№ 14653
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110105195 по описа за 2025 година
Производството по делото е исково, след издадена и влязла в сила заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 57598/2024г. и влязло в сила разпореждане, с което заявлението е
отхвърлено частично. Заповедта за изпълнение и влязла в сила.
Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД предявява осъдителни искове против С. К.
за: 176,52лева (сто седемдесет и шест лева и 52 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 10.02.2023 г. до 05.02.2024 г., 244,40лева (двеста
четиридесет и четири лева и 40 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга фаст , 342,24лева (триста четиридесет и два лева и 24
стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси, за които, с
влязло в сила разпореждане по гр.д.№ 57598/2024г., необжалвано от настоящия ищец,
заявлението по чл.410 ГПК е отхвърлено.
Ответникът, получила препис от исковата молба, не е подала писмен отговор.
По заповедното производство, след връчване на заповедта, възражение не е подадено.
Предявени са осъдителни искове , на основание чл.415,ал.1,т.3 ГПК във връзка с чл. 240, ал.
1 ЗЗД и чл.240,ал.2 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения договор за кредит № **/19.9.2022г., ищецът е предоставил в
заем на ответника сумата 800 лева, при задължението да я върне за срок 18 месеца,, заедно
с възнаградителна лихва 41 % и ГПР, посочен в договора 48,76 %, съгласно договора,
ответницата следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 320лева за допълнително
1
закупена услуга „Фаст“ и сумата 440лева за допълнително закупена услуга „Флекси“, като
плащането на тези суми е разсрочено заедно с главница и лихва, на вноски.
В нарочна молба по делото, ищецът сочи, че ищецът е ответницата му е платила
сумата 462,06 лева по този договор, с плащания, извършени на 10.10.2022г., 8.11.2022г.,
10.1.2023г., 10.2.2023г. и 29.3.2023г. като сочи, че погасена е сумата 410,60 лева по
погасителен план, сумата 11,46 лева от обезщетението за забава, както и 40 лева такса,
начислена по Тарифата.
Съгласно разпоредбата на договора „параметри” по поискана и закупена
допълнителна услуга: при кандидатстването си за потребителски кредит, потребителят
изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в
т.V”поискани от клиента допълнителни възможности” на този ДПК. Допълнителната услуга
„Фаст” е предоставена на клиента към сключване на договора, редът за използването на
услугата „Флекси” е описан в ОУ. За услугите „Фаст” и „Флекси” се дължи възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на § 13, т.1 ЗЗП, "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Сключеният
между договор за кредит е договор за заем, сключен от потребител, поради което и е договор
за потребителски кредит, който не попада под изключенията на чл.4 ЗПК, поради което ЗПК
се прилага в правоотношението.
Относно претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждения за допълнителни
услуги.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора. При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод,
че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие
ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Таксата за услугата „Фаст“ Е свързана с управлението на кредита, следователно,
не се дължи, и на двете основания. Относно такса „флекси“, разпоредбата е нищожна,
защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на
потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както
и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на
потребителя. Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, разпоредбата на договора,
предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги , е нищожна.
2
Ето защо, искът за двете възнаграждения следва да се отхвърли.
От своя страна, разпоредбата, предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е
спазена разпоредбата на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора,
в нея. И това основание е достатъчно да се посочи, че на основание чл.22 ЗПК, договорът е
нищожен, поради непосочването на годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. По изричното
разпореждане на ЗПК, прави договора недействителен. Абсолютно неотносимо е
обстоятелството, че ответницата се е възползвала от „правото” да предоговори по – нисък
размер на вноските – както се посочи по – горе, изложеното, предоговаряне на размер на
вноските, съставлява услуга по управление на кредита, поради което и за такава услуга на
ищеца не се дължи такса. Изложените обстоятелства за много по – големия риск, който
ответното дружество поема при сключване на договора от банкова институция, отново е
неотносим – към датата на сключването, такъв риск не е поет от него – в договора е
посочено, че двете такси се дължат без значение дали услугата е използвана от клиента, без
значение дали вземането е погасено предсрочно, а двете услуги не предвиждат насрещно
задължение на кредитора да предостави на длъжника приоритетно разглеждане на кредита и
изплащане на кредита/ „фаст”/, нито задължение кредиторът да се съгласи с исканата
промяна на погасителния план / „Флекси” /, а единствено правото на длъжника да поиска
извършването на тези услуги. Следователно, както се посочи по – горе, за допълнителните
услуги длъжникът е задължен да заплати такса, без за таксата да се следва насрещно
задължение на кредитора, което противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП. Съдът намира, че
договорът е нищожен, и на друго основание. Когато към претендираната възнаградителна
лихва се прибави и възнагражденията за допълнителни услуги, ГПР възлиза на над 50 %.
Договорът е нищожен, поради заобикаляне на закона, поради следното. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност за управление на кредита. А заобикаляне на
закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4
ЗПК, е уговорено, че ответникът няма да дължи възнаградителна лихва, а възнаграждение за
допълнителни услуги, за които кредиторът няма право да получава такова.
Уговорените възнаграждения следва да се включат в ГПР, тъй като отговаря на
определението „общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от
Директива 2008/48, както следва: „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако
в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
3
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2.“
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на
основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР,
не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да
се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната
разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото
същият не би бил сключен от ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща
възнаграждение, така и без ГПР. Ето защо, искът и за заплащане на възнаграждение от
176,52 лева е неоснователен, защото при нищоген договор, на основание чл.23 ЗПК,
потребителят дължи само чистата стойност на задължението, което вече е присъдено по
заповедното производство. /В този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС по дело С –
714/2022 / “ С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се
отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.“/ .
Ето защо, исковете следва да се отхвърлят изцяло.
При тези мотиви, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.35Е, вх.В против С. П. К. с ЕГН: ********** и
адрес: **, осъдителни искове, на основание чл.415,ал.1,т.3 ГПК / във връзка със заявление
№304683/30.9.2024г., отхвърлено частично по гр.д.№ 57598/2024г. с разпореждане №
141137/3.10.2024г./ във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.240,ал.2 ЗЗД за вземания по договор
за потребителски кредит № 40012169424/19.9.2022г., за сумата 176,52лева (сто седемдесет и
шест лева и 52 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период
от 10.02.2023 г. до 05.02.2024 г., 244,40лева (двеста четиридесет и четири лева и 40
стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст
, 342,24лева (триста четиридесет и два лева и 24 стотинки), представляваща неплатено
4
възнаграждение за закупена услуга флекси .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5