Р Е Ш
Е Н И Е № 42
Гр. Сливен, 30.03.2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на прокурора Красимир Маринов и
секретаря Галя Георгиева като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД №
39 по описа за 2022 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение по АНД № 841 по описа на Сливенски Районен
съд за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С решение № 247/19.11.2021 г.
постановено по АНД № 841/2021 год. на Районен съд гр. Сливен е потвърдено
Наказателно постановление № F603121/26.04.2021 год. на Директора на дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП Бургас, с което на СД „Б.-90-Б. и с-ие“ г. К. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 964, 76
лева на основание чл.180 ал.3 от ЗДДС за нарушение на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС, като законосъобразно. С решението дружеството е осъдено да заплати на НАП
разноски в размер на 120 лева.
В касационната жалба на СД “Б.-90-Б. и с-ие“ г.К.
се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита изводите на РС
Сливен за справедливост на наложеното наказание за необосновани. Неправилно не
били възприети изтъкнатите смекчаващи
отговорността обстоятелства, даващи основание да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
районния съд и по същество да отмени издаденото НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
- СД „Б.-90-Б. и с-ие“ г. К., редовно призован се представлява от адв. Л. Д. ***,
която поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по касация – ТД на НАП Бургас,
редовно призован, се представлява от гл. юриск. С. Д., който изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила решението на РС.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Сливен изразява становище за основателност на жалбата и предлага на съда
решението на първата инстанция да бъде отменено и по същество отменено НП.
Административен съд Сливен като взе предвид
доводите в жалбата, материалите по делото и доводите на страните в процеса
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
При
извършена проверка от служители на ТД на НАП - гр. Бургас, офис Сливен било
установено, че СД „Б.-90-Б. и с-ие“ г. К. е издало
през м.ноември 2020г. 6 бр.фактури с предмет на доставка - поддържане/превантивно
текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
републиканските пътища по обособени позиции на територията на югоизточен район,
стопанисвани от АПИ. При проверката е установено, че дружеството не е отразило
тези фактури в дневника за продажбите за м.ноември 2020г. и не начислило
дължимия ДДС в размер на 119 295,27 лева в данъчния период, през който
данъкът е станал изискуем, а именно до 14.12.2020г. Проверяващите направили
справка в масивите на НАП и установили, че дружеството не е включило начисления
с фактурите ДДС при формирането на резултата по СД по ЗДДС за месец ноември
2020г. в законоустановения срок по чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС – до
14.12.2020г. Тези фактури са били отразени в дневникът за продажби и покупки за
месец декември 2020г., а дължимият данък в подадена до ТД на НАП- Бургас, офис-
Сливен декларация по ЗДДС на 13.01.2021г. За извършеното нарушение на
дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F603121/12.03.2021 год., въз основа на който АНО - Директорът
на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - гр. Бургас издал обжалваното наказателно
постановление, като наложил на дружеството на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС наказание
„Имуществена санкция" в размер на 5 964,76 лева. Това НП е обжалвано пред Районен съд гр. Сливен и с
процесното решение същото е потвърдено.
За да потвърди НП районният съд е приел за
безспорно установено, че т. е извършил нарушение на разпоредбите на чл.180 ал.3
от ЗДДС, което се потвърждава от писмените доказателства по делото и от
разпитаните свидетели. Съдът приел, че това деяние не е маловажно и съгласно
чл.180, ал.3 от ЗДДС се предвижда налагането на административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 на сто от неначисления в срок данък, но не по-малко от
400 лева.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо,
но постановено при неправилно приложение на закона.
Първоинстанционният съд е постановил решението си при напълно
изяснена фактическа обстановка, но е направил неправилни правни изводи. От
доказателствения материал по делото, събран пред първата инстанция, безспорно
се установява, че дружеството е издало данъчен документ, с посочен данък на
отделен ред, но не е отразило фактурите в съответния данъчен период за месец
11.2020г. и не е начислило дължимия ДДС по реда на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС. Това обстоятелство се потвърждава както от писмените доказателства по
делото, така и от разпитаните свидетели, а и същото не се отрича от дружеството.
Настоящата съдебна инстанция намира за неправилни изводите на РС Сливен, че в процесния
случай не може да намери приложение и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Преценката
относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от
административнонаказващия орган, като съгласно §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, следва да се вземе предвид тежестта на
нарушението, незначителността на вредните последици от него и другите смекчаващи
вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че
закъснението на дружеството при подаване на предвидената от закона декларация е
незначително – един месец. Същото е извършено за първи път, от извършването му
не са произлезли реални щети за фискалната система, доколкото дължимият ДДС е
внесен едновременно с подаването на СД по ЗДДС за м.декември 2020г., което дава
основание на настоящият съдебен състав да приеме, че нарушението следва да се
третира като такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения на ЗДДС. Съдът намира, че в случая са налице
материално-правните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради което като не го е
квалифицирал като такъв АНО, а и РС Сливен е допуснал нарушение, което налага
отмяна на първоинстанционното решение, вкл. и в частта за разноските, и отмяна
на НП.
Предвид горното, като
е потвърдил НП, РС Сливен е постановил неправилен съдебен акт, който страда от
пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде
отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се отмени изцяло
НП.
С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от касационният жалбоподател за
присъждане на разноски, такива се дължат от ответника по касационната жалба. В
случая следва да се осъди НАП да заплати направените от СД "Б. -90-Б. и
с-ие“ г. К. разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лева, съобразен с
разпоредбата на чл. 18,
ал. 2 вр. с чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и чл. 63д от ЗАНН, чл. 228 вр. с чл. 143,
ал. 1 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН,
във вр. чл. 221, ал. 2 от
АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 247/19.11.2021 г. постановено по АНД № 841/2021 год. по описа на Районен съд
Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № F603121/26.04.2021 год. на Директора на дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП Бургас, с което на СД „Б.-90-Б. и с-ие“ г. К., п. от П.В.Б. е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 5 964, 76 лева на основание чл.180
ал.3 от ЗДДС за нарушение на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА НАП гр. София да заплати
на СД „Б.-90-Б. и с-ие“ г. К. ЕИК *********, п. от П.В.Б. съдебни разноски в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: