Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр.София, 11,03,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Галина Стоянова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №2649 по описа за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Б. Й.Т. срещу „З.Л.И.“ АД
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 35000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 25,01,2019год. до изплащане на вземането по повод възникнало
на 12,01,2018год. ПТП.
Навеждат се
доводи, че на 12,01,2018год., около 10,00часа, в гр.София, лек автомобил
Мерцедес Актрос *****, с рег.№********, управляван от Е. С. Ш. ***
шосе, с посока от с. Долни Богров
към ул.Околовръстен път и в района
на разклона за бензиностанция ЕКО
при извършване на маневра завиване наляво в посока бензиностанция ЕКО,
отнема предимството и реализира ПТП с
насрещно движещия се по
бул.Ботевградско шосе лек автомобил Фолксваген Голф, с рег.№ *****,
управляван от М.Г.Я., пътник в който е
бил ищеца. Произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил
Мерцедес -Ш.. Ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания подробно описани в исковата молба. Навеждат се доводи, че
гражданската отговорност на лицето причинило произшествието е застрахована при
ответното дружество, като с молба от 25,10,2018год., последното е поканено да
изплати застрахователно обезщетение на ищеца, но плащане не е последвало.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Л.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове. Поддържа, че ищецът няма интерес от предявяване на
настоящата искова претенция, доколкото само е изразил несъгласие с определеното
от застрахователят обезщетение. Оспорва да е осъществено противоправно деяние
от страна на водача на застрахования лек
автомобил-Мерцедес. Релевира доводи вина за настъпване на произшествието да има и водачът на лек автомобил Фолксваген, който се е движил с
превишена за пътния участък скорост. Оспорва ищецът да е понесъл твърдените
неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице, което е нарушило чл. 137а от ЗДВП. При
условията на евентуалност поддържа размера на претендираното обезщетение да е
завишен. Оспорва дължимостта на законна лихва върху застрахователното
обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от констативен
протокол за ПТП от 12,01,2018год. на СДВР, ОД Пътна полиция / –настъпването на
процесното ПТП на 12.01.2018год., около 10,00часа, в гр.София, на бул. Ботевградско шосе, в района на
бензиностанция ЕКО, с участието на моторно
превозно средство- автомобил с марка Мерцедес Актрос *****, управляван от Е.С.Ш.
и лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ *****, управляван от М.Г.Я., при което е пострадал Б.Й.Т.-пътник в
лек автомобил Фолксваген Голф.
За установено по делото, съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество за релевирания период
/определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК в закрито съдебно заседание
проведено на 23.08.2019год. /.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява механизма на процесното пътнотранспортно
произшествие –процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък на
бул.Ботевградско шосе в кръстовището с улица водеща към бензиностанция ЕКО.Бул.
Ботевгрдско шосе се състои от две платна разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначена за
двупосочно движение на автомобилите като за всяка посока има по две пътни ленти.
ПТП е настъпило в светлата част от
денонощието с добра метеорологична видимост като кръстовището е неурегулирано. Лек автомобил Фолксваген се
е движил по бул.Ботевградско шосе в
дясната пътна лента с посока от Околовръстен път на гр.София, към с. Долни
Богров със скорост на движение от 50км.ч. Т.а. Мерцедес се е движил върхя лява пътна лента на насрещното платно
на Фолксваген. Водачът на товарен автомобил Мерцедес е предприел маневра ляв завой като е навлязъл
върху двете ленти на платното за движение,
по което се е движил лек автомобил Фолксваген. Водачът на лекия
автомобил не е имал възможност да предотврати удара, тъй като се е намирал на отстояние от 24,00метра и при
опасна зона за спиране 34,6метра. Ударът е настъпил когато предната част на
т.а. е излязла от кръстовището на около 3 метра като лек автомобил Фолксваген с
предната си част челно е ударил т.а. Мерцедес в дясната му част на
полуремаркето. Скоростта на движение на т.а. в момента на удара е била 20км.ч.
Причина за реализиране на пътнотранспортното
произшествие са действията на водача на товарен
автомобил Мерцедес с органите за управление на автомобила, който е предприел маневра завой наляво, без да
пропусне насрещно движещ се автомобил.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява, че при ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания:
-разкъсно-контузна
рана на долната устна, като медико-биологичната характеристика се причислява на
разстройство на здравето, неопасно за
живота. Травмата е причинила двустранно разкъсване на долната устна с наличие на невитални части и с пенетрация /проникване/ навътре към
устната кухина, както и разклащане на 3 зъба
от долната челюст-34,43, и 46. Разкъсно-контузната
рана на долната устна е тежко кожно
нараняване засягащо цялата дебелина на
долната устна, с частична липса на
тъкани и налагащо хирургична
обработка с прилагане на кожна
пластика и шев на лигавицата от
вътрешната страна. Посочените увреди са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие. Предизвиканите болки са с висока
интензивност от възникването си до
започване на оперативното лечение, което е обусловено от богатата инервираност
на кожата на лицето. Възстановителния период е от 14 до 20 дни, тъй като
травмирания участък е отлично кръвоснабден, което ускорява възстановителния
период. Изложено е становище ищецът да е бил без поставен предпазен колан,
който би предотвратил настъпването на
травматичното увреждане на долната устна и разклащане на три зъба, тъй като би
предотвратило свободното движение на тялото напред.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на
св.Е.Ш. се установява водачът на товарен автомобил да не забелязал лек автомобил Фолксваген към
момента на ПТП.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗДи
чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От ангажираните по делото
доказателства се установява да е налице осъществено противоправно деяние от
водача на товарен автомобил, с марка „Мерцедес“,
с рег. №********–Е.Ш., който нарушил разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДВП като
не пропуснал насрещно движещо се ППС при маневра завой наляво за навлизане на
друг път.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС
№4/1968год., т.11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 5000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- разкъсно-контузна рана на долна устна и разклащане на три зъба на
долна челюст.
Обичайния възстановителен период за този тип увреждания е около 14-20 дни,
като болките и страданията са били най-интензивни в рамките на възникване до предприемане на оперативна
интервенция, умерена следоперативно и със затихващ характер към края на
възстановителния период. Съобрази се възрастта на
пострадалия /49години – активна, работоспособна възраст, затруднена по причина
на инцидента/. От
значение е и психичното отражение от
реализирания деликт върху увредения-/
при всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално
отражение върху пострадалия, като не се установиха обстоятелства различни от
обичайните/. Съдът съобрази обстоятелството, че страданията на ищеца са били
продиктувани и от затрудненията при хранене, говор, дъвчене за периода на
възстановяване. От друга страна по делото не са ангажирани доказателства за
предприето дентално лечение във връзка с разклатените зъби-оперативно,
протезиране или др., както и конкретни страдания от увреждането на зъбите и
тяхната продължителност. Обосновано е и становище възстановителния период да е
приключил без данни за усложнения или дефицит. Съобрази се и обстоятелството, че пострадалия не е бил
обездвижен, макар и да изпитвал затруднения при извършване на обичайните
ежедневни дейности, които са отшумели за период до 20дни. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на
ГО за релевирания период, съдът намира, че обезщетение в размер на 5000,00лв.
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Неоснователно е
възражението за съпричиняване поради нарушение от страна на водача на лек автомобил Фолксваген, поради
движение с превишена скорост. От една страна същото е неоснователно, а от друга страна е
ирелевантно относно отговорността на
застрахователя, тъй като при съпричиняване на делинквентите, последните
отговорят солидарно спрямо пострадалия, поради което и отговорността на застрахователя съобразно чл.499, ал.7 от КЗ
също е за пълния размер на вредите.
Релевираното
възражение за съпричиняване поради нарушение на чл.137а от ЗДВП е основателно,
тъй като се установи пострадалият да е пътувал без поставен предпазен колан в
нарушение на посочената норма. Ползването на обезопасителен колан би
предотвратило получените травматични увреждания. Така установеното
съпричиняване съдът определя в размер на 25% или дължимо е обезщетение в размер
на 3750,00лв.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 25,10,2018год. е дължима от 26,01,2019год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е частично освободен от плащане на държавна
такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 50,00лв.-д.т./
дължима 150,00лв. и внесена от ищеца 100,00лв./.
На осн.чл.77 от ГПК ответникът следва да заплати и
разноски, за които е останал задължен по
делото за вещо лице в размер на 150,00лв.
Предвид
изхода от спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК разноски се дължат на ищеца, които са доказани в размер на 40,00лв. от общо
400,00лв., от които 100,00лв.-д.т. и 300,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 271,45лв. от общо 305,00лв., от които 100,00лв.-юрк.възнаграждение,
150,00лв.-в.л., 50,00лв.-свидетел и 5,00лв.-СУ.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Д. не се дължи
адв. хонорар съобразно уважената част от иска, тъй като по делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно как е
договорено представителството.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“АД, с ЕИК*******,
със седалище и адрес *** да заплати на Б.Й.Т., с ЕГН: **********, със съд.
адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ,
вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 3750,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 12.01.2018г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.01.2019г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3750,00лв. до пълния
предявен размер от 35000,00лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“АД, с ЕИК*******,
с адрес гр. София, бул. „***** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 50,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“АД, с ЕИК*******,
с адрес гр. София, бул. „****** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.77 от ГПК сумата от 150,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА Б.Й.Т., с ЕГН: **********, със съд. адрес: *** да
заплати на Застрахователна компания „Л.И.“АД, с ЕИК*******, с адрес гр. София,
бул. „****** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 271,45лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: