РЕШЕНИЕ №8
гр. Силистра,
09.02.2009 г.
Административен съд –
Силистра, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Г.
ЧЛЕНОВЕ: В.М.
С.С.
разгледа КАНД № 226 по описа на съда за
Производство по реда на глава XII , чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63,ал.1 от ЗАНН и на основанията по чл. 348 от НПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба с правно
основание чл.348, ал.1,т.1 и 2 от НПК във вр с чл.
63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, подадена от „Сиберия
холдинг” АД-в ликвидация против решение № 584 /17.10.2008 г., постановено по
АНД № 467/2008 г. по описа на Районен съд - Силистра. С оспореното решение е
потвърдено наказателно постановление № 163 / 29.05.2008 г. на Началник отдел
"Контрол" в ТД на НАП, гр. Силистра, с което на касатора
е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на
96 675,80 лева на основание чл. 183,ал.1 от ЗДДС за нарушение на
задължения по чл.111,ал.1 и 3 от ЗДДС в частта ”неотразяване на протокола за
начисляване на данък при прекратяване на регистрацията по чл. 111 от ЗДДС с
посочен ДДС в справката-декларация и в дневника за продажбите за последния
данъчен период – месец септември,
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния
си представител, в съдебно заседание поддържа становище, че решението на първоинстанционния
съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила,
а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в установения в чл.
211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и от субект, който
има интерес от обжалването, поради което е допустима и подлежи на съдебно
разглеждане.
Административен съд гр.Силистра, след като прецени
съдържащите се в делото доказателства, доводите и становищата на страните,
извърши проверка по заявените касационни основания, както и служебна по
отношение на валидността и допустимостта на оспоренато
решение, намира за установено следното: Разгледана по същество касационната
жалба е основателна по следните съображения:
Относно възражението за нарушение на закона от страна
на районния съд, неприлагайки правилно съответния закон, касаещ нормите на
погасителната давност – чл.34,ал.1,изречение 2-ро от ЗАНН. Нормите,
регламентиращи погасителната давност, са материално-правни, тъй-като касаят
осъществяването на административно-наказателната отговорност на лицето и по
отношения на тях административно-наказващият орган и съдът се произнасят по
същество. В тази връзка тези срокове са давностни, а
не преклузивни.
Районният
съд е приел, че административно-наказващият орган не е нарушил потестативното си право да образува административно-наказателна
преписка и съответно да ангажира административно-наказателната отговорност на касатора в съществуващата по делото хипотеза. Не е възпроизведена
технологията на извеждане на правния извод с оглед изпълнение на задължението
за мотивиране на съдебния акт. От съдържащите се в преписката документи е
видно, че на 20.09.2007 г. е постановено решение № 838 на Окръжен съд Силистра,
с което дружеството се прекратява и се обявява в ликвидация. Регистърът за
вписани обстоятелства, сред които е и прекратяването на юридическото лице, са
публични. Всеки заинтересован, включително и търговското дружество, което се
прекратява, както и административно-наказващият орган, както и всяко трето
лице, е длъжно да съобразява обявения факт и да свързва с този факт правните
последици, предвидени в съответния закон. С този факт ЗДДС свързва началото на
течене на 14-дневен срок, в който прекратеното при условията на чл. 107, т.4 от ЗДДС юридическо лице следва да предприеме действията по чл. 109,ал.1 от ЗДДС
като подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС, който
срок в конкретния случай изтича на 05 октомври,
Разпоредбата на чл. 34,ал.1 изр.2-ро от ЗАНН съдържа
две хипотези, при осъществяването алтернативно на която и да е от тях
административно-наказателно производство не се образува, а образуваното се
прекратява, а именно: три месеца от откриване на нарушителя или две години от
извършване на нарушението. Законодателят е поставил двете хипотези в положение
на алтернативност, тъй като е използвал съюза „или”,
предполагащ завършен фактически състав за всяка от тях самостоятелно. При това
положение осъществяването на която и да е от двете предвидени в посочения текст
хипотези настъпва погасителния ефект на правото за ангажиране на отговорността.
При това
положение АУАН се явява издаден в нарушение на чл. 34,ал.1,изр-е
2-ро от ЗАНН, наказателното постановление – издадено в нарушение на матералноправните правила за възникването, съществуването и
ангажирането на административно-наказателната отговорност, а съдебното решение,
потвърждаващо НП, – неправилно поради нарушение на материалния закон. При това
положение оспорения съдебен акт следва да се отмени и в хипотезата на чл.
222,ал.1 от АПК във връзка с чл. 63,ал.1 от ЗАНН касационната инстанция да се
произнесе по същество, отменяйки наказателното постановление.
На следващо място, за пълнота на изложението, съдът
следва да се произнесе и по възражението за липса на правилна правна
квалификация в наказателното постановление, в което съобразно становището на
представителя на органа по приходите е допусната техническа грешка, като
описаното в наказателното постановление деяние е квалифицирано вместо по чл.
180,ал.1 от ЗДДС по чл. 183,ал.1 от ЗДДС.
Настоящето производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, а при имуществената отговорност
на юридически лица вината не е включена във фактическия състав на нарушение. Не
по-малко важно е извършеното деяние да бъде описано пълно и обективно в акта и
в НП, както и да бъде правилно квалифицирано, така че да се осигури възможност
на виновното лице да разбере в извършването на кое конкретно нарушение е
обвинено, за да може да организира пълноценно своята защита.
Съгласно общата теория на правото наказателното постановление има характер на
правораздавателен акт и погрешното посочване на правната квалификация в него,
независимо дали е в резултат на техническа или друга грешка, опорочава правото
на защита на лицето. Осъдителната присъда в наказателното право съответства на
наказателното постановление в административно-наказателното производство.
Погрешната правна квалификация в присъдата, респ. в наказателното постановление,
означава прилагане на несъответен закон, респ. прилагането на неправилния
закон. Правната квалификация на деянието е определяща при формирането на
правилната санкционираща норма спрямо лицето. Правото на защита е иманентно
свързано с правната квалификация на деянието и при неправилна правна
квалификация се явява нарушено и правото на защита на лицето. При това
положение, като не е съобразил несъответната правна квалификация за описаното в
наказателното постановление деяние, съдът е нарушил материалния закон. На това
основание съдебният акт подлежи на отмяна на самостоятелно основание.
В отговор на възражението за неправилна правна
квалификация в наказателното постановление районният съд неотносимо
се е позовал на разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН, тъй като установеният порок
се съдържа в наказателното постановление, т.е. в правораздавателния акт, а не в
АУАН, при който случай би била приложима разпоредбата на чл. 53,ал.2 от ЗАНН.
На следващо място, отново за пълнота на изложението,
следва да се коментира и касационното основание за отмяна поради нарушение на
закона поради липса на установено и доказано административно нарушение,
свързано с неизпълнение на разпоредбата на чл.111,ал.1 и ал.3 от ЗДДС. Касационната
инстанция извършва служебна проверка за съответствието на оспорения акт с
материалния закон, аналогична на проверката, подлежаща на извършване от
районния съд. Фактическият състав, който е следвало да се прецени дали е установен
и доказан, за да е налице нарушение на задължението по чл. 111,ал.1 от ЗДДС,
включва и отговорите на следните въпроси: към датата на дерегистрация,
която се счита за дата на доставка по смисъла на закона за ДДС, кои и какви са
наличните активи по смисъла на ЗС и ЗКПО, за които лицето е ползвало изцяло или
частично данъчен кредит. Този въпрос не е бил изяснен от
административно-наказващият орган, както и от районния съд, който служебно
следи за приложението на материалния закон. В обстоятелствената част на
наказателното постановление съставът на нарушението е възпроизведен, без да е
включена хипотезата дали за наличните активи е ползван изцяло или частично
данъчен кредит. Пазарната оценка, която е послужила за определяне на данъчната
основа за дължимия ДДС, представлява сбор от оценка на земя, сгради, МПС,
машини и съоръжения. Сумарно сборът от оценката по трите експертизи в размер на
483 379 лева съвпада с пазарната цена, приета от органа по приходите като
определяща за данъчната основа. В тази оценка се включват пазарните цени и на пет
актива, представляващи земя. Следователно в облагаемата данъчна основа е
включена и съответната земя. За да е законосъобразно това включване
административно-наказващият орган е следвало да докаже, че за тази земя санкционираното лице е
ползвало данъчен кредит, било то частичен или пълен. Буквалното тълкуване на
текста изисква ползването на този кредит да е фактически, а не само
правно-възможен. Видно от приложения по делото на ДМНА / лист 37 от материалите по АХН № 467 /
Административно-наказващият орган не е изяснил аналогичния
въпрос, свързан с ползвания данъчен кредит и за останалите активи. Ако
доставчик е нерегистрирано лице, то и доставката е необлагаема. Актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 от НПК, нарушителят се счита за невинен до
доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно-наказващия орган (по
аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 103, ал. 1 от НПК), тъй като
именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че е извършено административно
нарушение от лицето, посочено като нарушител в АУАН(така и ППВС № 10/1973 г.). Неизясняването на този въпрос сочи на
недоказаност на обвинението, повдигнато с АУАН, което доказване е вменено от
закона в тежест на АНО. Тежестта на
доказване се носи от органа по приходите, поради което за него и възникват
неблагоприятните последици от недоказването на обвинението. Като не е съобразил
тази недоказаност в установяването на нарушението, районният съд е допуснал
пропуск, който следва да се отстрани. В този смисъл и на това самостоятелно
основание оспореното решение се явява неправилно и следва да се отмени с
произнасяне по същество, отменяйки потвърденото наказателно постановление.
Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следи служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон. В настоящия случай оспореното решение е допустимо
и валидно. Постановено е в предписана от закона писмена форма от надлежен
състав в рамките на допустим съдебен процес.
Поради изложените съображения, решението на Районен
съд - Силистра следва да бъде отменено, и в хипотезата на чл. 222,ал.1 от АПК
да се постанови решение по същество като се отмени наказателното постановление.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Силистра
Р Е Ш И :
Отменя решение № 584/17.10.2008
г., постановено по АНД № 467/2008 г. по описа на Районен съд - Силистра.
Отменя наказателно постановление №
163/29.05.2008 г. на Началник отдел "КОНТРОЛ" в ТД на НАП, гр. Силистра.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………….ЧЛЕНОВЕ:1/…………………2/……………………