№ 66
гр. Ямбол, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СТ. К. Н. и Н. Д. Н., двамата от гр.Ямбол,
подадена от пълномощника им адв.Сн.Е., срещу Решение №422/20.12.2021г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д.№754/2021г. по описа на този съд, в частта, с която са
уважени предявените от Етажната собственост на сграда Б в комплекс „к-с***,
представлявана от председателя на управителния съвет Ж.К.Т. искове по чл.422, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, чл.38, ал.1 от ЗУЕС и чл.86 ЗЗД и е прието за установено, че двамата
въззивници дължат на етажната собственост сумата 467,71 лв., представляваща незаплатени
задължения за заплащане на вноски за фонд "Управление и поддържане на общите части на
етажната собственост" за периода от месец 12.2018г. до 30.06.2020г. и за фонд „Ремонт и
поддръжка на етажната собственост" за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2020 г., сумата
45,27 лв. - мораторна лихва за периода от 03.12.2017г. до 12.11.2020г. и законната лихва
върху главницата, считано от 04.12.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №260572/07.12.2020г. по ч.гр.д. № 3222/2020г. на ЯРС и
въззивниците са осъдени да заплатят на ищеца разноските в заповедното и в исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете.
Оплакването на въззивниците e за недопустимост на решението на ЯРС в
оспорената му част, поради произнасяне извън обхвата на исковата претенция, както и за
неправилност на решението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и
необоснованост. Към оплакването за неправилност на решението се сочи, че същото е
неясно и неправилно както по отношение на основанията, така и по отношение на точите
размери и периоди, за които е призната исковата претенция за задълженията, лихвите и
съдебните разноски, а диспозитивът на решението не съответства на исковата претенция по
отношение на периоди и размери. За незаконосъобразен и необоснован е счетен изводът на
съда, че са установени извършени плащания и те не са направени в сроковете, определени
по протоколите на ОС, тъй като съдът не е установил по отношение на ответниците дали са
били включени в списъците на неизправни длъжници, цитирани в протоколите от ОС и
какъв срок им е бил определен за изплащане на конкретни суми, а в представените
доказателства липсват справки на неизправни длъжници към всеки от протоколите, като
1
факт е, че имената на ответниците не са цитирани в нито един от протоколите от ОС като
неизправни длъжници. Неясно останало също така дали съдът е възприел, че в някои от
протоколите от ОС са определени срокове от 9 месеца за изплащане на задължения, което
прави неприложима разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗУЕС. Въззивниците сочат, че
претенцията на ищците е точно установена по пера и периоди за фонд "Управление и
поддържане" и за фонд „Ремонт" и е било недопустимо съдът да постанови решението си,
приемайки за установено задължение с други размери, за обединени периоди и с различни
основания. Неправилно съдът по своя инициатива и без събрани годни доказателства приел
за погасени неуточнени и непретендирани стари плащания със сумите, внесени през 2020г.,
без да вземе предвид възраженията, че с тези суми ответниците са погасили претендираните
в исковата молба вземания, като несъответстващ на събраните писмени доказателства бил
изводът на съда, че от фактурите от 2020г за извършените плащания не може да се направи
извод за погасяване на вземанията за същата година и че тези плащания следва да се отнесат
към стари периоди. Твърдението на въззивниците е, че по делото липсват претенции за
стари периоди и твърдения от страна на ищеца, че с плащанията от 2019г. и 2020 година са
погасявани именно такива стари периоди, като изцяло необоснован бил изводът на съда, че
според отношенията между страните плащанията обичайно са се отнасяли към стари
периоди. По-логичен бил изводът, че с извършеното плащане по фактура №38 от
08.06.2020г. на сумата от 245 лева, която по размер представлявала точната сума за
задължението за фонд "Управление и поддържане" за 12 месеца за периода от 01.07.2019г до
30.06.2020г., управителката на етажната собственост е погасила именно този период, тъй
като това е било и желанието на ответниците, а липсата на определени реквизити в тази
фактура, която е издадена именно от управителката на ЕС, не може да бъде вменена във
вина на ответниците. Според въззивниците, страните са били наясно за кой период са
платени сумите по фактурата от 08.06.2020г. и това не е бил стар, а правните изводи на съда,
обосновани с обясненията на Ж.К. са в нарушение на чл.176 ГПК, тъй като не са ценени с
останалия доказателствен материал. Отделно от това съдът не коментирал и не анализирал
изслушаните по делото заключения - основно и допълнително на вещото лице, извършило
счетоводна експертиза, и не мотивирал кои данни кредитира и кои не. По отношение на
задълженията към фонд "Резеврен" също съдът не формирал правилни и обосновани изводи,
без да мотивира доказателствената сила на двата протокола от заседания на Управителния
съвет, че ответниците ще получат сумата от 200 лева като обезщетение за нанесените им
вредни и с това ще се покрият задължения към този фонд и че ответниците не са били
уведомени за никакви условия за получаване на сумата и за евентуален последващ отказ за
това плащане. Според въззивниците, решението на първата инстанция било неправилно и по
отношение на акцесорния иск за лихви, тъй като не бил установен падежа на задълженията,
от кога тече дължима лихва и върху какъв размер задължение, а в някои от протоколите
било записано, че се дава възможност на неизрядните длъжници да заплатят задълженията в
рамките на 9 месеца, но не е било ясно кои са били длъжниците към датите на събранията и
как са били уведомени те за задълженията.
По тези съображения се моли решението на ЯРС в обжалваната му част да бъде
отменено като недопустимо и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане от друг състав или в случай, че решението е допустимо, същото да бъде
отменено в оспорената му част и постановено ново за отхвърляне изцяло на исковата
претенция, ведно със законните последици и с присъждане в полза на въззивниците на
всички направени разноски по делото пред всички съдебни инстанции.
С писмения отговор въззиваемата стрнана, чрез пълномощника адв.Р., е оспорила
въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност по всяко от оплакванията
на въззивника и при споделяне изводите на районния съд. Изложените съображения са, че
при условията на пълно и главно доказване етажната собственост е установила взети
решения за определяне на вноските във "Фонд управление и поддържане на общите части
на етажната собственост" и във "Фонд ремонт и поддръжка", падежа на вноските,
определящ и забавата на длъжниците, както и размера на претенцията за мораторна лихва.
Размерът на задълженията на въззивниците за двата фонда бил определен от вещото лице за
исковите периоди, както и за предходен период, предвид извършваните частични плащания
от ответниците, с които са погасявани по-старите задължения. Сочи се, че тъй като
длъжниците не са посочвали ясно вида плащане и точно посочен период, председателят на
управителния съвет на етажната собственост в изпълнение на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД
е погасявал най-старите задължения на длъжниците, с изключение на плащането по Фактура
№ 4/15.07.2019г. в размер на 85 лв., което плащане не е разнесено за процесния период, а за
2
стар период. От своя страна въззивниците не доказали правопогасяващите си възражения,
вкл. плащането на задълженията и прихващането с насрещни вземания, не заплатили
задълженията си към етажната собственост, поради което УС отменил взетото решение за
отпускане на обещаната помощ от 200лв. и не били налице условия за допускане на
прихващане между двете задължения по смисъла на чл.103 и чл. 104 от ЗЗД, като изявление
за прихващане не било направено нито след връчване на протокола на УС, нито в по-късен
момент преди продажбата на жилището в етажната собственост, нито с отговора на искова
молба и в съдебно заседание по делото. Поради това се моли за потвърждаване на
решението на ЯРС в обжалваната му част и за присъждане на разноските във въззивното
производство.
В. о.с.з. пълномощникът на въззивниците адв.М. поддържа жалбата и пледира за
уважаването й, като заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемата страна. В дадения му срок пълномощникът на въззивниците не представя
писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з., а пълномощникът адв.Р. е
депозирал писмена молба с доводи за неоснователност на жалбата и направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може
да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд ЯРС е сезиран с исковата молба на етажната
собственост на сграда Б в к-с ***, представлявана от председателя на управителния съвет
Ж.К.Т. с която против СТ. К. Н. и Н. Д. Н., двамата от гр.Ямбол, са предявени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.1 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено вземанията на ищеца за сумата общо 569,83лв. - главница, представляваща
назаплатени задължения към етажната собственост, от която сума - дължими вноски за фонд
„Управление и поддържане на общите части на етажната собственост" за периода от месец
12.2018г. до 30.06.2020г. в размер на 359,44лв. и дължими вноски за фонд „Ремонт и
поддръжка на етажната собственост" за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2020г. в размер на
210,39лв., както и дължима мораторна лихва за забава върху главницата в размер на общо
57,77лв., изчислена от деня, следващ датата на падежа до 12.11.2020г.
С депозирания отговор на исковата молба и в о.с.з ответниците са оспорили
исковете с възраженията, че не са взети валидни решения на Общото събрание на етажната
собственост за дължимите вноски за двата фонда и решенията са непълни; че периодично са
заплащали сумите, дължими на етажната собственост и са представили доказателства,
установяващи, че преди да продадат жилището си са изплатили всички текущи задължения;
че дължимата сума за фонд "Ремонти" е погасена с прихващане със сумата от 200лв.,
дължима и предназначена по решение на УС на етажната собственост да обезщети
ответниците за вредите, които са претърпели от наводнение с фекални води в жилището им.
Ответниците са оспорили задължението за лихви с възражението, че не са в забава, тъй като
главното задължение няма падеж, като са направили и възражение за погасяване по давност
на вземането на ищеца и за главница, и за лихви.
Установената по делото фактическа обстановка правилно е разкрита от районния
съд и същата е непроменена пред въззивната инстанция, с изключение на изправената от
вещото лице - икономист техническа грешка в първоначалното заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
Установено е, че ч.гр.д. №3222/2020г. по описа на ЯРС е образувано по заявление
на ищеца от 04.12.2020г. и с издадената по делото срещу ответниците-солидарни длъжници
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.12.2020г. в полза на ищеца е присъдено
вземането за сумата общо 569,83лв. - главница, представляваща незаплатени задължения на
собствениците в етажната собственост, както и за сумата 57,77лв. - лихва за забава върху
главницата за периода 01.07.2019г.-12.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението в съда, както и разноски от общо 350лв., от които - 50лв. ДТ и
300лв. - адвокатско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжниците, които в срока
по чл.414, ал.2 ГПК са подали възражения, при което заповедният съд е указал на заявителя
да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като същият е предявен в
срок.
3
По делото не е повдигнат спор и е установено с представена справка от Агенцията
по вписванията, че ответниците са били собственици на недвижим имот -апартамент №5 с
площ от 39,94 кв.м. в сграда Б в к-с ***, с който имот те са се разпоредили възмездно на
08.10.2020г. Не е имало спор, че до разпореждането с имота ответниците са заплащали
вноски на етажната собственост единствено за фонд "Управление".
С Протокол №2 от 24.07.2020г. от проведено съвместно общо събрание на
собствениците на етажната собственост е взето решение за избор на управителен съвет, в
който за член е избрана Ж.К.Т. която е избрана и за председател на УС с решение по
Протокол №1/25.07.2020г. от заседание на УС.
С Протокол от 29.08.2016г. от проведено ОС на собствениците в сграда Б, по т.3
от дневния ред, б."Б" е прието решение размерът на паричните вноски за фонд „Управление
и поддръжка" да е 6,5 евро на квадратен метър годишно за площта на собствения имот за
всеки отделен собственик. Взетото решение е всички плащания по този фонд да се
извършват от собствениците на четири вноски - авансово от първо до десето число в
началото на първия месец от всяко тримесечие. Паричните вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване" са приети в размер на 0,5 евро на квадратен метър годишно за собственика.
Съгласно протокол от проведено ОС на собствениците в сграда Б от 03.07.2017г. вноските
остават същите.
С решение по Протокол от проведено ОС на собствениците в сграда Б от
25.06.2018г., по т.9 е прието вноската за фонд „Управление и поддръжка" да стане 2,5 евро,
без промяна на другата вноска. Съгласно Протокол от проведено ОС на собствениците в
сграда Б от 28.06.2019г., по т.7 от дневния ред е гласувано вноската за първия фонд да бъде
2,5 евро на квадратен метър плюс 5лв. за ел.енергия, а за втория фонд - 5лв. на месец.
Гласувано е предложението внасянето на сумите по двата фонда да е всеки месец, с
възможност за предварително внасяне до една година. Размерът на вноските за първия фонд
е останала непроменена и за следващата година, съгласно Протокол №2 от 24.07.2020г. от
проведено съвместно общо събрание на собствениците на етажната собственост, а вноската
за фонд „Ремонт" във вход Б е 5лв. на година, считано от 2018/2019г. Взето е решение и за
оправомощаване на УС да води дела срещу некоректните платци по отчета му за 2019г.
От представените Протокол №3/31.07.2020г. и №4/31.08.2020г. за взети решения
от заседания на УС на етажната собственост е установено, че с първия протокол по т.6 е
взето решение за отпускане на 200 лв. обезщетение на собственика на апартамент №5 за
наводнение от мръсен канал с фекални води, само в случай, че заплати всички дължими
суми за фонд „Управление" и „Ремонт". С решението по протокол №4/31.08.2020г. УС е
отменил ветото предходно решение за отпускане на сумата от 200лв., поради неплащане на
вноските от ответниците, като е взето и решение за завеждане на съдебен иск за събирането
им.
Със заключението на вещото лице-икономист св.***, извършило назначената
съдебно-счетоводна експретиза по първоначално поставената задача, по делото е
установено, че съобразно взетите от ОС на етажната собественост решения, задължението
на ответниците за Фонд "Управление и пъддържане на общите части на етажната
собственост" за исковия период от време от м.12.2018г. до 30.06.2020г. възлиза в размер на
сумата 359,44лв., а задължението към Фонд "Ремонт и обновяване" за исковия период от
01.10.2016г.- 30.09.2020г. е в размер на сумата 193,27лв. Мораторната лихва върху
задълженията на ответниците за първия фонд експертът е изчислил в размер на общо
25,11лв. за периода 01.07.2019г.-12.11.2020г., а лихвата за фонд „Ремонт и обновяване" -
30,32лв. за периода 01.01.2017г.- 12.11.2020г. Общият размер на задълженията на
ответниците за двата фонда - „Управление и поддържане на общите части на етажната
собственост" и „Ремонт и обновяване", както и за ел.енергия, за целия период на
задълженията по двата фонда от 01.10.2016 г. до 30.09.2020г. е изчислен от вещото лице в
размер на сумата 1 766,80 лв. Според таблица №5 от заключението, поправена от вещото
лице при изслушването му пред въззивната инстанция, от общата сума 1 766,80лв.,
дължимите суми за първия фонд са в размер на 1465,18 лв., за втория - 193,63 лв. и за
ел.енергия -108лв. Общо платените от ответниците суми са в размер на 1 191,26 лв., като
плащанията не са били регулярни. Вещото лице е установило, че на 29.12.2016г. по сметката
на етажната собственост от ответниците е била внесена сума в размер на 300 лв. с основание
„вноска управление и поддръжка", а на 28.12.2017г. е внесена и сума в размер на 400лв. със
записано основание „вноска в брой". При преценка на представените от ответниците
писмени доказателства за извършени от тях плащания, вещото лице е установило, че на
4
05.04.2019г. по сметката на етажната собственост е внесена сумата 100 лв. с основание „за
чистачка сграда Б, ап.5"; на 15.07.2019г. е платена в брой сумата по фактура
№4/15.07.2019г. в размер на 85,00лв. с посочено основание по фактурата „от 01.07.2018г. до
30.06.2019г. доплащане"; на 08.06.2020г. в брой е платена сумата по фактура
№38/08.06.2020г. в размер на 245лв. и посочено основание във фактурата „фонд
Управление" и в полето „мярка" - „12 м"; на 06.10.2020г. в брой е платена сумата по фактура
№16/06.10.2020г. в размер на 61,26 лв. с посочено във фактурата основание „ф. Управление
и ток за 3 месеца 7, 8 9". В заключението по първоначално поставената му зацада вещото
лице е изчислило размера на неплатените от ответниците дължими вноски, отнасяйки
извършените плащания към най-старите задължения, при което даденото заключение е, че
общият неплатен и дължим размер на вносиките за двата фонда възлиза на 575,54лв.
По поставената му допълнителна задача, вземайки предвид представените от
ответниците доказателства за извършените плащания в периода 05.04.2019г.-06.10.2020г.
(100лв. за чистачка, 85лв. по ф-ра №4/15.07.2019г., 245лв. по ф-ра №38/08.06.2020г. и
61,26лв. по фактура №16/06.10.2020г.) в общ размер на сумата 491,26лв., съобразявайки
посочените в документите основания за плащане и приемайки за погасени всикчи
задължения преди този изследван период, вещото лице е дало заключение, че с тази общо
платена сума от 491,26лв. изцяло е погасено задължението от 359,44лв. за фонд "Управление
и поддържане на общите части на етажната собственост", както и задължението за фонд
„Ремонт и обновяване" до размера на сумата 131,82лв., като е останала дължима само сумата
от 61,45лв. към фонд „Ремонт и обновяване".
При условията на чл.176 от ГПК е изслушана Ж.К. - председателят на УС на
ищцовата етажна собственост, която е дала обяснения, че ответницата е плащала на
етажната собственост суми, каквито прецени и когато пожелае, не е съобщила, че двамата
ответници ще се разпоредят с имота, за да бъдат уредени окончателно отношенията във
връзка със задълженията към етажната собственост, че ответницата е заплащала само суми
за фонд „Управление и поддържане на общите части на етажната собственост" и с платените
суми са били погасявани задълженията по този фонд по реда на възникването им.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
уважил предявените искове частично - за главница до размера на сумата 467,71лв.,
представляваща незаплатени задължения за вноски за фонд "Управление и поддържане на
общите части на етажната собственост" за периода м.12.2018г. до 30.06.2020г. и за фонд
"Ремонт и поддръжка на етажната собственост" за периода 01.10.2017г.- до 301.09.2020г.,
уважил е до размера на сумата 45,27лв. иска за мораторна лихва върху главницата за
периода 03.12.2017г. до 12.11.2020г. и законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2020г. до изплащане на земането, като е отхвърлил иска за главница за разликата над
сумата 467,71лв. до предявения размер от 569,83лв. и иска за мораторна лихва за разликата
над сумата 45,27лв. до 57,77лв., като в отхвърлителната част решението не е обжалвано и е
влязло в сила. Съразмерно с уважената част от исковете съдът е присъдил на ищеца и
разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че вземанията на ищеца за
вноските за двата фонда произтичат от валидни решения на общото събрание на етажната
собственост, които не са били оспорени по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС и са породили
правните си последици; че съобразно взетите решения за дължимите вноски за двата фонда
със заключението на вещото лице по делото е установен размера на дължимите от
ответниците вноски за тези два фонда; че при липсата на спор, че ответниците са
извършвали плащания само на вноските за фонд "Управление и поддържане на общите
части на етажната собственост", от общо дължимата сума за този фонд от 359,44лв., на
основание чл.76, ал.1 ЗЗД следва да се зачете плащането на сумата 85лв. по фактура
№4/15.07.2019г., тъй като в нея е записан периода, за който се отнася задължението и
неизпълнената част от задължението на ответниците по този фонд е в размер на 274,44лв., а
за фонд "Ремонт и поддръжка на етажната собственост" - в размер на 193,27лв., или общото
задължение възлиза в размер на 467,71лв. Съдът е приел, че задължението в размер на
сумата 193,27лв. за фонд "Ремонт и поддръжка" не е погасено с прихващане със сумата
200лв., отпусната на ответниците от УС като обезщетение, тъй като не се касае за безспорно
насрещно вземане. Относно мораторната лихва за забава съдът е приел, че лихва се дължи,
тъй като са налице взети решения със срокове за плащане на вноските за двата фонда, като е
уважил възражението за изтекла давност по чл.111, б."в", пр.1 ЗЗД относно лихвата върху
вземането за фонд "Ремонт и поддръжка на етажната собственост" за времето от 01.01.2017г.
до 03.12.2017г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК.
5
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая решението на ЯРС в обжалваната му част е валидно, допустимо и
правилно.
Неоснователно е оплакването на въззивниците за недопустимост на
първоинстанционното решение. Районният съд не е излязъл извън предмета на делото и
обхвата на търсената защита, доколкото се е произнесъл по искането за дължимост на
вземанията на ищеца за общата сума за главница от 569,83лв., фрмирана от вноските за
двата фонда и с точно посочване на исковите периоди за вноските за тези два фонда, както и
за дължимостта на вземането за мораторна лихва за забава, при отчитане и на
обстоятелството, че е налице идентичност в предмета на исковото и заповедното
производство.
Извършвайки преценката за правилността на решението в оспорената му част и
доколкото настоящият казус не попада в двете визирани изключения в соченото ТР на
ОСГТК на ВКС, ЯОС обсъди релевираните във въззивната жалба оплаквания и намира, че
решението е правилно.
Районният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. с чл.38, ал.1 ЗУЕС, чл. 51 и чл.50 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД за дължимост
на разноски за поддръжка и ремонт на общи части на ЕС и мораторна лихва за забава. В
съответствие с материалния закон ЯРС е направил извод, че Общото събрание е орган на
управление на ЕС, като според разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗУЕС взетите решения на ОС се
изпълняват в определените в тях срокове. Следователно, ЗУЕС не изисква като
предпоставка за допустимост на исковете списъци и справки на неизправните длъжници
към взетите решения, както неправилно се твърди от въззивниците.
При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като са обсъдени всички събрани пред ЯРС доказателства и е
изложена установената въз основа на тях фактическа обстановка, като въззивната инстанция
препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба и в допълнение към изложеното
от ЯРС, настоящият съд намира следното:
Предмет на главната претенция са суми за вноски, дължими от ответниците за
фонд "Управление и поддръжка на общите части" за посочен период и за фонд "Ремонт и
обновяване" за посочен период. Според чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС собствениците са длъжни
да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и
вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални
части, както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата. Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите. Нормата регламентира начина на разпределяне между
съсобствениците на горните пера, поради което има императивен характер (определение №
1097/17.11.2011 г., гр. д. № 630/11 г., ВКС, І г. о.). Съгласно чл.50, ал.1 и ал.2 ЗУЕС общото
събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и
обновяване", като средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците
в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, но не по - малко от един процент от
минималната работна заплата за страната и/или други източници. Общото събрание на
етажните собственици определя размера на паричните вноски за разходите за управлението
и поддържането на общите части на сградата и размера на паричните вноски за фонд
"Ремонт и обновяване" - съгласно чл.11, ал.1, т. 5 и т.7 ЗУЕС, като това решение на ОС
обвързва всички етажни собственици, включително и тези, които не са гласували за него
(арг. от ал.4 на чл.11 от ЗУЕС). Или както правилно е приел и районният съд, задължението
за заплащане на месечни вноски за управление и поддръжка на общите части на ЕС и за
фонд "Ремонт и обновяване" произтича от закона, като в правомощията на Общото събрание
е да определи дължат ли се и в какъв размер вноски от всеки от етажните собственици.
6
В случая за основателността на иска за установяване дължимостта на процесните
вземания, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответниците са собственици на имот в ЕС, че са взети решения на Общото
събрание на ЕС за заплащане на разходи за управление и поддържане на общите части и за
фонд "Ремонт и обновяване", размера на дължимите вноски и периода, за който се отнасят.
Ответниците са тези, които следва да докажат своите правоизключващи, правопогасяващи и
правоунижощаващи възражения, включително извършено плащане.
По делото не е било спорно и е установено, че ответниците в исковите периоди са
били собственици на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост,
установени са и взетите от ОС на етажната собственост решения за дължимите размери на
вноските по двата фонда и сроковете за плащане на вноските, а със заключението по
първоначално поставената задача на съдебно-счетоводната експретиза, което въззивният
съд кредитира изцяло, е установен и размера на дължимите от ответниците вноски за двата
фонда - 359,44лв. за фонд "Управление и пъддържане" за исковия период от м.12.2018г.- до
30.06.2020г. и 193,27лв. за фонд "Ремонт и обновяване" за периода 01.10.2016г.-30.09.2020г.
При липсата на спор, че ответниците не са извършвали плащания за фонд "Ремонт и
обновяване" и при спазване на задължителните за съдилищата постановки по т.1 на
Тълкувателно решение №3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, правилно районният
съд е отнесъл само извършеното от ответниците плащане на сумата 85лв. по фактура
№4/15.07.2019г. за погасяване на част от общото задължение от 359,44лв. за фонд
"Управление и пъддържане". Според соченото ТР поредността на погасяване на
задълженията по чл.76, ал.1 ЗЗД се прилага, ако липсва друга уговорка между страните,
която да определи различни условия и ред за прихващане на изпълнението. Изрично в
мотивите към ТР е посочено, че диспозитивното правило на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в
интерес на длъжника, като по този ред се погасяват еднородните задължения, включително
паричните, а условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и
самостоятелно и е определено по основание и размер. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията на чл.76, ал.1
ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява, обвързва
кредитора. В случая, посочвайки в основанието на фактура №4/15.07.2019г., че се извършва
доплащане за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2019г., ответниците са погасили именно част
от задължение от 359,44лв. за фонд "Управление и пъддържане" за исковия период и са
останали задължени със сумата 274, 44лв. за този фонд. Неоснователно се твърди от
въззивниците, че с извършените от тях плащания на сумата 100лв. за чистачка, 245лв. по ф-
ра №38/08.06.2020г. и 61,26лв. по фактура №16/06.10.2020г. те са погасили и останалата част
от общото задължение в размер на 359,44лв., тъй като за плащанията на тези суми не е
посочено точното основание и при установения от вещото лице общ размер на
задължението на ответниците за фонд "Управление и пъддържане" в размер на 1465,18лв. за
периода 01.10.2016г.-30.09.2020г., тези плащания са били отнесени за погасяване на най-
старите задължения съобразно правилото на чл.76, ал.1, изр.3 ЗЗД. Това е и причината
ищецът да ограничи претенцията си за обсъждания фонд за периода от м.12.2018г. до
30.06.2020г., без задължение да обосновава в исковата молба погасяване на задълженията за
предходен период. При липса на твърдения и доказателства за плащане на дължимата сума
от 193,27лв. за фонд "Ремонт и обновяване" и неизпълнената част в размер на 274,44лв. от
задължението за фонд "Управление и пъддържане", правилно районният съд е уважил
предявеният иск за главница за сучата общо 467,71лв.
Въззивният съд споделя изводите на ЯРС, че не са налице основания за
извършване на съдебно прихващане на дължимата сума за фонд "Ремонт и обновяване" с
вземане на ответниците срещу ЕС за сумата от 200лв., която им е определена като
обезщетение. В съдебната практика се разграничават хипотезите на материалноправно
прихващане и на съдебно прихващане, като насрещно възражение срещу вземането на
ищеца по иска за погасяване на двете вземания до размера на по-малкото от тях. При
материалноправното прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД, двете насрещни вземания трябва да са
еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който
момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, заявено в хода
на висящ исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо.
Приема се, че в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва след
като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и
безспорно. (в този смисъл са Решение № 113 постановено по гр. дело № 1274/2013г., ГК, ІІ
г. о. на ВКС, Решение №35/25.07.2017г. по т. д. № 3164/2015г., т. к., І ТО и др.). В настоящия
7
случай в производството не се установяват предпоставките за извършване на съдебно
прихващане със съществуващо вземане на ответниците срещу Етажната собственост на
соченото от тях основание. Установено е, че УС е взел решение за обезщетяване на
ответниците със сумата 200лв., но под условие, което не е осъществено - плащането на
всички дължими към ЕС суми, като с последващо решение на УС решението за
обезщетяване със сумата 200лв. е отменено, или не е налице възникнало вземане на
ответниците за посочената сума. По делото не е установено и направено от ответниците
извънсъдебно изявление за прихващане, при което правилно и обосновано районният съд е
приел, че задължението на ответниците за фонд "Ремонт и обновяване" не е погасено чрез
прихващане.
Също правилно районният съд е приел, че съгласно взетите решения от ОС на
етажната собственост задълженията на ответниците за двата фонда са срочни и за забавата
дължат и мораторна лихва за забава. Размерът на лихвата за забава за исковия период от
време е установен от вещото лице с първоначалното заключение и при правилно
приложение на института на погасителната давност по чл.111, б."в" ЗЗД съдът е приел, че
вземането на ищеца за лихва върху сумата за фонд "Ремонт и обновяване" за периода от
01.01.2017г. до 03.12.2017г. е погасена по давност.
Доколкото мотивите на настоящият състав съвпадат с тези на ЯРС, решението в
обжалваната му част следва да се потвърди както е постановено, включително в частта на
разноските в исковото и заповедното производство, които на основание чл.78, ал.1 ГПК са
присъдени съразмерно с уважената част от исковете и са възложени в тежест на
ответниците.
При този изход от спора пред настоящата инстанция, право на разноските за тази
инстанция има ищецът - въззиваема страна, на който следва да се присъдат разноски за
адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението на въззивниците за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като делото не е с фактическа
и правна сложност, адвокатът-пълномощник е подал писмен отговор на въззивната жалба и
не е осъществил процесуално представителство в о.с.з., поради което заплатеното
адвокатско възнаграждение от 700лв. следва да се намали до минималния размер, установен
с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения- 300лв., което възнаграждение в минимален размер следва да
се присъди на въззиваемата страна.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №422/20.12.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№754/2021г. в частта, с която са уважени предявените от Етажната
собственост на сграда Б в комплекс „к-с***, представлявана от председателя на
управителния съвет Ж.К.Т. искове по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с чл.38, ал.1 от ЗУЕС и
чл.86 ЗЗД и е прието за установено, че СТ. К. Н. и Н. Д. Н., двамата с посочени данни,
дължат на етажната собственост сумата 467,71лв., представляваща незаплатени задължения
за заплащане на вноски за фонд "Управление и поддържане на общите части на етажната
собственост" за периода от месец 12.2018г. до 30.06.2020г. и за фонд „Ремонт и поддръжка
на етажната собственост" за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2020г., както и че дължат
сумата 45,27лв. - мораторна лихва за периода от 03.12.2017г. до 12.11.2020г. и законната
лихва върху главницата, считано от 04 .12.2020г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 260572/07.12.2020г. по ч.гр.д. № 3222/2020г. на ЯРС,
както и в частта на присъдените на ищеца разноски в исковото и в заповедното
производство.
В останалата му част Решение №422/20.12.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№754/2021г., като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА СТ. К. Н. и Н. Д. Н., двамата с посочени по делото данни, да заплатят
на Етажната собственост на сграда Б в комплекс „к-с***, представлявана от председателя на
управителния съвет Ж.К. Т., на основание чл.78, ал.1 ГПК разноските пред въззивната
инстанции в размер на сумата 300лева.
8
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1,
изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9