№ 6404
гр. Варна, 14.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110105748 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен ревандикационен иск от
ЕЛ. А. Х. от гр. Варна срещу С. Н. С. от гр. Варна и Й. Т. Т. от гр. Варна, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на поземлен
имот с идентификатор ***, намиращ се в местност „Ракитника“, гр. Варна и осъждане
на ответниците да предадат владението върху имота, на осн.чл.108 ЗС.
Предявен е също така положителен установителен иск срещу Е. и Д. П. от гр.
Варна, за приемане за установено, че собственик на процесния имот е ищцата. В
исковата молба се излагат твърдения, че Е. и Д. П. са праводатели по осъществена през
2022г. разпоредителна сделка с предмет процесния имот по отношение на първата
група ответници - С. Н. С. и Й. Т. Т., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Предявява се и положителен установителен иск за собственост срещу Д. СТ. Д.
от гр. Варна, В. Ф. В. от гр. София и К. КР. М. от гр. Варна по отношение на процесния
имот. В исковата молба се излагат твърдения, че между Е. и Д. П., съответно при
участието на Д. СТ. Д., В. Ф. В. и К. КР. М. е осъществена съдебна делба с предмет
процесния имот, която делба е приключила със съдебен акт, с който процесният имот е
поставен в дял на втората група ответници - Е. и Д. П..
Ищцата в исковата си молба релевира твърдения, че недвижимият имот, който е
предмет на предявените ревандикационен и положително установителни искове е
придобила по силата на наследство, реституция и осъществена доброволна делба.
Съдът с разпореждане № 16063/11.05.2022г., връчено на 17.05.2022г., с
допуснато продължаване срока за отстраняване нередовността с две седмици, считано
от 25.05.2022г., даде указания на ищцата, съобразно които същата следваше да посочи
главното основание, на което твърди, че е придобила собствеността върху процесния
имот, а в случай че са позовава и на друго придобивно основание различно от главното,
1
то следва да бъде посочено в условията на евентуалност. Независимо от дадените
указания с уточнителна молба от 10.06.2022г. ищцата посочи, че придобивните
основания посочени в исковата молба заедно я легитимират за собственик на имота,
поради което не е възможно да бъдат посочени в условията на евентуалност едно
спрямо друго.
При предявяване на иск за собственост, без значение дали той ще бъде
осъдителен, положителен или отрицателен такъв, ищецът в обстоятелствената част на
исковата молба следва да изложи твърдения за правното основание, от което той черпи
материални права на собственост върху имота предмет на спора. В случай, че ищецът
навежда твърдения, че се легитимира за собственик на имота на повече от едно правно
основание, то следващото основание следва да бъде релевирано в условията на
евентуалност.В такава последователност (на главно към евентуално) следва да бъде
формулиран и петитума на исковата молба.При поредност на релевираните твърдения
за правното основание, от което ищецът черпи права, ответникът в срок по чл. 131 ГПК
ще изложи своите насрещни възражения, съответно съдът ще разпредели
доказателствена тежест и ще разгледа спора. В крайният си съдебен акт, съдът следва
да се произнесе по основанието, което е доказано в процеса, че легитимира ищецът за
собственик на имота предмет на спора. По отношение на същото със съдебното
решение се създава сила на пресъдено нещо. В случай, че ищецът не докаже в хода на
съдебното производство главното си придобивно основание, едва тогава съдът дължи
изследване на евентуалното придобивно основание и произнасяне по него.Така
посочено поражда необходимостта от ясно, конкретно и точно разграничаване на
главното придобивно основание от евентуалното/евентуалните такива. Недопустимо е
съдът да признае права при евентуално уважаване на предявения иск за собственост в
хипотезата на един правопораждащ собствеността факт, за един имот, на едно лице на
различни придобивни основания.
В настоящата хипотеза се излагат твърдения, че в полза на праводателя на
ищцата е приключила с окончателен административен акт реституционна процедура
по отношение на процесния имот.От посоченото следва извода, че в наследството на
наследодателя следва да бъде прибавено и реституираното имущество. След
приключване на реституционното производство и откриване на наследството това
реституирано имущество става част от патримониума на наследниците (след приемане
на наследството), в размер съобразно техните квоти в наследството. Наследството е
самостоятелно придобивно основание, от което възниква правото на собственост в
обем равен на наследствената квота за всеки от наследниците. В хипотезата, при която
няколко лица се легитимират за наследници на общия наследодател между тях
възниква съсобственост по отношение на имота.
Наследниците имат възможност да ликвидират това състояние на съсобственост,
като един от способите за това е да сключат договор за доброволна делба, изготвен в
2
съответната предписана от закона форма. С този договор и при уговорки в същия е
допустимо възлагане в дял на един от наследниците на наследствения имот.
Сключването на договора за доброволна делба ликвидира съсобствеността и въз основа
на него наследникът, в чийто дял е поставен имота се легитимира за негов
изключителен собственик. Договорът за доброволна делба, с който на наследника е
възложен наследствен имот е самостоятелно придобивно основание за този имот по
отношение на това лице.
В исков процес, при който ищецът защитава своите права на собственост по
отношение на процесния имот, който е придобил по силата на договор за доброволна
делба, има възможност в условията на евентуалност да посочи и друго придобивно
основание включително и наследствено правоприемство, от което черпи вещни права.
Съображенията за това могат да бъдат различни, включително поради това, че се
опасява, че договорът за доброволна делба страда от пороци, които възпрепятстват
възможността от него да произтекат вещни права на собственост по отношение
процесния имот. Това ищецът може да стори още с исковата си молба, с която сезира
съда, съответно прибавянето на ново придобивно основание е допустимо и в
последствие по реда на изменение на иска, съобразно приетото с ТР №4/14.03.2016г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС. В действителност в
практиката, а и съобразно отчетеното в тълкувателното решение тази хипотеза се
реализира на етап след запознаване с възраженията на ответната страна от страна на
ищеца. Независимо кога във времето ищецът ще стори това,той винаги следва да
посочи, кое е главното и кое е евентуалното придобивно основание, на което се
позовава, от което основание черпи собствени материални права. Съдът не може да
предпочете едно или друго посочено от страната основание и при успешно провеждане
на исковото производство да признае права от него в полза на ищеца. Съдът не е
обвързан с констатациите на нотариуса при провеждане на охранително производство
по чл.587, ал.1 ГПК, по отношение собствеността върху имота предмет на спора. В
съдебното производство съдът следва да формира самостоятелно вътрешно убеждение
на база всички събрани доказателства за да достигне до крайния извод дали ищецът се
легитимира за собственик на имота на посоченото от него основание – главно, респ.
евентуално такова при недоказване на главното. Липсата на разграничение на главното
и евентуално придобивно основание при предявен иск за собственост води до
нередовност на исковата молба. На ищцата бе дадена възможност да отстрани тази
нередовност, като същата в рамките на указвания и продължен от съда срок не стори
това. Изложеното е достатъчно за прекратяване на производството по делото
образувано по предявените осъдителни и установителни искове за собственост.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът даде също така
указания във връзка с наличието на правен интерес за предявяване на положителен
установителен иск за собственост по отношение на третата група ответници - Д. СТ.
3
Д., В. Ф. В. и К. КР. М.. Това са съделителите, които наред с втората група ответници
(праводателите на първата група) са поделили процесния имот.Между тези лица е
проведена съдебна делба, която по твърдения в исковата молба е приключила със
съдебно решение. В практиката няма спор, че неучастието на съделител било то
наследник или съсобственик в делбата води до нейната нищожност, по отношение на
който наследник/съсобственик съдебното решение за делба няма сила на пресъдено
нещо. Този съделител може да упражни правата си с предявяване на конститутивен иск
и ликвидира съсобствеността, този път с негово участие.Настоящият съдебен състав
намира, че не е налице интерес от прогласяване на нищожност на съдебната делба,
какъвто самостоятелен иск е допустим при извършена доброволна делба, доколкото
както бе посочено, ищецът може да упражни това свое право, като сложи край на
съсобствеността с предявяване на конститутивен иск за делба. При положение, че
потестативните правата на ищцата могат да бъдат реализирани чрез предявяване на
конститутивен иск, то за нея липсва интерес от превяване на положителен
установителен иск за собственост по отношение участниците в съдебната делба, които
лица нямат качество на прехвърлители на вещни права спрямо първата категория
ответници.Безспорно е правото на ищецът, чиито материални права са засегнати да
предяви иск за собственост и срещу праводателите на ответниците, последните
формално легитимиращи се за собственици на процесния имот. Този иск за
собственост срещу праводателите на ответните страни на общо основание би бил
допустим за разглеждане при наведени категорични твърдения за главното
придобивното основание, на което ищецът се позовава, съответно евентуалното
придобивно основание, от което той черпи права, което ще се разгледа в случай на
отхвърляне на главното такова. Въпреки дадената възможност твърдения за действия –
фактически и/или правни, с които ответниците Д. СТ. Д., В. Ф. В. и К. КР. М. оспорват
правата на ищцата не се изложиха.
Доколкото ищцата в даденият й срок не отстрани нередовността на исковата си
молба след даване на указания, производството по делото следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №5748/2022г. по описа на ВРС – ХХІ
състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5