№ 3184
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110168875 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по изпратена с вх.№371641/19.11.2024г.,
искова молба подадена пред РС – Пловдив за разглеждане по подсъдност от Софийския
районен съд.
Производството по гр.д. № 13137/2024 г. по описа на РС – Пловдив е било образувано по
предявени искови претенции от Д. Г. Р., от гр. Пловдив, против „************“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 150 лв., получена от ответника без основание във връзка с прекратени договорни
отношения по сключени между страните договори за парични заеми. В молба с уточнения от
22.10.2024г., се сочи, че между страните имало сключени договори за потребителски кредит.
С Определение № 13073 от 22.10.2024 г. по гр.д. № 13137/2024 г. по описа на РС – Пловдив,
съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на СРС,
като е приел, че исковата претенция не е с предмет потребителски спор и ищцата няма
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което следва да
намери приложение общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК.
Софийският районен съд, след като се запозна с постъпилата искова молба, ведно с
приложенията, намира, че не следва да приема за разглеждане искането, изпратено му за
разглеждане по подсъдност от РС - Пловдив, тъй като ищцата има качеството на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а не както е приел РС – Пловдив - потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като ЗПК е специален закон спрямо Закона за защита на
потребителите.
Съобразно с нормата на чл. 113 от ГПК исковете срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя. От изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения е видно, че ищцата има качеството на
потребител. От друга страна от служебно изисканата справка от НБД „Население“ се
установява, че настоящият и адрес на ищцата е в гр. Пловдив.
1
Специалната норма на чл. 113 от ГПК, която посочва кой е местно компетентния съд при
потребителски спорове, дерогира приложението на общата местна подсъдност, уредена от
чл. 105 от ГПК. Ето защо компетентен да разгледа предявената претенция е Районен съд –
Пловдив, а СРС не е местно некомпетентен да се произнесе по предявения иск от Д. Г. Р., от
гр. Пловдив, срещу „************“ ЕООД, а следва да повдигне спор за подсъдност на
предявената молба пред Софийски градски съд, по изложените по-горе съображения.
При това положение приемащия съд намира, че не е местно компетентен да се произнесе по
предявената искова претенция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 122 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА пред Софийски градски съд спор за подсъдност между Районен съд – Пловдив и
Софийския районен съд за определяне на съда, компетентен да разгледа гр.д. № 13137/2024
г. по описа на РС – Пловдив, съответно гр.д. № 68875/2024 г. по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2