ищцата е била постановена най-леката МНО –
„Подписка“ (за периода от 09.06.16г. до 21.01.21г.), която няма данни да е
ограничила правата й на свободно придвижване и на социална реализация в
личен и професионален план. Нещо повече, твърденията на ищцата в
исковата молба, че това я е ограничило да прекарва ваканциите си със своите
деца, живеещи в Англия, не се доказаха. Както се посочи и по-горе, на
14.07.16г. е била подадена молба от адв. Пл. П. като защитник на обвиняемата
А. Р. до разследващия орган, че обвиняемата ще отсъства от страната за
периода от 20.07.16г. до 10.08.16г. по семейни причини, тъй като двете й деца
живеят във Великобритания. Няма доказателства тази молба да не е била
уважена, защото следващото процесуално действие с участието на ищцата е
разпита пред съдия на 25.10.16г. на нейния вуйчо Ш..
Самата наказателна репресия чрез наличието в продължителен период
от време на висящо наказателно дело, по което макар и с малка интензивност
да са били провеждани действия с участието на ищцата, неминуемо са се
отразили негативно на психиката и преживяванията на ищцата.
Към момента на привличането на ищцата като обвиняема тя е била
почти на 48 години, с дълъг професионален стаж като учител в
Професионалната гимназия в града в който живее, както и като външен
лектор в друго средно училище. Макар и заинтересовани, свидетелите
еднозначно описват ищцата като отговорен и дисциплиниран човек,
определяйки я и като работохолик. Нейната колега я описва и като отличен
професионалист, с авторитет сред учителите, учениците и родителите.
Роднините й я описват като отзивчива и уважавана от всичките си
родственици (с изключение на вуйчо й Ш. и дъщеря му), а в трудния момент
тя е била и подкрепяна от тях. Ищцата е създала свое сплотено семейство и
двете й пълнолетни деца работят във Великобритания, изразявайки своята
съпричастност към нейните негативни преживявания във връзка с воденото
срещу нея наказателно производство. А, че такива ищцата е имала, сочат
17
отново разпитаните свидетели – същата е преживявала срам, притеснения,
плачела при отлаганията на делото, получавала хипертонични кризи,
притеснавяла се за преживяванията на нейната майка от случващото се
(последната, съпричастна, тъй като е участвала опосредено в изповядването
на разпоредителната сделка, при която е използван инкриминирания
документ), притеснявала се за реакцията и на своите роднини и близки.
Криела е от колегите си за наказателното й преследване. Безспорно всичко
това се е отразило на нейното психическо състояние и както посочва вещото
лице клиничен психолог – и една година след оправдателната присъда
преживяванията на ищцата са все още с емоционална оцветеност, тъй като
спомените са емоционално обагрени с преживяванията около събитието. И до
момента възпроизвеждането на събитието е свързано с повишаване на
тревожността и напрежението, т.е. психологичните преживявания при ищцата
са се редуцирали до известна степен, но не са отзвучали напълно.
Установи се по делото, че ищцата страда от няколко хронични
заболявания - дългогодишна хипертонична болест; дегенеративно увреждане
на различните структури на гръбначния стълб и засягане на съседни
структури на периферната нервна система, каквито са нервните коренчета –
спондилартроза; генерализиран периодонтит. Появата на никое от тези
заболявания обаче експертите не свързват с наказателното производство и
преживения от ищцата стрес във връзка със същото. Появата на хипертонията
се свързва на първо място с фамилната обремененост (генетичен фактор),
каквато при ищцата е налице от страна на двамата родители. На следващо
място провежданото лечение на неврологичното заболяване чрез нестероидни
противовъзпалителни средства също води до повишаване на артериалното
налягане. Преживеният стрес от воденото наказателно производство обаче е
допринесъл за повишаване на артериалното налягане и достигането до
хипертонични кризи, но това е допълващ негативен фактор към първите два
посочени по-горе.
Спондилартрозата е заболяване, което възниква вследствие на
възрастови промени, на микротравмиране, свързано с изправен стоеж (а
ищцата е дългогодишен учител със стаж от около 30 години), на повишено
телесно тегло или абнормости в развитието на гръбначния стълб при
генетично предразположени хора. Освен това заболяването се развива
паралелно с процесите на стареенето, които започват след 30-годишна
възраст. Поради това преживеният стрес не е обуславящ за възникването на
това заболяване, но болките при ищцата, тяхната продължителност и
интензивност са били повлияни и от преживения стрес.
Полученото нарушение в устната кухина при ищцата - генерализиран
периодонтит, също не може да се свърже пряко с изпитваните неудобство и
стрес от наказателното производство. Безспорно обаче те са съвпаднали по
време и са се насложили взаимно като негативни преживявания.
По делото не се установи органите на прокуратурата да са разгласили
18
информация в общественото пространство относно воденото срещу ищцата
наказателно производство, което да е допринесло допълнително за уронване
на нейното достойнство и положение в личната и професионалната й сфера.
Напротив, по делото се установи от гласните доказателства на роднините, че
именно те (и дъщерята на Ш.) са уведомили роднините в Турция за това дело.
Въпреки това обаче всички свидетели са категорични – и членовете на
семейството на ищцата, и нейните роднини в България и в Турция са
продължили да й се доверяват и да я уважават, вкл. изказвайки своята
подкрепа с думи и с действия. Наред с това информация за наказателното
производство е достигнала и до ръководството на двете училища, в които
преподава ищцата, но видно от дадените по наказателното дело
характеристики (л. 65-66 от НОХД № 1479/20г. на ШРС), че същите са изцяло
положителни, а свидетелката М. сочи, че и понастоящем ищцата продължава
да е с добър авторитет сред колегите си в училището. Поради всичко това
следва да се приеме, че вреди в тази насока не са претърпени от ищцата.
В обобщение на изложеното следва да се приеме, че ищцата, която е в
своята зряла трудоспособна и човешка възраст, е била поставена от органите
на ответника в положение да се защитава в продължение на около 4 г. и 10
месеца срещу незаконно обвинение, от което същата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания и емоции,
стрес и притеснения, които са се отразили негативно върху съществуващите й
физически заболявания (без да са ги породили) и са оставили отпечатък върху
психичните й преживявания и след приключване на делото. Понастоящем
последните са значително отшумели благодарение на адаптивните
способности на ищцата и подкрепата на нейните семейство, роднини и
приятели. Не е пострадал човешкият и професионален авторитет на ищцата и
същата понастоящем продължава да възстановява познатата си преди делото
личностова самооценка.
Имайки предвид всичко гореизложено, както и това, че към момента на
причиняване на вредите – 2016г.- 2021г. минималната работна заплата за
страната е била съответно 420 лв., 460 лв., 510 лв., 560 лв., 610 лв. и 650 лв., а
средният общ доход на едно лице по данни на НСИ е бил за 2016г. - 5 167 лв.,
за 2017г. – 5 586 лв., за 2018г. - 6 013лв., за 2019г. – 6 592 лв., за 2020г. – 7
002 лв.и за 2021г. – 7 705 лв., то адекватното парично обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи в
размер на 8 500 лв.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в частите, с които е присъдено обезщетение в размер на 8 500 лв. за
неимуществени вреди и е отхвърлен иска за разликата над 8 500 лв. до 60 000
лв. Освен това решението следва да се отмени за разликата над дължимия
размер от 8 500 лв. до присъдения размер от 10 000 лв. и предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за
тази разлика.
19
При това положение акцесорната претенция за присъждане на
мораторна лихва върху дължимото обезщетение от 8 500 лв., съизмерима със
законната лихва, изчислена по размер служебно от съда, е основателна до
размер на 229.03 лв., като до този размер решението следва да се потвърди.
За горницата над 229.03 лв. до присъдения размер от 269.44 лв. решението
следва да се отмени и за тази разлика претенцията да се отхвърли.
Обжалваното решение следва да се потвърди в отхвърлителната част за
разликата над 269.44 лв. до 1 616.80 лв.
По претенцията за имуществени вреди.
Съдебната практика е единна, че заплатеното от обвиняемия,
респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в
наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване
по реда на ЗОДОВ. Това е така , защото
лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, има право на
адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
В случая обаче, въпреки направеното от ответника и в отговора на
исковата молба и във въззивната му жалба възражение, че ищцата не е
представила доказателства за реалното заплащане на адвокатски
възнаграждения на досъдебната и в съдебната фаза на наказателното
производство, такива доказателства по делото не са ангажирани.
Единственото представено доказателство е за уговорено адвокатско
възнаграждение в досъдебното производство в размер на 400 лв., платимо
след приключване на делото (така на л. 122 от т. І на ДП, където е представен
договор за правна защита и съдействие от кочан № **********, сключен на
09.06.16г. с адв. Пл. П. и адв. Л. П.а). Няма доказателства за заплащането на
тази сума, нито доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на още 500 лв.
Тази претенция е неоснователна и поради това първоинстанционното
решение в тази му част следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
По разноските за двете инстанции съобразно формираните
решаващи мотиви по основателността на исковете и резултата от
въззивното производство.
За първата инстанция на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищцата се
дължат заплатените държавна такса от 10 лв. и разноските по делото за
експертизи в размер на общо 1 450.60 лв. Освен това на ищцата се дължи и
съразмерна на уважената част от исковете сума от заплатеното адвокатско
възнаграждение от общо 2 330 лв., възлизаща на 325.33 лв. На ищцата се
дължи общо сумата от 1 785.93 лв. Първоинстанционното решение следва да
се отмени за разликата над дължимия размер от общо 1 785.93 лв. до
присъдения размер от общо 1 848.93 лв.
Пред въззивната инстанция ищцата е представила доказателства за
уговорено адвокатско възнаграждение в общо размер на 5 450 лв., платимо,
20
както следва: 1 000 лв.е била платено в брой при подписването на договора на
19.11.22г., а остатъкът е следвало да се заплати след приключване на делото.
Доказателства за плащане на остатъка не са представени. Поради това и
предвид отхвърлената част от въззивната жалба на Прокуратурата на
Република България, дължимата съразмерна част на това възнаграждение от
1 000 лв. е 139.63 лв., която следва да се присъди на ищцата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 154/27.06.2022г., постановено по гражданско
дело № 287 по описа за 2021г. на Окръжен съд – Шумен в частта му, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. М. Р., ЕГН
********** от гр. Шумен, ул. „Марица“, № 16, ет. 7, ап. 30 сумата от 24.25
(двадесет и четири лева и двадесет и пет ст.) лв. като обезщетение за забава
върху сумата от 900 лв. (претендирано обезщетение за имуществени вреди) за
времето от 02.04.21г. до 07.07.21г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/27.06.2022г., постановено по
гражданско дело № 287 по описа за 2021г. на Окръжен съд – Шумен в частите
му, с които:
- Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. М.
Р., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Марица“, № 16, ет. 7, ап. 30 сума в
размер до 8 500 (осем хиляди и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически
болки и страдания, вследствие от воденото срещу нея наказателно
преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на МВР – Велики
Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за извършено
престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е оправдана с
влязла в сила на 02.04.2021г. присъда № 1/18.01.2021г. по НОХД №
1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение № 260025/02.04.2021г.
по ВНОХД № 63/2021г. на ШОС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска - 07.07.2021г. до окончателното й
плащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; както и сума в размер до 229.03
(двеста двадесет и девет лева и три ст.) лв. – обезщетение за забава върху
сумата от 8 500 лв. за времето от 02.04.21г. до 07.07.21г., на осн. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД;
- са отхвърлени исковете на А. М. Р., ЕГН ********** от гр. Шумен,
ул. „Марица“, № 16, ет. 7, ап. 30 за осъждането на Прокуратурата на
Република България, гр. София да й заплати обезщетение за горните
неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до претендирания размер от
60 000 лв. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за разликата над 269.44 лв. до
1 616.80 лв. за времето от 02.04.21г. до 07.07.21г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
21
- Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. М.
Р., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Марица“, № 16, ет. 7, ап. 30 сума в
размер до 1 785.93 (хиляда седемстотин осемдесет и пет лева и деветдесет
и три ст.) лв., представляващи разноски за първата инстанция, на осн. чл. чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ;
ОТМЕНЯ решение № 154/27.06.2022г., постановено по гражданско
дело № 287 по описа за 2021г. на Окръжен съд – Шумен в частите му, с които:
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. М.
Р., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Марица“, № 16, ет. 7, ап. 30 сума,
представляваща разликата над дължимия размер от 8 500 лв. до присъдения
размер от 10 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
душевни и физически болки и страдания, вследствие от воденото срещу нея
наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на
МВР – Велики Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за
извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е
оправдана с влязла в сила на 02.04.2021г. присъда № 1/18.01.2021г. по НОХД
№ 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение №
260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021г. на ШОС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 07.07.2021г. до
окончателното й плащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; както и сума,
представляваща разликата над дължимия размер от 229.03 лв. до присъдения
размер от 269.44 лв. като обезщетение за забава върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди за времето от 02.04.21г. до 07.07.21г.,
на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; както и сумата в размер на 900 лв. като
обезщетение за имуществени вреди – заплатени разходи за адвокатски
хонорар, вследствие от воденото срещу нея наказателно преследване,
започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на МВР – Велики Преслав и
повдигнатите й и поддържани обвинения за извършено престъпление по чл.
316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила на
02.04.2021г. присъда № 1/18.01.2021г. по НОХД № 1479/2020г. по описа на
ШРС, потвърдена с решение № 260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021г.
на ШОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - 07.07.2021г. до окончателното й плащане, на осн. чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; както и сума, представляваща разликата над дължимия
размер от 1 785.93 лв. като разноски за първата инстанция до присъдената
сума от 1 848.93 лв., на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. М. Р., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул.
„Марица“, № 16, ет. 7, ап. 30 против Прокуратурата на Република България,
гр. София за заплащане на:
разликата над дължимия размер от 8 500 лв. до размер от 10 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и
физически болки и страдания, вследствие от воденото срещу нея
22
наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ
на МВР – Велики Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за
извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за
което е оправдана с влязла в сила на 02.04.2021г. присъда №
1/18.01.2021г. по НОХД № 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с
решение № 260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021г. на ШОС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -
07.07.2021г. до окончателното й плащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ;
сума, представляваща разликата над дължимия размер от 229.03 лв. до
размер от 269.44 лв. като обезщетение за забава върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди за времето от 02.04.21г. до
07.07.21г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
сумата в размер на 900 лв. като обезщетение за имуществени вреди –
заплатени разходи за адвокатски хонорар, вследствие от воденото срещу
нея наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на
РУ на МВР – Велики Преслав и повдигнатите й и поддържани
обвинения за извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1
от НК, за което е оправдана с влязла в сила на 02.04.2021г. присъда №
1/18.01.2021г. по НОХД № 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с
решение № 260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021г. на ШОС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -
07.07.2021г. до окончателното й плащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ;
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. М.
Р., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Марица“, № 16, ет. 7, ап. 30 сумата в
размер на 139.63 (сто тридесет и девет лева и шестдесет и три ст.) лв.,
представляващи разноски за въззивната инстанция, направени във връзка със
защитата по въззивната жалба на насрещната страна, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК
Решението само в частта му относно иска за присъждане на
неимуществени вреди може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните
при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Решението в останалата му част (по иска за присъждане на
имуществени вреди) не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от
23
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24