Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 08.02.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана Петрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №5627 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Г.В.Ф. и Р. В.Ф.,
конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния
ищец Т.Г.М. срещу З. „Б.И.“ АД искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 40000,00лв. /2*20000,00лв./,
частично от 60000,00лв./2*30000,00лв./, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 22,08,2019год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 22,06,2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 22,08,2019г., около 10:00ч., в гр.София, на ул.В.А., в района на бл.**е реализирано пътнотранспортно
произшествие с участието на лек автомобил „Форд Кугар“,
с рег.№********и пешеходец Т. Г.М.. Водачът на лек автомобил Форд Кугар, в
района на бл.**предприел маневра движение назад, при което предвид
неосъществено непрекъснато наблюдение на пътя зад управляваното моторно
превозно средство е ударил пресичащата зад автомобила Т.М., с посока от ляво
надясно спрямо посоката на движение на МПС. Поддържа да е налице виновно и
противоправно поведение на водача Д.К.. Вследствие на пътнотранспортното
произшествие за пострадалата са настъпили телесни увреждания, които довели до
неимуществени вреди, под формата на болки, страдания и битови неудобства.
Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
„Форд Кугър“ е застрахована при ответното дружество.
Предявена е извънсъдебно претенция за заплащане на обезщетение, но плащане не е
извършено.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на пътнотранспортното
произшествие и поддържа да не е
осъществен деликт от застрахования водач, налице е
случайно деяние. При условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване като ищцата не се е съобразила със скоростта на движение на
автомобила и е предприела пресичане на необозначено място-нарушение на чл.113 и
чл.32, ал.2 от ЗДВП. Оспорва причинната
връзка на сочените увреди с процесното произшествие.
Поддържа, че с оглед естеството на претърпените от ищцата телесни увреждания,
претендираното обезщетение се явява прекомерно. Не оспорва наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорен
между страните фактът на настъпилото
на дата 22.08.2019год., в гр.София, около 10,00часа, на ул.В.А.,
в района на бл.**пътнотранспортно произшествие,
с участието на лек автомобил
марка „Форд “, модел
„Кугър“, с рег.
№ ********, управляван
от Д.К. и пешеходец Т. Г.М., при което са причинени травматични увреждания на
пешеходеца-констативен протокол №К-488/22,08,2019год.
на СДВР Отдел- Пътна полиция.
Безспорно между страните е наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
процесното пътнотранспортно произшествие между ответното дружество З. "Б.и. “АД и собственика/ползвателя
на лекия автомобил, участвал в произшествието и управляван
от Д. К.К.
- определение постановено по реда на
чл.146 от ГПК от закрито съдебно заседание проведено на 20,11,2020год.
Образуваното наказателно производство по ДП
№11292/2019год. по описа на
СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.№33706/2019 по описа на
СРП, във връзка с процесното произшествие, е
прекратено на осн. чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.9 от НПК, вр.чл.343,
ал.2, т.2 от НК.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на пътнотранспортното
произшествие. Последното е настъпило в гр.София, на ул. В.А., на прав пътен
участък. Улица „В.А.“ се състои от едно платно
с широчина 5,6метра. Произшествието е настъпило в светлата част от
денонощието, с добра метрологична видимост. Лек автомобил Форд се е движил по ул.В.А.в дясната пътна лента с посока от ул.Проф. ****,
в района на бл.**водачът на автомобила е спрял и е потеглил на заден
ход. В същото време пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за движение на ул.В.А.зад автомобила, с посока от ляво
надясно, при което автомобилът е ударил
пешеходеца. Изложено е становище произшествието да е настъпило по причина субективните действия на
водача на лекия автомобил със системите
за управление на автомобила, който е изпълнявал маневра движение назад в
момент, в който пострадалата
пешеходка се е движила зад автомобила. Мястото на удара между автомобила и пешеходеца по широчина на платното за движение на ул.В.А.е
на около 0,5-1м вдясно от левия бордюр по посока на движението на автомобила и
по дължина на платното за движение е на
около 2м. след приетия ориентир. Излага се становище ударът да е предотвратим
за водача, тъй като е имал възможност да възприеме пешеходеца на тротоара и при
пропускането му да предотврати произшествието. На мястото на произшествието няма пешеходна пътека.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при пътнотранспортното
произшествие ищецът е получил следните травматични увреждания:
-фрактура на дясна пубисна кост на две места, в областта на горна и долна
част;
-фрактура на носните кости, неразместени и диагностицирани
с компютърно томографско изследване;
Описаните фрактури са в причинно-следствена
връзка с процесното пътнотранспортно произшествие;
Фрактурите при пострадалата са свързани с интензивни болки от възникването им до хоспитализацията в лечебното заведение, за няколко дни.
Впоследствие за период от 30 дни под въздействие
на започналото лечение болката би трябвало да е с умерен характер, с изостряния при опит
за резки движения с краката или снагата за срок до 4 месеца. След този период
болките следва да са слаби като възможните болкови усещания биха били продиктувани
от възрастта на пострадалата и артрозните изменения. Фрактурата
на носните кости води до интензивни болки за около 5 дни, кръвотечение
от ноздрите първите 1-2 дни, но за
период от около 20 дни до 1 месец фрактурата зараства напълно.
При пострадалата е проведено
закрито, неоперативно наместване на
фрактурите на дясна пубисна кост.
Активните движения в тазобедрената става не се ограничават пряко, а рефлекторно
в резултат на изпитваната болка в областта на илиопсоасен мускул, която
продължава до възстановяване на фрактурата за около 4 месеца.
Обичайния възстановителен период за фрактурата на дясна пубисна кост е около 4 месеца, а за
фрактура на носните кости –от 20 дни до 1 месец, което се установява от издадените болнични листа за
временна неработоспособност.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на св. П.Н.се
установяват неимуществените вреди за пострадалото лице.
Показанията на св.Д.К.-не установяват релевантни факти.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
За установено съдът намира да е извършено
противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил
Форд Кугър, който нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно който текст преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението. По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Установи се
водачът да е имал възможност да възприеме пешеходеца при движението му на
тротоарната площ, предвид което е могъл да предотврати произшествието като пропусне същия и
обезопаси маневрата. Не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй
като водачът е бил длъжен да съобрази
поведението си с пешеходеца, който е представлявал
опасност за движението.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Презумпцията
по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 40000,00лв. При определяне на същите съдът
съобрази характера на причинените
физически увреждания- неразместена фрактура на дясна пубисна кост,
причинили трайно затруднение на
движенията за срок по-дълъг от 30 дни, както и фрактура на носните кости.
От съществено значение за определяне на
размера на дължимото обезщетение е проведено консервативно
лечение-закрито наместване на фрактурата на таза, хоспитализация за период от 6
дни, без провеждане на оперативно лечение, проведеното лечение в домашно –амбулаторни
условия, обстоятелството, че първоначално пострадалата е била на постелен режим около 30 дни, в който логично се е нуждаела
от чужда помощ в ежедневието- установено и от събраните гласните доказателства. Нужда от помощ ищцата
е имала и в периода до възстановяването й до 4 месеца. Съобразена бе и възрастта на пострадалата – 77г.,
при която с оглед естествените дегенеративни процеси възстановяването е по
–продължително, фактът, че преди инцидента пострадалата е била активна и
енергична, а по причина на инцидента е
ограничила социалните си контакти. Следва да бъде взет предвид общия възстановителен
период от 4месеца.
Същевременно при определяне на обезщетението съдът съобрази, че соченото от
свидетелят Н.увреждане на окото на пострадалата не се установи да е в пряка причинна връзка с произшествието.
За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план, свързани с ограничаване на социални контакти, неудобство от необходимостта да се разчита на чужда помощ за удовлетворяване на всички физиологични потребности и др./. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
За установено по делото съдът намира релевираното възражение от ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Видно от дадените
пред органите на разследването показания на Т.М., последната е заявила да
е предприела пресичане на платното за движение без да се огледа. От
заключението на САТЕ се установи
предприетото пресичане да е на място, което не е обозначено за пресичане. В
този смисъл заявеното пред длъжностно лице, имащо материална доказателствена
сила срещу пострадалата, сочи на нарушение на
чл. 113,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, т.е. пострадалата е навлязла
в платното за движение, без да се огледа и съобрази
с конкретната пътна обстановка, на място необозначено за пресичане. Това поведение
на пострадалата е допринесло за
настъпване на произшествието, поради
което е налице основание за приложение
на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Така установеното съпричиняване, съдът определя на
20%. Ето защо дължимото обезщетение е в размер на 32000,00лв.
Новоконституираните страни като наследници на
пострадалата, на осн.чл.5, ал.1 от ЗН следва да
получат по ½ от дължимото обезщетение или всеки сума в размер на 16000,00лв.,
в който размер исковата претенция е основателна.
Предвид
основателността на исковите
претенции
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и
датата на депозиране на молбата пред
застрахователя на 28,01,2020год. е дължима от 29,04,2020год. до изплащане
на вземането. Ето защо искането за
присъждане, считано от 22,06,2020год. е основателно.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 1600,00лв., от които 1280,00лв. –държавна такса
и 320,00лв. от 400,00лв.-в.л.
На ответника на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 395,00лв.,
от общо 1975,00лв., от които 200,00лв.-в.л.,40,00лв.-св. и 1730,00лв.-адв.възнаграждение и 5,00лв.-СУ. /Възражението на ищеца по
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за
основателно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, бр.
съдебни заседания, вид на извършени процесуални действия. С оглед цената на
исковата претенция определя адв. възнаграждение на осн.чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на 1730,00лв. Въпреки
представените доказателства за регистрация по ЗДДС не се начислява ДДС, тъй
като видно от договор за правна защита и съдействие адв.
Възнаграждение е посочено да е без ДДС./
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Я. Д. Д. се дължи адв.възнаграждение в
размер на 1384.00лв. от общо 1730,00лв.,
определено съобразно цената на иска съгласно чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И. ”АД, с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Г.
В.Ф., с ЕГН **********, със съд. адрес:***, офис 10 / конституиран в
хода на делото по реда на чл.227 от ГПК на мястото на Т. Г.М./ на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 16000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод
възникнало на 22.08.2019г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
16000,00лв. до пълния предявен размер от 20000,00лв., частично от 30000,00лв.
като неоснователна.
ОСЪЖДА З. „Б.И. ”АД, с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Р.В.Ф., с ЕГН **********, със съд. адрес:***,
офис 10 / конституиран в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК на мястото
на Т.
Г.М./ на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума
в размер на 16000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало на 22.08.2019г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 22.06.2020г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 16000,00лв.
до пълния предявен размер от 20000,00лв., частично от 30000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Б.И.”АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1600,00лв.–
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.И.”АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв.Я.Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 1384,00лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. В.Ф., с
ЕГН ********** и Р.В.Ф., с ЕГН **********,
двамата със съд. адрес:***, офис 10 да заплатят на „Б.И.”АД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 395,00лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: