РЕШЕНИЕ
№ 18593
гр. София, 12.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110106755 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против Р. Х. Н. - П с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер на 2 660,33 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), с аб. № ******, за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.11.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 435,32 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от периода от 16.10.2020 г. до
27.10.2022 г., сумата в размер на 33,16 лева, представляваща незаплатена цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,27 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
01.12.2019 г. до 27.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
33826/24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 61737/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 161
състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
1
публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството. Предвид неизпълнение
на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е
искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. С подадения отговор
са изложени доводи за недоказаност на поддържаните от ищеца твърдения за наличие на
валидно облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна
енергия за процесния недвижим имот, качеството и количеството доставена топлинна
енергия до имота, нейното правилно отчитане и е направено възражение за изтекла
погасителна давност. Направено е искане, сторените от ответника разноски да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от Договор за учредяване на право на строеж от 06.07.2000 г.,
обективиран в нот. акт № 58, том II, нот. дело № 268/2000 г., по описа на нотариус М. И.,
силата на който ответникът учредил в полза на (ФИРМА) право на строеж върху УПИ VII –
1442, кв. 62, м. „И“, като дружеството се задължило да изгради за собственика на терена
индивидуални обекти в сградата, сред които апартамент Б на втори жилищен етаж. Видно от
представено по делото удостоверение от ГИС – София, изградената по силата на процесния
договор за учредяване на право на строеж сграда е с административен адрес в гр.
(АДРЕС) По делото не е спорно, а и от представените ведно с исковата молба документи –
протокол за идентификация на топлоснабдяван имот и протокол от Общо събрание на
етажните собственици на процесната сграда, сред които и ответника, от 04.02.2004 г., се
установява, че сградата е въведена в експлоатация и Р. Н. П се легитимира като собственик
2
на процесния апартамент. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на
потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен
момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на
ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди
процесния период.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за
отопление и битово горещо водоснабдяване. От заключението се установява, че общият
3
топломер в сградата за част от процесния период не е преминал задължителната
метрологична проверка, като през месец ноември 2019 г. измервателния уред е сменен,
поради което вещото лице е изчислило количеството доставена за имота топлинна енергия,
като е изключило периода от месец май 2019 год. до месец октомври 2019 год. Експертът
сочи, че в общите части на сградата за периода е имало работещ радиатор, отдадената
енергия от който е изчислена на база инсталирана мощност. Вещото лице разяснява, че в
процесния имот е монтиран апартаментен топломер, чийто показания са снети след отчет на
09.07.2020 г. и 11.06.2021 г. От заключението се установява, че в имота има монтиран един
водомер за топла вода, като показанията на уреда са снети след отчет от 09.07.2020 г. и
11.06.2021 г. От приетото заключение се установява, че стойността на доставената до имота
топлинна енергия при съобразяване на периода, за който общият топломер на сградата не е
бил сертифициран, а именно от месец май 2019 год. до месец октомври 2019 г., за сградна
инсталация, отопление на общи части и имот, и битово горещо водоснабдяване възлиза на
сумата в размер на 2387,67 лева за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 2 660,33 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
31.10.2019 г. исковата претенция се явява недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между(ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че за
процесния период и имот е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че начислената такса за услуга дялово разпределение възлиза на сумата общо в
размер на 33,16 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на
възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на
извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС.
При доказаност на предявените искове за топлинна енергия и дялово разпределение
по основание и размер следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника
възражение за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е
прекъснат с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
14.11.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и
чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (фирма) са
4
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
бъде съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни)
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. С Определение № 15/29.01.2021 г.
по ч. гр. д. № 4042/2020 г. на ВКС, I ГО, е прието, че при извършване на преценка относно
датата, на която изтича давностния срок следва да се добави и периодът на реализираното
по силата на закона спиране, който обхваща общо 69 дни. От изложеното следва, че
погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 06.09.2019 г.
Както бе посочено претенцията на ищцовото дружество за незаплатена цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. е недоказана, доколкото количеството
доставена енергия до сградата не е измерено от преминал задължителна метрологична
проверка общ водомер, поради което дължими са сумите за периода от 01.11.2019 г., които
са извън погасителна давност.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на (фирма). Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
5
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 112,72 лева, от които сумата в размер на 62,72 лева
внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 87,01
лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 662,72 лева, от които сумата в размер на 62,72 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, 500 лева депозит за вещи лица по допуснатите
експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената
част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати
сумата в размер на 511,58 лева.
Независимо от изхода от спора на ответника не се следват разноски по чл. 78, ал. 3
ГПК, тъй като подадените отговор и становище на искова молба изхождат от ответника
лично, като страната не е представлявана от процесуален представител и в проведеното
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (фирма), ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС), срещу Р. Х. Н. П, ЕГН **********, s адрес в гр.
(АДРЕС), установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер
на 2387,67 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), с аб. № ******, за период от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.11.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 33,16 лева, представляваща незаплатена цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 14.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 33826/24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 61737/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 161 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск
за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от
2660,33 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., и предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 435,32 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от периода от 16.10.2020 г. до
6
27.10.2022 г. и сумата в размер на 7,27 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 27.10.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Х. Н. П, ЕГН **********, s адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (фирма),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 87,01 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. Х. Н. П, ЕГН **********, s адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (фирма),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 511,58 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 61737/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 161 състав, да се върне на състава, като се приложи заверен препис
от настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7