РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 26.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 182 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 38, във вр. с чл. 34a, ал. 1 от Закона за държавната собственост, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е
постъпила жалба от „***” ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, ул. „*****” № ***, с посочен съдебен адрес:***, представлявано от
управителя Ц.П.Ш., срещу Решение № 142/02.03.2020 г. на Министерски съвет за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км ***+150 до км
122+260, на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. *****,
с. Орляне и с. Каленик, община *****, и землищата на с. Радювене и с. Лисец,
община Ловеч, област Ловеч, като в жалбата се сочи, че решението се обжалва В
ЧАСТТА относно определеното парично
обезщетение за тридесет и три земеделски имота, разположени в три различни
землищата: на гр. *****, с. Орляне и с. Каленик, община *****.
С определение от з.с.з. на 15.04.2020 г. е констатирано, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5, а също и на изискванията на чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което със същото определение жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, и чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК, с указания в 7-дневен срок от съобщението оспорващият: 1. да конкретизира частта на обжалвания административен акт, с оглед правния интерес; 2. да представи доказателства за правен интерес /с оглед конкретизираната обжалвана част/; 3. да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване - чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, като е указано, че в противен случай съдът ще остави жалбата без разглеждане и ще прекрати производството по делото.
С уточняваща молба вх. №
1451/29.04.2020 г. жалбоподателят сочи, че обжалва Решение № 142/02.03.2020 г.
на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”,
участък от км. ***+150 до км. 122+260, на територията на област Ловеч, намиращи
се в землищата на гр. *****, с. Орляне и с. Каленик, община ***** В ЧАСТТА
относно определеното парично
обезщетение за тридесет и три поземлени имота, които са конкретизирани с
техните идентификатори, като представя доказателства за собственост върху
сочените тридесет и три поземлени имота.
С определение от з.с.з. на 08.05.2020 г. на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът е разделил производството по делото, като производството по настоящето дело е останало с предмет - жалба на „***” ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № ***, с посочен съдебен адрес:***, представлявано от управителя Ц.П.Ш., срещу Решение № 142/02.03.2020 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км. ***+150 до км. 122+260, на територията на област Ловеч, В ЧАСТТА относно определеното парично обезщетение за поземлените имоти в землището на с. Орляне, община *****, както следва: 1. поземлен имот с идентификатор 53967.86.4, с обща площ 13,496 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 2,648 дка; 2. поземлен имот с идентификатор 53967.86.5, с обща площ 2,056 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 0,399 дка, а в останалата част относно останалите тридесет и един поземлени имота, разположени в две землища: землището на гр. ***** и землището на с. Каленик, община *****, производството по делото е разделено от настоящото и в останалата част е образувано друго дело.
Със същото определение от з.с.з. на 08.05.2020 г. съдът е пиел жалбата за допустима по отношение на размера на обезщетението за сочените два поземлени имота - 1. поземлен имот с идентификатор 53967.86.4, с обща площ 13,496 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 2,648 дка; 2. поземлен имот с идентификатор 53967.86.5, с обща площ 2,056 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 0,399 дка, като жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, като собственик и адресат на акта в оспорената част. Съдът е посочил, че жалбата е постъпила в срок, като е представен е документ за внесена по сметка на Административен съд - Ловеч държавна такса в размер на 50 лева за настоящото производство.
Със същото определение съдът е насрочил делото, конституирал е страните и е допуснал на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ГПК извършването на съдебно-оценителна експертиза с вещо лице оценител, което, след като се запознае с доказателствата по делото и данните в Служба по вписванията - Ловеч и съгласно задълженията на съдията по вписвания по чл. 32, ал. 4 от ЗДС относно всички вписани сделки с поземлени имоти земеделска територия в землището на с Орляне, община *****, отговори на въпроса: Каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част от всеки от недвижимите имоти : 1. поземлен имот с идентификатор 53967.86.4, с обща площ 13,496 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 2,648 дка; 2. поземлен имот с идентификатор 53967.86.5, с обща площ 2,056 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 0,399 дка,, определена по реда на чл. 32, ал. 2, вр. § 1а от ДР на ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение, в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на ПУП, въз основа на пазарните цени с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти.
Предмет на настоящото дело е определеният с Решение № 142/02.03.2020 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км ***+150 до км 122+260, на територията на област Ловеч, размер на паричното обезщетение, определено за отчуждаване на частите от поземлени имоти с идентификатор 53967.86.4 и идентификатор 53967.86.5, като жалбоподателят моли съда да измени решението на Министерски съвет, в обжалваната част, и да увеличи размера на обезщетението. Жалбоподателят претендира и разноски по делото съгласно списък на разноски на л. 764 от делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Николай Н. от САК, който поддържа жалбата и моли съда да измени решението на МС, в обжалваната част, като съобрази заключението на вещото лице по съдено-оценителната експертиза, като релевира допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера на паричното обезщетение. Жалбоподателят поддържа и искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноски на л. 764 от делото.
Ответникът - Министерски съвет на Република България, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Същото се поддържа и в съдебно заседание чрез процесуален представител Веселин А.. Ответникът развива съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя писмени становища вх. № 1619/14.05.2020 г., вх. № 1643/18.05.2020 г. вх. № 1659/19.05.2020 г., както и писмени доказателства, чрез юрк. Боряна Б.. В същите заинтересованата страна оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Министърът на финансите - не се представлява и не ангажира писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура”-София, не се представлява и не ангажира писмено становище по основателност на жалбата. Постъпила е единствено писмена молба, постъпила по електронна поща, с вх. № 1657/19.05.2020 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от Председател на УС Георги Терзиийски, чрез адв. Филип Ф. от ЛАК, на основание чл. 39б от ЗДС, с искане за допускане предварително изпълнение на Решение № 142 от 02.03.2020г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км ***+150 до км 122+260, на територията на област Ловеч, В ЧАСТТА относно определеното парично обезщетение за поземлените имоти в землището на с. Орляне, община *****, както следва: 1. поземлен имот с идентификатор 53967.86.4, с обща площ 13,496 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 2,648 дка; 2. поземлен имот с идентификатор 53967.86.5, с обща площ 2,056 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 0,399 дка, по която съдът се е произнесъл с нарочно определение в з.с.з. на 26.05.2020 г.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, което се признава и от ответника, от надлежна страна, което се признава и от ответника в писмено становище, а и е видно от административната преписка и представените от жалбоподателя писмени доказателства, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Няма спор, а и се установява от административната преписка, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 год. на МС /на л. 91 от делото/. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на оспореното решение, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС, изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус", участък от км ***+150 до км 122+260, в землищата на гр. *****, с. Орляне, с. Каленик и с. Катунец, община *****, област Ловеч и с. Радювене и с. Лисец, община Ловеч. Няма спор по делото, а и се установява от административната преписка, че няма постъпили възражения/жалби срещу обнародваната в ДВ, бр. 99/17.12.2019 г. Заповед № РД-02-15-217/12.12.2019 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн. ДВ, бр. 99/2019 г./, с която е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план за обект : "Автомагистрала "Хемус", участък от км ***+150 до км 122+260, в землищата на гр. *****, с. Орляне, с. Каленик и с. Катунец, община *****, област Ловеч и с. Радювене и с. Лисец, община Ловеч. Същият е влязъл в сила, като процесните имоти са отредени за изграждане на обект с национално значение.
Видно от представената от ответника административна преписка, от заключението на вещото лице К.К., което като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, а и няма спор между страните, поради което е прието за безспорно с определение в съдебно заседание на 19.05.2020 г. /на л. 779 от делото/, е, че: за периода 20.11.2018 г. – 20.11.2019 г. за землището на с. Орляне, община *****, няма повече от две сделки, които да отговарят на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. Поради това видно от административната преписка, заключението на вещото лице, а и няма спор между страните, че оценката за процесните части от процесните два поземлени имота е изготвена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС - по реда на реда наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи.
Съдът кредитира оценката за процесните части от отчуждените два поземлени имота, изготвена в заключението на вещото лице К.К., което е обективно, безпристрастно и неоспорено от страните. В допълнение съдът в протоколно определение в съдебно заседание на 19.05.2020 г. е посочил, че писменото становище на МРРБ вх. № 1659/19.05.2020 г. да не се приема заключението на вещото лице не съдържа мотиви, нито други искания по смисъла на чл. 201 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Видно от заключението на вещото лице К.К., а и от разпита на инж. К. в съдебно заседание на 19.05.2020 г., се установи, че разликата в обезщетението в оценителския доклад в административната преписка и обезщетението, което ВЛ К. изчислява, се дължи на коефициент – К5 – за отстояние от населено място, който не е приложен в оценителския доклад, послужил за определяне стойността на обезщетението в обжалваната част от решението на МС, поради което и е налице незначително разминаване в стойността на обезщетението в решението на МС, в обжалваната част, и в заключението на ВЛ К..
По изложените съображения съдът намира, че следва да измени обжалваното решение, в обжалваната част, като кредитира заключението на вещото лице К.К., като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.
При това положение решението на МС, в обжалваната част, следва да бъде изменено, като се увеличи размера на определеното обезщетение за поземлен имот с идентификатор 53967.86.4, с обща площ 13,496 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 2,648 дка - от 944 лв. на 1067 лв. и за поземлен имот с идентификатор 53967.86.5, с обща площ 2,056 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 0,399 дка - от 118 лв. на 136 лв.
При този изход на делото жалбата е основателна и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК само жалбоподателят има право на претендираните разноски. Видно от списъка на разноските на жалбоподателя на л. 764 от делото, претендират се разноски единствено за депозит за вещо лице в размер на 260 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., като не се претендират разноски за държавна такса в размер на 50 лв., поради което в тази част съдът не следва да се произнася „плюс петитум“. Налице се доказателства за извършено плащане от жалбоподателя за депозит за вещо лице в размер на 260 лв., видно от л. 690-691 от делото, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя в размер на 250 лв., видно от договор за правна защита и съдействие на л. 743 от делото.
Поради това следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 510 лв. разноски за настоящото производство.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на „***” ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № ***, с посочен съдебен адрес:***, представлявано от управителя Ц.П.Ш., Решение № 142/02.03.2020 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км ***+150 до км 122+260, на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. *****, с. Орляне и с. Каленик, община *****, и землищата на с. Радювене и с. Лисец, община Ловеч, област Ловеч, В ЧАСТТА относно определеното парично обезщетение за поземлени имоти в землището на с. Орляне, община *****, както следва: 1. поземлен имот с идентификатор 53967.86.4, с обща площ 13,496 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 2,648 дка; 2. поземлен имот с идентификатор 53967.86.5, с обща площ 2,056 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 0,399 дка, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение, както следва: за поземлен имот с идентификатор 53967.86.4, с обща площ 13,496 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 2,648 дка - от 944 лв. на 1067 лв.; за поземлен имот с идентификатор 53967.86.5, с обща площ 2,056 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 0,399 дка - от 118 лв. на 136 лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на „***” ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № ***, с посочен съдебен адрес:***, представлявано от управителя Ц.П.Ш., сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/ разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: