№ 568
гр. София, 03.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора Кр. Люб. К.
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100604279 по описа за 2021 година
Защитата на подс. ЕМ. С. ИЛ., с ЕГН: **********, е подала в срока и по реда на
глава ХХI НПК въззивна жалба срещу присъда № 20121511/17.05.2021 г. по н.о.х.д. №
199/20 г. на СРС (НО, 121 с.), с която И. е бил признат за виновен в извършена на
17.03.2018 г. спрямо частния обвинител С.К. измама по чл. 209, ал.1 НК, наказан при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК с 11 месеца лишаване от свобода (с отложено
изпълнение по чл. 66 НК за срок от три години) и осъден да заплати разноските по
делото.
И в жалбата (изготвена от адв. Т.), и в устните прения пред втората инстанция (с
участието на адв. Т., като новоупълномощен защитник) се поддържа искането за
цялостно оправдаване на подс. И. (чл. 336, ал.1, т.3 НПК), предимно - с доводи от
доказателствено (процесуално) естество. Твърди се, че СРС безрезервно е приел с
неоснователно доверие казаното от заинтересованите свидетели К. и Ш. (намиращи се
във фактическо съжителство); че без да изложи конкретни мотиви е отказал да
обсъжда и кредитира казаното от самия подсъдим, от свидетелите Серафимова и
Тодоров относно изтъкнатите „форсмажорни“ обстоятелства, възпрепятствали
доставката на поръчания и предплатен лек автомобил от Швейцария; че е налице
неяснота за датата и мястото, на което са били осъществени инкриминираните измамни
действия. Предявено е и оплакване срещу приложението на материалия закон, защото
(според адв. Т.) по делото липсва предварителен умисъл за измама (и изначална
невъзможност уговореното да бъде доставено) и нещо повече – от подсъдимия е било
извършена частична реституция на платеното.
Прокурорът при СГП и участващият от името на ч.о. К. негов повереник (адв.
Х.) молят присъдата да бъде потвърдена.
1
Независимо от становищата на страните във въззивното производство, СГС
намери, че се налага ново (повторно) разглеждане на делото от Софийския районен
съд, защото допуснатите при изготвянето на обвинителния акт нарушения (вътрешни
противоречия) са били автоматично пресъздадени в мотивите към обжалваната
присъда, а това е довело до такива пороци в тях, съставляващи „липсата“ им по
смисъла (чл. 348, ал.3, т.2 НПК) и е ограничило правата на страните в съдебната фаза
на производството (чл. 348, ал.3, т.1 НПК) – все отменителни основания, към които
разпоредбата на чл. 335, ал.2 НПК изрично препраща.
Азбучно правило е, че при престъплението по чл. 209, ал.1 НК е възможно
измаменото и пострадалото лица да са различни, когато (например) деецът е възбудил
у някого заблуждение и вследствие на това е причинил другимо имотната вреда. Точно
това разграничение е следвало да бъде направено по делото още при дефинирането на
фактите и правната страна на обвинението, защото предявената от прокурора теза е
вътрешно противоречива. С нея, от една страна, е прието, че подс. И. е заблудил св.
С.К., че ще му достави обещания автомобил, но предварително заплатената за това
инкриминирана сума (4 900 лв.) всъщност е била осигурена от св. Ш. (чрез изтегляне
от личната й банкова сметка на 15.03.2018 г.), която е присъствала и на фактическото й
предаване във владение на подсъдимия на 17.03.2018 г. В същото време, според
юридическата формулировка на обвинението – и измамен, и пострадал в случая се
явява св. К.. Констатираната неяснота е налагала в обвинителния акт прокурорът
изрично да посочи защо приема подобен извод, при условие, че според
инкриминираните от него обстоятелства – именно св. Ш. се е разпоредила
(вредоносно) с лични нейни парични средства, изтеглени от „ЦКБ“ АД и предадени на
И. в нейно присъствие. Не става ясно каква всъщност е била функцията й по време на
разговорите на 17.03.2018 г. - тя само „преносител“ на парите ли е била; като неин
представител ли е действал св. К. и т.н.
В разпоредителното заседание Районният съд е пренебрегнал съществуващото
противоречие между твърдените от СРП факти и приложимото за тях (според
прокурора) право и оттук нататък е започнал изследването им по същество.
Конституирал е дори св. К. като частен обвинител, при условие, че предпоставките за
встъпване на лицето в това процесуално качество е трябвало да бъдат изведени не от
диспозитива на обвинителния акт, а от неговата обстоятелствена част (или – както е
посочено в чл. 77, ал.2 НПК – от „обстоятелствата, на които се основава“ молбата).
Приемайки, обаче, да разгледа обвинението при тези фактически и правни параметри,
първата инстанция е заложила непоправими процесуални пороци за по-нататъшното
движение на производството, които не са били (а и няма как да бъдат) отстранени с
присъдата. С нейния диспозитив, подобно на обвинението, подс. Е.И. е бил признат за
виновен, че на 17.03.2018 г. възбудил заблуждение у ч.о. К., че ще му достави
инкриминирания лек автомобил, с което причинил на самия К. имотна вреда от 4 900
лв. (съставляваща „платена от К.“ парична сума). В мотивите, обаче, е приел (л.158
от н.о.х.д.) за установени факти, противоречащи на този правен извод: че сумата по
уговорката била изтеглена от лична сметка на св. Ш. (жената, с която К.
съжителствал); че тя е присъствала на срещата между К. и И. и на практика предала
увитите в плик пари на частния обвинител, който ги връчил срещу разписка на
подсъдимия.
СРС, впрочем, е бил и законово ограничен да подменя по свое усмотрение
предявените от прокурора факти, защото евентуалното застъпване на тезата, че
пострадалото лице е именно св. Ш. (а не ч.о. К.) за първи път в съдебното
производство, без инициатива на СРП по чл. 287, ал.1 НПК, при всички положения би
внесло в делото съществено изменение на обстоятелствата в тежест на подсъдимия.
2
Следователно, прецизният процесуален подход в случая е изисквал още при
проверката по чл. 248, ал.1, т.3 НПК съдът да констатира, че в обвинителния акт липсва
ясна и недвусмислена формулировка кое е пострадалото лице и въз основа какви факти
се извежда това негово качество. Пропускът въпросният порок да бъде „поправен“ още
в досъдебната фаза като резултат е довел до осъждането на подс. И. по противоречиво
обвинение.
Отделно от посоченото, Районният съд не е изпълнил задължението си при
противоречия на доказателствените материали да изложи „съображения защо едни от
тях се приемат, а други се отхвърлят“ (чл. 305, ал.3 НПК). Мотивите „по
доказателствата“ (л. 159 от н.о.х.д.), събрани в рамките на страница, са „телеграфни“ и
от тях изобщо не става ясно кои са източниците на информация, на които първата
инстанция е стъпила, за да обоснове изводите си, че в поведението на подс. И. има
предварителен измамен умисъл (желание да получи парите с ясната цел впоследствие
да не достави обещания автомобил). Анализирани са били единствено показанията на
свидетелите К. и Ш., но те възпроизвеждат само обстоятелства около постигнатата
уговорка, времето и мястото на предаването на парите и техния произход – все факти,
които са несъмнено изяснени по делото, но които, обаче, не са достатъчни, за да се
аргументира целта на дееца „да набави за себе си или за другиго имотна облага“. А
това при всички положения също следва да се приравни на „липса на мотиви“.
И не на последно място – Софийският районен съд е осъдил подс. И. по приети
за установени факти, в които изобщо не се съдържат признаците на измамата по чл.
209, ал.1 НК. От фактическа страна, първата инстанция е проследила единствено
развитието на събитията около решението на св. К. да закупи автомобил чрез
подсъдимия от Швейцария, изтеглянето на парите от св. Ш., предаването им на И. и
започналите впоследствие трудности по доставянето на колата и комуникацията с
него. Няма и дума за съставомерното желание на дееца в случая да „измами“
свидетелите Ш. и К., като ги убеди да заплатят предварително нещо, което няма да
получат. Така, всъщност, не става ясно приел ли е Районният съд за доказани изрично
заложените в обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения на прокурора, че
още на 17.03.2018 г. подс. И. „… решил да възбуди заблуждение у св. К., че след като
му предостави предварително уговорената парична сума (…) ще му достави от
Швейцария лек автомобил…“ (стр.3 от ОА). Получило се е така, че при посочването
на „установените обстоятелства“ (чл. 305, ал.3 НПК) в мотивите към присъдата няма
данни за нищо „предварително измамливо“, но въпреки това поведението на дееца е
прието за съставомерно по чл. 209, ал.1 НК. Прекъснатата впоследствие комуникация
между св. К. и подс. И. (за който се твърди, че престанал да отговаря на телефонните
позвънявания) би могла да бъде разглеждана като допълнителна индиция за вече
постигнатата измама, но не и за част от действията по нейното предварително
планиране. А данните, които ги подкрепят следва не само да са посочени „от
фактическа страна“, но и да бъдат доказателствено обезпечени.
В заключение, при новото разглеждане на делото СРС най-напред трябва да
подложи на преценка яснотата на обвинителния акт относно посоченото в него като
пострадало лице, а в случай, че пристъпи към разглеждане на обвинението и по
същество, следва недвусмислено да изясни установява ли се (като факт)
предварителният (измамлив) умисъл на подсъдимия и кои са обвинителните
доказателства, които го подкрепят.
Във връзка с всичко изложено дотук, оценявайки като „съществени“
процесуалните нарушения, допуснати при постановяването на проверяваната присъда,
на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.т. 1 и 2 НПК, Софийският градски съд,
НО, ІІ въззивен състав:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 20121511/17.05.2021 г. по н.о.х.д. № 199/20 г. на СРС (НО,
121 с.).
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския районен съд от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4