РЕШЕНИЕ
Номер 38127.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Любка Милкова
Лилия Ненова
Секретар:Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500571 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез
адвокат Аня Минчева от ВТАК, срещу Решение № 145/30.06.2020 г., постановено по гр.дело
№ 2357/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което по отношение на
жалбоподателя е прието за установено, че В. Г. В. не му дължи сумата от 832,42 лева,
начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода
21.11.2018 г. – 18.02.2019 г., за неизмерена и непотребена електроенергия за обект на адрес:
гр. Л., ул. „*“ № , съгласно справка № 56567_10В5 от 13.12.2019 г. за корекция при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия, обективирана
във фактура № ********** от 13.12.2019 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на В.
Г. В. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 410 лв.
В жалбата се развиват съображения за неправилност на атакуваното решение.
Жалбоподателят сочи, че правото на дружеството да извърши корекция на потребена
електрическа енергия произтича от разпоредбата на чл. 183 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), задължаваща най-общо купувача да заплати цената на получената от него
стока, като оспорва извода на първостепенния съд за липса на действаща правна норма,
обуславяща правото на дружеството за извършване на корекция на потребената от абоната
електрическа енергия. Позовава се на текстове на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за
измерванията относно правото на оператора на електроразпределителната мрежа да
проверява средствата за измерване, задълженията му да осигурява техническата им
изправност, както и извършването на метрологична проверка на същите. Изтъква
констатациите за наличието на извършена промяна в схемата на средството за търговско
1
измерване (СТИ) – направен допълнително късо /шунт/ с припой върху електронната платка
на токов датчик на първа и трета системи, както и установен измерител на грешка „минус
70%“, в съставения от Българския институт по метрология (БИМ) констативен протокол,
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, като извежда извод, че в случая не е
отчитана цялата преминаваща през средството за измерване електрическа енергия, в каквато
насока било и изявлението на вещото лице по изготвената по делото експертиза. Счита, че в
случая е налице виновно неизпълнение на задължението на абоната да не променя схемата
на СТИ и да не потребява електрическа енергия без тя да се измерва от такова средство,
което според жалбоподателя е основание за ангажиране отговорността на абоната за
заплащане на потребената от него, но неизмерена електрическа енергия. Позовава се на
съдебна практика на ВКС. Сочи още, че поради невъзможността да се установи датата на
извършване на вмешателството в схемата на електромера, както и периодите на потребяване
на електрическа енергия, без тя да се измерва напълно от СТИ, доколкото в случая е налице
правно и фактическо основание за възникване на процесното задължение на абоната,
приложение следвало да намери текста на чл. 162 от ГПК, съгласно който когато искът е
установен по своето основание, но не са налице достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка или взема предвид заключението на вещото лице, като
оспорва изводите на първостепенния съд за неоснователност на претенцията само поради
невъзможността за нейното остойностяване. С тези доводи и съображения моли за отмяна на
обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – В. Г. В. , чрез адвокат Росен Ташков от АК-Монтана, в който се заема
становище за неоснователност на жалбата. Прави се позоваване на констатациите в
протокола за извършената на 18.02.2019 г. проверка на процесното СТИ, на показанията на
свидетеля Петров и на обясненията на вещото лице, като се извежда извод, че не е
осъществена намеса в СТИ преди демонтажа му от служителите на „Електроразпределение
Север“ АД. Твърди се нарушение на чл. 47, ал. 5 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ) с оглед датата на предаване на демонтираното СТИ за
изследване в БИМ. Изтъква се, че процесният електромер е бил метрологично негоден. Сочи
се, че според вещото лице при процесното СТИ не може да съществува точен измерител на
грешката и неправилно дружеството е приложило такъв (-70%) в справката за корекция.
Посочва се, че към момента на извършване на процесната проверка ПИКЕЕ са отменени,
поради което извършената от дружеството корекция е незаконосъобразна. Сочи още, че
съдебната практика отрича правото на доставчика за извършване на едностранна корекция
на сметките въз основа на клаузи, съдържащи се в приети от самия него Общи условия
поради нищожност на подобни клаузи по силата на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и че съобразно нормата на чл. 83 от ЗЕ
корекционната процедура следва да е уредена в нормативен акт каквито са ПИКЕЕ, а не в
общи условия на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. На следващо място се заема становище за
липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане, с оглед на което коригирането на сметките за доставена електроенергия
противоречало на регламентирания виновен характер на договорната отговорност. Изтъква
се, че съобразно общите правила на договора за продажба купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги и само за реално доставена стока, а по делото липсват
доказателства начислената служебно електроенергия да е реално доставена на потребителя и
потребена от него и то в рамките на корекционния период. С тези съображения се моли за
оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното решение като правилно
и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от
2
адвокат Минчева, която поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване.
Подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Представя писмени бележки, в които след анализ на събраните по делото доказателства се
навеждат доводи и възражения, идентични с изложените във въззивната жалба. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът по жалба не се явява в съдебно заседание и не се представлява. С
депозирана преди датата на съдебното заседание молба, подадена чрез процесуалния
представител на страната – адвокат Ташков, поддържа се представения по делото отговор,
прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, представят се списък по чл. 80 от ГПК и писмени бележки, в които се доразвива
доводите и възраженията от подадения отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие
с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира
обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя
възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция
в настоящия си състав счита следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на В. Г. В. срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 832,42 лв., представляваща начислена по партида с клиентски номер
********** електроенергия за периода 21.11.2018 г. – 18.02.2019 г. за абонатен номер
********** на адрес: гр. Л, ул. „*“ № .
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, която заплаща на ответното дружество по горепосочената партида за упоменатия
недвижим имот. Сочи, че получил фактура за служебно начислена електрическа енергия,
която оспорва като недоставена и непотребена от него и отрича дължимостта на
претендираната от ответното дружество сума. Заема становище за липса на правно
основание за извършване на корекцията от страна на ответника и недействителност на
проведената корекционна процедура, като развива подробни съображения в тази насока.
В депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответното
дружество заема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Сочи, че на
18.02.2019 г. оправомощени служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили
проверка на СТИ за абонат на недвижим имот на ул. „*“ № * в гр. Л. По време на
проверката констатирали, че електромерът измерва с грешка „-94,16%“, поради което
подменили същия с нов. За осъществената проверка бил съставен констативен протокол,
отговарящ на изискванията на чл. 61 от Общите условия на дружеството, копие от който
бил изпратен на ищеца. Демонтираното СТИ било изпратено в БИМ, във връзка с което бил
3
съставен протокол за извършена проверка с констатация за видима външна намеса и
изменения в схемата на електромера (направено допълнително късо с припой върху
електронната платка на токовия датчик на първа и трета системи) и установен точен
измерител на грешката „-70%“. Предвид резултатите от проверката и установения факт на
неправомерно въздействие върху схемата на електромера, водещо до неизмерване на 70% от
потреблението на абоната, било изготвено становище за начисления на електрическа
енергия за период от 90 дни, считано от датата на констатиране на неточното измерване. На
основание на съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба
на електрическа енергия, ищецът като потребител на енергийна услуга и купувач дължал
процесната сума като цена на потребена електрическа енергия за определен период от
време, без тя да е била отчетена с техническо средство, поради осъществено неправомерно
въздействие върху схемата на СТИ.
Релевантните за спора факти са следните: Обявено за безспорно между страните по
делото е, че В. Г. В. е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби“ АД по партида с
клиентски № ********** за абонатен № ********** за обект на потребление с адрес: гр. Л.,
ул. „*“ № , както и издаването от дружеството на фактура № ********** от 03.12.2019 г., с
която за периода 21.11.2018 г. – 18.02.2019 г. служебно е начислена електрическа енергия в
размер на 4 211 кWh на стойност 693,68 лв. без ДДС, респ. 832,42 лв. с включен ДДС,
заплащането на която се претендира от ищеца.
От констативен протокол № 1502419 се установява, че на 18.02.2019 г. П. П. и Д.Д. -
служители на „Електроразпределение Север“ АД, са извършили проверка на техническо
средство с фабричен № 200956, монтирано за обект с адрес: гр. Л., ул. „*“ № *, клиентски №
**, абонатен № *, по време на която поради измерена с еталонен уред грешка „-94,16%“
демонтирали същото и на негово място поставили ново. Проверката била извършена в
присъствието на двама свидетели, които удостоверили това обстоятелство с подписите си в
протокола. Копие от протокола е получен от абоната по пощата.
Видно от констативен протокол № 472/06.12.2019 г. при извършено изследване на
демонтирания електромер в Българския институт по метрология не са установени
механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на СТИ, като е констатирано
наличието на необходимите обозначения на табелката на електромера и наличие на фирмен
знак (пломба). Констатирано е, че техническото средство е с изтекъл срок на последваща
проверка. При продължително натоварване на дневната тарифа на електромера е отчетена
грешка „-70%“, което е над максимално допустимата „±2“. Установено е още, че при
кратковременно включване на електромера е налице пропускане, но нерегистриране на
преминаващата енергия през първа и трета фази. Посочена е видима външна намеса и
изменение в схемата на електромера – направен допълнително късо (шунт) с припой върху
електронната платка на токов датчик на първа и трета системи. Заключението относно
техническото състояние на средството за измерване е, че същото не съответства на
изискванията за измерване на електрическа енергия.
Въз основа на така извършената проверка, със справка от 12.12.2019 г.
„Електроразпределение Север“ АД одобряват да се начисли допълнително общо количество
електрическа енергия от 4 211, 3 кWh по партидата на въззиваемия за периода от 21.11.2018
г. до 18.02.2019 г. (общо 90 дни).
„Енерго-Про Продажби“ АД преизчисляват количеството енергия и на 13.12.2019 г.
издават фактура № ********* за партидата на въззиваемия, с която остойностяват 4 211, 3
кWh на сумата от 832,42 лв. с включен ДДС.
4
След получаване на фактурата по пощата, ищецът подава жалби до
„Електроразпределение Север“ АД и до „Енерго-Про Продажби“ АД, с които възразява
срещу извършената корекция на електрическа енергия по партидата му като неправомерна и
неоснователна и оспорва сумата по фактурата като недължима.
От справките за потребление и извлеченията от фактури и плащания на абоната е
видно, че сумата по процесната фактура не е заплатена.
Посочените писмени документи, ангажирани от страните в производството, като
относими, допустими и необходими, съдът е приобщил към доказателствения материал по
делото.
От показанията на свидетеля П. П. – служител на „Електроразпределение Север“ АД,
участвал в извършената на 18.02.2019 г. проверка, се установява, че електромерът измервал
с грешка. Свидетелят сочи, че процесното СТИ се намирало на стълб на улицата. Заявява, че
потърсили собственика, но не го открили и след отказ на съседи, се обърнали за съдействие
към полицията. На отзовалите се полицаи обяснили, че СТИ измерва погрешно.
Показанията на свидетеля съдът намира за последователни, логични, без вътрешни
противоречия и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото.
От заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза се установява, че по начина, по който процесното СТИ е свързано
към електроразпределителната мрежа, не може да бъде измерена цялата потребена от
абоната електроенергия; че са налице данни за неправомерно вмешателство върху
процесното СТИ, като при така осъществената схема на свързване се извършва изменение
на параметрите на първа и трета измервателни системи, вследствие на което електромерът
измерва с грешка потребената от абоната електрическа енергия, преминаваща през тези
измервателни системи. Според експерта количеството ел.енергия е математически вярно
изчислено за период от 90 дни. По време на разпита си в съдебно заседание вещото лице
допълва, че БИМ е посочил грешка „минус 70%“, но същата е пресметната при балансирано
натоварване на трите фази, а при така описаното въздействие върху процесното СТИ, може
да се получи различна по вид грешка, която да варира от 0% до 100% в зависимост от това
по коя от измервателните системи са включени електрически уреди. Пояснява, че ако бъдат
включени във втора измервателна система, СТИ ще измерва точно потребената
електрическа енергия, но ако електрическите уреди се включат само по първа и трета
измервателни системи, грешката ще бъде 100%, т.е. няма да бъде измерена електрическата
енергия. Заявява, че съществуват различни комбинации между фазите, които могат да бъдат
натоварвани. Вещото лице сочи още, че за да бъде осъществено описаното в констативния
протокол на БИМ въздействие на процесното СТИ е необходимо да се демонтира челният
капак на електромера, а не ведомствените пломби.
Заключението не е оспорено от страните по делото. Същото е обосновано,
компетентно, почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на
експерта.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Не се спори между страните в производството съществуването в процесния период на
действително облигационно правоотношение по договор за продажба (доставка) на
електроенергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 98а от ЗЕ - в случая ОУ, одобрени
с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
5
(ДКЕВР). По този договор ищецът има качеството на „битов клиент“ и потребител на
енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 2а и т. 41б от ДР на ЗЕ, като се явява краен клиент по
смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Следователно ищецът е носител на правото да закупува
доставяната му чрез електроразпределителната мрежа електрическа енергия, измервана от
техническо средство, като съответно дължи заплащането на фактурираната ù стойност.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката източник на задължението на
крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е
договорът. По отношение на този договор, макар същият да има специфичен предмет,
приложение намират и общите правила на Закона за задълженията и договорите, в това
число и разпоредбите във връзка със задължението на купувача да плати цената на
доставената стока. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва
да доплати дължимата сума (в този смисъл е Решение № 21/01.03.2017 г. по т.дело №
50417/2016 г. на І ГО на ВКС). В тази връзка основателно се явява възражението на
ответното дружество – въззивник в настоящото производство срещу извода на
първостепенния съд за липса на действаща правна норма, обуславяща правото на
дружеството за извършване на корекция на потребената от абоната електрическа енергия.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ редът и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, се уреждат в правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР. В настоящия казус обаче ответното дружество не
се позовава за вземането си на реализирана корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ (2013
г.), чиито текстове към датата на извършената проверка (18.02.2019 г.) са отменени.
Независимо, че с ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. са обнародвани нови ПИКЕЕ, като съгласно § 2
от ПЗР на същите процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на
тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол. Т.е. в конкретния случай липсват ПИКЕЕ, които да са приложими. Предвид това
без правно значение са всички възражения на ищеца – въззиваема страна пред ВТОС, за
нарушения на ПИКЕЕ, чието обсъждане и разглеждане настоящата инстанция намира за
ненужно и безпредметно.
Ирелевантни за настоящи спор са и доводите на въззиваемата страна досежно общите
условия на дружеството, доколкото последното обосновава дължимостта на процесната
сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия по
съществуващо между страните правоотношение.
Независимо от факта, че процесната сума се претендира с фактура, издадена
едностранно от ответното дружество, с оглед становището на последното в депозирания по
делото отговор, отговорността на потребителя в случая е за договорно неизпълнение. В тази
хипотеза обаче е необходимо доставчикът да установи реалното количество на доставената
електрическа енергия, потребяването ù от абоната, както и разликата между заплатеното и
действително дължимото.
В настоящия случая такова доказване не е проведено успешно.
Съгласно чл. 120 от ЗЕ операторът на разпределителната мрежа е собственик на
измервателния уред, чрез който се измерва доставеното на потребителя количество
6
електрическа енергия и като собственик той е длъжен да го достави, монтира и поддържа.
Събраните по делото доказателства установяват факта на извършване на процесната
проверка от служителите на „Електроразпределение Север“ АД, чиито задължения включват
установяването на техническото състояния на средствата за измерване и осигуряване на
техническата им изправност. Установено по делото е и съставянето на констативен
протокол, подписан от представители на „Електроразпределение Север“ АД и двама
свидетели, констатираната грешка на измерване при електромера, както и факта на
начисляване на исковата сума и издаването на процесната фактура. Събраните по делото
доказателства обаче не установяват претендираното количество електрическа енергия
реално да е доставено на абоната.
За да обоснове дължимостта на претендирата сума, въззиваемото дружество –
ответник в първоинстанционното производство се позовава на констатациите на
извършената в Българския институт по метрология проверка, кореспондиращи с данните от
съставения на 18.02.2019 г. констативен протокол от служители на „Електроразпределение
Север“ АД.
В действителност в съставения от БИМ констативен протокол № 472 от 06.12.2019 г.,
който по своя характер представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от длъжностните
лица или пред тях действия, е посочено, че процесното СТИ отчита преминаващата ел.
енергия с отклонение „минус 70%“. Това доказателствено средство обаче само по себе си не
доказва, че ел.енергия и то в претендирания от „Енерго-Про Продажби“ АД размер,
действително е била доставена на В. Г. В. . То установява единствено, че ако през СТИ бъде
подадена ел.енергия, тя би могла да бъде отчетена неточно (или частично). В тази насока е и
становището на вещото лице по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
което сочи, че при различна комбинация на натоварване на измервателните системи на
процесния електромер, грешката може да варира от 0% до 100%, както и че при натоварване
само на втора измервателна система, СТИ измерва точно потребената електрическа енергия,
т.е. съществува и вариант при който няма да е налице неизмерено количество електрическа
енергия.
Вписването на допълнителното количество ел.енергия и определянето на произволен
срок за начисляване на допълнителното количество елекрическа енергия също не доказват
реално доставяне на енергия. Посоченото в съставената от „Електроразпределение Север“
АД справка от 12.12.2019 г. количество ел.енергия (4 211,3 кWh) макар и математически
вярно изчислено представлява хипотетично, а не действително доставено на абоната
количество електроенергия, още по-малко пък в посочения период (от 21.11.2018 г. до
18.02.2019 г.). Освен това изчисленията са правени на база „минус 70%“ грешка, която обаче
вещото лице сочи, че е пресметната от БИМ при балансирано натоварване на трите фази, а
при различна комбинация измервателните системи, този процент може да варира в
границите от нула до сто, което рефлектира върху количеството енергия, респ. върху
нейната стойност. Следва да бъде посочено също, че при реална консумация периодът на
потребление не е произволно определен - налице са обективни данни за началния и крайния
момент на натрупване на отчетеното количество електрическа енергия, каквато информация
в случая липсва, а потреблението в процесния обект в рамките на деветдесет дни е
изчислено чисто математически и по тази причина не може нито да се направи съпоставка,
нито правилно да се остойности допълнително начисленото количество електрическа
енергия.
Ето защо, предвид липсата на доказателства за реално доставяне на служебно
начисленото количество електроенерия в размер на 4 211,3 кWh на абоната и то в рамките
7
на корекционния период, исковата претенция на ищеца – въззиваема страна пред ВТОС, се
явява основателна, до какъвто краен извод е достигнал и първостепенният съд. С оглед на
това без правно значение за правилното решаване на настоящия спор се явява възражението
на жалбоподателя досежно приложението на текста на чл. 162 от ГПК, касаещ правото на
съда да определи размера на иска по своя преценка или като вземе предвид заключението на
вещото лице, в случаите при които предявеният иск е установен по своето основание, но
липсват достатъчно данни за неговия размер.
Досежно сочената от въззивника практика на ВКС, настоящият съдебен състав счита,
че страната интерпретира по неправилен начин част от тази практика. В останалата част
цитираната практика на касационната инстанция касае случаи на неправомерна намеса от
страна на потребителя, какъвто настоящият случай не е, предвид липсата на ангажирани по
делото доказателства в тази насока.
По изложените съображения, правилно първоистеренният съд е уважил предявения
отрицателен установителен иск. Подадената срещу първоистнацинното решение въззивната
жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
първоинстанционно решение - потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
своевременното и надлежно е сезирала съда с искане в тази насока. Видно от представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 04.08.2020 г. ответникът по жалба е
сторил разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнагражение в размер на 360 лв.
Въззивникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно размера на
заплатения хонорар, което съдът намира за неоснователно, тъй като възнагражението е
определено към минимума, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което според
настоящия съдебен състав не се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на спора.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и съобразно цената на иска, настоящото
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145 от 30.06.2020 г., постановено по гр. дело №
2357/2019 г. по описа на Горнооряховския районен съд.
ОСЪЖДА „Енерго Про-Продажби“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс – Г, да заплати на В. Г. В. , с ЕГН ********** и адрес: гр. Л., ул. „*“ № *,
сумата 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9