РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Елин Пелин, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря М. М. Д. С.
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20251820200232 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от М. М. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
жк. Л. Т., бл. *, ет. *, ап. *, чрез адвокат Д. С. Д. против Електронен фиш,
Серия К, № 10795106 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - София , с който
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.4 вр. ал. 2, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21,
ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева.
Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна ОДМВР – София моли електронния фиш да бъде
потвърден.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от
надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от
оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно наказателното производство е започнало със
съставянето на електронен фиш за налагане на глоба серия К, №10795106,
1
издаден от ОД на МВР София за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство. В този фиш е отразено, че на 11.05.2025 г. в 17:27 часа в
обл. Софийска, общ. Г. м., АМ Хемус км 31+980 посока към гр. София при
ограничение на скоростта от 80 km/h, с въведено ограничение с ПЗ В-26 е
установено нарушение с АТСС ARH-CAM1 при управление на МПС ..............,
с рег. №>........ , със скорост от 92 кm/h при разрешена скорост от 80 km/h или
превишена стойност на скоростта от 12 km/h. Посочен е собственик на когото
е регистрирано МПС: М. М. П.. Деянието е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. За
това нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал. 2, т.2
ЗДвП.
От събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства се
установи, че от органите на МВР е издаден още един електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 10795209. Вторият документ е издаден на
база установено с АТСС нарушение, което се е случило на 11.05.2025г. в 17:27
ч. в област Софийска, община Г. М., на път Автомагистрала А-2, на 31.98 км.,
област Софийска, община Г. М. АМ-Хемус 31+980 км. с посока към гр.
София, при въведено ограничение от 80 км/ч. с пътен знак В-26. Нарушението
е установено с АТСС ARH-CAM1, насочено към гр. София, като се приспадат
толеранс от 3% от измерената скорост. Нарушението е извършено с МПС, лек
автомобил, марка модел: .......... и е с peг. № .......... АТСС, при разрешената
скорост от 80 км/ч. е измерената 101 км/ч. - разлика от 21 км/ч.. Собственик на
описаното във втория документ МПС е жалбоподателят М. М. П., с постоянен
адрес: гр. София, ж.к. Л. Т., бл. *, ет. *, ап. *, с ЕГН: **********. Посочено е,
че е извършено нарушението по чл. 21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във
връзка с ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложената глоба е с размер
200,00 лв. (двеста лева).
От описаното става ясно, че за едно и също нарушение са издадени два
отделни електронни фиша, като са наложни и две различни санкции.
Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В изр. второ от същия текст са
визирани реквизитите на електронния фиш, като този акт няма за издател
конкретен административнонаказващ орган и не изисква посочване на данни
за такъв. Ето защо, когато законът визира специфичен ред за издаване на
подобна категория актове, които се генерират от автоматизирана система за
управление и контрол, изключваща по начало преценка на контролен орган
относно предпоставките за издаването им, може да се достигне до хипотеза,
2
когато за едно и също нарушение могат да бъдат наложени повече от една
санкции, с едни и същи еднотипни актове.
Наличието на подобна хипотеза нарушава принципа „ne bis in idem“,
който гласи, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също
нарушение. Това основно право е признато както от Хартата на основните
права на Европейския съюза, от Европейската конвенция за защита на правата
на човека, включително и от Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на
Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд.
Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото
деяние е основополагащ принцип, чиято цел е препятстване повторение на
производство, приключило с окончателен акт. Посоченото правило е
съществен елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, а
извън посочените в чл. 4, § 2 от Протокол № 7 изключения, всякакви
ограничения на действието му при каквито и да е обстоятелства, са
несъвместими с безусловно задължителната му природа. В конкретния случай,
този принцип намира проявление и в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, която е
приложима и спрямо електронните фишове съгласно препращащата
разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗАНН. Налице са два електронни фиша,
налагащи административно наказание за едно и също административно
нарушение, което води до незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш.
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.Съгласно чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в ал. 2 на посочената
разпоредба се предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правнаи фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размерсъобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 500 лева адвокатско
възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в
представения договор за правна защита и съдействие от 25.08.2025 г. (л. 32 от
делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от
въззиваемата страна и като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба в размер
на 100 лева), както и обема на извършените процесуални действия (делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание, в което процесуалния представител на жалбоподателя е взел
участие), съдът намира, че така уговорения и заплатен размер на адвокатско
възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките на
3
минимума предвиден в чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 400 лв.
Поради това и с оглед изхода на делото, следва да бъде осъдена ОДМВР
– София, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в
размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К, № 10795106 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
на ОДМВР - София , с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.4
вр. ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение
по чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на М. М. П. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на М. М. П. с ЕГН **********,
с адрес: гр. София, жк. Л. Т., бл. *, ет. *, ап. *, чрез адвокат Д. С. Д.,
направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
област в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
4