ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600061 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С Определение № 106 от 31.01.2023 г. по ЧНД № 157/2023 г.,
Пловдивският окръжен съд е потвърдил постановление от 10.01.2023 г. на
Окръжна прокуратура – Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №
124/2019 г. на *, образувано и водено за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1,
т.2 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК, приемайки основанието за прекратяване при
условията на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК. Недоволно от
така постановеното определение е останало Министерство на финансите,
което чрез процесуалният представител на ТД на НАП - *- юрисконсулт К.,
го обжалва с искане за отмяна, поради неговата необоснованост и предлага
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство да се отмени, като делото се върне за доразследване.
Основният им довод е, че неправилно първостепенният съд е възприел
безкритично виждането на прокурора, че при установената по делото
фактическа обстановка не е налице съставомерно деяние от обективна и най-
вече от субективна страна по чл.255, ал.3, вр. ал. 1 от НК. Счита, че съдът не е
преценил правилно приложените към делото доказателства, като
необосновано е дал вяра на показанията на управителя на дружеството на
1
неговите служители за стриктно издаване на касови бонове на продаваните
стоки, без да съобрази събраните данни от органите по приходите за
използваните програмни продукти от процесното дружество и документите за
получени стоки при извършените насрещни проверки. Намира, че по делото
има установени по несъмнен начин данни, че единия от използваните
програмни продукти е давал възможност за част от извършените продажби да
не бъдат издавани касови бонове, като в тази насока са констатациите в
ревизионния доклад. Това се потвърждава и от заключението на изготвената
по делото допълнителна ССчЕ като общо дължимата сума от ДДС през
периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г. възлиза на 16 767 лева. Отделно има
констатации за неотчетени продажби и през периода от 01.01.2016г. до
31.08.2017г. , които фактури са включени в дневника за покупки едва през м.
декември 2017г. след изтичане на 12 месечния срок по чл.72, ал.1 от ЗДДС. В
тази връзка се иска отмяната на определението на окръжния съд като
необосновано и да се върне делото на прокурора за продължаване на
разследването.
ОП – Пловдив е уведомена по надлежния ред за постъпилата жалба, но
не е отправила възражения.
Апелативният съд, след като взе предвид доводите в жалбата, събраните
по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законовия срок и от лице с нужната
процесуална легитимация, като разгледана по същество се явява
неоснователна.
Прокуратурата е сезирана от ТД на НАП – * по чл.205, ал.2 от НПК по
повод на извършена данъчна ревизия на „*” ЕООД по ЗДДС за периода от
01.01.2016г. – 31.08.2017г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2016г. –
31.12.2016г.
Досъдебно производство № 124/2019г. по описа на * е образувано на
28.03.2019г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК за това, че през периода от
01.01.2016г. до 31.08.2017г. в гр. * при условията на продължавано
престъпление е избегнато установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС и ЗКПО за „*“ ЕООД – с ЕИК* в особено големи
размери, като е затаена истина в подадени декларации и са използвани
2
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при
предоставяне на данни пред органите на приходите – престъпление по чл.255,
ал.3, вр. ал. 1, т.2 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК.
По време на разследването са били събрани многобройни писмени и
гласни доказателства, без да се привлича обвиняемо лице.
Досъдебното производство е приключило с постановление от 10.01.2023
г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител по горепосочения текст
от НК на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
По жалба на ТД – НАП - *, по реда на чл. 243 от НПК, Пловдивският
окръжен съд с Определение № 106 от 31.01.2023 г. по ЧНД № 157/2023 г. е
потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият въззивен състав намира за обоснована констатацията на
окръжния съд, че описаната в постановлението на прокуратурата фактическа
обстановка е правилно е установена от проведения анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като не се налага цялостното й
преповтаряне.
„*“ ЕООД - с ЕИК * е учредено на 15.09.2009 г. с едноличен собственик
на капитала и управител - свидетелят В. М. Г., със седалище и адрес на
управление в гр. *, ул. „*“ № *, ет. 2.
Същото имало регистрация по ЗДДС в ТД на НАП - *, считано от
24.11.2009 г., като основната дейност била търговия на дребно с различни
стоки в неспециализирани магазини, предимно хранителни стоки, напитки и
тютюневи изделия.
През ревизирания период, дейността на дружеството се извършвала в
три обекта – магазини: за хранителни стоки, битова химия и акцизни стоки в
гр.*, на ул. „*“ № 21, в ЖР „*“, до блок * и ТЦ „*“, под № 11, с регистрирани
фискални устройства, съответно с номера *; *; *.
От учредяването му и до месец януари 2018 г. счетоводно дружеството
било обслужвано от „*“ ЕООД и св. П. М., като през ревизирания период СД
и ГДД били представяни в ТД на НАП гр. * по електронен път от последната,
посредством неин КЕП.
За ревизирания период в „*“ ЕООД имало наети лица по трудови
правоотношения, повечето от които разпитани като свидетели. Според
техните показания, дружеството е осъществявало стопанска дейност, основно
свързана с търговия на хранителни и други битови стоки в трите търговски
обекта - магазини, на горепосочените адреси.
3
В търговските обекти през ревизирания период, в различен времеви
порядък работели като продавач - консултанти свидетелките: Г. Ч. от
29.12.2014 г. до 01.02.2018 г.; В. Ш. от 29.05.2017 г. до 01.02.2018 г.; Е. Б. от
08.09.2015 г. до 01.02.2018 г.; З. К. от 04.01.2017 г. до 01.12.2020 г.; О. Ж. от
13.12.2016 г. до 25.10.2017 г.; Г. К. от 18.06.2015 г. до 01.06.2017 г.; Н. Д. от
10.03.2015 г. до 01.02.2018 г., както и М. А. от 30.09.2010 г. до 01.02.2018 г.,
като последните две от тях, осъществявали и дейност по въвеждане на
артикулите в базата данни на компютърната програма. Понякога тази дейност
се осъществявала и от управителя - св. В. Г.
Всички свидетелки при извършване на продажбите, отчитали
последните чрез издаване на касов бон през фискалните устройства,
регистрирани на „*“ ЕООД.
В търговските обекти на дружеството се ползвали персонални
компютри, свързани с касовите апарати, с които оперирали продавач –
консултантите, най-вече с оглед на изискването на НАП акцизните стоки -
цигари и алкохол да се изписват с пълните им наименования и на касовия
бон.
Приложението, с което работели компютрите, свързани с касовите
апарати в „*“ ЕООД през ревизирания период и чрез което се изписвали
осъществените продажби на стоки, било програмата „*“, създадена от св. Г.
Ч. - едноличен собственик на капитала и управител на „*“ ЕООД през 2004 г.
Съществувал и друг програмен продукт - „*“, разработен от „*“ гр. *. С
него оперирал управителят на дружеството/тьрговския обект или лице, което
имало възможност да „завежда“ артикули в базата данни, като
горепосочените свидетели.
Програмата „*“ обикновено се ползвала на отделен персонален или
преносим компютър, но принципно можела да се инсталира и на компютрите,
свързани с фискалните устройства. С това приложение се създавала база
данни, където се съхранявали имената, принадлежностите на артикулите, бар
кодовете и цените на артикулите.Това била локална база данни - вътрешна за
конкретния магазин.С нея било възможно да се изтрива или да се въвежда
нова информация, примерно при промяна на цените на стоките.
Докато с програмата „*“ могло само да се извършват продажби и
продавачите нямали възможност да изтриват данни, чрез нея или да
извършват друг вид манипулации по отношение на продажбите.
Принципно, когато клиентът се озовавал на касата, представял на
касиера продуктите, които желае да си купи, всеки един от тях се маркирал с
четец, като така съответният артикул с цената се отразявал върху касовия
бон.След маркирането на стоките, които желаел да си купи клиентът, се
натискал бутон „ентър“ /„enter“/ и от фискалното устройство се принтирал
касов бон за покупките с крайната цена.
При прекъсване електрозахранването на търговския обект по
4
определени причини в момента, в който се маркирали стоки за клиент на
касата, след възстановяване подаването на електрически ток към компютъра
започнатата сметка си оставала в същия вид и било възможно да продължи
работата по нея до приключването й.
Рядко се случвало да блокира програмата или да възникне внезапно
неизправност на техниката, като тогава продавач - консултантите повиквали
по телефона служители на „*“ ЕООД, сред които и св. М. А., като техниците
отстранявали проблемите на място.В такива случаи, до отзоваването на
компютърен специалист и отстраняване от последния на възникнал
технически проблем, търговският обект преставал да работи за клиенти,
респективно стоки не се продавали.
При необходимост, при извършване на ремонтни дейности или
профилактики могла да бъде изтривана информация, чрез операцията
„изтриване на стари данни“ от приложението „*“.
През 2017 г. на „*“ ЕООД била извършена данъчна ревизия, със Заповед
№ */20.09.2017 г. от началник сектор в ТД НАП - гр. *, на основание чл. 112 и
чл. 113 от ДОПК с предмет данъчни задължения за корпоративен данък за
периода от 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. и за ДДС за периода 01.01.2016 г. до
31.08.2017 г.
Ревизията била извършена от свидетелите К. Л. и С. Д., които изготвили
ревизионен доклад /РД/ № */14.03.2018 г., в срока по чл. 117 от ДОПК, като
против констатациите в него било подадено възражение от представител на
ревизираното лице.
В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, бил
издаден Ревизионен акт /РА/ № */04.05.2018г., в който били обективирани
съответните изводи.
В хода на ревизията с протокол № */10.01.2018 г. бил извършен анализ
на базата данни на програмния продукт „*“, използван за отчитане на
продажбите в обектите на „*“ ЕООД, като специално за магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр. *, ул. „*“ № 21 при проверката се
извършила съпоставка между отчетените от дружеството продажби на
фискалното устройство и установените реални продажби от разчитане на
данните от базата данни на програмен продукт „*“ за периода 22.03.2017 г. -
01.05.2017 г.
Според органите по приходите продажбите се регистрирали в таблица
sales_bon от базата данни на програмата „*“ в поле sell_fiscal, като с флаг „1“
в поле sell fiscal били групирани отметените продажби, а с флаг „0“ в поле
selljfiscal били групирани продажби, за които не били издадени фискални
бонове.
Данни от използваните в търговския продукт компютри били записани
на преносими магнитни носители със съдействието на служител от ТД на
НАП, специалист в тази област - св. Т. Л.. А анализът на така приобщените
5
данни бил извършен с лицензиран програмен продукт „*“, ползван от ТД на
НАП - *.
Началото на периода бил момент, в който, според ревизиращите органи,
в данните на програмен продукт „*“ нямало изтрити, според техните
констатации, записи за продажба. Краят на периода 01.05.2017 г. била датата
до която имало данни за целия ден.
При извършената съпоставка за периода 22.03.2017 г. - 01.05.2017 г. те
заключили, че задълженото лице не отчело приходи от този обект в размер на
100 602,01 лв., които представлявали 45,04 % от отчетените приходи от
продажби за периода чрез фискалното устройство от обекта.
Въз основа на извършения анализ на данните на програмен продукт
„*“направили извод, че за периода 22.03.2017г. - 01.05.2017 г. фактически
реализираните продажби от този обекта, надхвърлят значително размера на
отчетените от дружеството продажби на фискалното устройство.
Според ревизиращите органи за периода от 06.04.2016 г. до 21.03.2017
г. в базата данни на програмния продукт имало множество изтрити записи за
продажби, което за тях водело до единствения извод, че за този период има
манипулация на информацията в базата данни, изразяваща се в изтриване на
записи, сдържащи информация за извършените продажби на стоки.
При ревизията с протокол № 1353796/05.12.2017 г. е документирана
извършена съпоставка на декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС
доставчици към „*“ ЕООД с декларираните покупки от ревизираното лице за
периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2017 г.
Анализът на резултатите, според ревизиращите, показал, че
дружеството не е декларирало покупки на стоки от 34 доставчика на обща
стойност 204 456,06 лв. с включен ДДС.
Във връзка с установените неотчетени фактури за покупки от „*“ ЕООД
през 2016 г., при ревизията били извършени 34 бр. насрещни проверки на
доставчиците: „*“ ЕООД.; „*“ СД; „*“ ООД; „*“ ЕООД; „*“ ЕООД; „*“ ООД;
"*“ АД; „*“ ЕООД; „*" АД; „*“ ЕООД; „*“ ЕООД; „*“ ЕООД; „*“ ЕООД; „*“
АД; „*“ ООД; „*“ ЕООД; „*“ ЕООД; „*“ ООД; „*“ АД; „*“ ЕООД; „*“ ООД;
„*“ ЕООД; „*“ ЕООД; „*“ ЕАД; „*“ ЕООД; „*“ ООД; „*“ ООД; „*"ЕООД; „*“
ООД; „*“ ООД; „*“ ООД; „*“ ЕООД и „*“ ЕООД. Извършен бил преглед и
анализ на всички фактури от цитираните доставчици на стоки, с проведени
насрещни проверки, като впоследствие били изключени фактурите, издадени
от „*“ АД; „*“ ЕООД /поради непредставени екземпляри от доставчиците/;
„*“ СД /фактурите от доставчика, били с получател друга фирма/, и част от
фактурите от „*“ ЕООД /126 бр. фактури от доставчика, с получател друга
фирма с подобно име/, както и фактурите на „*“ АД.
След приспадане на въпросните фактури ревизиращите стигнали до
извод, че общата сума на неотчетените фактури за 2016 г. е в размер на 52
475,28 лв. с вкл. ДДС, от които данъчна основа в размер на 43 729,40 лв. и
6
ДДС в размер на 8 745,88 лв.
С протокол № 1353797/20.12.2017 г. е извършена проверка в
счетоводната кантора, която обслужва дружеството, относно
неосчетоводените фактури за покупки на стоки и установено, че по-голяма
част от фактурите за 2017 г. са отразени през месец декември 2017 г. в
счетоводните регистри на „*“ ЕООД. Окончателният извод на органите по
приходите е, че общата сума на неотчетените фактури от ревизираното лице
за 2016 г. е в размер на 47 820,72 лв., от които данъчна основа в размер на 39
850,60 лв. и данък върху добавената стойност - 7 970,12 лв.
Органите по приходите направили извод, че стоките по проучените и
анализирани от тях фактури не са отчетени като закупени в счетоводството на
„*“ ЕООД, въпреки че стоките са реално доставени на същото дружество,
поради вида и естеството на стоките и поради това, че по всички фактури е
извършено разплащане в брой.
От представените от „*“ ЕООД инвентаризационни описи към
31.12.2016 г. и към 30.09.2017 г. е видно, че стоките не са налични.
В случая, според ревизиращите, са налице продажби на описаните във
фактурите стоки, поради това, че стоката не е налична по счетоводни данни,
представени от ревизираното лице, т.е. е имало прехвърляне на вещни права
от него към трети лица, тъй като в противен случай, при извършване на
инвентаризациите ревизираното лице би установило излишъци на стоки и би
отчело добросъвестно същите.
В представените инвентаризационни описи не са констатирани
осчетоводени излишъци или липси на стоки, в т. ч. на стоки по неотразени
фактури. Поради това, че въпросните стоки, според ревизиращите, са
реализирани на вътрешен пазар, като за тяхната продажба не е бил издаден
документ, съответно не са отчетени приходи при търговеца от тяхната
последваща реализация и въпросният приход се явявал укрит.
Въз основа на събраните при ревизията доказателства, според
извършващите я инспектори, са се установили обстоятелства по чл. 122, ал.1,
т. 2 от ДОПК - налице, според тях, били данни за укрити приходи или доходи
по месеци, който били описани в ревизионния акт.
Ревизията за определяне на корпоративния данък за периода 01.01.2016
г. - 31.12.2016 г. е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по
приходите установил наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2, а именно: налице
били данни за укрити приходи или доходи.
Определена е основа за облагане с корпоративен данък за 2016 г. в
размер на 100 887,43 лв. като разлика между установения размер на приходите
и разходите.
Установените при ревизията приходи са определени като към
декларираните приходи в размер на 1 717 224,87 лв. са прибавени укритите,
според ревизиращия екип такива, съответно в размер на 666 710,55 лв.
7
Във връзка с определяне на сумата на разходите, съответстващи на
недекларираните приходи за ревизирания период 2016 г., за целите на
облагане с корпоративен данък, при ревизията е определено съотношение
между декларираните разходи и декларираните приходи - 88,47%.
Установените разходи са определени като сбор от декларираните
разходи в размер на 1 693 309,61 лв. и разходите, съответстващи на укритите
приходи - 589 838,38 лв. След като по този начин е формирана съответната
данъчна основа /данъчна печалба/ за облагане с пряк данък за 2016 г., са били
допълнително начислени полагащите се корпоративен данък с прилежащи
лихви, подробно описани в РД и РА.
По отношение на ДДС ревизиращите органи приели, че извършваните
от процесното дружество продажби са доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от
ЗДДС, които са облагаеми съгласно чл. 12, ал. 1 от същия закон, поради това,
че са с място на изпълнение на територията на страната.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на
датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.
Прието е от ревизиращите, че всички установени недекларирани
приходи от дейността на дружеството подлежали на облагане с ДДС за всеки
данъчен период, като данъкът се считал за включен в установените
недекларирани приходи.
За периода 01.01.2016 г. - 31.08.2016 г., за който е налична информация
в базата данни на програмен продукт „*“ за регистриране и отчитане на
продажбите в обектите на дружеството, са установени от ревизиращите
неотчетени приходи в размер общо на 1 409 691,62 лв., в т.ч. данъчна основа -
1 174 743,00 лв. и ДДС 234 948,62 лв., посочени подробно по данъчни
периоди в РД в частта по ЗДДС.
Неосчетоводените фактури от посочените по-горе доставчици са
включени в дневника за покупки през данъчен период месец декември 2017г.,
в хода на ревизионното производство.
Ревизионният акт е обжалван от св. Г. в качеството му на представител
на ревизираното лице, като същият след провелото се административно
производство преминало през три инстанции -директор на Дирекция
„ОДОП“, Административен съд - Пловдив и ВАС е бил потвърден и влязъл в
законна сила на 10.11.2020г.
Тази фактическа обстановка е приета след обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Подробно в атакуваното постановление е обсъдено заключението на
съдебно техническата експертиза за естеството на използвания в магазините
на „*“ ЕООД програмен продукт „*“ и лицензирането му за употреба.
Правилно за възприети изводите в заключението, че при работа с всеки един
софтуерен продукт, както и въпросният, който представлява набор от
системни инструменти, база данни, потребителски интерфейс и други с
8
основна функция въвеждане на стоки, продажби, стоководене /отчитане на
наличности/ и др., в търговските обекти е възможно при ползването му да
възникнат проблеми от софтуерен характер при въвеждане, извеждане и
запазване на информацията. Основателно е кредитирано заключението на
експертизата, досежно софтуерният продукт ползван от НАП за анализ на
базата данни на проверяваното дружество, както и възможностите на
програмата да открива и проследява връзки между различни бази данни.
Софтуерът „*“ се ползва не само от нашата приходна агенция, но и от много
правителствени служби по света. Съобразено е становището на вещото лице,
че не може да бъде определена коя точно методика е заложена и използвана
при анализ на база данните на ревизираното от НАП дружество „*“ ЕООД, за
да бъде дадена гаранция, че липсващи полета в база данните са изтрити
съзнателно, а не се дължат на пропуск на самата програма. Следва да се
възприеме с доверие заключението и в частта му, в която се сочи, че
извлечените файлове от процесната компютърна система са записани на
оптични носители, като е обезпечена достоверността на включената в тях
информация, чрез пресмятане на контролни суми за всеки един от файловете
преди записване на оптичния носител.
От заключенията на на изготвените по делото съдебно-счетоводни
експертизи са установени дължимите ДДС и данък по ЗКПО, съответно
задължението на „*“ ЕООД по ЗКПО за 2016 г. е в размер на 129, 67 лв., а по
ЗДДС за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2017 г. е от 1186,18 лв.
Във връзка с дадените указания от апелативната прокуратура е била
назначена допълнителна ССчЕ със задача да изготви заключение по
отношение на възможността за настъпване промяна в параметрите на
съответите данъчни декларации, с оглед разликата между декларирания и
установения ДДС при условие, че са били осчетоводени продажби на стоки в
размер на 100 602,01 лв. от обекта на дружеството в гр. * на ул. * № 21.
Тогава параметрите в данъчните декларации биха претърпели промени, с
оглед на разликата в декларирания и установения ДДС, съответно за
периодите на м. март 2017г. – 4 363,25 лева, за м. април 2017г. – 1 2795,38
лева и за м. май 2017г. от 391,63 лева, катох общата сума на дължимия ДДС
би следвало да бъде от 16 767 лева.
Тези заключения, правилно са били кредитирани като компетентно
изготвени и кореспондиращи с останали доказателствен материал.
Противно на доводите в жалбата, напълно основателно е било обърнато
внимание и на събраните по делото гласни доказателства, съответно от
показанията на св. Г. - управител на „*“ ЕООД и лицата, които са работили за
дружеството с програмния продукт – свидетелите Ч. и А.. От техните
показания е установено по един безспорен начин, че свидетелите, които са
работили през инкриминирания период като продавач – консултанти, не са
изтривали без никакъв повод информация от компютърната програма, като
това е ставало единствено, когато се е налагало при отказ на клиент от стока,
9
да се премахне артикула от самата сметка /т.нар. операция сторниране/.
Техните показания са подкрепени от св. Ч., който е бил управител на
търговското дружество, обслужвало технически търговските обекти на „*“
ЕООД при възникване на проблеми с компютрите, касовите апарати и др.
Въпреки възраженията на жалбаподателя, основателно е преценена
незаинтересоваността на тази група свидетели, тъй като повечето от тях към
момента на даване на показания пред разследващите органи, вече не са били
служители на дружеството.
По делото е установено по категоричен начин, че от информационната
база данни могат да бъдат изтривани единствено цени, баркодове,
наименования на артикули, но не и самите продажби, респ. най-вече тези,
които вече са били изпратени към регистъра на НАП. Изяснена е
технологията по заприходяване на стоки в магазините на дружеството - това е
ставало или от управителя на дружеството, или от някой от служителите,
оперирали с наличната в магазините компютърна програма. Последното се
потвърждава от показанията на св. М. А. и св. Н. Д., според които всяка
постъпила стока се заприходява, като артикулите се въвеждат в компютъра.
От показанията на свидетелите Б. и К. е изяснено, че винаги при
пристигането на дадена стока, тя е била проверявана по вид, количество и
съобразно придружаващите документи, предоставяни от доставчика, като при
констатиране на грешки те са се отстранявали на място. В подкрепа на
казаното от тях са и показанията на сдв. Ж., според която ако някаква стока
не е въведена в компютърната система, т.е. ако не е била заприходена
физически, то тя няма как да се продаде, защото не може да се фиксира като
продажба върху касов бон.
В тази връзка не без основание, не са възприети изцяло показанията на
служителите на ТД на НАП-*, извършили ревизията на процесното дружество
и приложените от институцията документи.
При формирането на тези изводи, основателно е прието, че органите на
приходната агенция са стигнали до свое самостоятелно решение, че
програмата „*“ дава възможност за част от извършените продажби да не
бъдат издавани фискални бонове, както и че липсващите записи
представляват на свой ред автоматично неотчетени по надлежния ред
приходи от продажби в магазина на „*“ ЕООД в гр. *, ул. „*“ № 21.
Правилно в атакуваното постановление е прието, че дори и да са
налични продадени стоки, без да са осчетоводени на момента, този факт сам
по себе си не води до безспорен и категоричен извод за извършено умишлено
престъпление, в съответствие на събраните по делото гласни доказателства от
служители на проверяваното дружество, според които за всичко, което се
продава в магазина на клиенти, се издава касов бон.
При това положение, съобразявайки и заключението на допълнителната
ССчЕ, която сочи за задължение на „*“ ЕООД по ЗДДС и по ЗКПО за периода
от 01.01.2016 г. до 31.08.2017 г. в размер на 1 186,18 лв., законосъобразно
10
производството по делото е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1, пр. 1 от
НПК.
Окръжният съд е обсъдил и направените идентични по естеството си
доводи в жалбата срещу атакуваното постановление, респ. пред въззивната
инстанция.
На първо място за това, че въпреки възприетата автентичност на
записите от програмния продукт на дружеството от служители на НАП върху
електронен носител, при извършената в магазина проверка и липса на
съмнение за манипулацията им, наблюдаващият прокурор е достигнал до
различни от тях изводи за липса на съставомерно поведение. Действително
това обстоятелство е намерило израз в прекратителното постановление, но
същевременно в него е преценено, че органите на НАП са формирали свой
собствен извод, затова че програмата, с която работи дружеството „*“ ЕООД
дава възможност за част от извършените продажби да не се издават фискални
бонове. Този извод, обаче е в противоречие с кредитираните от
наблюдаващия прокурор гласни доказателства и най-вече от показанията на
лицата, работещи с компютърната програма, отчитаща продажбите на
дружеството „*“ ЕООД, както и поддържащите технически тази програма,
които са категорични за липсата на възможност за изтриване на записи.
На второ място се твърди, че неправилно в постановлението е приета
липсата на доказателства за умишлено изтриване на данни от програмния
продукт от служители на дружеството. Възразява се, че в хода на данъчната
ревизия са събрани и други доказателства в подкрепа на извода за неотчетени
продажби - в частност, че при извършени насрещни проверки са приложени
фактури за покупки на „*“ ЕООД за периода 01.01.2016 г. до 31.08.2017 г.,
които не са били осчетоводени, а са включени в дневника за покупки за месец
декември 2017 г. чак след започване на ревизията, а за част от тях и след
изтичане на 12-месечния срок по чл.72, ал.1 от ЗДДС, през който по тях е
могло да бъде упражнено право на данъчен кредит.
Тези доводи очевидно са несъстоятелни, защото обстоятелството, че не
са били осчетоводени част от стоките преди да бъде извършена проверка в
търговския обект и са включени впоследствие фактурите в дневника за
покупки, само по себе си не би могло да бъде вменено, като неправомерно
действие от страна на управителя на дружеството или на някакво друго лице -
служител в същото, дотолкова, доколкото по време на извършване на
търговската дейност, стоката е била приемана от най-различни лица, а
продукти от доставчици са били различни по вид, естество и доставяни в
различни периоди от време. Или в случая, очевидно не може да бъде
направен категоричен и безспорен извод, кой точно и в кой момент е
приемал, заприходявал, заплащал доставена стока, както и кой точно е
съхранявал тези фактури, с оглед инкриминиране на съставомерно поведение.
На трето място в жалбата се поставя акцент и върху това, че са налице
констатации в ревизионния доклад и ревизионния акт на ТД на НАП, касаещи
11
разлика между деклариран и установен ДДС, като същите са влезли в сила
след проведени процедури по обжалване, вкл. пред ВАС.
В тази връзка, напълно основателно в обжалваното постановление е
посочено, че е налице трайна съдебна практика /ТР. № 1/2009 г. на ВКС/,
според която наказателното производство по повод на извършено данъчно
престъпление и ревизионното производство по установяване на данъчни
задължения са независими едно от друго, като само по себе си провеждането
на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт не е достатъчна
предпоставка за ангажирането и на наказателна отговорност по чл. 255 от НК.
При така приетите за безспорно установени фактически обстоятелства,
правилно Окръжна прокуратура – Пловдив е счела от правна страна, че
деянието, за което се води досъдебното производство по чл.255, ал.3, вр. ал.1,
т.2 и т.6, вр. чл.26 НК, макар и да съдържа формално обективните признаци
на престъплението, липсва от субективна страна изискуемия от закона пряк
умисъл, което е дало основание за приложението на чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от
НПК за прекратяване на наказателното производство.
Гореизложеното налага категоричния извод, че не следва да се уважава
жалбата на юрисконсулт К., а атакуваните определение и постановление,
следва да се потвърдят като обосновани и законосъобразни, поради което и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 106 от 31.01.2023 г. по ЧНД №
157/2023 г. на Пловдивския окръжен съд за потвърждаване на постановление
от 10.01.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
124/2019 г. по описа на *.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12