МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 28/19.02.2020г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1423/2019г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против Р.Н.С. *** за престъпление по чл.211, предл.3 вр.
чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.
Преди началото на разпоредителното заседание пострадалият Ж. заяви
против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 28824 лева, която сума претендира ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.09.2010г., до
окончателното й изплащане. Тъй като претенцията бе своевременно заявена, в
срока по чл.85, ал.3 от НПК, от лице, активно легитимирано да претендира
обезщетение за обезвреда, и е с цена до размера на вредите, посочени в
обвинителния акт, съдът намери, че същата е допустима и я прие за съвместно
разглеждане, ведно с наказателното производство, като с оглед своевременно
направеното искане, конституира пострадалия в качеството на граждански ищец и
частен обвинител.
В съдебна
фаза по искане
на защитника и на подсъдимия производството протече по диференцираната
процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената
част на обвинителния
акт, и даде съгласие да не
се събират доказателства.
Участващият по делото прокурор поддържа
обвинението така, както е предявено. Фактическа обстановка в акта счита за
безспорно установена, с оглед направеното от подсъдимия признание на фактите в неговата
обстоятелствена част, а самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен
от събраните в досъдебното производство доказателства. Затова пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага определеното му наказание
лишаване от свобода да бъде редуцирано с една трета, съобразно разпоредбата на
чл.58а от НК. Прокурорът пледира и за ефективно изтърпяване на наказанието, при
първоначален строг режим, както и за позитивно произносяне по гражданския иск.
Не взема становище относно размера на наказанието.
Гр. ищец и частен обвинител участва
лично в с.з. Пледира за уважаване на претенцията в пълен размер и за налагане
справедливо наказание на подсъдимия.
Подсъдимият, редовно призован,
участва лично в с.з., признава изцяло вината си и фактите, изложени от
прокурора в обвинителния акт, и изразява готовност да възстанови имуществените
вреди на пострадалия. Не взема становище по наказанието.
Служебният защитник също пледира
за прилагане разпоредбата на чл.58а от НК при определяне размера на наказанието,
като счита, че при неговата индивидуализация следва да се вземе предвид и направеното
от подсъдимия самопризнание.
За да постанови присъдата си, на
основание чл. 373, ал.3 вр. с
чл. 372, ал.4, вр.
с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие
за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Към края на стопанската
2010г. подс. С.
решил да си набави парични средства чрез въвеждане на хора в заблуждение, представяйки
за търговец на селскостопанската продукция и предлагайки цена, по-висока от
средната изкупна в страната към момента на сделката.
Така, на 17.09.2010 г. с нает
лек автомобил - ***”, с ДК № **** подсъдимият отишъл в стопанския двор в с.М., обл.Я.,
където се срещнал със свид. Й.В.Ж.. Казал му, че изкупува **** на изгодна цена
и предложил да закупи наличната му продукция по 650 лева за тон, вместо по 600
лева за тон, колкото била средната пазарна цена на **** към този момент. Св. Ж.
преценил, че сделката е изгодна и се съгласил с предложението. Двамата се
договорили подсъдимият да вземе наличните 48040 кг ***сорт „****” с товарен
автомобил на два пъти – на 17.09.2010г. и на 18.09.2010г., а подсъдимият да
заплати цената след като се натовари цялото количество ***. Като гаранция, че
ще плати договорената цена, подсъдимият оставил в стопанския двор лекия
автомобил, с който пристигнал, въпреки че не бил негов, и дал на Ж. ключовете
за автомобила. Още същия ден - на 17.09.2010г., с управляван от св. Б. товарен
автомобил „****”, с per. № У 78 45 АК, с прикачено към
него ремарке с peг. №
А 23 54 EE, подсъдимият взел 24600 кг. ***сорт
„***”, по 600 лева за тон, на стойност 14 760 лв., след което по нареждане на
подсъдимия св. Б. откарал и разтоварил *** в база в гр. К.. На следващия ден –
18.09.2010г., отново по нареждане на подсъдимия, свид. Г. Б. се върнал до
стопанския двор в с. М.с товарния автомобил марка „*****, с прикачено към него ремарке
peг. №
****Там натоварил останалото количество от 23 440 кг. ***сорт „****”, по 600
лева за тон, на стойност 14 064 лв., и отново го откарал в базата в гр.К..
След като не получил цената от продажбата на ***, свид. Ж. потърсил подсъдимия. В проведения разговор С. го
уверил, че ще преведе парите по банков път. Тъй като това не се случило, свид.Ж. сигнализирал органите на реда.
Към момента на извършване на горното деяние подс. С.
е бил осъждан четири пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер с присъдите по НОХД № *****
С
последната от горепосочените присъди - тази по НОХД № ****, влязла в сила
на 21.10.2004г., С. е осъден ефективно на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за
престъпление по чл.211, пр.3 вр. чл.209, ал.1 от НК, извършено през месец
оскомври 1994г.
С Опр.
от 20.12.2005г. по ЧНД № **** на ОС – В. е постановено условно предсрочно
освобождаване на подсъдимия от изтърпяване на неизтърпяната част от горното
наказание в размер на два месеца и четиринадесет дни, като му е определен
изпитателен срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Направеното
от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – от показанията на
свидетелите Б., Ж., К., В. Ж. и Й.Ж., от заключението на
вещите лица, изготвили назначената комплексна агротехническа-оценителна
експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични и взаимнодопълващи
се, и подкрепят в пълна степен направеното от подсъдимия самопризнание.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
И от обективна, и от
субективна страна с деянието си подсъдимият С. е осъществил състава на
чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК,
тъй като в периода от 17.09.2010 г. до
18.09.2010 г. в с. М.обл. Я., от стопански двор в същото село, действайки в
условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил и поддържал у Й.В.Ж. *** заблуждение, че като търговец ще закупи от
него общо 48040 кг. (48.040 тона) ***… семе, сорт „…”, като му е предложил
по-висока от средната пазарната стойност на ***към процесната дата, а имено,
650 лв. за тон или общо 31 226 лв., вместо пазарната му стойност от 600 лв. за
тон, или общо 28 824 лв., като с това е причинил на Ж. имотна вреда в големи
размери, на стойност 28 824 лв.
Фактът,
че подсъдимият е автор на деянието
се установява по безспорен начин от показанията на всички разпитани по делото свидетели.
От обективна страна,
подсъдимият С. е осъществил всички признаци от състава на чл.209 ал.1 от НК
така, както е посочено по-горе, тъй като чрез действията си – предлагайки по-висока от средната пазарната
цена на ***към
процесната дата, а именно, 650 лева за тон
вместо 600 лв. за тон, е създал у св. Й.Ж. невярна представа относно това
обстоятелство, и именно тази невярна представа е мотивирала Ж. да се разпореди с намиращите се в
негова фактическа власт вещи – 48040 кг ***сорк „….”,
като му ги предаде. Вследствие на извършеното разпореждане, мотивирано от
създадената невярна представа, св. Ж. е претърпял имотна вреда в размер 28824 лева, колкото
е средната пазарна стойност на предаденото слънчегледово семе към момента на
разпореждането. Тази имотна вреда е пряка и непосредствена последица от
фактическото разпореждане с горепосочените вещи, а разпореждането е резултат от
формираната и поддържана от подсъдимия неправилна представата относно условията
на това разпореждане. Или с други думи казано, налице е и пряка причинна връзка
между деянието на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.
Обективно,
причинената от деянието вреда
е в големи размери, тъй като стойността на предаденото ***възлиза на
сумата от 28824 лева и надвишава значително 70-кратния размер МРЗ в страната за месец
септември 2010г. от 240 лева, установена с ПМС № 326/30.12.2009г., съобразно
указаното в т.р. №. 1/30.10.1998г. по н.д. № 1/1998г. на ОСНК на ВКС.
От обективна страна подсъдимият С. е действал в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като е извършил горното деяние след
като с присъдата по НОХД № ***. на РС - Добрич му е било наложено ефективно
наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, отново за престъпление по чл.211
от НК, и преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване
на наложеното му наказание. Наказанието по горепосочената присъда е изтърпяно
на 20.06.2006г., когато е изтекъл определения по ЧНД № ***. на ОС – В.
шестмесечен изпитателен срок, при което положение петгодишният срок по чл.30,
ал.1 от НК, изключващ приложението на правилата за опасния рецидив, изтича на
20.06.2011г., или след извършване на деянието, предмет на настоящото
производство. При това положение, след като посочения размер на наказанието
лишаване от свобода не е по-малко от година, изпълнението му не е отложено по
чл.66 от НК, и с оглед размера на предвиденото за това престъпление наказание
от три до десет години лишаване от свобода същото се явява тежко такова по смисъла
на чл.93, т.7 от НК, и освен това е умишлено, обективно, извършеното от
подсъдимия осъществява признаците на престъпление, извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл и с користна цел. Предвиждал е, че с
действията си по предлагане по-висока от средната пазарната
цена на ***към
процесната дата ще
въздейства по такъв начин върху съзнанието на св. Ж., че у него ще възникнат
неправилни представи относно действителните му намерения. Съзнавал е, че така
формираната у свидетеля невярна представа ще го мотивира да извърши акт на
разпореждане с намиращите се в негова фактическа власт вещи – 48040 кг ***сорт
„***”, както и че това ще се отрази неблагоприятно върху имуществото му.
Съзнавал настъпването на този резултат, но е целял да се облагодетелства със
стойността на предадените вещи в размер на 28824 лева. Подсъдимият е разбирал и
противозаконността на обстоятелствата, предвидени от закона като квалифициращи,
тъй като е имал ясна представа както относно паричната равностойност на предадените
вещи, така и относно предходните си осъждания на лишаване от свобода.
С оглед
на изложеното съдът намери, че подс. С. е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, и
поради това го призна за виновен по предявеното му обвинение.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
Санкцията
на чл.211 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия престъпление наказание
лишаване от свобода от три до десет години. При това
положение, с оглед особените правила на
диференцираната процедура по глава 27 от НПК, и по-конкретно съобразно императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, наказанието му
следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК. Съгласно последната от
посочените разпоредби, при постановяване на осъдителна присъда
в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи
от разпоредбите на Общата част
на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на
чл.54 от НК, съдът определи на подсъдимия С. наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, в минималния размер на предвиденото в закона, поради изминалия
голям период от време от извършване на деянието – почти десет години, поради
обстоятелството, че в този период подсъдимият не е осъждан за други
престъпления, както и поради проявената критичност към извършеното и изразената
готовност за възстановяване на причинените имуществени вреди на св. Ж.. От
друга страна, при определяне такъв размер на наказанието, съдът взе предвид
завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления в страната, от характера на засегнатите
обществени отношения, свързани не само с нормалното упражняване правото на
собственост, но и с гарантираното от закона право на всеки да се разпорежда с
имуществото си въз основа на съзнателно взето решение, от сравнително големия
размер на причиненана имотна вреда от 28824 лева, надвишаващ значително
съставомерни минимум от 16800 лева, или 70-кратния размер на МРЗ от 240 лева, от
обстоятелството, че към момента на извършването на деянието подсъдимият е бил
осъждан три пъти за умишлени престъпления от общ характер – по НОХД №№ ***,
водеща до квалифициране на извършеното като такова в условията на опасен
рецидив, при което намери, че изброените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства, не са нито многобройни, нито изключителни, за да обосноват
приложението на чл.55 от НК при определяне размера на наказанието.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на
подсъдимия С. наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната
норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание с една трета,
т.е., с една година, и му наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
Предвид предходното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер – с присъдата по НОХД № ***. на РС – Д…, спрямо него са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Затова, тъй като от изтърпяване на
наложеното му с тази присъда ефективно наказание лишаване от свобода до
извършване на деянието, предмет на настоящото производсктво, не са изтекли пет
години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът постанови
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим..
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът
намери, че предявения против него граждански иск е доказан по основание и
размер, поради което го уважи изцяло, в пълния претендиран размер от 28824 лева, като съобразно направеното искане, присъди и
законна лихва върху исковата сума, считано от датата на увреждането – 17.09.2010г., до окончателното й изплащане.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият беше осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 268,80 лева, вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я., както и 4% ДТ
върху уважения граждански иск - в размер на 1152,96 лева, вносими в приход на бюджета
на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: