№ 260
гр. София, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600293 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК
Образувано е по жалби от Д. Н. А. лично и чрез защитника му адв. К.
срещу определение от 14.03.2022г. на Окръжен съд – гр. Враца, по н.ч.д. №
107/2022г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна,
молбата на А. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното с определение от 08.09.2020г. по НЧД № 278/20г. на РС – Мездра
общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА. В жалбите се моли за преразглеждане решението на съда и
постановяването на условно предсрочно освобождаване с определяне на
пробационни мерки в рамките на изпитателния срок. Излагат се подробни
съображения, че неправилно е преценено, че не са налице предпоставките за
постановяване на УПО, тъй като осъденият е направил всичко, което зависи
от него, за да се поправи и е демонстрирал поведение, което индикира именно
за това – започнал е да посещава училище, участва в доброволни, трудови и
спортни инициативи. Акцентира се и на намаляването в оценката за риска от
рецидив. В жалбата си защитникът счита, че първоинстанционният съд се е
позовал безкритично на изходящите от затворническата администрация
документи, както и че е взел предвид неотносими в това производство
доказателства. Моли да бъдат взети предвид данните за семейното положение
1
на осъдения. Поради всичко изложено се моли се за отмяна на определението
и постановяване на УПО. Прави се искане за насрочване на делото в открито
съдебно заседание и разпит на двама свидетели.
Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и пред
първоинстанционния съд, и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
На първо място съдът намира, че за установяване правно релевантните в
това производство обстоятелства е наличен достатъчен доказателствен
материал, като не се налага насрочване на делото в открито съдебно заседание
и разпит на свидетели.
Д. Н. А. е осъждан, като с определение от 08.09.2020г. по НЧД №
278/20г. на РС – Мездра му е определено общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Определен е
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване. Преди изтърпяването на това
наказание, осъденият е изтърпял приведено по реда на чл. 68, ал. 1 от НК
общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
Към 14.03.22г., а именно – постановяването на атакуваното определение,
осъденият фактически и от работа е изтърпял 1 година, 5 месеца и 29 дни, от
работа му се зачитат 3 месеца и 21 дни, като е налице остатък от 8 месеца и
10 дни.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице
всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване
на осъдения Д.А.. Действително, налице са формалните предпоставки по
смисъла на чл. 70 от НК, като А. е изтърпял фактически повече от половината
от наложеното му наказание. От друга страна обаче, видно от представената
справка, налице е висок риск от рецидив в размер на 56 точки, който е в
рамките на средния, в горните му граници, поради което опровергава
твърденията, че е налице трайно поправяне у осъдения, още повече че така
констатираната стойност на риска от рецидив е намаляла минимално в
2
рамките на изтърпяване на наказанието – от 62 на 56 точки. Респективно,
няма как да се приеме, че този констатиран риск от рецидив обуславя
постановяването на условно предсрочно освобождаване. Следва да бъдат
взети предвид също така и данните за личността на осъдения, извеждащи се
от съдържащите се в досието доклади, от които също не може да бъде
направен извод за настъпила трайна ресоциализация у А.. По отношение на
него не са постановявани награди, като има три наложени наказания. Този
съдебен състав не споделя становището на защитника, че тези постановени
спрямо А. наказания не могат да бъдат ползвани за формиране на преценка за
поправянето му. Същите са наложени в неголям времеви период от време, в
рамките на наказание, което, макар и да е по предходна присъда, е търпяно
без прекъсване, поради което може и следва да бъде взето предвид. Дори и
обаче да бъде възприета тезата на защитата, това не може да повлияе върху
изводите на съда, че не са налице предпоставките за постановяване на УПО
спрямо А.. Спрямо него корекционната дейност не е завършена и са налице
сериозни морални и поведенчески дефицити, поради което няма как да се
приеме, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
са изпълнени преди изтичането на предвидения в присъдата срок. Видно от
изготвеното по отношение на А. становище, налице са проблемни зони, по
отношение на които не е постигнат прогрес. Необходими са и действия по
затвърждаване на постигнатото в определени зони. Действително, при
осъдения А. се наблюдават и положителни промени, свързани с посещаването
на училище и включване в мероприятията в пенитенциарното заведение.
Налице е и подкрепяща семейна среда. Независимо от това обаче, по делото
не са представени убедителни доказателства, че е налице сериозно и трайно
поправяне на А. и няма как да бъде направен обоснован извод, че при
извеждането му от затворническото общежитие няма опасност същият да
извърши други престъпни деяния. Ето защо, преценявайки всички тези
обстоятелства, а именно – немалкият риск от рецидив в размер на 56 точки,
наличният остатък, както и невъзможността до този момент в достатъчна
степен да бъде проследен процесът на поправяне на осъдения, настоящата
въззивна инстанция споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, че не следва да бъде постановявано условно
предсрочно освобождаване по отношение на осъдения А.. Правилно молбата
му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
3
остатъка от наказанието се явява неоснователна и обосновано същата е
оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд. Изводите на
същия намират опора в данните по делото и целите и изискванията на закона,
поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.03.2022г. на Окръжен съд – гр.
Враца, постановено по н.ч.д. № 107/2022г., с което съдът е оставил без
уважение, като неоснователна, молбата на Д.А. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното с определение от
08.09.2020г. по НЧД № 278/20г. на РС – Мездра общо наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4