РЕШЕНИЕ
№ 6615
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110172099 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ФИРМА АД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от ИМЕ, срещу Столична Община, ЕИК *********, с адрес,
представлявана от кмета , за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1255,61
лв., представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № 10016030116025, за нанесени щети на л.а. с рег. № ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.12.2021г., до окончателното и
изплащане и сумата от 382,64 лв., предствляваща обезшетение за забава за периода
17.12.2018 г. до 15.12.2021 г.,. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.05.2016 г., около 17ч., в гр. София, на кръговото
кръстовище на АДРЕС, е настъпило ПТП, с л.а. МАРКА, с рег. № който попаднал в
необезопсено, несигнализирано, необозначено и неосигурено препятствие на пътното
платно- шахта без капак, в резултат на което настъпили повреди по автомобила.
Сочи се, че към момента на ПТП-то, автомобилът е имал сключена застраховка
„Каско на МПС“ при ищеца и след образувана щета № 10016030116025 е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1245,61 лв.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че Столична Община е
отговорна за поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и увреденото лице, както и настъпването на застрахователно събитие по описания в
исковата молба начин. На следващо място излага съображения, че изплатеното от ищеца
обезщетение не отговаря на действителната стойност на вредите. Навеждат се доводи за
1
неспазване от страна на водача на автомобиа на задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени на ответника направените по
делото разноски, като в случай, че съда прецени иска за основателен, да намали размера на
обезщетението, като прекомерно завишено.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Жеков, който поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски по списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от юрк. Ганева, която поддържа
писмения отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От представената като писмено доказателство комбинирана застрахователна полица
№ /17.03.15г. и досие на полица №, е видно, че между ищцовото дружество и собственика на
лек автомобил с рег.№ е сключен договор за застраховка „Каско и злополуки“, с валидност
на полицата от 0.00 ч. на 30.05.2015 г. до 23.59 ч. на 29.05.2016г.
Ищецът е представил заверено копие от Общи усовия за застраховка на МПС
(„Каско“), от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от
тях.
Видно от протокол за ПТП №1598495 на 18.05.2016 г., 17,00 ч. в АДРЕС, е настъпило
ПТП със застрахования автомобил, като по данни на водача, при движение в кръговото
кръстовище на АДРЕС, МПС попада в необезопасена и неусигурена шахта без капак, като
на автомобила са нанесени материални щети на предна дясна гума и джанта.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 19.05.2016г., собственика му е
подал до ищеца уведомление-декларация за щета по застраховка “Каско на МПС”. От
страна на застрахователното дружество са съставени, опис на претенция №/19.05.16г.,
експертиза по претенция №/19.05.16г., подробно описание на разходите по
№10016030116025-01, доклад по щета №, 3 бр. калкулация-ремонт, приемо-прдеавателен
протокол от 21.02.17г., ведно с приложения, приемо-предавателен протокол от 09.02.17г.,
приемо-прдеавателен протокол от 29.11.16г., приемателен протокол от 29.11.16г., фактура
№/26.10.2016г., фактура №/29.11.2016г., 4 бр. листа каталог-гуми.
С платежно нареждане от 08.03.2017г., на застрахованото лице е изплатена сумата от
1245,61 лв. по щета 10016030116025.
С писмо, получено на 17.03.2017г. от ответника, ищцовото дружество е предявило
регресна претенция за сумата от 1255,61 лв. по щета 10016030116025.
По делото е допуснат и разпитан в качеството на свидетел Р.Ц., който посочва, че не
си спомня дали е бил на АДРЕС, на кръговото кръстовище или на АДРЕС, но има спомен,
че претърпял ПТП през деня. Минал през шахта, тип канал и една или две от десните гумите
с джантите били увредени, като автомобила аварирал и след това не бил в движение. Имало
полиция, като автомобила бил откаран с пътна помощ. Разпознава подписа си, положен в
Протокол за ПТП №1598495/18.05.2016г.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че причинените
вреди по л.а. БМВ, с рег. №, от техническа гл. точка са вследствие на реализираното ПТП на
18.05.16г. Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по процесния автомобил на
1796,70 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл. 410, ал.
1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия
причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49
ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено
валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
2
(застрахователна полица № /17.03.15г.), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увредения автомобил, като това обстоятелство не е спорно и между страните.
Ответникът възразява срещу обстоятелството, че настъпилото застрахователно
събитие е част от поетите от ищеца рискове. Това становище обаче не се възприема от
настоящия състав, тъй като видно от съдържанието на представените в заверено копие
Общи условия на ищцовото застрахователно дружество, обхватът на поетите
застрахователни рискове е определен по метода на изключването, т.е. застрахователят поема
всички рискове от даден вид, с изключение на изрично посочените. Случаите като този,
предмет на настоящия иск, не са изрично изключени в р.ІV от Общите условия, поради
което следва да се приеме, че се покриват от ФИРМА.
Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-
следствената връзка между него и причинените щети, също се явяват неоснователни, тъй
като се опровергават, както от събраните гласни доказателства, така и от заключението по
съдебната автотехническа експертиза. Независимо, че свидетеля не си спомня точното
местоположение на ПТП, същото се установява от съставения протокол за ПТП, а
механизма на същото се потвърди от показанията на свидетеля.
Не могат да се възприемат и изложените в отговора на исковата молба доводи за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на
задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като разпоредбата касае поведение при
наличие на препятствие на пътя. Дупките по пътното платно не могат да бъдат
квалифицирани като препятствие, още повече когато не са обезопасени и обозначени.
С оглед на това, съдът приема, че за увредения е възникнало право срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане.
Изложеното по-горе е основание да се приеме, че в случая се установи наличието и
на трите предпоставки за уважаване на иска в установения от вещото лице размер от 1796,70
лв. Но доколкото иска е предявен за сумата от 1255,61 лв., то иска следва да бъде уважен до
този размер.
По иска за заплащане на обезщетение за забава върху претендираната сума, съдът
намира следното: от приетото като писмено доказателство по делото писмо за заплащане на
регресни щети, получено от ответника на 17.03.2017г. г., е видно, че ищцовото дружество е
претендирало възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение. С оглед на това
претенцията на ищеца за обезщетение за забава, следва да бъде уважена за периода от
17.12.2018 г. до 15.12.2021 г., която съобразно служебните изчисления на съда, възлиза на
сумата от 381,95 лв. Или предявеният иск, следва да бъде уважен за сумата от 381,95 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 382,64 лв., същият следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, всяка една от страните има право на разноски. Съразмерно
с уважения размер на исковите претенции ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 449,68 лв. разноски, от които сумата от 349,68 лв. разноски за заплатени
ДТ, депозит за вещо лице и свидетел, а сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 10 лв. на ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О, ЕИК , с адрес , представлявана от Кмета, да заплати на ФИРМА,
ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от ИМЕНА,
сумата от 1255,61 лв. /хиляда двеста петдесет и пет лева и 61 стотинки/, представляваща
стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № , за нанесени
щети на л.а. с рег. № ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2021 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, както и сумата от
381,95 лв. /триста осемдесет и един лева и 95 стотинки/, предствляваща обезщетение за
3
забава за периода 17.12.2018 г. до 15.12.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за обезшетение за
забава разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 382,64 лв.
ОСЪЖДА С.О , ЕИК , с адрес , представлявана от , да заплати на ФИРМА, ЕИК
НОМЕР, със седалище и адрес на управление:АДРЕС, представлявано от ИМЕНА, сумата
от 449,68 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и 68 стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от ИМЕ, да заплати на С.О, ЕИК , с адресАДРЕС, представлявана от Кмета
, сумата от 10,00 лв. /десет лева/, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4