Р Е Ш
Е Н И Е
№ 350/02.07.2018г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и девети
юни две и осемнадесета година, в състав
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Д.Д***
и с участието на прокурора Г.Александрова
разгледа докладваното
от съдия Ницова КАНД № 315/2018г. по описа на Административен съд Монтана, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение от 23.04.2018 г.
по АНД № 494/2017 г. по описа на РС Берковица, с което е потвърдено наказателно
постановление № К-0032020/22.11.2017 г.
на директор на регионална дирекция за областите В*** , Монтана и В*** , към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ на Комисия за защита на потребителите /КЗП/. С
което е наложена имуществена санкция на “Ай Ем Д*** комерс” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Берковица, ул.Х*** П*** И*** № * , представлявано от А.В.К., в размер на 300
лева на основание чл.200 от Закона за защита потребителите /ЗЗП/, във връзка
със съставен акт за нарушение на чл.20, ал1 от ЗЗП.
Касаторът обжалва решението на съда
и моли същото да бъде отменено изцяло, както и потвърденото с него наказателно
постановление, като навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
решението на първата съдебна инстанция, с искане същото да бъде отменено. Излага
в касационната жалба твърдения за неправилност на решението и съществено
нарушение на процесуалните правила, без да сочи доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище по същата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и
предлага да се остави в сила обжалваното решение, тъй като липсват релевираните
основания за отмяна. Поддържа, че административното нарушение е правилно
констатирано, липсват съществени нарушения на процесуалните правила при
реализиране на административнонаказателната отговорност и налагане на санкцията
на дружеството.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното
решение, съставът на Районен съд Берковица е приел, че фактите за извършено от
касатора нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗЗП –
„ Търговецът е
длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на
предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по
друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет,
продажната цена може да се обозначи върху етикета.”, са били правилно
установени от актосъставителя; в проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; не
са били налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото с нарушението са били засегнати важни обществени отношения и защитени
от закона интереси на потребителите; като въззивният съд е приел, че правилно е индивидуализиран размера на
административната санкция на дружеството и то по специалната санкционна норма
на чл.200 от ЗЗП, като размерът на наложената санкция е на минимума.
Настоящият съдебен състав намира,
че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона
или съществени нарушения на процесуални правила – наведените с жалбата
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Касационният състав изцяло възприема
развитите от въззивния съд мотивите, като не ги преповтаря. Съставът на
районния съд е обсъдил основните възражения в жалбата и е дал отговор на
същите, като е пояснил наличието на елементите от състава на административното
нарушение.
Налице са елементите от състава на
нарушената разпоредба на чл.20, ал.1 от ЗЗП във връзка със санкционната
разпоредба на чл.200 от ЗЗП, при което административно наказващия орган
законосъобразно е взел предвид констативния административен акт и протокол за
установяване на нарушението, индивидуализирал е и е наложил наказанието на
нарушителя, което съобразно с липсата на други такива нарушения, е следвало да е към минимума на предвиденото в закона, поради
което съдът е потвърдил размера на санкцията. Не са налице съществени нарушения
в процедурата по установяване на нарушението и налагане на административното
наказание, което правилно е преценено от състава на районния съд, който като е
преценил, че не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
поради естеството на нарушението, не е допуснал релевираните с жалбата
съществено нарушение на процесуалните правила. Както вече се отбеляза по-горе,
засегнатите с нарушението обществени отношения и права са съществен елемент
както от вътрешния правен ред, така и в контекста на Правото на ЕС, като особен
правопорядък, приложим от българските съдилища. Правата на потребителите са и
остават особено важен елемент от този ред на държавно управление, поради което
правилно и законосъобразно въззивният съд е обосновал разбирането си за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай.
Пред
настоящия състав е депозирана касационна жалба, в която се твърди процесуални
нарушения, а в писмено становище „нарушението ми е завишено”, но тези твърдения
не се подкрепя от събраните в производството доказателства, предвид което
настоящият състав не следва да разглежда повторно изложените в решението на
въззивния съд съображения относно
издаденото НП, т.к. същите вече са обсъдени от въззивния съд. Ако касаторът е
поддържал тезата за недоказаност на фактите на нарушението, е могъл да представи
доказателства с които да обори фактическите установявания на актосъставителя и
наказващия орган. След като не е сторил това пред ваззивния съд, настоящата
касационна инстанция не споделя поддържаното от касатора неправилност и
незаконосъобразност на решението.
С оглед
на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение
следва да бъде оставено в сила, поради което
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.04.2018
г. по АНД № 494/2017 г. по описа на РС Берковица.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: