Решение по дело №181/2019 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 154

 

гр.Варна,     14   ноември  2019 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 20 септември 2019 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора Светла Курновска и секретаря Соня Дичева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 181 по описа на ВАпС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

·                   въззивна жалба от подс.А.А.З., чрез неговите защитници - адв.Х.Х. *** и адв.С.Д. ***;

·                   въззивна жалба от подс.А.Е.Г., чрез неговия защитник адв.И.Т. ***;

Въззивните жалби са насочени против присъда от 25.01.2019г, постановена по НОХД № 244/2016 г. от ОС Разград, с която А.А.З. ЕГН ********** и А.Е.Г. ЕГН ********** са били признати за виновни по обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и 4, вр.чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, като при условията на чл.54 от НК са им били наложени наказания като следва:

на подс.З. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ;

на подс.Г. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ;

На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК съдът зачел времето, през което подсъдимите са били задържани с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Със същата присъда подсъдимите З. и Г. са били признати за невинни и оправдани по първоначално възведеното обвинение деянието да е извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл.116, ал.1, т.11 от НК.

Във въззивната жалба на адв.Х.Х. се твърди допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на доказателствените източници, довело до необоснованост на неговите изводи за доказаност на обвинението. Сочи се, че РОС е пренебрегнал обясненията на подс.З. и неоснователно е дал вяра на показанията на онези свидетели, които били в родствени отношения с пострадалия. Били игнорирани и показания на свидетели, които попадали в регистъра на незаинтересованите – Н.М., Н.А., Р.Х., С.С., М.Х., Г.И.и А.А.. Анализирайте заявеното от тези свидетели и обясненията на подс.З., защитата достига до извод, че А.М. Х.не е бил лишен от живот от А.З.. Твърди се, че именно подс.З. е бил обект на нападение от страна на убития, който бил засякъл лекия автомобил, в който пътували подсъдимите, бил насочил огнестрелно оръжие, произвел изстрели към подсъдимия и неговото семейство. Оспорва се и правилността на възприетата квалификация по т.6 на ал.1 на чл.116 НК – по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. В крайна сметка въззивната инстанция е сезирана с основно искане по чл.336 ал.1, т.3 от НПК за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подс.З. да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение; в условията на евентуалност се поддържа искане за приложение на института на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12, ал.4 от НК; отново в условията на евентуалност, ако не бъде възприето горното, то тогава се иска въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл.337, ал.1, т.2 и т.1 от НПК като измени присъдата, прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицирайки деянието като такова по чл.119 НК; на последно място от евентуално поддържаните искания е това за намаляване на срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода” поради неговата явна несправедливост.

С въззивната жалба на адв.С.Н. от името на подс.З. отново се навеждат оплаквания за необоснованост на атакуваната присъда, неправилно приложение на материалния закон, както и за несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане на основание чл.336, ал.1, т.З от НПК за отмяна на първоинстанционната присъда в осъдителната част и постановяване на нова, с която А.А.З. да бъде изцяло оправдан по възведеното обвинение. В условията на евентуалност се иска изменение на съдебния акт с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, или намаляване размера на наложеното наказание.

Във въззивната жалба на защитата на подс.Г. се твърдят допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила; твърди се, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, неправилна и издадена при явна несправедливост на наложеното наказание. Варненският апелативен съд е сезиран с искане за отмяна на проверявания акт и постановяване на нова присъда, с която да осъденият А.Е.Г. да бъде оправдан изцяло. В условията на евентуалност се поддържа искане за намаляване размера на наложеното наказание с приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, или за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или за изменението и с намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от свобода - поради явната му несправедливост.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете жалби. Намира първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и добре мотивирана. Според прокурора РОС е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и е стигнал до обосновани правни изводи. Намира тезата на подсъдимите за наличие на противоправно нападение от страна на А. Х.за опровергана от доказателствата по делото; А. Х.е бил нападнат и пребит до смърт без самият той да е провокирал по какъвто и да е начин действията на подсъдимите. Произведените изстрели са били в ситуация, когато жертвата е отблъсквала нападението на подсъдимите, затова и те не могат да се позовават на неизбежна отбрана. Прокурорът намира за правилна и съобразена със съдебната практика възприетата от първата инстанция квалификация по т.6 на чл.116 от НК. Счита, че единствената неправилност, допусната от РОС е в оправдателната част на присъдата, с която е била отхвърлена квалификацията по т.11 на чл.116 НК – по хулигански подбуди. Доколкото липсва протест, прокурорът счита, че този въпрос следва да бъде обсъден от въззивната инстанция единствено в контекста на преценка на справедливостта на наложените наказания.

Повереникът на частните обвинители - адв. П., изразява становище, солидаризирайки се с доводите на държавното обвинение, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна.

Защитата на подс.А.З. - адв. Х.Х. и Ст. Н., поддържат жалбите на изложените в тях основания. Адв.Х. заявява становището си, че първата инстанция е допуснала процесуални нарушения, довели до ограничаване  правото на защита на подс.З., тъй като въпреки положените усилия и събрания доказателствен материал, РОС не е достигнал до обективната истина, тъй като превратно е тълкувал доказателствата и на доказателствените средства; според защитата първостепенният съд е демонстрирал избирателен подход при интерпретациите на доказателствените средства, което само по себе си превратното тълкуване означава ни повече, ни по-малко съществено процесуално нарушение, тъй като при превратното тълкуване и игнорирането на някой от доказателствата представлява съществено нарушение, тъй като се накърнява правото на защита на подсъдимия. Според защитата по делото са налице три противостоящи си категории свидетели – от едната страна близки на потърпевшия, от другата – родственици и приятели на З. и трета - лица, които не са в родствени отношения с нито един от двамата. Съдът именно тази група от гласни доказателства бил интерпретирал по неубедителен начин, проявил е индиферентност и ги е оценил като притежаващи ниска степен на достоверност и противоречащи на житейската логика.

Защитата на подс.З. предлага собствен анализ на показанията на свид.М., свид. Н.А., свид. Р.Х., С.С., въз основа на който достига до извод, че именно пострадалият А. Х.е инициирал нападението над подс.З. и неговото семейство.

От друга страна предлага на въззивната инстанция да изключи от доказателствената маса показанията на племенника на подс. А.З. – св.Н. А., дадени в съдебното производство, тъй като в хода на досъдебното производство той изобщо не е споменавал за наличието на метален бокс. Този метален бокс се „родил“ в хода на съдебното следствие, а Окръжният съд, го възприел въпреки констатираните противоречие в показанията на този свидетел.

Защитата счита, че обясненията на подс. А.З. трябва да се поставят в основата на доказателствената маса по делото. Виждането, че обясненията на подсъдимия били форма на лична защита, според адв.Х.Х., е белег на едно остаряло мислене. Според защитата обясненията на подсъдимия са ценен източник на информация, защото „бидейки подсъдим той най-добре ще разкаже онова, което му се вменява във вина“. Достоверността на обясненията на подсъдимия не могат да бъдат отричани априорно, защото те са основно гласно доказателствено средство. Затова и защитата счита, че като не е дал вяра на обясненията на подс.З. РОС е постановил една необоснована присъда, като е ангажирал наказателната му отговорност въз основа на хипотези и предположения.

Защитата оспорва и правилността на възприетата квалификация на деянието – по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. Счита, че конкретния казус не покрива критериите, установени с практиката на върховната юрисдикция, относно съдържанието на тези обективни белези на деянието. На следващо място се оспорва и извода на първата инстанция, че двамата подсъдими са действали като съучастници, тъй като съизвършителството се изразявало в съвместна деятелност на две или повече лица, насочена към извършване на престъпление, при постигнато съгласие и взаимна осведоменост, каквото според защитата в конкретния случай липсва.

В крайна сметка защитата поддържа искане въззивната инстанция да отмени присъдата на РОС  и да постанови нова, с която да оправдае подс.А.З., тъй като не е автор на деянието или в хипотезата на чл.12, ал.1 от НК. В условията на евентуалност се поддържа искане за преквалификация на деянието по чл.119 от НК или за намаляване на наказанието, поради неговата несправедливост.

Адв.С.Н. развива доводи за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, свързани с липса на мотиви за това дали деянието не е било извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана или в състояние на афект. Предлагайки отново анализ на гласните доказателства по делото, адв.Н. също стига до извод, че липсват основания да се приеме, че подс.А.З. е инициатор на конфликта, напротив той и семейството му са обект на нападение, което той е отблъсквал. Излагат се аргументи, че не може да се приеме за начало на нападението спирането/засичането на леките автомобили; нападението било започнало с възпроизвеждането на изстрели. Твърди се, отразеното в мотивите на съда виждане, че А.З. е трябвало да се отдалечи, да избяга от мястото на инцидента като и видял, че пострадалият А.М. е имал пистолет, че е в остро противоречие с принципните постановки на т.6 от Постановление на Пленума на върховния съд № 12/1973 г. Акцентирайки върху заключението на комплексната Съдебно психологична и Съдебно психиатрична експертиза, защитата поддържа становището, че А.З. е бил в състояние на силна уплаха и смущение по смисъла на чл.12, алинея последна от НК.

Защитата предлага на въззивната инстанция да не кредитира показанията на свид. Т. А., дадени пред първата инстанция, тъй като събраните гласни доказателства в рамките на проведеното въззивно следствие, сочели на тяхната недостоверност. Затова и възприетото от първата инстанция, че А.З. е нанесъл удар с бокс на убития било доказателствено необезпечено.

Според защитата свидетелката е пряко заинтересована, тъй като един от участниците в побоя е А. Н., който е бил и обвиняем по делото, е неин брат и също е заплашен от наказателна отговорност.

На следващо място защитата поставя на вниманието на съда хипотезата на чл.124 от НК. Позовавайки се на трайна практика на ВКС, при която при съучастие в причиняване на ударите, от които е последвала смъртта на пострадалия, проявената жестокост от някой от извършителите или причиняването на значителни болки и страдания, и особено мъчителен начин на извършване на деянието не може да обоснове отговорността на всички участници в деянието по тази квалификация. Затова и след като според защитата не се установява подс.З. да е употребил бокс, така както е приел в мотивите си Окръжния съд на стр. 6, то тогава оставало А.З. обективно най-много да е причинил лека телесна повреда на пострадалия и то в състояние на уплаха и смущение. Позовавайки се на твърдението, че за подобен случай на такова масово ромско сбиване ВКС с Решение № 180 от 19 юли 2017 г., по НД № 471/2017 г.,  е приел наличието на състав на чл. 124 от НК, защитата аргументира и оплакването, че А.З. не може да носи по принцип отговорност за квалифициран състав.

Затова и като алтернатива на основното искане за постановяване на нова присъда, с която подс.А.З. да бъде оправдан, се поддържа и искане за преквалифициране на деянието по чл.124, ал.4 от НК.

Защитата на подс. А.Г. – адв.И.Т., в съдебно заседание пред въззивната инстанция развива на първо място доводи за допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, довели до невъзможност на жалбоподателя да разбере в крайна сметка каква е волята на съда да формира своето решение – на първо място. Според защитата липсата на мотиви към така постановения съдебен акт произтичала от невъзможността на държавното обвинение да формулира едно точно и ясно обвинение и да очертае кръга на лицата, които са извършели деянието. На два пъти държавното обвинение, по реда на чл.287, ал.1 от НПК, е правило изменение на обвинението, което в крайна сметка е било възприето с постановената присъда от РОС, което довело и до това подсъдимите да са признати за виновни в съучастие с неустановени, но известни лица по делото. Твърди се, че било налице противоречие между описанието на фактическата обстановка и възприетата квалификация – било описано, че подс. А.Г. е отблъсквал нападението на А. Х.над А.З., а от правна страна не е възприета хипотезата на неизбежна отбрана.

На следващо място защитата намира за фрапиращо обвинение в съучастие с неустановени, но известни лица по делото. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или изменено обвинението с преквалифициране на деянието. В условията на евентуалност се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.

В личната си защита подс.З. и пред тази инстанция заявява, че бил нападнат, бит, повален и унижен пред очите на децата си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Подс.Г. заявява, че очаква справедливо решение, а в последната си дума също моли за оправдателна присъда.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 28/11.05.2017г, постановена по НОХД № 1605/2016 г. от РОС, с която А.З. и А.Г. са били признати за виновни по обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и 4, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 22.07.2015г. в с.Брестовене в съучастие помежду си като съизвършители и неустановени лица, умишлено умъртвили 26-годишния А.М. Х., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на и чл.54 от НК съдът е наложил следните наказания:

·        на подс.З. – „Лишаване от свобода“ за срок от  18 ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание  чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи ефективно при първоначален режим “строг“;

·        на подс.Г. – „Лишаване от свобода“ за срок от 18 ГОДИНИ, което на основание  чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи ефективно при първоначален режим “строг“;.

На основание чл.59 от НК съдът е зачел времето, през което А.А.З. и А.Г. са били задържан под стража

С присъдата си РОС е признал двамата въззивници за невинни в това да са извършили деянието по хулигански подбуди и ги е оправдал повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.11 от НК

Първоинстанционният съд се е произнесъл по сторените по делото разноски и по веществените доказателства.

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежни страни, като разгледани по същество се преценяват като неоснователни по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие и в проведеното такова във въззивното производство доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.А.З. е роден на ***г***. Към 2015 г. живеел заедно със семейството си – съпруга А., трите дъщери Ш., Г.и Д.и сина си Т., в с.Брестовене, Област Разград. Подсъдимият принадлежал на многолюдния род на „Закитата“, както били известни в селото тримата братя (Н. З., Н. З. и подс.А.З.) и техните синове. Отношенията между братята З. били сложни, на моменти антагонистични.

Подсъдимият А.Е.Г. е роден на ***г***. Няколко години преди инкриминирания период, той и семейството му се установили да живеят в село Брестовене. Бил известен с прозвището си „Хоптери”. Поддържал близки и приятелски отношения с подс.А.З..

Пострадалият А.М. ***, където живеело семейството му – майка му, жена му, децата му, дядо му Х. К., чичо му Ш.Х., братовчед му Х. Х. и др. Родът му бил известен като „Лъкитата“. През лятото на 2015 год. пострадалият А. Х. работел по строителни обекти в Лозница и Завет. У дома си се прибирал рядко и за кратко, колкото да се види с близките и децата си.

Между родовете на Закитата и на Лъкитата през същото това лято се разразила разпра като се стигнало до физически стълкновения и намеса на органите на реда. Първата свада се разиграла на 12 юли 2015 год. вечерта, когато представители на рода на „Заката“, сред които подс.А.З., подс.А.Г., А. Н., Д. Н.  и И.Б., нанесли побой над св.Ш.Х. и Х. Х. - баща и син и съответно чичо и първи братовчед на пострадалия А. Х.. Събитията се разиграли пред очите на органите на реда - А.А.и Д.Д., които не успели да предотвратят побоя, тъй като участващите в него лица, отказали да се подчинят на дадените разпореждания. Боят продължил около 5 минути, след което мъжете се качили в три леки автомобила – и двата „Опел Астра”, черна и сива на цвят, управлявани от подс.А.З. и св.А. Н. и червен „Хюндай”, управляван от Р.И.. Горното се установява от показанията на св.А.А., дадени в хода на досъдебното производство с протокол за разпит от 30.09.2015 г. и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК. – „Спряха трите автомобила, от там слязоха група хора със сапове и се започна боя. ….Биеха пострадалите със злоба и яд, биеха ги като да ги убият. В това време двамата пострадали бяха на земята и не мърдаха.”; Горното се потвърждава и от показанията на свид.Д. Д.Д. – протокол за разпит от д.п. от 30.09.2015 г., л.246 и 247, т.2 дп.

Вторият инцидент се състоял няколко дни по-късно в гр.Разград, където случайно се срещнали св.Х. Х. и представители от рода на подс.З.. Тогава не се стигнало до физически сблъсъци, а единствено били разменени реплики.

Така се стигнало до третия, фатален инцидент, когато А.М. Х. намерил смъртта си на 22.07.2015 г.

На тази дата свид.А. Н. А., племенник на подс.А.З., и фактическата му съпруга св.М.А.организирали тържество по случай „обрязването“ на сина им А., т.нар. „сюнет- сватба“.

В деня преди тържеството в РПУ Кубрат постъпил сигнал, че пред дома на св.А. Н. А. били събрани много хора и имало опасения, че може да се саморазправят отново с рода на Лъкитата. На място пристигнал полицейски екип, в който бил включен св.В.В.и още трима полицейски служители. Те действително установили голямо събиране на хора, но им било обяснено, че това е свързано с подготовка на тържеството. Полицейските служители предупредили и двете срани в конфликта да се въздържат от срещи и саморазправа.

На 22.07.2015 год. по обяд множество сродници, съседи и приятели на подс.А.З. се събрали в Ритуалната зала на с. Брестовене на тържеството, организирано от племенника му, св. А.А. и св.М.А.. Подсъдимият А.З. бил заедно с цялото си семейство – съпругата си, трите си дъщери и сина си. Подс. А.Г. също бил там със съпругата си и детето, но те двете се прибрали у дома в ранните следобедни часове.

         Там  били и по-голямата част от свидетелите, разпитани в настоящото производство.  

Св.О. Хасан З. бил сервитьор на тържеството и забелязал, че подс.А.З. употребил алкохол, станал агресивен и започнал да се заканва на Лъкитата, че ще ги бие, ще ги убие. Убеждавал и племенниците си Д. и Н. „Ще ги набием, ще ги счупим”.  Обвинявал ги, че не са мъже, щом не искат да се бият, блъскал ги в гърдите. Заявеното от него се потвърждава и от показанията на св.Т. Н. А., дадени в с.з. на 15.12.2016, л.244, т.1 от НОХД, на И.Х.З., дадени в с.з. на 16.12.2016 г., л.306, т.1, св.З. С.З. (сервитьор), дадени в с.з. на 16.12.2016, л.311, т.1

 Около 20.00 ч. от тържеството си тръгнал св.А. Н. А., заедно с жена си св.М.А.и децата си, за да преброят събраните на тържеството пари, като с част от тях трябвало да се разплати с музикантите и за поръчаната храна.

Агресивното поведение и отправените закани към Лъкитата от страна на подс.А.З. били възприети от редица гости, вкл. и от брат му Н. А.З., баща на св.А. Н. А.. Н. З. се опитал да успокои подсъдимия А., но след като не успял, го подканил да си ходи. В този смисъл са и показанията на св.Н.Ч.от с.з. от 28.10.2016г

Подс. А.З. напуснал ритуалната зала около 20.30 часа, заедно със съпругата си, св.А. А., двете си по-големи дъщери, св.Ш. А.А. и Г.А. и сина си Т. А.А..

 С тях тръгнал и подс.А.Г., тъй като бил помолен от подс.А.З. да управлява автомобила му „Опел Астра“. Така на мястото на водача седнал подс.Г., на предната дясна седалка подс.З., а съпругата и децата му (двете по-големи дъщери Ш. и Гюлер, и сина му) – отзад.

В залата останали част от гостите, тези предимно заети с разтребването на масите и изпращането на музикантите.

Междувременно след обяд на 22.07.2015г. в селото се завърнал постр.А.М. Х., придружен от своя колега - св.Л. Н. и братовчед си св.Т.Е.. Тримата работели на строителен обект в гр.Лозница. Пострадалият имал намерение да види семейството си и да вземе малко храна, тъй като не му била заплатена надницата. А. Х. се прибрал в дома си, находящ се на ул. “Бузлуджа“ № 22 в с.Брестовене и разбрал от съпругата си, че нямат хляб. Решил да отиде до магазина в центъра на селото, известен като Борсата (обект 6 от изготвената по делото карта). Шест годишният му син М.А. пожелал да го придружи, за да си купи нещо сладко. Баща му се съгласил и така в лекия двуврат автомобил “Хюндай“, червен на цвят, се качили водачът – А. Х., на предната седалка св.Н., а детето св.М.А. било отзад.

 По пътя към магазина в близост до къщата на кмета (обект 24) А. Х. застигнал  братовчед си - св. Х. Х.ев, който се разхождал със съпругата си - св. С.Й., и двете си малолетни деца. Пострадалият се спрял при тях, разговарял с братовчед си и продължил пътя си към магазина, като завил наляво по главната улица.

Движейки се в дясната лента по тази улица, постр.А. Х. се отклонил в лявата лента и спрял между аптеката и пощата на селото.

От другата страна на улицата бил паркиран автомобила на дядото на пострадалия св.Х. К. – сиво „Пежо”, а сам св.К. бил в магазина.

В същото време идвайки откъм ритуалната зала автомобилът, управляван от подс.Г.,*** центъра на селото.

Приближавайки училището, подс. З., забелязал преминаващия червен автомобил както и паркирания пред магазина автомобил на св. Х. К. и дал знак на подс.Г., потупвайки го, да се върне обратно. На близкото кръстовище подс.Г. направил обратен завой, върнал се обратно и спрял странично и малко пред автомобила на пострадалия. В този смисъл са и показанията на свид.О. Хасан З., дадени пред РОС в с.з. на 16.12.2016 г. л.305, т.1

 От л.а. „Опел” излезли двамата подсъдими З. и Г. и тръгнали срещу постр.А. Х.. Подс.З. носел в ръцете си дървен сап. Виждайки двамата мъже А. Х. видимо се притеснил и взел от колата с дървен сап, който извадил от задната част на купето. Подс.З. и пострадалия разменили реплики, започнали да се дърпат и бутат. Междувременно от л.а. „Опел” слезли и останалите пътници – съпругата на подс.А.З. и децата му, с намерението да предотвратят физическата саморазправа. Подс.З. ударил А. Х. с дървения сап, а пострадалият също му отвърнал с удар. Към тях се насочил и подс.Г. с намерението да помогне на приятеля си А.З.. В този момент се чули четири изстрела, произведени от газ-сигнален пистолет, впоследствие намерен и иззет от органите на разследването на 33 метра от местопроизшествието в тревната площ на пресечка, водеща зад пощата – виж показанията на св.Красен Нанев Дончев, л.153, т.1 ох. За местоположението на пистолета полицейските служители били насочени от подс.А.З., видно от показанията на св.Стефан Стефанов, дадени в хода на досъдебното производство с протокол за разпит от 21.08.2015 г., л.199-200, т.2, и приобщени със съгласието на страните по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК.

Тези първи действия на двамата подсъдими А.З. и А.Г. били възприети и от св. Б.Е., братовчед на А. Х.. Е. влязъл в магазина, където бил и дядото на пострадалия, св. Х. К. и го уведомил за побоя над внука му. Е. съобщил по мобилния си телефон за инцидента и на баща си - св. М.Х.. Той тръгнал от дома си към мястото на инцидента с л.а., заедно със сина си св. П.Е., св.Т.Е., като по пътя взели със себе си и св.Ш.Х., който още изпитвал болки, след побоя, нанесен му на 12.07.2015г.

Жената на подсъдимия А.З. и дъщерите му се изплашили от изстрелите и паднали на земята. Изстрелите били чути в селото и много скоро на мястото се стекли множество хора – първо от страната на Закитата, дотичали от ритуалната зала, а после и от Лъкитата. Междувременно двамата подсъдими успели да отнемат дървения сап от пострадалия и му нанасяли удари със сапове. Св.Л. Н. също излязъл от лекия автомобил с намерението да помогне на приятеля си, но на мястото започнали да прииждат непознати за него мъже, въоръжени с бухалки, вериги и сопи. Някой от тях разбил задното панорамно стъкло на л.а. „Хюндай“ и то се посипало върху 6 годишния М.. Тогава св.Н. привел в движение л.а. и се насочил към дома на пострадалия. По пътя видял паднал на земята св.Т.Д., когото друг мъж се опитвал да удари със сап. Св.Н. насочил лекия автомобил към нападателя, качил Т.Д. и отвел детето в дома му. Сигнализирал и органите на реда.

Чувайки изстрелите, първи на място пристигнал св.Д. Н. А. – син на Н. А., и племенник на подс.А.З.. Видял, че подсъдимите бият А. Х. и се опитал да спре батко си - А.З., но той не му обърнал внимание. В този момент се появил и св.Х. Х.ев, въоръжен с верига . Двамата братовчеди (А. и Х.) успели за кратко да отблъснат нападението на двамата подсъдими, като междувременно подс.Г. се бил снабдил отнякъде с една „чапичка“ – дървен сап с метален остър край /иззета като веществено доказателство № 21/ и удрял с нея постр.А. Х. по главата и по тялото. Той направил няколко крачки по улицата, но пред аптеката бил пресрещнат от няколко на брой сродници и близки на подс.А.З., които за минута-две, с коли и на бегом  дошли от ритуалната зала. Тези лица, въоръжени с дървени сапове се насочили не само към постр.А. Х., но и към св.Х. Х.ев, св.Ш.Х. (чичо на А. и баща на Х.), към св.Х. К. (дядо на А.), които излязъл от магазина и св.Т.Д.. А. Х. бил повален на земята, но нападателите – двамата подсъдими и техни сродници, продължавали да му нанасят удари по различни части на тялото. Тогава подс. А.З. му нанесъл удари и с метален бокс в областта на главата.

Свидетелят Х. Х.ев също бил повален на земята и получил множество удари по тялото, след като веригата която носел му била отнета и останал да лежи до пощата.

Когато св. Х. К. излязъл от магазина също бил нападнат и многократно удрян с дървени сапове от сродници и близки на подс.А.. З., които го повалили пред входа на близкото училище.

Лекият автомобил на св. Х. К., дядото на пострадалия, бил изпотрошен от удари със сапове и бухалки.

Научавайки за масовия побой от минаващите край дома му жена на име Фатме и св.Н.Ч.на мястото дошъл и племенникът на подс.А.З., св. А. Н. А., заедно с тъста си св. Гюран Исмаил и св.Велин Стефанов “Ражо“. Св.А.А. налагал с пръчка появилите се вече там сродници на пострадалия - свидетелите М.Х., П.Е., Т.Е. и св.Ш.Х.. Св.М.Х. и П.Е. се опитали да помогнат на А. Х., но след като на свой ред получили удари, избягали. Т.Е. бил повален на земята от удар с вила от Рейхан – зет на Н. З.. Там го намерил св.Л. Н., който го качил в лекия автомобил на пострадалия и го откарал, заедно с 6 годишния М. в дома му. Подобен късмет нямал св.Ш.Х., чичо на пострадалия, на когото отново бил нанесен побой и той останал да лежи на улицата.

Както двамата подсъдими А.З. и А.Г., така и всички други участници в инцидента побързали да напуснат мястото, като оставили след себе си в безпомощно състояние да лежат в локви кръв на различни места четири човешки същества – А. Х., Х. Х.ев, Х. К. и Ш.Х.. Повечето от тях се събрали пред дома на св.А. ***, като там за известно време бил и подс.А.Г., който се прибрал в дома си преди пристигането на полицаите, които отвели предполагаемите участници в инцидента в РУ на МВР гр.Кубрат.

Случайно преминалият на мястото на инцидента свидетел Д.А.видял пострадалите А. Х. и Ш.Х. да лежат в безпомощно състояние на земята пред аптеката. Помолил да му помогнат да ги натоварят в микробуса, но никой освен Н.И.и жената на Ш.Х. не се съгласили. С помощта на двете жени А. Х. и Ш.Х. били натоварени в микробуса на свид.Д.А.и били откарани в болницата в гр.Кубрат.

Поради крайно тежкото състояние на пострадалия А. Х., той бил насочен към болницата в гр. Разград с автомобил на ЦСМП в 21.25 минути,  но  ри транспортирането му починал  в 22.20 минути.

Още същата вечер на 22.07.2015 г. подс.З. заедно със свидетелите Ю.А., А.И., Н. З., А. Н. А. Д. Н. А. и брата на подсъдимия, Н.З., били откарани в РУ на МВР, Кубрат, където били освидетелствани с тяхно съгласие в присъствието на поемни лица, с приложен фотоалбум/л.6-л.80, т.1/

Отново през нощта на 22 срещу 23.07.2015г. бил извършен и оглед на местопроизшествието/л.5-л.20,т.1/ и иззети приобщените по делото веществени доказателства.

Около час след огледа на местопроизшествието  е извършен и оглед  и на л.а.“Хюндай“, червен на цвят, с рег.№ РР 5715 АС,  намерен пред дома на постр.А. *** /л.21-24,т.1/. Установени са счупени предно и задно стъкло по същия, а по задната седалка множество дребни стъкълца.

Огледа на л.а.“Опел Астра“, с рег.№ СА 9833 ХВ, черен на цвят собственост на подс.А.З. е извършен на 27.07.2015г., с участието поемни лица и технически помощник/л.36-л.40,т.1/, като по същия не са установени набитости и повреди. Автомобилът бил с чиста външност и вътрешност. Арматурното табло, седалките и всички пластмасови части във вътрешността му са намерени полирани с препарат, леко мазни при допир. Багажното отделение на автомобила също е намерено чисто. 

Подс.А.З. е привлечен като обвиняем на  23.07.2015г.за извършено в съучастие престъпление по чл.115 от НК- причиняването на смъртта на А. Х. и с постановление на прокурор от същата дата е задържан за срок от 72 часа, като в този срок по отношение на него е внесено в РОС искане за вземане на МНО “задържане под стража“, което е уважено.

Подс.А.Г. е привлечен като обвиняем на 31.07.2015г.  за същото извършено престъпление по чл.115 от НК.По отношение на него също е била взета МНО“задържане под стража“

Последвало е изменение на обвинението по отношение и на двамата подсъдими с постановления от 25.03.2016г. за извършено  в съучастие престъпление по чл.116,ал.1,т.11 пр.1 от НК , както и такова по чл.131,ал.1 във вр.с чл.129,ал.2 и чл.20,ал.2 от НК за причиняване на 22.07.2015г. на средни телесни повреди на повече от едно лице, заедно с А.А. за първото деяние и отново с него и  св.Д. А. и св.Х.Ч.за второто деяние, както и второ изменение  с постановления от 09.06.2016г.с добавени квалификации по чл.116,ал.1т.6 от НК. 

  По отношение на привлечения като обвиняем, сега свидетел А. Н. А.  наказателното производството за извършено престъпление по чл.116 от НК е прекратено, след второто изменение на обвинението с постановление на прокурора от 25.07.2016г., с което е и разделено ДП №290-ЗМ-211/2015г.по описа на РУ на МВР-Кубрат, като материалите, касаещи причинените средни телесни повреди са отделени в отделно производство и изпратени по компетентност на РП-Кубрат.

            По делото са изслушани следните заключения по допуснатите в хода на цялото производство експертизи:

СМЕ на труп /л.1-30,т.3/ е установила при починалия А. Х., на 26 години, съчетана травма  с множество увреждания в областта на главата, шията, гърдите и крайниците, аспирация на кръв, оток на белите дробове и мозъка:

·        Глава – Тежка черепно-мозъчна травма – многофрагментни счупвания на черепа; субдурален и субарахноидален кръвоизливи; размачкване и вътремозъчен кръвоизлив в лява крайномозъчна хемисфера; кръвонасядания на меката черепна покривка; кръвонасядания и повърхностни наранявания по   лигавиците на устните; открито счупване на носни кости; разкъсно-контузни рани, повърхностно нараняване, охлузвания, кръвонасядания и отоци на лицето; разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по главата;

·        Шия - Тежка шийна травма - кръвонасядане на десния мускул стерно-клейдо-мастоидеус; счупване на дясното рогче на щитовидния хрущял; кръвонасядане на лигавицата на гръкляна; кръвонасядания на кожата на шията;

·        Гърди - кръвонасядания, оток и охлузване на гърба;

·        Крайници – кръвонасядания и охлузвания по двете рамене; кръвонасядания и охлузвания на дясна мишница; открито счупване на латералния епикондил на дясна раменна кост; охлузване на дясна предмишница; охлузвания на лява мишница; охлузвания на лява лакетна става; охлузвания на лява ръка и предмишница; кръвонасядания на ляво бедро; охлузвания на ляво коляно и ляво ходило; охлузвания с кръвонасядане в лява колянна ямка; охлузвания и кръвонасядания на дясно коляно; многофрагментно счупване на дясно колянно капаче; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясна глезенна става, охлузване на дясно ходило;

·         Аспирация на кръв; оток на белите дробове; оток на мозъка.

Според вещото лице най-съществено значение за настъпване на леталния изход има черепно-мозъчната травма с увреждания на централната нервна система в съчетание с тежката шийна травма с увреждане на гръкляна. Съобразявайки видът и локализацията на счупванията на черепа и уврежданията на главния мозък,  вещото лице  сочи, че с най-голяма роля е ударът довел до рана №5, като останалите удари /общо 7/  в областта на главата и шията също  имат  съществено значение за протичане на патологичния процес довел до леталният изход.

       Установените травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, получени са преди и/или около момента на смъртта и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването й.

  В хода на съдебното следствие е назначена и допълнителна СМЕ /л.358-337/, за установяване на получаването на конкретни увреждания от пострадалия с веществено доказателство № 21 /чапа/ и метален бокс и с дървени сапове. Вещото лице сочи, че от установените по главата на пострадалия рана № 1, може да бъде получена от изразен ръб на сап, каквито ръбове имат части от представените сапове, веществени доказателства 22 и 12. Тя е в областта на главата и е косо цепковидна разкъсно-контузна в дясна тилна област. Рани № 5 и № 7 и намиращите се в същата област охлузвания е много вероятно да са получени от едно действие на предмет с подлежащото многофрагментно счупване. Черепно-мозъчната травма е възможно да бъде получена с представеното веществено доказателство 21 /чапа/, с тъпата й част.

Вещото лице приема, че рана № 4 в областта на главата, предвид наличните обичайни боксове добре отговаря да е получена от такъв и няма друг предмет, с който да бъде получена, предвид спецификата й /с ограничена площ с точно определена четвъртита форма/. Поддържа също така, че тази рана има отношение към настъпването на смъртта, дотолкова, че да е причинила и тя сътресение на мозъка, да е довлошила състоянието на пострадалия. Посоката на силата на действие е отпред назад спрямо главата, но не и непременно спрямо тялото. По отношение на счупването на рогчето, както и останалите удари в главата и шията - това нараняване е причинено с предмет, с не много голяма повърхност, тъй като шията е сравнително защитено място и предметът е  продълговат или с по-малка повърхност от шията, за да попадне в областта същата. В този смисъл в.л. пояснява, че обичайно шията е рефлекторно много защитено място и когато човек е в съзнание, се защитава тая област и обичайно такива увреждания се получават или при хора, които са вече в безсъзнание, в безпомощно състояние или има практика при бойните изкуства в точно определени места да попадат ударите, като в случая, по-вероятно е просто да не е защитавано вече мястото. Всички продълговати предмети,иззети като ВД могат да причинят такова увреждане.В конкретния случай  вещото лице не е открило признак, сочещ на това, в каква последователност са причинявани уврежданията, но  поддържа,че след рана 5 със сигурност не е имало съществена активност от страна на пострадалия.

     Дамата подсъдими са били освидетелствани, съответно подс.А.З. на 23.07.2015г. /т.1-л.73-77/, а подс.А.Г. на 21.08.2015г. Последвало е извършване  и на съдебно-медицински експертизи за всеки от тях.

            По отношение  на подс.А.З./ т.3, л.220-229/ в.л. е установило към 23.07.2015г. кръвонасядания в лява скулова област и долните две трети на лява мишница с повърхностни точковидни охлузвания върху тях, кръвонасядане по външната страна на лява раменна става и лява предмишница, разкъсно-контузна рана, тип „ламбо“ върху ръба на видимата лигавица на горна устна от лява страна, с подлежащ подлигавичен кръвоизлив и разкъсване, зачервяване на меки тъкани на гърба на дланта на лява ръка в областта на дланно-пръстовите стави, охлузвания в областта на лява капачка и повърхностно такова под основата на носа. Според вещото лице същите са причинени от удари с или върху тъпи предмети или тангенциалното действие на тъпи или тъпоръбести предмети, а травмата в областта на лява скула или мишница може да бъде получена от падане от собствен ръст. Голяма част от уврежданията, вече към 21.08.2015г. са претърпели своето обратно развитие, с частично приключили оздравителни процеси. Съвпадат участъците по кожата с тези, които са фиксирани в снимковия материал, непосредствено след инцидента. Раните по коленете са от падане, като не е изключено да е осъществено с приплъзване, за да се осъществи разкъсване на материята, с която е облечен. Травмата в областта на външната страна на лява раменна става е получена при отвеждане на ръката нагоре или извъртане, ударът би могъл да попадне на това място, същата  може да бъде и защитна при извъртане с цел предпазване и ударът попада в областта на раменната става. Нараняванията по лявата мишница и лакътната става към нея  също биха могли да бъдат получени при защита. По отношение гърба на лявата ръка при защитата в заключението в с.з. на 25.10.2016г. в.л. сочи, че там увреждането може да е от самонараняване при нанасяне на удар. Тези – ляво рамо, ляв лакът и гърба на дланта на лявата ръка, могат да бъдат получени и при защита. Уврежданията по лицевата повърхност на тялото могат да бъдат получени и при двете положения – изправен стоеж или легнал. При всички положения контактът е лице в лица – уврежданията са фронтално. Нараняванията върху лявата капачка, ако не са резултат на директен удар, то са резултат от съприкосновението с терена. Може да бъде с опора в колена, не е изключено и подбедрица, опора в терена. Сцепването на устната спада към групата на фронталните увреждания, може да бъде осъществено с удар от или върху тъп или тъпоръбест предмет. Най-вероятно е отпечатък от режещ ръб на подлежащ зъб при леко отворена уста, за да се отпечата този режещ ръб и да разкъса лигавицата към предверието на устната кухина. За разкъсването, с кръвонасядане, не е изключено да бъде нанесено както с удар от юмрук, така с друг твърд предмет, който принадлежи към тази група. Но при удар със сап, който  предполага сила и замах и ако е бил достатъчно силен, уврежданията биха били доста по-тежки. Няма характерен отпечатък на релефа на верига /веществено доказателство №7/, но при удар само с  част от нея, би могло да бъде получено.

    В хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие е назначена допълнителна СМЕ, по отношение на този подсъдим /л.378-380/, касателно травмите, получени от него на 22.07.2015г. Вещото лице отново посочва, че в по-голямата си част получените от подс.З. травми са причинени от удари с/или върху твърди, тъпи предмети. За травмите, разположени в лявата половина на тялото, скулата, лявата мишница и коляно счита, че е възможно, да бъдат получени при падане от собствен ръст върху неравен терен, с леко приплъзване на тялото при приземяване на терен.

                 По отношение на соченият като оръдие на престъплението „бокс“ вещото лице сочи, че конструкцията на бокса е такава, че е удобна за носене и би следвало да не се получи самонараняване. Вещото лице не е установило травма в областта на основните фаланги, а единствено  леко зачервяване на дланта, за което в първоначалната експертиза е определило, че е възможно да е от нанасяне на удар със същата ръка.

            СМЕ, назначена на ДП по отношение на подс.А.Г., /л.212-219,т.3/ е установила на 21.08.2015г., малко повече от месец след инцидента белезникаво розовеещи участъци на кожата, място на епителизирали увреждания: по  дясна раменна линия и към гребно-четири линеарни белега с дължина до 4 см., така също по средна трета на гръбна повърхност и по гръбната повърхност на дясна предмишница. По вид и давност белезите отговарят да са получени на 22.07.2015г. и са резултат от възстановителни процеси след увреждане на кожата, вероятно от дълбоки охлузвания и/или разкъсно-контузни рани, което не може да бъде определено със сигурност, предвид изминалото време. Същите са обусловили болка и страдание.

По отношение на подс.А.Г. в хода на съд.следствие пред първата инстанция е била назначена допълнителна СМЕ, с оглед дадените от същия обяснения, че е получил удари с верига по гърба и ръцете от страна на св.Х. Х.ев по време на инцидента. Вещото лице заключава, че с оглед изминалото време от инцидента до освидетелстването, не може с категоричност да се отговори на въпроса, но не е изключено някои от установените при този подсъдим наранявания или всичките да са причинени с иззетото по делото веществено доказателство - верига.

От заключенията по назначените химическа  и съдебно-медицинска експертизи на ДП /т.3,л.32,45-60 /се установява, че към момента на извършване на деянието, в кръвта на подсъдимия З. са се съдържали 1.30 промила алкохол, които обуславят лека степен на алкохолно повлияване и не са били пречка той да разбира свойството и значението на извършваното.

По делото са приети заключенията на четири комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи по отношение на двамата подсъдими. Съответно първите две от тях, изготвени на ДП, касаят освидетелстването на двамата подсъдими З. и Г., а третата и четвъртата в хода на съд.следствие, касаят емоционалното състояние на подсъдимите по време на инцидента.

Според СППЕ от ДП /л.125-139,т.3/  подс.А.З.  не страда от психично заболяване, като при отсъствие на психиатрични, психологични и поведенчески отклонения е могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 Вещите лица описват следния психологически профил на този подсъдим: Комуникативен и инициативен, умее да управлява себе си. Честолюбив, обича да ръководи и организира другите. С предразположеност към проявя на фрустрационни реакции от пасивно защитен тип и наличие на тревожност, скованост, затруднение в комуникацията при трудна ситуация. Притежава амбиция и стремеж за самостоятелност и импулсивност, преминаващи понякога в агресивно отношение към околните. Идентифицира се чувство на несигурност, зависимост, безсилие и потребност от по-голямо обгрижване и чувство за безопасност.

Психиатърът Заимов уточнява, че при подс.З. изпъква стремежа му да се поставя в лидерска позиция. Личността притежава амбиции и стремеж за самостоятелност и импулсивност, преминаващи понякога в агресивно отношение към околните. Позицията му налага лидерски позиции, готовност за агресия, за да наложи мнението си, но в рамките на нормалните поведенчески модели.

В с.з.вещите лица уточняват, че към момента на деянието подс.З. е бил в лека степен на обикновено алкохолно опиване, като мотивират това си виждане с оглед данните от анамнезата и поведението му по време на деянието. При умерената степен има количествени нарушения, които не биха му позволили да участва, той ще бъде несигурен, залитащ, фъфлещ, достатъчно е още при първата схватка да падне и повече да не участва.

По отношение на подс.А.Г. КСППЕ изготвена на ДП /л.109-115,т.3/ установява, че същият е с нисък, но нормален интелект. с известни когнитивни затруднения, по-ниска грамотност, но същите не възпрепятстват възможността правилно да възприема фактите от обективната действителност, да разбира свойството и значението на постъпките си.В съдебно заседание вещите лица също поддържат,че при него не се откриват отклонения, които да лишават освидетелствания от възможността да дава достоверни обяснения за фактите по делото. При него се установява се наличие на скрита агресивност и проява на демонстративност, които в определена ситуация могат да провокират лицето да реагира агресивно, но няма агресивност, надхвърляща нормалната за всеки индивид.

В хода на съдебното следствие е назначена и допълнителна съдебно психиатрично-психологична експертиза , с цел изясняване на емоционалното състояние на  двамата подсъдими по време на инцидента, с описание на личността на всеки от тях, годност да ръководят постъпките си и да дават обяснения във връзка с фактите по делото.

Настоящият състав на въззивния съд кредитира заключенията, съобразно техния първи вариант, който възприема като доказателствено обезпечен от събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност – в ситуация на провокирано нападение от страна на подс.З. и при двамата подсъдими А.Г. и А.З. не са налице емоционални или други аргументи за потвърждаване на състояние на „физиологичен афект”. Отреагирането на подс.А.З. в така представената ситуация вещите лица считат, че е  в контекста на базисните културални личностови стереотипи и възможности, улеснени от разтормозващия ефект на алкохола.

По делото са изготвени и приети и две балистични експертизи.

Първата от тях е от ДП /л.297-303,т.3/, като вещото лице при изследване на иззетия с протокол за оглед на местопроизшествие от 22.07.2015г.,обект № 27 - оръжие е установил, че същото е газ-сигнален пистолет, черен на цвят, с пластмасови черни чирени. Оръжието има надпис от лявата страна на затворния блок „EKOL Special Cal 9 mm P.A.K“, с фабр.№EV13125797 и представлява не огнестрелно оръжие, а иззетите с протокол за оглед на местопроизшествието 4 бр.гилзи /обекти с №№16-19/ са изстреляни именно с това оръжие.

Допълнителна балистична експертиза е назначена, изслушана и приета в хода на съдебното следствие /вх.№4717 от 23.11.2018г./ по искане на обвинението, след проведено съдебно заседание на 30.10.2018г. на мястото на инцидента заедно с вещото лице –балистик и вещото лице, изготвило карта на с.Брестовене.

Вещото лице, изготвило и първоначалната такава, след проведена експериментална стрелба с иззетия като веществено доказателство пистолет е установило, че максималното разстояние на което е изхвърлена гилзата е 3.59 метра. По отношение разположението на гилзите от пистолета, иззети при огледа на местопроизшествието на 22.07.2015г. сочи, че три от тях са открити в бразда, получена при полагането на асфалтовата настилка, а четвъртата в близост до тях. Според него е възможно след изстрела , при падането на гилзите същите да са продължили минимално своето движение до падането им в браздата и вероятно те са били намерени при огледа, там където са попаднали и не са премествани. Посочил е, чрез съответен снимков материал вероятното местоположение на стрелеца и насочването на оръжието.

  В с.з вещото лице защитава заключението си, като посочва, че е възможно изстрелите да са произведени както от вратата на автомобила  на пострадалия, така и зад багажника на същия. Посочва също така, че при стрелба във въздуха, позицията на падналите гилзи би се променила в по-малък кръг, предвид  по-острия ъгъл, който ги изхвърля  назад и надясно. При съобразяване на тезата на обвинението, че пострадалия е бил засечен и е стрелял при самозащита, най-вероятно  местоположението е с десетина метра по-назад, не пред пощата, а малко преди нея.Както и в експертизата, така и при защитата й в съдебно заседание вещото лице, посочва, че от  снимките, направени при огледа на местопроизшествието е установил  стъкълца от натрошен прозорец от автомобил /фиг.9/, в лявата пътна лента, които не са описани в огледния протокол,вероятно там е  имало автомобил, който после е бил преместен.

 Комплексни СППЕ на ДП са назначени и по отношение на трима от свидетелите по делото, като са изслушани и приети в хода на съдебното следствие в с.з. на 25.10.2016г.

Първата експертиза е назначена по отношение на малолетния свидетел М.А.М., на 6 години към датата на деянието/л.151-159,т.3 от ДП/.

Вещите лица по същата заключават, че  детето не страда от психично заболяване. Същото е с интелектуален потенциал в норма, като интелектуалното му развитие отговаря на съответната възраст и придобит житейски опит. Степента на развитие му позволява да възприема правилно фактите и да дава достоверни показания за тях, в комуникация съответна на възрастта му.

Комплексна СППЕ в хода на ДП е назначена и изготвена и по отношение на св.О. Хасан З./ л.160-167,т.3/

Вещите лица дават заключение, че при свидетеля няма данни за наличие на психично заболяване или умствена изостаналост. Същият е с нисък интелектуален потенциал в норма, като при него не се откриват психични, поведенчески или интелектуални отклонения, които да го лишават от годност да възприема и да дава достоверни показания за фактите, въпреки установените проблеми  в долния крайник, слуха и зрението.

СППЕ/л.173-178,т.3 от ДП/ е изготвена и по отношение на св.Максун Айдън Хасан.

 Експертите заключават, че освидетелстваният не страда от психично заболяване или умствена изостаналост, при нисък , но нормален интелект, които не го лишават от възможност да  възприема и да дава достоверни показания за фактите по делото.

На ДП е назначена ДНК-експертиза /т.1, л.262-287/, като при изследването на представените им обекти вещите лица са  установили наличие на кръв, съответна по характеристики с тази на пострадалия А. Х., по част парчетата от дървени сапове, иззети от местопроизшествието,  вкл. и по веществено доказателство № 21 /чапа/ , а така също  и по панталона и по ноктите на подс.А.З.. В хода на съд.следствие вещите лица защитават същата и тя е приета от съда;

Видно от изложеното въззивната инстанция възприема фактическа обстановка, сходна на тази, установена от първоинстанционния съд, но и съдържаща известни различия.

            И при тази фактическа основа, първостепенният съд от правна страна е достигнал до правилни правни изводи, придавайки вярната квалификация на стореното от подсъдимите А.З. и А.Г.. Преди обаче въззивната проверка да навлезе в анализ на доказателствата по същество, следва да бъден даден отговор на преюдициалния въпрос дали са били допуснати съществени неотстраними процесуални нарушения от първата инстанция, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане делото за ново разглеждане.

Несъстоятелни са доводите, развивани от адв.Т., за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила поради това, че към наказателна отговорност не са били привлечени и другите лица, посочени като неизвестни и чието поведение, според повдигнатото обвинение се намира в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Следва да се отбележи, че поначало въззивната инстанция не разполага с правомощия да върне делото за ново разглеждане на прокурора. В случая обаче липсата на процесуална възможност за отмяна на присъдата произтича от основната функция, която осъществява този държавен орган в наказателния процес, доколкото лицата, срещу които следва да бъде внесено обвинение за извършено престъпление от общ характер и формата на съучастие е правомощие, което според чл.127, т.3 от Конституцията на РБ е от изключителна компетентност на прокуратурата, осъществявана по предвидения в НПК ред. С внесеният по настоящето дело обвинителен акт е ангажирана отговорността само на въззивниците. Именно прокуратурата чрез обвинителния акт и чрез двукратно използвания институт за изменение на обвинението е определила рамките, в които съдът е задължен да се произнесе по въпроса за вината и отговорност на предадените на съд лица, респ. доказаността на обвинението, без да има правомощието да предписва привличане към отговорност и на други лица извън заявените от обвинението. Затова, упреците към съда, Прокуратурата и органите на разследването за допуснато от тях процесуално нарушение, ограничило правото на защита на въззивниците, са неоснователни. В този смисъл Решение № 200 от 27.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 737/2017 г., I н. о; Решение № 226 от 22.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 945/2017 г., III н. о; Решение № 227 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 195/2009 г., III н. о; Решение № 334 от 23.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 966/2012 г., II н. о

Пред настоящия съд се поставя оплакване за пороци в начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по правно-релевантните факти в резултат на непълен анализ и превратно възприемане на информацията от доказателствените материали (чл. 14, ал. 1 НПК) и недостатъци в съдържанието на мотивите към присъдата (чл. 305, ал.3 от НПК).

В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила са развити доводи за липса на мотиви на постановената присъда. Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не е такъв. В мотивите на присъдата съставът на РОС е изложил, макар и в някои части пестеливи, съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието.

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като е обсъдил задълбочено и аналитично както относимостта и процесуалната годност на отделните доказателства и доказателствени източници към предмета на доказване, касаещ обвинението срещу всеки от подсъдимите, така и конкретния "принос" на съответните доказателствени източници към установяването на релевантните за това обвинение факти и обстоятелства. РОС е бил изправен пред нелеката задача в изобилния и променлив доказателствен материал, изхождащ от свидетели, които очевидно принадлежат към три различни групи, противостоящи една на друга, да отсее достоверните твърдения, за да разкрие обективната истина по делото. В тази насока първата инстанция е положила значителни усилия и в крайна сметка твърдението на защитата за допуснато процесуално нарушение по същество се свежда до несъгласие с отказа на РОС за безкритично и безусловно кредитиране на обясненията на подсъдимите А.Г., А.З. и на показанията на съпругата А. и дъщерите му Ш. и Г.А.. Въззивната инстанция споделя възприетия и от първата инстанция подход на внимателен анализ на тези два преки доказателствени източника. РОС всъщност е кредитирал с по-голямо доверие заявеното от подсъдимите и посочените свидетели, отколкото възприема тази инстанция, за което ще стане реч по-долу. Твърденията на подсъдимите не са били отхвърлени с лека ръка, а това е сторено след задълбочен анализ и съпоставка с другите доказателствени източници – обективните находки по делото, заключенията на съдебните експертизи, гласните доказателствени източници, изхождащи от лица, които не са свързани със семейния конфликт. Основното твърдение на подсъдимите е за нападение от страна на А. Х. над личностите на подс.А.З., неговата съпруга и трите му деца, срещу които пострадалият бил произвел 4 изстрела с газ сигнален пистолет. То обаче е неподкрепено от нито едно достоверно доказателство по делото, вкл. и след внимателен анализ на заявеното от свидетелите А., Ш. и Г.А.. Те твърдят, че пострадалият бил излязъл от колата с бухалка и пистолет. Те толкова се изплашили, че излезли от колата и започнали да го молят да не стреля. Въпреки молбите им той обаче стрелял срещу тях и те всички се свлекли от уплах на земята, вкл. и подс.А.З.. В този момент, докато бил прикрил детето с тяло, подс.З. бил получил множество удари със сап. На първо място, освен че подобно поведение е крайно нелогично от житейска гледна точка, както правилно е посочил РОС, то се опровергава от заключението на СМЕ, извършило освидетелстване на подс.А.З. и което не е установило нито едно травматично увреждане по гърба. Вещото лице не еднократно е посочвало, че удари, нанесени със сап и с описаната сила и интензивност няма как да не оставят следи. Такива обаче на 23.07.2015 г. по гърба на подс.А.З. липсват. Всички негови увреждания са в областта на устата, лява скула, лява ръка, ляво коляно, т.е. получени са фронтално. Всички наранявания имат характер на ожулвания и кръвонасядания; единствената разкъсно-контузна е раната на устната, а кръвта по дрехите и под ноктите му е на убития А. Х.. Затова и въззивната инстанция не намира за достоверни твърденията на св.А., че мъжът й е бил удрян със сап от брадва, удрян с верига и вила. В съдебно заседание на 16.12.2016 г. свидетелката е заявила: „Удряше така силно, че навсякъде ставаше кръв – по лицето, по главата, навсякъде го удряха.” Очевидно това емоционално оцветено описание не съответства с обективните находки за нараняванията на подс.А.З., поради което и въззивната инстанция не може да кредитира с доверие заявеното от свидетелката. Прави впечатление, че детайлният разказ за събитията не дава никаква информация относно това какво се е случило с пистолета след произвеждането на изстрелите и как той е попаднал на мястото, където е бил установен и иззет впоследствие – не в близост до мястото на боя, а на 33 метра от него в тревна площ в пресечка, водеща след и зад пощата, видно от отразеното в протокол за оглед от 22.07.2015г. (т.1 л.11 от дп) Очевидно пострадалият не е бил в състояние да отнесе пистолета дотам, тъй като е бил приведен в безпомощно състояние почти на мястото, където е слязъл от лекия автомобил – пред аптеката. Видно от заявеното от свид.Стефан Петров Стефанов – полицейски служител, посетил местопроизшествието 6-7 минути след подадения сигнал, в показанията му, дадени в хода на досъдебното производство на 21.08.2015 г. л.199 и 200 т.1, и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.1 т.2 от НПК, непосредствено след инцидента А.З. е казал, че е „имало пистолет и „малкия”, за който останах с впечатление, че му е син /а той му е племенник/ го бил хвърлил някъде.” Горното съчетано с обстоятелството, че никой друг от очевидците – св.Л. Н., Билял Емин, Х. Х.ев и Д. Н. А. не са видели пострадалия да произвежда изстрелите, както и че оръжието не би могло да се скрие в дрехите на дребничкия пострадал (висок 1.68 м., облечен в тениска с къс ръкав и къси дънкови панталони), нито той би могъл да го извади от двувратия си лек автомобил без това действие да остане незабелязано от свид.Л. Н. и детето М., мотивира въззивната инстанция да приеме, че по делото липсват доказателства, които по категоричен и безспорен начин да навеждат на извода, че именно пострадалия А. Х. е произвел процесните четири изстрела. Подобен извод не може да бъде обоснован и въз основа на заключението на допуснатата от първата инстанция допълнителна съдебно-балистична експертиза. Това е така, защото експертът не е разполагал с достоверна информация за местоположението на гилзите, непосредствено след произвеждането на изстрелите. Абсолютно произволен е изводът, че те са били открити на местата, където са били изхвърлени от газовото оръжие, при положение, че през местопроизшествието са минали десетки хора, които са тичали и са се биели с разнообразни сечива, преминали са и множество леки автомобили; впоследствие тялото на пострадалия е било влачено и товарено на микробус, за да му бъде оказана помощ. Затова и всички изводи, направени от вещото лице за вероятните позиции на стрелеца са лишени от обективна база и съответно не могат да послужат за разкриване на обективната действителност. Освен това те по никакъв начин не свързват личността на стрелеца с тази на убития А. Х., а приемат това въз основа на декларацията на прокурора, че именно той е стрелял.

В тази връзка напълно правилно и законосъобразно се явява решението на РОС да не цени и да не кредитира като обективни и достоверни дадените от свидетелите Н.М., Н.А., Р.Х., С.С., М.Х., Г.И.и А.ХА.. Обстоятелството, че тези лица не се намират в роднински връзки със страните по делото само по себе си  не е достатъчно, за да се приеме, че техните показания са достоверни. Първата инстанция ги е подложила на анализ, съпоставила ги е с други доказателствени източници и едва тогава ги е отхвърлила като недостоверни.

По отношение на показанията на свидетелите С.С., Н.М. и Р.Х. /последните двама във фактическо съжителство/ съдът правилно ги е оценил като недостоверни. Св.М. в с.з. на 27.10.2017 г. е заявил, че събитията са се развили след обяд и ги е наблюдавал от кафе-машината. Твърди, че познава пострадалия А. Х., че не той е карал червената кола, а е слязъл от другата страна с пистолет и бухалка в ръка. Категоричен е, че шофьор е бил друго момче, което може да разпознае. Очевидно тези негови твърдения по отношение време и действия на участващите лица се разминават с установеното по делото, поради което и въззивната инстанция не може да ги кредитира като достоверни и да черпи доказателствени изводи от тях. Свидетелката Р.Х., разпитана в същото заседание, разказва също, че събитията са се развили по обяд и малко след това и са ги наблюдавали от кафе машината. Твърди, че се е загледала в булчинските рокли на две момичета, слезли от черната кола. Твърди, че тези момичета били в розова и червена рокля, а видно от показанията на свид.Г.А., дадени в с.з. на 27.10.2016 г., л.200, двете сестри са били облечени в булчински рокли, но розова и синя на цвят.

Според показанията на 70 годишния свидетел С.С., дадени пред първата инстанция на 27.10.2016 г., л.197, той е бил на същата кафе машина и е наблюдавал същите събития. Първо обаче е видял Х. да стои пред железарския магазин с верига в ръка. После дошъл А., но свидетелят не е много сигурен – „Гледам А. ли, кой ли, едно момче с червена кола пред тях с пистолет и една палка имаше в ръцете”. После гръмнал с пистолета и детето (кое свидетелят не уточнява) било паднало и било в кръв. Паднал и А.З. върху детето и бил ударен с палка и верига. След това свидетелят избягал. Както вече бе посочено от въззивния съд, тази версия се различава от заявеното от самия подсъдим и свид.А., освен това се опровергава от получените наранявания от А.З..

На същата кафе машина е стояла и св.С.Е.Х., съобразно заявеното от нея в разпита й от с.з. от 10.05.2017, т.2, л.366. Нейните показания съдът намира също за недостоверни, не само поради това, че тя заявява ролята си на очевидец близо две години след инцидента, след случайна среща с подс. А.Г. и водена от желанието да  докаже неговата невинност. В дадените от нея показания в с.з. на 10.05.2017г. има изключителни противоречия относно, това къде е пазарувала, минавайки с такси през с.Брестовене на 22.07.2015г. и как от шивашкия цех с магазин под него се е озовала близо до мястото на инцидента в „беседка“ и е възприела действията на напълно непознати за нея хора, които описва твърде объркано вкл. говори за произведени изстрели с пушка, която видяла: „ Това момче, дето стреляше с пушката, имаше сап в ръката. С едната ръка държеше пушката, а с другата държеше сап и с него удряше по едно момче.

По същите съображения съдът не дава вяра и на показанията на св.А.КА. ХА., разпитан само в съдебна фаза на 15.03.2017г., л.346. Той се афишира като свидетел на станалото също около две години след побоя в центъра на селото.  Свидетелят също е бил на кафе машината, само че към 5-6 ч. вечерта. Първо чул изстрели, после видял, че има битка. Не видял кой бие А., но после чул – „имаше слухове”. Освен изложените от първата инстанция доводи, въззивния съд счита, че не може да кредитира с доверие заявеното от този свидетел, защото той пресъздава не собствени възприятия, а „слухове”, което определено подкопава достоверността на показанията му.

Свидетелят Г.И.също в своя разпит на 15.03.2017 г.,л.344, е заявил пред съда, че не е очевидец, а пресъздава версията на подс.А.З., така както последният му е споделил, че са се развили събитията. Горното мотивира въззивната инстанция да не гради изводи върху подобно производно доказателството, при наличието на преки такива по делото.

В показанията си св.Н.Н.А., разпит в с.з. от 27.10.2016 г., л.188, т.1 – сам свидетелят заявява, че първоначално е набедил подс.А.З., защото бил заплашен от по-големия брат на А. – Н. А., и сегашните му показания са мотивирани от желанието му да се разкрие истината. Същевременно, обаче описва ситуация, която не се покрива дори със заявеното от семейството на подсъдимия А.З.. Например свидетелят твърди, че от колата на пострадалия били слезли три момчета, като едното побягнало. А. Х. държал единствено пистолет, не се споменава за сап. По безспорен начин по делото е установено, че в лекия автомобил „Хюндай” са пътували жертвата А. Х., св.Л. Н. и 6 годишния М., както и че пострадалият е държал сап. На следващо място, свидетелят твърди, че от лекия автомобил „Опел Астра” са слезли А., Х., А., М., Ш. и Т.. М. била припаднала. Видно от пространните обяснения на подсъдимия и показанията на съпругата му – дъщеря на име Мелек те нямат. Най-малката се казва Д.(тогава на 4 години) и вероятно свидетелят е имал предвид нея, но пък тя не е била в лекия автомобил, а в дома си, където е била откарана по-рано през деня от брат си Т.. Свидетелят възпроизвежда и твърденията на съпругата на подс.А.З., че той е лежал върху детето си, когато е получил удари. Както вече бе посочено по-горе това твърдение се опровергава от обективните находки за нараняванията, получени от подс.А.З. и най-вече липсата на такива по гърба му. Частично заявеното от свидетеля кореспондира със заявеното в обясненията на подсъдимия А.Г. –л.385, досежно трите лица слезли от колата, че шофьор е бил не А. и друго лице, но отново се разминава с твърдението на двамата подсъдими, че пострадалият е имал пистолет в едната ръка и сап в другата. Затова и въззивната инстанция не намира за достоверни показанията на св.Н.А., а за негов неуспешен опит да помогне на двамата подсъдими да избягнат отговорност за действията им.

Заявеното от подсъдимите и коментираните свидетели противоречи на показанията на св.Л. Н. и св.Б.Е., които и въззивния съд кредитира изцяло, вкл. и за обстоятелството, че когато А. Х. е слязъл от лекия автомобил той е бил въоръжен единствено със сап. Очевидно и първата инстанция е приела за достоверно казаното от св.Л. Н. за това обстоятелство, тъй като е възприела в мотивите си, че пострадалият е бил със сап в ръцете, разменил е удари с подс.А.З. и едва когато към него се е насочил и вторият подсъдим А.Г. е заобиколил лекия автомобил „Хюндай” и е от багажника му произвел изстрели с газ-сигнален пистолет, който носел в себе си. Тази фактическа обстановка е в противоречие с всички налични по делото доказателствени източници, вкл. и обясненията на подсъдимите и техните най-близки родственици. Затова и въззивната инстанция, както вече посочи по-горе, приема, че изстрелите са произведени от неустановено по делото лице. Заявеното от св.Л. Н. е в унисон с показанията на малолетния 6 годишен М., чиято психическа годност да свидетелства е установена от приобщеното по делото изследване на СППЕ. Свидетелят Л. Н. е не само очевидец на събитията, но е един от малцината необвързани с родствени връзки или конфликти, както с подсъдимите, така и с пострадалия. Той е един от малцината свидетели, които не са участвали в конфликта, а напротив в резултат на неговите адекватни действия е предотвратено нараняване на детето М. и е спасил св.Т.Е. от по-сериозни наранявания. Св.Л. Н. е един от малцината свидетели по делото депозирал единни и непроменяни показания, както в хода на досъдебното производство, така и пред съда, вкл. и разпознал подс.А.З. като инициатора на боя (протокол за разпознаване от 24.07.2015г., л.38-л.39,т.2). Заявеното от него се потвърждава и от друг свидетел по делото Б.Е.. В подкрепа на заявеното от Л. Н. са и показанията на двамата полицейски служители, свидетели на побоя над дядото и чичото на убития, извършен на 12.07.2015 г. – в рамките на 5-10 минути представители на Закитата (10-15 човека) са нанесли яростен и систематичен побой над падналите на земята мъже, въпреки опитите на полицейските служители да ги възпрат. Аналогична ситуация описва и свид.П.Е. в показанията си на л.188, т.1 от НОХД, но този път за инкриминираната дата и за братовчед си А.: „Над 10-15 души се бяха събрали над починалия ми братовчед А.. Видях А. пред аптеката, лежеше на земята. Видях гърба на А.. А. и той беше там, видях му само гърба, имаше в ръката тръба. А. беше на земята, ръцете му бяха на главата, беше легнал настрани мърдаше. Видях, че се вдигат 5-6 бухалки, но не можах да се приближа до него, защото зад хората, които го удряха, имаше хора, които зяпаха.”

Въззивната инстанция кредитира с доверие и показанията на св.Х. Х., които е не просто очевидец и участник в събитията, но и един от пострадалите, отблъснал първоначалното нападение над братовчед си А.. Когато той пристигнал видял падналия А., а над него А.З., А.Г. и Д. А. да го удрят. След това дошли много хора, които повалили и него на земята.

Обясненията на подсъдимия З., че не той е бил провокатор на нападението се опровергават и от показанията на св.О. Х. З. (л.304, т.1 от НОХД), който е бил един от сервитьорите на тържеството и който лично е възприел отправените от подс.З. закани за саморазправа с Лъкитата. Подсъдимият е убеждавал и племенниците си Д. и Н., че ако са мъже и те трябва да участват в боя. Това негово поведение е станало повод да бъде помолен да напусне тържеството.

   Съдът дава вяра и на показанията на св.Т. А., племенница на подс А.З., дадени в хода на съд.следствие. Свидетелката в рамките на съдебното производство е била трикратно разпитвана - в с.з. на 15 и 16.12.2017г. и допълнителен такъв от с.з. 23.03.2018 г. л. 715. И трите пъти е депозирала единни и непроменени показания, като е дала логично обяснение за констатираното противоречие със заявеното от нея на досъдебното производство – била е помолена от съпругата на подс.А.З. да не споменава за неговите действия. Пред съда обаче тя е категорична: “Видях А.З. и момчето, което почина да се бият. Когато ние пристигнахме починалото момче беше на земята. Той го удряше, А.З. имаше в ръката си едно желязо, удряше с него. Имаше желязо, което е наръбено, което се слага на пръстите и от горната част на пръстите остава. След това видях и Хоптери, биеха се А. и Хоптери с починалото момче. Починалото момче беше на земята и изглеждаше много зле. Момчето, което почина не можеше да ги удря, защото беше на земята. Беше в много лошо състояние. Аз не видях, но те са се били аз преди да отида. Аз като отидох те бяха върху него“..“ Момчето, което беше паднало, беше на една страна на земята легнало. Викаше: „Недейте”, главата му беше изкривена на една страна“. „Желязото в ръката на А. беше в кръв“. Свидетелката отстоява твърденията си и при проведената очна ставка и на допълнителния си разпит година по-късно. Разпитаният в рамките на проведеното въззивно следствие пред настоящия състав свидетел Ю.А. Рюстем, частично потвърждава заявеното от св.Т. А. – относно посещението на сестра му А. (съпругата на подс.А.З.)*** Черна (И.), като същевременно обаче отрича да е получавал от сестра си и съответно да е укривал или унищожавал бокс и кървави дрехи. Неговата позиция е обяснима и логична, тъй като признание на подобни факти би го уличило в престъпление по чл.294, ал.1 НК. Затова и въззивната инстанция не намира основания да изключи от доказателствата, върху които гради вътрешното си убеждение, показанията на свид.Т. А..

На следващо място дадените в хода на съд.следствие показания от тази свидетелка, както и от св.Д. А., неин брат, са били проверени от първата инстанция и потвърдени от заключението на допълнителната СМЕ, което след като е изследвало множество различни по вид боксове е стигнало до извод, че рана № 4 на главата на пострадалия съответства да е получена от удар с бокс.

   За това, че пострадалият е бил удрян с бокс свидетелства и братът на тази свидетелка, св.Д. А. в хода на съд.следствие. Показанията на св.Д. А. също са претърпели промени и то най-вече по отношение на участието на неговия чичо – подс.А.З.. Очевидно желанието му в съд.фаза да даде по-подробна информация относно този факт е било инспирирано от усилията на същия този чичо и неговите сродници да припишат нанасянето на смъртоносните удари именно на него и на неговия брат А. Н. А.. Безспорно св.Д. А. е един от първите пристигнали на мястото на побоя над пострадалия. За това свидетелства и Х. Х.ев. Действията на св.Д. А. не са ограничили до опити да възпре чичо си, той сам е взел участие в боя, вкл. и над останалите членове на рода на Лъкитата, в резултат на което е получил и порезно нараняване на пръстите – виж протокол за освидетелстване от 23.07.2015 г., л.68-69, т.1 от дп. Затова въззивната инстанция внимателно подходи към неговите показания и кредитира заявеното от него относно бокса, доколкото то се потвърждава от заключението на коментираната СМЕ.

За ударите, нанасяни с бокс от страна на подс.З. и съответно с „чапичката“ от страна на подс.А.Г. съобщава и св.Н. Н.З.. Същият свидетел разпознава и ВД №21 като оръжието, наречено „чапичка”. Свидетелят двукратно е разпитван от първата инстанция – на 16.12.2016 г., л.302 и на 23.03.2018г., л.717. Въпреки изминалия период от време свидетелят поддържа твърденията си, че е възприел действията по нанасянето на побоя над пострадалия, както и участието на различни лица, вкл. и на двамата подсъдими. Тези негови показания също се различават от заявеното от него на ДП пред съдия и то основно касателно участието на чичо му А.. Като обяснение за констатираното противоречие, свидетелят е посочил, че е тогава не е казал истината, защото е бил без преводач и е говорел колкото може. Въззивната инстанция кредитира показанията на свидетеля, дадени в съдебна фаза, доколкото те се подкрепят от останалите достоверни доказателства по делото – заключението на допълнителната СМЕ, показанията на Л. Н. и Х.ев.

Затова въззивната инстанция не може да удовлетвори настояването на защитата на подсъдимия А.З. за безкритично кредитиране на неговите обяснения. Безспорно е в доктрината и практиката разбирането, че обясненията на подсъдимия имат двойнствена природа – от една страна те са средство за реализация на неговото неизменно право на защита, а от друга са източник на доказателствена информация. Тази двойнственост обаче налага тяхната доказателствена достоверност да бъде подлагана на внимателна оценка в съвкупност с целия доказателствен материал. В конкретния случай, както вече бе посочено по-горе, РОС правилно и след задълбочен анализ е отхвърлил тезата на защитата за нападение от страна на А. Х., отблъснато от подсъдимите в условията на неизбежна отбрана. Както вече въззивната инстанция посочи по-горе появата на А. Х. на мястото на инцидента не е била противоправна – той е бил в центъра на село Брестовене, за да купи хляб и нещо сладко за детето си. Обстоятелството, че е носил в колата си сап, очевидно е типично за представителите на етноса, към който принадлежат както пострадалия така и подсъдимите, особено в контекста на наскоро нанесения побой над дядо му и чичо му. Подсъдимият А.З. още в ритуалната зала е заявил желанието и намерението тази вечер да „счупи и бие“ Лъкитата. Виждайки колите на двама техни представители – Х. К. и на А. Х., подсъдимият А.З. е съзрял удобен случай да реализира това си желание. Дал е знак на подс.А.Г. да обърне колата и му е посочил „противника“ – А. Х.. Това е било нужно, защото в първия момент подс.Г. помислил, че червената кола е на Д., които също карал подобен модел л.а. От този момент и двамата подсъдими са били наясно какво предстои – физическа саморазправа с А. Х.. Не за пръв път двамата подсъдими са „общували“ с Лъкитата по този начин. Макар вече и дядо К. да не е сигурен за причината за тази родова война, тя датира от години и се подхранва с физически стълкновения. Пръв в поредното такова е влязъл подс.А.З. – първо словесно, после и с размяна на удари с дървените сапове. Подс.А.Г. го последвал както обичайно и от своя страна започнал да нанася удари с процесната „чапичка“. Всеки от двамата е съзнавал поведението на другия и се е съгласявал с действията му. Произведените от неустановено по делото лице изстрели са привлекли почти мигновено и останалите членове на клана на Заката, още повече, че голям брой от тях са били в близост.

Затова и въззивната инстанция приема, че въззивниците А.З. и А.Г. са действали задружно и при пряк умисъл за умъртвяването на А. Х.. Предвид всичко гореизложено, несъмнен се явява приносът и на двамата, нанесли множество удари на А. Х., за настъпването на неговата смърт. Безспорно установено по делото е, че двамата подсъдими, заедно с неизвестни извършители, са упражнили физическо насилие върху пострадалия, като основните удари върху главата на последния са били нанесени с веществено доказателство № 21, бокс и сап в областта на шията. Двамата подсъдими и неустановените по делото лица съвместно са извършили побой над пострадалия, удряли са го от близко разстояние по тази част от тялото, в която се намира жизненоважен орган - главният мозък, и то с оръжия, годни да доведат до летален изход. Всеки един от извършителите не само лично е нанасял удари, а е възприемал и одобрявал действията и на останалите, тоест бил е налице общ умисъл за убийството на А. Х.. Без значение в разглеждания случай е обстоятелството дали ударът, нанесен от А.З. с бокс, е причинил смъртоносното увреждане на черепа, или не, респ. дали от комбинираното действие на два или повече удара се е получило счупването в констатирания му обем. Устойчива е съдебната практика, че при общ умисъл за убийство, когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице съизвършителство. При последното не е важен конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Така, независимо от индивидуалния принос на всеки един от авторите на престъплението, те носят съвместно отговорност за настъпилия краен резултат. В този смисъл - Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., ППВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.; Решение № 96 от 4.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 278/2017 г., I н. о., НК Решение № 34 от 16.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 64/2019 г., I н. о., НК; Решение № 20 от 5.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 687/2009 г., I н. о.,

По отношение на квалификацията по т.6 пр. 2 и 3 на чл.116 от НК:

В практиката си ВКС на РБ приема, че убийството с особена жестокост характеризира начина на извършването му и личността на дееца, изразени в ярост, свирепост, отмъстителност, садизъм, а особено мъчителният начин на убийство трябва да се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари, причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на което той изживява тежки предсмъртни мъки. В друго свое решение (Решение № 86 от 11.II.1970 г. по н. д. № 1/70 г., II н. о.) ВС е доразвил разбирането си, като е посочил, че ако изживените болки и страдания са повече от тези при обикновения случай на убийство, то престъплението следва да се квалифицира като такова, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия.

За да бъде квалифицирано убийството като извършено с особена жестокост ВКС е указвал, че е нужно да се съобразят начинът на действие и характерът на нанесените удари. Например, ако последните са от такъв характер и са извършени по такъв начин, че не са извън рамките на обикновените случаи на наранявания, то и убийството следва да се квалифицира като обикновено такова. Като убийство с особена жестокост следва да се квалифицира само тогава, когато ударите - един или повече, са нанесени с ярост, са тежки и със силно поразяващо действие. ВКС приема, че и единственият удар понякога е достатъчен, за да квалифицира убийство като такова с особена жестокост, щом като е бил толкова силен, че е пронизал изцяло тялото на жертвата, счупен е изцяло черепът й, клана и рязана е като животно и пр. Това е така не само защото самите удари са били тежки и жестоки, но и защото те сами по себе си характеризират дееца като особено жесток.

От изложеното се вижда, че има съществена разлика между убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития, и убийство с особена жестокост, и тази разлика съобразно с доказателства в делото и установената фактическа обстановка трябва да бъде разкривана във всеки конкретен случай. В някои случаи може убийството да не е извършено по особено мъчителен начин за убития, защото той може още с първото нараняване да е починал, но може да е наличие убийство с особена жестокост, щом като ударът или ударите са били особено жестоки и сочат на подчертана ярост и явно изразено желание за мъст. В конкретния случай и двамата въззивници са нанесли с ожесточение и водени от желание за отстояване на разбирането си за чест и мъжество множество удари (над 10), нанесени със сила, причинила счупване на черепа. Пострадалият е изпитвал болки в момента на тяхното нанасяне, а след това, е агонизирал, осъзнавайки неизбежния си край и собствената си безпомощност, в продължение на десетки минути до изпадането си в кома. Горното дава основание и на въззивната инстанция да приеме кумулативното наличие и на двата квалифициращи белега на убийството „особена жестокост”, демонстрирана и от двамата подсъдими и „особено мъчителен начин”.

Всъщност единствената незаконосъобразност, допусната от първата инстанция, е при оправдаването на въззивниците по квалифициращия белег „хулигански подбуди“. Квалификацията на настоящия случай и по т. 11 на чл. 116 от НК е била напълно обоснована с оглед на ескалирането на конфликта във времето и публичното му реализиране. Макар възникналият в началото между двата рода конфликт да е бил чисто от личен характер, впоследствие той е придобил съвсем други измерения. Този спор никога не е бил свързан с личността на А. Х. или с някаква негова постъпка. Дядото на пострадалия не е сигурен на какво се дължи, но неговото съществуване е факт и вместо да се разреши с разумни средства, подсъдимият А.З., последван от А.Г. и други лица, решил публично да демонстрира собствената си криворазбрана представа за справедливост и чест. Желанието му да покаже личната си значимост, надмощие и сила е заело водещата роля в поведението му, като първоначалната причина за конфликта отдавна е загубила своето значение. Простата поява на пострадалия на неподходящото място и в неподходящо време е била достатъчна за подс. А.З. и неговия приятел А.Г. да влязат във физическа схватка с пострадалия, съзнавайки наличието на множество събрали се хора, включително жени и деца, ръководени единствено от желанието си "да поставят на мястото" Лъкитата, да покажат мъжествеността и безстрашността си. Започнатият от двамата побой над А. Х., прераснал в брутална сцена, в която четири-пет мъже бият с бухалки, бокс и сечива, повален на земята мъж, докато други „зяпат“ или бият опитващите се да окажат помощ на пострадалия. Очевидно е за настоящия състав на съда явното и демонстративно незачитане и проявата на неуважение към общоприетите правила за поведение, грубото пренебрежение към социалните норми и ценност, както и към обществените порядки и морал. Горното обаче, поради липсата на протест, може единствено да бъде съобразявано при преценка на справедливостта на наложените наказания.

Всичко изложено по-горе мотивира въззивната инстанция да се солидаризира напълно с изводите на РОС за липса на каквито и да било предпоставки да се обсъжда хипотезата на чл.12 от НК – липсва  противоправно и общественоопасно нападение от страна на убития А. Х., за да може който и да е от подсъдимите да се позовава на неизбежна отбрана или нейното превишаване, още по-малко да се обсъжда на какво се дължи то - уплаха или смущение. Поведението на А. Х. на инкриминирана дата не е било нито противоправно, нито обществено опасно. Той е реализирал свои законни права. Децата на подс.А.З. не са били застрашени, докато той сам не ги е изложил на опасност, предприемайки нападение над А. Х. в тяхно присъствие. Съдебната практика е категорична „неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение“, а само когато е реална и непосредствена опасността за увреждане. Съдът намери, че такава реална и непосредствена опасност за телесната неприкосновеност или живот не е имало, нито за подсъдимите, нито за деца им.

По поддържаното в условията на евентуалност искане за преквалификация на деянието по чл.118 НК.

И това искането на защитата не може да бъде удовлетворено от въззивната инстанция. Правната доктрина и практика отдавна е изяснила обективните и субективните признаци и на състава на престъплението по чл.118 НК - убийството трябва да е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие против виновния или неговите близки. За това престъпление е характерно от една страна, че решението за извършване на убийството възниква внезапно в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с някои от посочените действия и, от друга страна, че то се извършва в същото състояние. Прието е, че „под силно раздразнение“ се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях.

             Горните критерии съотнесени към конкретика на настоящия казус водят на извод за липса на всички обективни елементи на този привилегирован състав, извън факта на причинената смърт. Както вече бе посочено по-горе поведението на А. Х. не може да бъде средството, признато лимитативно от закона, което да предизвиква състоянието на силното раздразнение. Това е така, защото поведението му не може да бъде квалифицирано като насилие, тежката обида, клеветата или другото противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. За липсата на противоправно или общественоопасно поведение на убития съдът вече изложи доводите си.

            На следващо място по делото категорично е установено, че подсъдимият А.З. не е бил в състояние на физиологичен афект. Неговото психично състояние към момента на деянието е било обследвано от две съдебно-психиатрични с участието на психолог експертизи, които категорично са отхвърлили тази възможност. Освен това

·                    Поведението на подс.А.З. преди, по време и след деянието е логично изводимо и разбираемо и в значителна степен подредено, което отхвърля хипотезата за физиологичен афект.

•                    Няма описание за наличие на постафектно състояние, характеризиращо се с релаксация, умора, снижена активност, апатия и субективно чувство на облекчение и с невъзможност човек да извърши активни действия.

Горното е напълно относимо и към състоянието и поведението на подс.А.Г..

            На следващо място въззивната инстанция приема за безспорно установено, че подс.А.З. към момента на деянието е бил в пияно състояние.

Употребата на алкохола се явява улесняващ фактор, затрудняващ волевия контрол. Всъщност подсъдимият като всеки човек, особено в състояние на алкохолно повлияване, е станал по-дързък и задръжките му са отпаднали още по-лесно при срещата му с представител на „противниковия” род на фона на тлеещия конфликт. 

На следващо място следва да се вземе предвид и становището на СППЕ касаещо личността и социален статус на подсъдимите, характерните им начини на общуване. Подсъдимият А.З. е охарактеризиран като личност, която използва различни стилове на агресивно отреагиране, в зависимост от ситуацията. Най-често използваният стил е този на вербалното отреагиране, т.е. личността използва в ежедневието предимно словесно реагиране в ситуация, когато трябва да защити позицията си. В стресова или конфликтна ситуация, обаче преобладава защитното отреагиране чрез използване на физическа сила, за да защити позицията си (телесна агресия, която изначално е обвързана с психосоциалните нагласи и очаквания на общността, т.е. приета е за норма в общността, проява на мъжественост.) Подс. А.З. заема лидерска позиция в затворената общност от близки и роднини, към която демонстрира чувство на силна свързаност и формирано съзнание за принадлежност към нея. Тази общност притежава собствени правила и културни норми, които са повлияли при формиране на мирогледа на личността.

От друга страна, личностовата структура на подс.Г. е организирана първосигнално и примитивно, с някои акценти, които кореспондират с неблагоприятните психосоциални фактори на средата /субкултурална принадлежност, непоследователни образователни въздействия, нисък стандарт на живот/, примитивни възгледи и житейска позиция, емоционална незрялост, изразяваща се в склонност към демонстративност и пасивност; подс.Г. е адаптивен, стреми се да избягва конфликтите, в цялост е налице външен локус на контрола – такива личности са лесно податливи на провокация, ниска социална компетентност в ситуация на затруднение и предизвикателство. Изложеното мотивира въззивната инстанция да приеме, че водещата роля е изиграл подс.А.З., а подс.Г. е приел неговото решение и го е последвал в изпълнението му.

Като неоснователно се преценява и другото възражение на защитата по преквалификация на деянието като такова по чл.124 от НК. На първо място за действителното съдържание на умисъла на подсъдимите следва да се черпят изводи не от техни декларации, а от обективираното от тях поведение. В конкретния случай подсъдимите задружно са нанесли 8-10 удара, все със значителна сила, и все в областта на главата. Те не са се задоволил просто да повалят и наранят А. Х., а вече повален, подсъдимите продължили да го удрят с бокс и дървена пръчка с метален връх в същия жизнено важен орган – главата и крайниците, и не са спрели, докато не е потънал в локва кръв. В това си поведение подсъдимите са вложил ярост и мъст, не провокирана по какъвто и да е начин от пострадалия. Затова и въззивната инстанция приема, че подсъдимите са действали при пряк умисъл – ясно са съзнавали, че уврежда пострадалия в жизнено важен орган, искали са настъпването на това увреждане, като са осъзнавали, че по този начин причиняват неговата смърт, настъпила един час по-късно. Затова правилно окръжният съд е приел, че двамата въззивници следва да носят наказателна отговорност за умишлено причиняване смъртта на А. Х.. В този смисъл и Решение № 67 от 14.II.1983 г. по н. д. № 42/83 г., II н. о., Решение № 2 от 18.02.1988 г. по н. д. № 686/1987 г., I н. о., Решение № 31 от 29.I.1969 г. по н. д. № 807/69 г., II н. о

По отношение на оплакванията за несправедливост на наложеното наказание:

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че и при индивидуализацията на наказанията, съответно на обществената опасност на деянието и дейците, ОС Разград не е допуснал нарушения на закона. РОС обективно е оценил обстоятелствата по делото, високата обществена опасност на всеки от дейците и деянието (за което вече бяха изложени съображения по-горе) е и отмерил за всеки подсъдим справедливо наказание при приложението на чл.54 от НК. РОС е отчел чистото съдебно минало на подсъдимите като смекчаващо наказателната им отговорност обстоятелство. Тук следва да се отбележи, че всеки от подсъдимите е бил осъждан за престъпления против собствеността, но настъпилата реА.итация е заличила тези последици. В посока смекчаване РОС е ценил и факта, че подсъдимите полагат грижи за семействата си с малолетни деца. От друга страна, обаче деянието се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, а начина на неговото извършване характеризира и личностите на двамата въззивници като жестоки и безскрупулни. Убийството е извършено публично, изключително жестоко и при демонстрация на пълна липса на каквото и да е разкаяние за стореното.

По изложените съображения въззивната инстанция не споделя виждането на защитата за наличие на някакви обстоятелства, които да обосновават допълнително смекчаване на наказателната репресия. РОС е проявил достатъчна снизходителност да наложи най-лекото от предвидените в санкцията на чл.116 НК три наказания, като правилно е диференцирал размера на наказанието „Лишаване от свобода”, отчитайки водещата роля на подс.А.З..

                Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

                       

                                                           Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.01.2019г, постановена по НОХД № 244/2016 г. от състав на ОС Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

Копие от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                  2