Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № .... от ... година по Г. д. № ..../... година Районен съд – град В. Т. е отхвърлил предявеният от Кооперация „Производствено-потребителна кооперация Е.” – в Л. – село П., община П. Т. срещу К. Т. Л. иск за заплащане на сумата от 3 000.00 лева, представляваща общ размер на претендирано частично обезщетение на основание чл. 24, ал. 1 ЗК, за виновно причинени вреди на кооперацията в качеството му на член на управителния съвет, за периода 2003г. – 2005 година. Кооперация „Производствено-потребителна кооперация Е.” – в Л. – село П., община П. Т. е осъдена да заплати на К. Т. Л. направените от него по делото разноски в размер на 100.00 лева. Недоволен от така постановеното решение е ищецът по делото Кооперация „Производствено-потребителна кооперация Е.” – в Л., който го обжалва, чрез процесуалния си представител, в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си адв. Ч. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от кооперацията решение. Твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Посочва, че при извършена от ликвидатора на кооперацията проверка са установени редица нарушения на управителния орган на същата. Твърди, че за 2003г., 2004г. и 2005г. кооперацията е реализирала загуба в размер на 336 000.00 лева и като член на Управителния съвет К. Л. е солидарно отговорен за виновно причинените вреди. Моли решението на Районен съд – град В. Т. да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира да бъдат присъдени направените от кооперацията разноски за двете инстанции. Въззиваемият К. Т. Л. заема становище, че въззивната жалба на „ППК Е.” – в Л. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага съображения относно неоснователността на възраженията, изложени във въззивната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото във въззивната инстанция разноски. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на „ППК Е.” – в Л. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. „ППК Е.” – в Л. основава исковaтa си претенция по делото на чл. 24, ал. 1 ЗК като претендира К. Т. Л. да бъде осъден да заплати на кооперациятa сумата в размер на 3 000.00 лева, представляваща част от дължимо обезщетение за виновно причинени от него вреди, в качеството му на член на Управителния съвет на кооперацията. Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства /Протоколи от Общо събрание на кооперацията от 01.06.2003г. и от 03.12.2005г./ се установява, че К. Т. Л. е бил член на Управителния съвет на кооперацията за периода от 01.06.2003г. до 03.12.2005 година. От Ревизионен акт, вх. № .../...г. на ППК „Е.” – село П., се установява, че въз основа на заповед № .../...г. на Председателя на НСЗКБ – С. е извършена финансова ревизия в кооперацията, която е отчела, че за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2005г. кооперацията е реализирала загуба в размер на 336 000.00 лева, от които 117 000.00 лева за 2003г., 45 000.00 лева за 2004г. и 174 000.00 лева за 2005 година. В съдебно заседание на 23.06.2011г. пред първоинстанционния съд свидетелят М. И. заявява, че е бил член на Управителния съвет през периода 2003-2005 година. Посочва, че Управителният съвет не е вземал решения за продаване на земеделската продукция, а те били вземани еднолично от Председателя на кооперацията. От показанията на свидетеля С. С. /л. 60 от първоинстанционното дело/ се установява, че е бил назначен за член на Управителния съвет на кооперацията през 2006 година и тогава е била назначена ревизия за предишен период от време. В съдебно заседание на 23.06.2011г. пред първоинстанционния съд свидетелят Х. Д. заявява, че през процесния период е работил в кооперацията на длъжност главен счетоводител. За обсъждане резултатите от извършената ревизия било свикано общо събрание и взето решение във връзка с констатацията за преразход на горива да се удържи по едно възнаграждение на председателя и на главния счетоводител. Посочва, че председателят на кооперацията еднолично е сключвал договори от името на кооперацията. Заявява, че е било взето решение да бъде удържана като административна санкция по една заплата от него и от председателя на кооперацията, както и че на Л. също му е удържана една заплата, за което на последния е било предоставено копие от приходен касов ордер. От приложения по делото приходен касов ордер № ... /л. 95 от първоинстанционното дело/ се установява, че на 02.09.2008 година К. Т. Л. е внесъл в кооперацията сумата от 220.00 лева, представляваща имуществена санкция по ревизионен акт. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономÞческа експертиза /л. 72-78 от първоинстанционното дело/ се установява, че през процесния период, са сключени лизингови договори за три броя селскостопански машини на обща стойност от 76 799 лв., като направените лизингови вноски за трите транспортни средства до 24.11.2005г. възлизали на 50 030.32 лева. За задължения на кооперацията към „С.-С. П.” в размер на 18 812.56 лв., правата по лизинговите договори му били прехвърлени. В заключението на СИЕ е посочено и каква е реализираната от кооперацията продукция на пшеница и ечемик за 2004г. и 2005г., като същата е реализирана на продажни цени. Посочено е, че цената е формирана с решение на Управителния съвет на кооперацията. Видно от заключението не е ясно как е определяна себестойността на реализираната продукция и как са определяни продажните цени на същата. Във въззивното производство е изготвена повторна съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че по сключените от кооперацията договори за лизинг на селскостопанска техника на лизингодателя са платени общо 55 070.32 лева, като след разваляне на договорите, поради виновно поведение на лизингополучателя /неплащане на лизингови вноски/ машините са върнати на лизингодателя. Посочено е, че за 2004г. реализираната продукция е платена, като само един контрагент има неплатено задължение в размер на 2 563.26 лева, а за 2005г. част от продукцията е платена, а „О. И. Х.” ЕООД и „А.”ООД имат неплатена продукция и невъзстановени разходи общо в размер на 26 007.15 лева. Продажбата на продукция през 2003г., 2004г. и 2005г. е извършвана на различни цени, като за част от продукцията е реализирана на цени по-високи от себестойността, а част - на цени по-ниски от себестойността на продукцията, като същите са отразени в табличен вид. По отношение на разходваното от кооперацията дизелово гориво от експертизата се установява, че при доставка на гориво същото е осчетоводявано по сметка „Материали”. Сметката е кредитирана при зареждането на горивото от съответните машини., като зареденото гориво е отчитано като изразходено гориво, въз основа на обобщена справка за зареденото гориво от съответните лица. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За да отхвърли предявениия от Кооперация „Производствено-потребителна кооперация Е.” – в Л. – село П., община П. Т. срещу К. Т. Л. иск с правно основание чл. 24, ал. 1 ЗК, във връзка с чл. 45 ЗЗД, Районен съд – град В. Т. е приел, че по делото не е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно поведение, вреда, нейният размер, както и причинна връзка между деянието и настъпилата вреда. Този извод на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. Както по отменения Закон за държавния вътрешен финансов контрол, така и в Закона за държавната финансова инспекция е предвидено, че когато са налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност, финансовите инспектори съставят акт за начет, както и че фактическите констатации в него се смятат за истински до доказване на противното. Такъв акт по делото, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, не е налице. Действително извършената в кооперацията ревизия и съставеният ревизионен акт са установили, че за проверявания период кооперацията е реализирала загуби. Този акт обаче не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, поради което кооперацията е следвало да докаже изцяло фактическия състав на непозволеното увреждане, за да ангажира отговорността на Л.. В тази връзка нито при първоинстанционното, нито във въззивното производство не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за виновно поведение - действие или бездействие на К. Л., както и за настъпили от това вреди за кооперацията, които да са в причинно – следствена връзка с конкретното му виновно поведение. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Кооперация „Производствено-потребителна кооперация Е.” – в Л. – село П., община П. Т. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от кооперацията решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. На ответника п¯ делото, въззиваем в настоящото производство, не следва да се присъждат претендирани от него разноски за въззивното производство, доколкото по делото липсват доказателства, че такива са направени. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ..... от .... година на Районен съд – град В. Т. по Г. д. № .../... година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |