№ 18998
гр. София, 19.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110113565 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за сумите 182,37 лв., изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка за настъпило на
11.12.2017 г. в град В. застрахователно събитие, 55,57 лв. обезщетение за
забава за периода 02.12.2019 г. – 02.12.2022 г., ведно със законна лихва от
02.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66 391/2022 г. на СРС, 153
състав. Ищецът претендира и разноски за исковото и заповедното
производство.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Не оспорва да е
застраховал гражданската отговорност на виновния водач. Оспорва вредите
да са причинени по посочения от ищеца начин, механизма на ПТП, наличието
на причинна връзка, противоправността на деянието и вината на застрахован
при него водач на МПС, както и размера на вредите. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
1
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
Съдът е обявил за безспорно по делото наличието на валиден договор за
имуществено застраховане за л.а. Т., рег. № ., в изпълнение на който ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер
и наличието на валиден договор за застраховка Г. за л.а. Н., рег. № .. Не е
спорно и обстоятелството, че ответникът е погасил регресната претенция на
ищеца до размера 282,28 лв.
От приетите по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
13.12.2017 г. и заявление на щета от същата дата се установява, че в периода
на действие на договора за имуществена застраховка е настъпило събитие –
ПТП, представляващо покрит риск. Настъпилото ПТП е резултат от виновно
противоправно поведение на водача на л.а. Н., рег. № ., който при маневра в
района на ул. „М.” в гр. В., реализира ПТП със паркиралия пред него л.а. Т.,
рег. № .. Изложеното в протокола се потвърждава изцяло от показанията на
разпитания по делото свидетел. Поради това и при съобразяване на
извънсъдебното признание на ответника чрез плащане съдът приема за
установен по делото оп.ия механизъм на процесното ПТП. В протокола са
посочени видими щети по л.а. Т., рег. № . в задна лява част.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза нанесените щети по задна броня и заден
ляв панел на л.а. Т., рег. № . са в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието, като стойността необходима за възстановяването им по
средни пазарни цени към датата на ПТП е 443,56 лв.
Ето защо и при липсата на спор, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на делинквента съдът намира, че в полза на ищеца
е възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 443,56 лв. и 15 лв.
ликвидационни разноски. След приспадане на платената част от
обезщетението, ответникът е останал задължен до размера 176,28 лв., до
който предявеният главен иск следва да се уважи.
По предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличие на главен дълг и забава на ответника, като и двете
предпоставки се установиха по делото. Размерът на лихвата за забава за
периода 02.12.2019 г. – 02.12.2022 г. върху дължимата главница, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 53,71 лв., до който акцесорната
претенция следва да се уважи.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съобразно уважената част от исковете сумите в общ размер на 72,50 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и в общ размер на 507,48 лв. за държавна такса, депозит за вещо
2
лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
На ответника следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съобразно отхвърлената част от исковете сумите в размер на 1,67 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и в общ размер
на 5 лв. за депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца сумите в общ
размер на 70,83 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и в общ размер на 502,48 лв. за държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК,
че З. „Д.” АД, ЕИК . дължи на „А.” АД, ЕИК . на основание чл. 411 КЗ сумата
176,28 лв., изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по имуществена застраховка за настъпило на 11.12.2017 г. в град В.
застрахователно събитие, поради виновно и противоправно поведение на
водач на л. а. „Н.“ „А.“ с рег. № ., чиято г. е била застрахована от Д. АД, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 53,71 лв. обезщетение за забава за периода
02.12.2019 г. – 02.12.2022 г., ведно със законна лихва от 02.12.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 66 391/2022 г. на СРС, 153 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните предявени размери.
ОСЪЖДА З. „Д.” АД, ЕИК . да заплати на „А.” АД, ЕИК . на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД сумата 502,48 лв. разноски за исковото производство,
както и 70,83 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3