Решение по дело №71/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на Раздел Трети от Глава Десета на Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба на ООД Елшанс – Хасково, като се иска да се отмени разпоредбата на чл.18 от Наредба №24 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване на територията на [община], приета с Решение №898/24.11.2022г. на Общински съвет Димитровград. Оспорената разпоредба била незаконосъобразна, тъй като била в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че съгласно Договор №**********, сключен с Електроразпределение Юг ЕАД от 01.05.2023г. дружеството извършвало електромонтажни дейности, както и свързаните с тях строителни, вкл. изкопни, възстановителни и демонтажни дейности на лицензионната територия на Електроразпределение ЮГ ЕАД, вкл. в [община]. Като изпълнител на тези дейности дружеството многократно внасяло депозитни, гаранционни вноски съгласно оспорваната разпоредба, поради което за него съществувал правен интерес от подаване на жалбата. Оспорваната разпоредба създавала за дружеството задължения, които не се следвали съгласно ЗУТ и ЗМДТ. В оспорения текст се предвиждало заплащане на гаранционни /депозитни / вноски в определен размер, които от една страна представлявал цена на предоставената услуга, а от друга – имал обезпечителен и обезщетителен характер. Изискването за заплащане на финансова гаранция противоречало на разпоредбите на ЗУТ и ЗМСМА, които не предвиждали събиране на суми за гарантиране на възстановяването на повредено имущество. Събирайки „гаранционна вноска“ общината се домогвала да гарантира разходите за извършване на една бъдеща дейност. Внасянето на гаранционна вноска по своето естество било обезпечителна мярка, която било допустимо да се прилага единствено само при наличие на условията и при реда на АПК - чл.279 от АПК. Основополагаща била разпоредбата на чл.60, ал.2 от Конституцията на РБ и данъчните облекчения и утежнения можели да се установяват само със закона, т.е. такса без законова уредба била недопустима. Съгласно оспорената разпоредба обезпечаването на имуществените интереси на общината се приравнявало на предоставяне на услуга. Обезпечителната мярка по закона следвало да се предприема при влязло в сила изпълнително основание и когато изпълнението на задължение било невъзможно или се затруднявало. В случая въобще не било сигурно, че причинените имуществени вреди нямало да се отстранят или да се заплатят установени такси. Задължението на строителя на улични мрежи и съоръжения за възстановяването на инфраструктурата било уредено в чл.74, ал.1, т.8 от ЗУТ и той бил длъжен да извърши за своя сметка необходимите възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация. Изрично се сочи, че в предходна редакция на същата наредба имало текст, които вече бил отменен като незаконосъобразен – Решение №681/14.01.2022г. по а.д.№958 по описа на Хасковски административен съд за 2021г.

Ответникът по оспорването – Общински съвет Димитровград, счита жалбата за неоснователна. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено на представляващия жалбоподателя.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата е основателна, като предлага да бъде отменена оспорената разпоредба.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след служебна проверка на протестирания акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящето производство е разпоредбата на чл.18 от Наредба №24 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване на територията на [община]. Оспорената Наредба е приета от Общински съвет Димитровград с Решение №898 от 24.11.2022г. на основание чл.21, ал.1, т.13 и ал.2 във вр. с чл.22, ал.4 от Закона за местните данъци и такси, както и на основание чл.71-71 от ЗУТ.

По делото са приети като доказателства документите, съставляващи преписката по приемане на Решение №898 от 24.11.2022г. на Общински съвет Димитровград за приемане на Наредбата, като е представена същата в актуалната ѝ редакция – л.69 и сл.

Проектът на наредбата, както и предложението за приемане на наредбата, е публикуван в Официален уеб сайт на О. Д. на 06.10.2022г. Съгласно представената справка за постъпили предложения по повод публикувания проект към 07.11.2022г. няма постъпили предложения.

Видно от представените доказателства в Докладна записка от Кмет на О. Д. рег.инд.№ОбС-07-259 от 11.11.2022г. се предлага да се приеме нова наредба, като изрично в мотивите се сочи, че необходимостта от приемането е и поради отмяна на чл.18 от Наредба №24 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи с Решение №681 от 14.01.2022г. на АС Хасково. Докладната записка е изпратена на 11.11.2022г. до ПК на ОбС Димитровград за представяне на становища и предложения, като видно от извлечение на деловодната система има изразени положителни становища.

Наредбата е приета на редовно проведено заседание на 24.11.2022г. – т.8 от дневния ред, при гласували ЗА 30 общински съветници, ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ – 1, от общо 31 съветници, видно от представения по делото Протокол №39от 24.11.2022г.

Видно от представеното като доказателство писмо – относно възлагане на заявки по договор ********** за територията на КЕЦ Димитровград, считано от 09.10.2023г. от ЕАД Електроразпределение Юг са възлагани заявки за територията на КЕЦ Димитровград. Представен е и посоченият договор между ЕАД ЕР Юг и ООД Елшанс.

С писма от 08.01.2024г. Зам.Кмет на О. Д. уведомява ЕАД ЕР Юг и ООД Елшанс, че при започване изпълнението на три строежа следва да внесат съответно 160,00 лева, 210,00 лева и 360,00 лева – депозитна вноска на основание Наредба №24, като видно от представените вносни бележки сумите са внесени от ООД Елшанс –л.19-24 от делото.

С Решение №681/14.01.2022г. по а.д.№958 по описа на Хасковски административен съд за 2021г. съдът отменя чл.18 от Наредба №24 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване на територията на [община], приета от ОбС Димитровград с Решение №973 от 29.04.2010г., посл. изм. с Решение №1092 от 29.11.2018г. При извършената служебна справка се установява, че решението е влязло в законна сила на 15.02.2022г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбоподателят – ООД Елшанс, се явява адресат на оспорената норма от подзаконовия нормативен акт, която създава за него задължения, респ. наличие на правен интерес от оспорването, като именно в тази насока са представените с жалбата договор, писма от [община], вносни бележки и кореспонденция.

Съгласно нормата на чл.177, ал.2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В настоящият случай, оспореният текст на чл.18 от Наредбата противоречи на влязло в сила съдебно решение, по силата на което идентичен текст с аналогично съдържание е признат за незаконосъобразен. В този смисъл нормата на чл.18 от Наредбата се явява нищожна.

В текста на процесната оспорена разпоредба е предвидено следното: „Като гаранция за качествено изпълнение на възстановителните работи при изпълнение на СМР, свързани с разкопаване при ново строителство и/или ремонт и/или реконструкция и/или присъединяване, възложителят внася гаранционна вноска и/или предоставя банкова гаранция в размер както следва: (1) За възстановяване на трайна пътна настилка – 50 лв./кв.м.; (2) За възстановяване на настилка от плочи – 40 лв./кв.м.; (3) За възстановяване на терени без трайна настилка, банкети на пътища и зелени площи – 20лв./кв.м.; (4) за неурбанизирани територии – 5 лв/кв.м.“. С Решение №681/14.01.2022г. по а.д.№958/2021г. АС Хасково е отменил текста на чл.18 от Наредба №24 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване на територията на [община], прието с Решение №973 от 29.04.2010г., действаща до приемане на новата Наредба №24, в която е оспореният процесен текст. Отмененият от съда текст на чл.18 от предишната Наредба №24 има следното съдържание – „Като гаранция за качествено изпълнение на възстановителните работи при изпълнение на СМР, свързани с разкопаване при ново строителство и/или ремонт и/или реконструкция и/или присъединяване, възложителят внася гаранционна вноска и/или предоставя банкова гаранция и/или застраховка (обезпечаваща изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя на възстановителните работи) в размер както следва: (1) За възстановяване на трайна пътна настилка – 50 лв./кв.м.; (2) За възстановяване на терени без трайна настилка, банкети на пътища и зелени площи – 30 лв./кв.м.; (3) За възстановяване на настилка от плочи – 40 лв./кв.м.”.

Настоящият съдебен състав намира за основателно оспорването, тъй като анализът и съпоставката на отменения с влязъл в сила съдебен акт текст на чл.18 от Наредба №24 от 2010г. – относно внасяне на суми като гаранция за качествено изпълнение на възстановителни работи при изпълнение на СМР, свързани с разкопаване при ново строителство и/или ремонт и/или реконструкция и/или присъединяване, и оспорения в настоящото производство текст на чл.18 от Наредба №24 от 2022г., налага извод, че двата текста са аналогични, а различията са единствено в израза " застраховка (обезпечаваща изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя на възстановителните работи) ", който е премахнат, както и е променена дължимата сума по отношение на една от хипотезите – за възстановяване на терени без трайна настилка, банкети на пътища и зелени площи – 30 лв./кв.м., вместо отм. 20,00 лева, както и е добавена още една хипотеза за заплащане на суми, като е създадена ал.4 - за неурбанизирани територии – 5 лв/кв.м.“. По смисъл и двата текста - и отмененият от съда, и оспореният в настоящото производство, въвеждат едно и също задължение за изпълнителите на СМР - да заплащат суми като гаранция за качествено изпълнение на възстановителните работи. Така е очевидно, че с приемането на чл.18 в Наредба №24/2022г. органът на местното самоуправление отново цели чрез предварително събиране на парични суми да се гарантира изпълнението на задълженията на строителя на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, предвидени в чл.74, ал.1, т.8 и т.9 от ЗУТ – да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация и да отстрани нанесените повреди, констатирани от общинската администрация и отразени в констативен протокол, в срокове, определени от общинската администрация. Налице е идентичност по съдържание на оспорения текст с отменения след влизането в сила на Решение №681/14.01.2022г. по а.д.№958/2021г. на АС Хасково, поради което ОбС Димитровград е трябвало да се съобрази с посоченото решение и да не пренася/пререшава нов текст със съдържание, който е идентичен на вече отменения. Влязлото в сила съдебно решение има конститутивен характер и има действие по отношение на всички – чл.177, ал.1, изр.2 от АПК. Оспорената разпоредба на чл.18 от Наредба №24 от 2022г. представлява повторно издаден акт със същото съдържание като отменения от съда, поради което е нищожна и не поражда правни последици по силата на чл.177, ал.2 от АПК.

С оглед крайния извод за основателност на оспорването следва да бъдат заплатени на жалбоподателя направените по делото – 50,00 за д.т., 30,00 лева – за ДВ, адв.възнаграждение 1000,00 лева – на основание чл.8, ал.3 във вр. с ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая следва да се има предвид направеното основателно възражение за прекомерност, а също и че делото не е от фактическа и правна сложност, както и че се претендира незаконосъобразност, а не нищожност.

Мотивиран така и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

РЕШИ :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по оспорване на ООД Елшанс – Хасково, разпоредбата на чл.18 от Наредба №24 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване на територията на [община].

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на ООД Елшанс – Хасково, [ЕИК], сумата от общо 1080,00 лева, представляващи разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщенията до страните.