Р Е Ш Е Н И Е
№ 1824
град Пловдив, 12.10.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3251 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на С.С.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, с която се обжалва изцяло Решение № Ц2153-15-238/13.11.2020
г. /л.130-131/ на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане
№ ********** /Протокол № 2139-15-115 от 02.10.2020 г./ на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което личната пенсия на
жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст е преизчислена на основание чл.
26, ал. 3 от ППЗП (отм.) и е отказано преизчисление на същата, поради
по-неблагоприятен индивидуален коефициент.
Жалбоподателят, в жалбата си до съда и в съдебно
заседание чрез адв.Б., моли за отмяна на оспореното решение като неправилно и
необосновано, като излага съображения за неправилно определяне на размера на
пенсията и размера на признатия стаж. Претендират се направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на разноските.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрк. В.-М., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
С разпореждане № ********** /прот. № 2119370/18.08.1997
г. на С.С.К., считано от 15.05.1997 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 2, ал. 1 от Закон за пенсиите (ЗП отм.) по
заявление вх. № 5469/23.06.1997 г. За определяне правото и размера на личната
пенсия за ОСВ е зачетен осигурителен стаж от първа категория в размер на 05 години, 09 месеца и 21 дни, от втора
категория в размер на 01 година, 01 месеца
и 17 дни, и от трета категория 25 години,
01 месеца и 28 дни. Размерът на пенсията при отпускането е определен от 3-годишен
базисен период от 01.01.1977 г. до 31.12.1979 г. с доход 6642.00 лв. и от
15.01.1997 г. до 14.05.1997 г. с доход 136709.00 лв. и индивидуален коефициент
1.091.
В последствие със заявление вх. № 115442/17.12.1999
г. от К. са представени образци УП-2 с №94-00511/14.05.1999 г., с посочен
издател „КЦМ“ АД Пловдив, с осигурителен доход за периода 01.05.1985 г.
30.03.1986 г. и УП-2 № 437/08.12.1999 г., с посочен издател ИСО ”Транскомплект”
София с осигурителен доход за периода 31.03.1986 г. - 30.04.1988 г. С
разпореждане № **********/21.02.2000 г. на основание чл. 26, ал. З от ППЗП
(отм.) размерът на пенсията за ОСВ е преизчислен от нов 3-годишен базисен
период от 01.05.1985 г. до 30.04.1988 г. с доход 15620.00 лв. и индивидуален
коефициент 1.757.
В ТП на НОИ - Пловдив е постъпила
информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска
преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна Прокуратура Пловдив, към което са
приобщени пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на
отпуснатите, сред които е и пенсионното досие на С.С.К..
В тази връзка е инициирана проверка на
правомерността и размера на отпуснатата на К. лична пенсия за ОСВ. Представени
са оригинални документи за осигурителен стаж, потвърждаващи зачетения стаж по
разпореждане № ********** прот. №119370/18.08.1997 г.
В хода на извършената проверка е прието,
че дохода за 3-годишния базисен период от 01.05.1985 г. до 30.04.1988 г., с
който е преизчислена личната пенсия за ОСВ, считано от 01.01.2000 г. на
основание чл. 26, ал. 3 от ППЗП (отм.) не се потвърждава. Проверката е установила,
че доходът за периода от 01.05.1985 г. до 30.03.1986 г. от осигурител „КЦМ“ АД
Пловдив съответства на зачетения при преизчислението на пенсията.
От осигурителя „КЦМ“ АД е издаден
образец УП-2 №94-УК-254/17. 03.2020 г. с осигурителен доход за периода
27.04.1985 г. до 30.06.1986 г. в размер на 3411.52 лв., като е посочено, че се
анулира УП-2 № 94-00511/14.05.1999 г.
Извършена е и проверка при осигурителя
ИСО ”Транскомплект” София по отношение на осигурителния доход за периода от
31.03.1986 г. до 30.04.1988 г., приключила с констативен протокол № КВ-5-**********/07.04.2020
г. Установено е, че изплащателни ведомости за периода не са предадени 
за
съхранение нито при назначения синдик на дружество ”СК-1З Трансстрой” АД, с ЕИК
*********,
съхранител на ведомостите на ИСО ”Транскомплект” София, с ЕИК *********, нито
са предадени за съхранение в ООА към ТП на НОИ- София град, поради което проверка
по разходите на ДОО на ”СК-13 Трансстрой” АД, съхранител на ведомостите на ИСО
”Транскомплект” София не може да бъде извършена.
С писмо вх. № 2175-15-232#4/12.03.2020
г. е представено копие на заповед №420/22.08.1986 г. и удостоверение ЛС
04-902/25.06.1993 г., видно от които за времето 31.03.1986 г.- 16.06.1986 г. С.К.
ще бъде осигуряван върху сумата 209,94 лв. месечна заплата.
С писмо изх. № 2175-15-232#1/10.03.2020
г., от жалбоподателя е изискано да представи документите, използвани при
отпускане на пенсията и не се намират при административния орган, като с вх. №
2175-15-232#4/12.03.2020 г. са представени документи за осигурителен стаж, но
не са представени такива за осигурителен доход.
Съгласно представено удостоверение ЛС
04-902/25.06.1993 г. С.К. е работил на задгранични строителни обекти в
република Ирак за времето 31.03.1986 г.- 16.06.1986 г. и съгласно заповед №
420/22.08.1986 г. ще бъде осигуряван върху сумата 209,94 лв. - месечната
заплата за м. юни 1986 г., равняващо се на осигурителна вноска за ДОО в размер
на 62,98 лв. Осигурителният доход за периода от 31.03.1986 г.-30.04.1988 г. е
формиран въз основа на данните по Заповед № 420/22.08.1986 г., а именно за 25
месеца по 209,94 лв.-5248,50 лв.
При така събраните доказателства в хода
на извършената проверка е прието, че осигурителният доход за периода 01.05.1985
г. - 30.04.1988 г. е общо 8630 лв. (от 01.05.1985 г. - 31.03.1986 г. - 3381,32
лв. и от 01.04.1986 г.- 30.04.1988 г.- 5248,50 лв.) и заедно с дохода за
периода от 01.01.1997 г. до 14.05.1997 г. 136708,91 лв. отговаря на
индивидуален коефициент 0.994, който е по-неблагоприятен от индивидуалния
коефициент, от който е изчислена пенсията на лицето към датата на исканото със
заявление вх.№ 115442/17.12.1999 г. преизчисление, поради което не се следва
преизчисление на пенсията по чл. 26, ал. 3 от 
ППЗП (отм.),
считано от 01.01.2000 г. С жалба вх.№ Ц1012-15-327/20.10.2020г. против
Разпореждане №********** /прот.
№2139-15-115/02.10.2020г., С.К. не представя удостоверение УП-2 с осигурителен
доход за периода от 31.03.1986 г. до 30.04.1988 г. от осигурител ИСО
”Транскомплект” София, различен от установения при на извършената проверка.
При така установеното с Решение № Ц2153-15-238/13.11.2020
г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив е Разпореждането № ********** прот.
№ 2139-15-115 от 02.10.2020 г. на Ръководителя на „ПО“ с което личната пенсия
на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст е преизчислена на основание чл.
26, ал. 3 от ППЗП (отм.) и е отказано преизчисление на същата, поради
по-неблагоприятен индивидуален коефициент, е потвърдено. За нуждите на съдебното производство е
назначена и изготвена съдебно-графологична експертиза с вещо лице К.С., приета
без възражения от страните. Експертизата е установила, че подписът от името на С.С.К.
в молба вх. №115442 от 17.12.1999 г. не е изпълнен от С.С.К..
В хода на съдебното производство са
присъединени копия от тетрадките за сключване и прекратяване на трудови
договори, копие от трудовата книжка на С.К., копие от ведомост по месеци за
брутните заплати за 1981 г. и копие от УП-2 №45/25.05.2021г. от осигурителя
„Балканкар рекорд“ АД гр.Пловдив.
По силата на разпоредбата на чл. 108, ал.
1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП на НОИ да
извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време,
независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение
и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни
индикации. Това право административният орган е реализирал и констатираните
факти и наложените изводи не променят установеното по несъмнен начин различие
между действително положения от С.К. стаж и зачетеният му такъв при отпускане
на пенсията през 1997г.
В подкрепа на този извод са и приетите
по делото копия от тетрадките за сключване и прекратяване на трудови договори,
копие от трудовата книжка на С.К., копие от ведомост по месеци за брутните
заплати за 1981 г. и копие от УП-2 №45/25.05.2021г. от „Балканкар Рекорд” АД
Пловдив.
Следва да се отбележи, че съобразно
константната и непротиворечива практика на ВАС, в тежест на жалбоподателя е да
удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж,
осигурителния си доход, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния
орган. Съгласно изискванията на НПОС (в относимата редакция) в пенсионното
досие не се съхраняват документи за стаж на лицата, поради което и за
пенсионния орган не съществува задължение да пази същите.
Няма съмнение, че в развилото се
административно производство за С.К. е съществувала възможността по реда на
чл.99, ал. 3 от КСО да докаже целия си стаж, като представи нови доказателства,
въз основа на които да се направи нова преценка относно правото и на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Няма спор, че по силата на разпоредбата
на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при
ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко
едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата
на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или
обективни индикации. Служебно известно е на съда, по повод разглеждани
аналогични казуси, а и от доказателствата по делото се установява, че при
проведената инвентаризация в ТП на НОИ - Пловдив се е констатирала липса на
множество пенсионни преписки. Пенсионните досиета се унищожават само в
случаите, когато лицето е починало, поради което не може да се приеме тезата на
жалбоподателя за “умишлено” унищожаване
от страна на административния орган на пенсионните преписки на живи лица.
В доказателствена тежест на С.К. е да
докаже наличието на своя трудов/осигурителен стаж.
По отношение възражението на К. относно
факта, че не му е предоставена възможност да избере друг три годишен период,
благоприятен за него, следва да бъде съобразено обстоятелството, че видно от
изготвената експертиза К. е представил документ с невярно съдържание, в
следствие на което сега определеният му въз основа на действително получения от
него доход индивидуален коефициент е значително по-нисък и този факт не е
основание на същия да се дава възможност за избор на друг тригодишен базисен
период. Противното би довело до по-благоприятно третиране на лицето спрямо
други лица. Дори действително това да не е най-благоприятната за лицето
тригодишна база, то същото следва да понесе евентуално негативни последици от
представянето на документа за доход.
По отношение възражението на
жалбоподателя за възстановяване на суми с лихва по чл. 113 от КСО следва да се
посочи, че същото е в мотивната част на процесното разпореждане № **********
Протокол №2139-15-115/02.10.2020 г. и няма характер на разпореждане на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО за възстановяване на неправилно
изплатени суми за пенсия. Прилагане разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО е
предмет на друго административно производство.
Неоснователно е и възражението наведено
от жалбоподателя, че оспорваното разпореждане е подписано със запетая. Заверено
копие на разпореждане № ********** Протокол №2139-15-115/02.10.2020 г. е
приложено по делото на листи 90-92 /лице и гръб/. Същото е подписано с общо
шест подписа на длъжностни лица в ТП на НОИ гр.Пловдив, издадено е от
компетентен орган и в предвидената от закона форма. Длъжностното лице по чл.98
от КСО е оправомощено по силата на закона да издава разпореждания, с които
пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват. Началникът на отдел ”Пенсии” при ТП на НОИ Пловдив
се явява длъжностното лице по чл. 98 от КСО. В случая Ръководителят на
пенсионното осигуряване се е произнесъл в рамките на своята компетентност.
При това положение следва да се посочи,
че тъй като с оспореното решение на ръководител ТП на НОИ Пловдив, постановено по контрол на
разпореждането от 02.10.2020 г., въпросите, свързани с добросъвестността на С.К.,
не са разрешени по посочения в КСО начин, то същите не могат да бъдат предмет
на разглеждане по същество и на това съдебно производство.
При съдебното дирене се установи, че
ответникът е преценил всички релевантни по въпроса за изменението на лична
пенсия на С.К., доказателства.
В обобщение следва да се посочи, че
установеният реално стаж не води до извод, различен от възприетия от ответника,
а и от пенсионния орган.
Обективно погледнато, това обосновава и
изводите на настоящия състав на съда за неоснователност на жалбата на лицето,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, в полза на
ТП на НОИ Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди
сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от НЗПП, във връзка с чл. 37, ал. 1
от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение № Ц2153-15-238/13.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА
С.С.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по
делото в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: