Мотиви към присъда по НОХД № 2417/16 г. по
описа на СГС, НК,18 състав
Против подсъдимия К.В.Ж. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал.
3, б. „Б“, вр. ал.
1, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК за това, че на
27.11.2015 г. в гр. С., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с регистрационен номер ******, по бул. „Цар
Борис III“, с посока на
движение от бул. „Никола Петков“ към бул. „А. Пушкин“ и в района на № 233,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбите на чл. 21, ал.
1 ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДвП и чл. 6, т. 1 ЗДвП и в следствие на тези
нарушения настъпил челен удар с насрещно движещия се лек автомобил марка
„Рено“, модел „Експрес“, с рег. номер ********, с водач С.Т.З., като по
непредпазливост причинил смъртта на пътничката в лек автомобил „Рено Експрес“ Я.Г.Ш.
и нанесъл телесна повреда на водача С.З., изразяваща се във фрактура на външния
глезен на дясната подбедрица, което му е причинило трайно (за повече от 30 дни)
затруднение на движенията на десния долен крайник.
В съдебната фаза на процеса наказателното производство срещу подсъдимия К.В.Ж.
е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, а именно по чл. 371, т.
2 НПК по молба на подсъдимия и процесуалния му представител адв. Н..
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение
като счита, че същото е доказано по безспорен начин, с оглед на събраните
доказателства по делото. Намира, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание между
минималния и средния размер за съответното престъпление, като на основание чл. 58а НК същото да се намали с една
трета. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 66 НК. Посочва,
че на подсъдимият следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия счита, че инкриминираното деяние е доказано по
несъмнен начин с оглед направеното признание на фактите от подсъдимия. Пледира за
наказание между минимума и средния размер, изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл. 66 НК, обосновавайки се с младата
възраст на подсъдимия и изразеното от него съжаление за случилото се. По
отношение възможността съдът да наложи допълнително наказание по чл. 343г НК,
моли при определянето му да бъдат съобразени целите, които се преследват с него
и същото да не е прекомерно тежко.
Подсъдимият Ж. дава обяснения, в които излага съжаление за случилото се. Признава
фактите, включени в обстоятелствата част на обвинителния акт.
В своята последна дума подсъдимият Ж.
моли съда за справедливо наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.В.Ж. е роден на *** г. в гр. С., българин, български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за управление № ********,
категория В и М, на отчет в гр. С..
На 27.11.2015 г. около 13.00 ч. обвиняемият Ж. управлявал лек автомобил
„БМВ“, модел „Х5“ с регистрационен номер ****** по бул. „Цар Борис III“, с посока на движение
от бул. „Никола Петков“ към бул. „А. Пушкин“. Било светлата част от
денонощието, пътният участък бил прав, с пътна настилка паваж. Валяло дъжд и
пътното платно било мокро. Същото било двупосочно, за движение в двете посоки,
разделено с двойна непрекъсната линия, с две ленти за движение във всяка
посока. Автомобилът на подсъдимия се движел в лявата лента в посочената по-горе
посока на движение. В момента, в който приближил № 233 на бул. „Цар Борис III“, Ж. предприел
изпреварване на движещ се пред него лек автомобил и пресякъл с автомобила си
двойната непрекъсната линия, преминавайки в лявата лента за насрещно движение,
като продължил движението си в своята посока, управлявайки автомобила със
скорост от 69 км/ч. В същия момент в
лявата лента, в посока обратна на тази на обвиняемия Ж., със скорост от 43
км/ч, се движел лек автомобил марка „Рено“, модел „Експрес“ с регистрационен
номер ********, управляван от свидетеля С.Т.З., като на предната седалка до
шофьора пътувала св. Я.Г.Ш.. Последвал челен удар между управлявания от
подсъдимия Ж. автомобил и този, управляван от св. З., като ударът настъпил по
широчина на пътното платно от 4,3 до 6 м. вдясно от левия край на платното за
движение (в пътната лента на л.а. „Рено“), считано в посоката на огледа (от
бул. „Никола Петков“ към бул. „А. Пушкин“), а по дължина на пътното платно – на
35 м. преди линията на ориентира (мисленото продължение на левия ъгъл на къща
под №233 на бул. „Цар Борис
III“), считано в същата посока. В следствие на сблъсъка между двата леки
автомобила, на Я.Г.Ш. била причинена съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна
и на опорно двигателния апарат травма, вследствие на които настъпила смъртта на Шимбова. На св. С.З.
била причинена фрактура на външния глезен на дясната подбедрица, което му
причинило трайно (за повече от 30 дни) затруднение движенията на десен долен
крайник.
Съгласно заключенията на съдебно-химическите експертизи, в биологичните
проби от подсъдимия Ж. и св. З. не се установява присъствие на алкохол и
упойващи вещества.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
До гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна след прецизен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства от досъдебното производство: показания на
свидетелите К.В., А.Г., С.З., М.Р., М.К.; писмени доказателствени средства от
досъдебното производство: протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум и
скица към него; съдебномедицинска експертиза на труп №837/2015;
съдебно-медицинска експертиза; два броя съдебно химическа експертиза;
автотехническа експертиза с фотоалбум; комплексна медико-автотехническа
експертиза; писмени доказателства от досъдебното производство: констативен
протокол на О „ПП”-СДВР; справка на
Дирекция „Национална система 112” МВР с приложен 1 брой CD; справка за съдимост
за подсъдимия Ж., както и всички представени, приложени и приети в хода на
съдебното производство писмени доказателства. Всички изброени доказателствени
източници кореспондират с признанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК относно фактите, намерили място в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Безпротиворечиво бе установено от КМАТЕ, която съдът кредитира изцяло, че
подсъдимият се е движел със скорост от около 69 км/ч, като причина за
настъпването на ПТП са субективните действия на подсъдимия с органите на
управление довели до навлизане в насрещното платно пред лек автомобил „Рено“. Според
заключението ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране.
Изводите си относно опасната зона за спиране, мястото на удара, травматичните
увреждания на пострадалия, съдът основа на заключенията на КМАТЕ, СМЕ на труп,
СМЕ, протокола за оглед на местопроизшествие, скица и констативен протокол.
Съдът даде вяра на заключението на АТЕ, според което към датата на процесния
инцидент, автомобилът, управляван от подсъдимия, е бил технически изправен.
Показанията на свидетелите по делото изцяло намират опора в заключението на
комплексната медико-автотехническа експертиза, касателно механизма на
осъществяване на пътно-транспортното произшествие, поради което съдът ги
кредитира в цялост относно тези обстоятелства.
Съдът се довери и на заключението на съдебномедицинската експертиза, че
смъртта на Я.Ш. се дължи на тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и
на опорно двигателния апарат травма, която поради тежестта на уврежданията е
довела до бързо настъпил смъртен изход. Съдът кредитира и заключението на
експертите относно причинените на св. С.З. увреждания на здравето, които
травматични увреждания отговарят да бъдат получени в условията на ПТП, а именно
при травма в автомобил. Експертните заключения са пълни, ясни и обосновани,
като съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият К.В.Ж.
е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал.
3, б. „Б“, вр. ал.
1, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК, както от
обективна, така и от субективна страна.
Изпълнителното деяние по чл. 343 НК се изразява
в нарушаване на правилата за движение при управляване на подвижен железопътен
състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд,
бойна или специална машина. Нормата е бланкетна и препраща към Закона за
движение по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата. Изисква се извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата
от подсъдимия Ж., от обективна страна да е довело до един от възможните
резултати, посочени в цитираната разпоредба.
В конкретният случай, от обективна страна, за
да е осъществено престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б“, вр. ал.
1, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК, се изисква водачът при управление на моторно
превозно средство да е нарушил правилата за движение по пътищата, като допуска
по непредпазливост причиняването на смърт на едно или повече лица и телесна
повреда на едно или повече лица.
Безспорно нарушение на Закона за движение по
пътищата е налице и то се изразява в превишаване на максимално допустимата
скорост на движение в населено място, уредена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като подсъдимият е управлявал автомобила си със скорост от 69 км/ч,
вместо с разрешените 50 км/ч. На следващо място, подсъдимият е нарушил и
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, задължаваща го да съобразява своето поведение
с пътната маркировка, като пресякъл двойна непрекъсната линия М2. Подсъдимият е
нарушил и разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДвП, според която на пътно
платно с двупосочно движение, на водач на пътното превозно средство е забранено,
когато пътното платно за движение има четири и повече пътни ленти, да навлиза и
да се движи в лентите за насрещно движение.
Също така е налице и причинно-следствена връзка
между нарушенията по чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и настъпилото произшествие. В резултат на пресичане на двойна непрекъсната
линия и навлизане в пътната лента за насрещно движение, настъпил челен удар
между управлявания от подсъдимия и насрещно движещия се автомобил, а съгласно
КМАТЕ при движение с разрешената в населено място скорост подсъдимият би имал
възможност да спре преди мястото на удара.
Елемент от обективната страна на престъплението
е и причинната връзка между нарушенията на правилата за движение и настъпилия
съставомерен резултат, като императивно изискване на закона е тази причинна
връзка да бъде пряка, непрекъсваща и непосредствена. Както беше посочено
по-горе, причината за смъртта на Я.Ш. се установява чрез назначените съдебно-медицинска
експертиза на труп и комплексната медико-автотехническа експертиза. Съгласно
двете заключения, експертите са посочили, че причината за настъпване на смъртта
е свързана с тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и на опорно
двигателния апарат травма, а относно увреждането на св. С.З. - фрактура на
външния глезен на дясната подбедрица, реализирало медикобиологичния признак
„трайно затруднение на движенията“ на десен долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни от датата на травмата, съгласно заключението това травматично увреждане
отговаря да бъде получено в условията на ПТП, а именно при травма в автомобил.
По изложените съображения авторството на
деянието е установено по безспорен и несъмнен начин от обективна страна, както също
и действията на подсъдимия, с които е осъществил всички признаци от изпълнителното
деяние на вмененото му престъпление, посредством всички събрани по делото
писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства, касателно
механизма на осъществяване на процесното ПТП, времето и мястото на извършването
му и приноса на подсъдимия за настъпилия общественоопасен резултат, свързан с
леталния изход за Я.Ш. и причинената телесна повреда на св. С.З..
От субективна страна престъплението по чл. 343 НК се осъществява при форма на вина непредпазливост - небрежност или
самонадеяност, по отношение на последиците предвидени в състава на
престъплението, а не касателно отношението на дееца към нарушаване на
съответните правила за движение. Извършеното деяние от подсъдимия Ж. е
осъществено по непредпазливост и по-точно небрежност. Подсъдимият Ж. не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици - причиняване на смърт
на Я.Ш., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Вината на подсъдимия е
свързана с обстоятелството, че поради недостатъчно опит и проявена
самонадеяност, деецът причинява съставомерния нежелан от него общественоопасен
резултат, който би могъл да избегне.
Обективният признак на небрежността - деецът е
бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния резултат - очертава
рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. А
дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната
дейност. В настоящия случай дължимото поведение се определя от Закона за
движение по пътищата. Тези правила очертават границите на грижата, която
обвиняемият е трябвало да прояви, за да избегне настъпването на
общественоопасния резултат, а именно причиняването на смърт на Я.Ш. и телесна
повреда на св. С.З. вследствие на нарушаване на правилата за движение.
Субективен признак на небрежността е
възможността на дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат, която
зависи от конкретните обективни условия за извършване на деянието и от
индивидуалните способности на личността на дееца. Видно от заключението на
комплексната медико-автотехническа експертиза причина за настъпването на
пътнотранспортното произшествие от техническа и професионална гледна точка е
поведението на водача на лекия автомобил марка „БМВ“.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия К.В.Ж. престъпление по по чл. 343, ал.
4, вр. ал. 3, б. „Б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определяне на наказанието на
подсъдимия Ж. съдът с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК следва да
определи наказанието при условията на чл. 58а НК. В конкретният случай при
определяне на наказанието съдът съобрази както предвиденото от законодателя
наказание за процесното престъпление към датата на неговото извършване, така и
процесуалната възможност на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК на
Глава 27 „Съкратено съдебно следствие”, от която подсъдимия се е възползвал,
признавайки изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът определи вида и размера на
наказанието съгласно чл. 54 НК, като отчете смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства за подсъдимия Ж.. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
намери – младата възраст, чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на
нарушения по ЗДвП, не се характеризира като личност с висока степен на
обществена опасност, критичното му отношение към извършеното от него, изрядното
му процесуално поведение, съдействието му за разкриване на обективната истина и
установяване на действителната фактическа обстановка при изясняване на делото,
както и изказаното от него съжаление за случилото се.Съдът счете ,че изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните, а
липсва и изключително такова ,когато и най-лекото предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко.Като отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отбележи,нарушаването на няколко основни правила за движение по
пътищата от страна на подсъдимия.
При това положение, изхождайки от тежестта на
престъплението, съпроводено от тежкия вредоносен резултат, но и отчитайки значителния
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, то съдът намери, че
справедливо би било наказанието „Лишаване от свобода” в най-ниския размер,
предвиден в закона за съответното престъпление, а именно в размер от три
години. Този размер на следващо място следва да бъде редуциран с една трета
съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, поради което съдът определя на подсъдимия Ж.
наказание ,,Лишаване от свобода” за срок от две години.
Според настоящият съдебен състав
така определеното наказание и размер се явява справедливо, като отнесено към
отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Ж., като изцяло
съответно на генералната превенция и удовлетворявайки обществената нагласа по
отношение на този вид престъпления, но и съобразявайки се с границите на
наказателната репресия установена от законодателя към момента на осъществяване
на престъпния състав.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимият може да намерят
приложение материално-правните предпоставки на чл.66 от НК. До този извод съда
стигна отчитайки фактическите данни, обуславящи ниската степен на обществена
опасност на дееца, който е неосъждан, липсата на нарушения на правилата за
движение по пътищата, характеристичните данни събрани за него по досъдебното
производство, поради което са налице всички предпоставки, че спрямо дееца като
личност с невисока степен на обществена опасност може да се постигне
възпиращото, поправителното и превъзпитателното въздействие на наказанието и
без да бъде изолиран от обществото, в рамките на определения изпитателен срок
на отлагане изпълнението на наказанието. По този начин ще бъде постигната и
индивидуалната превенция на наказанието по отношение на дееца, с оглед целите
визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
В съответствие с разпоредбата на
чл.343г съдът наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Съдът счита, че подсъдимият Ж. следва да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на
присъдата в сила съгласно чл. 49, ал. 3 НК. Този размер на кумулативно предвиденото наказание съдът счета за
релевантен на настъпилите тежки последици вследствие на поведението на
подсъдимия, при който последният ще бъде лишен от възможността да управлява МПС
и по този начин ще гарантира успешното реализиране на целите на наказанието
през периода на неговото изтърпяване. В същото време, предвид младата му
възраст и липсата на опит в управлението на МПС, върху подсъдимия ще се
въздейства дисциплиниращо, без същия да се откъсва за прекалено продължително
време от тази дейност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, подсъдимият Ж. беше осъден да заплати по сметката
на СГС направените разноски в размер на 1104 лева, представляващи
възнаграждения за вещи лица, както и по пет лева за всеки служебно издаден
изпълнителен лист на основание чл. 189, ал. 3 НПК и Тарифа № 1, т. 7 към
ЗДТ.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: