№ 260051 / 25.2.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 16.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 2531 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.144 и чл. 149 от СК.
В.Е.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx е предявил срещу ответника-свой баща Е.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx два обективно съединени осъдителни иска, със следния петитум: ответникът да бъде осъден да заплаща на своя син месечна издръжка от 200,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно с падежа й вноска, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване; месечна издръжка за минало време, в размер на 200,00 лв. месечно, считано от 24.03.2019 г. до подаване на исковата молба, или глобална сума от 3 800,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се твърди следното: Е.И.К. е баща на ищеца.
С решение от 29.08.2008 г. по гр.д.№ 197/2008 г. по описа на МРС ответникът бил осъден да заплаща на ищеца И. месечна издръжка в размер на 70,00 лв.
С решение от 05.06.2015 г. на РС-Монтана по гр.д.№ 70127/2015 г. издръжката била увеличена на 110,00 лв., считано от 20.03.2015 г.
С определение по гр.д.№ 2243/2018 г. на РС-Монтана, съдът одобрил постигнатата между ищеца и Е.И.К. съдебна спогодба, по силата на която издръжката му била изменена от 110,00 лв. на 200,00 лв. до навършването на пълнолетие от ищеца И..
На 24.03.2019 г. ищецът навършил пълнолетие-18 г., като след като навършил пълнолетие баща му спрял да му плаща издръжка.
Ищецът намира, че са налице всички предпоставки на чл. 144 от СК, тъй като в момента е студент в редовна форма на обучение по специалност ,,Право‘‘ в Юридически факултет на Университета за национално и световно стопанство-гр.София. На следващо място, откакто е навършил пълнолетие ищецът не е работил и няма доходи или имущество, от които да се издържа. На следващо място, ответникът-негов баща работи и получава както трудово възнаграждение, така и пенсия, има имущество и може да му изплаща издръжка без особени затруднения.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства, прави се искане за допускане до разпит и на двама свидетели при довеждане.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът К. не е подал писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо него са настъпили законовите последици/преклузии/ по чл. 133 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.
Ответникът, редовно призован, се явява лично, като оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Исковете са процесуално допустими за съдебно разглеждане.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
С решение от 29.08.2008 г. по гр.д.№ 197/2008 г. по описа на МРС ответникът бил осъден да заплаща на ищеца И. месечна издръжка в размер на 70,00 лв.
С решение от 05.06.2015 г. на РС-Монтана по гр.д.№ 70127/2015 г. издръжката била увеличена на 110,00 лв., считано от 20.03.2015 г.
С определение по гр.д.№ 2243/2018 г. на РС-Монтана, съдът одобрил постигнатата между ищеца и Е.И.К. съдебна спогодба, по силата на която издръжката му била изменена от 110,00 лв. на 200,00 лв. до навършването на пълнолетие от ищеца И..
Видно от прилежена в заверен препис на л. 4 от делото Диплома за средно образование, ищецът В.Е.И. от 18.06.2020 г., през тази година ищецът е завършил своето средно образование, респективно през предходната година също е имал качеството ,,ученик‘‘.
Видно от приложено на л. 7 от делото Уверение, издадено от ,,УНСС‘‘, № 459/02.09.2020 г., В.Е.И. през учебната 2020/2021 г. е записан в първи курс-редовно обучение, специалност ,,право‘‘ в университета.
Видно е от приложено на л.32 от делото Удостоверение от НОИ, че Е.И.К. не е пенсионер и не е направил искане за отпускане на пенсия.
Видно от приложено на л. 33 от делото Удостоверение № 19/12.02.2021 г., издадено от ,,В и К‘‘ ООД-Монтана, за последната година преди предявяване на исковата молба, ответникът К. е реализирал годишен доход от общо 8777,61 лв. бруто, като средномесечния му брутен доход надвишава 700,00 лв. Следва да се държи сметка, че това е ,,брутен‘‘ доход, от който следва да се приспадне сума за социално и здравно осигуряване, данъци, поради което нетния ,,чист‘‘ доход на ответника е в значително по-нисък размер.
Водим от горното, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно иска по чл. 144 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК:,, Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения‘‘.
На първо в производството безспорно се установи, че ищецът към момента учи във висше учебно заведение, поради което, съгласно горецитираната разпоредба има право на издръжка. На следващо място, ищецът И. учи специалност, която изисква доства време и усилия, поради което ще бъде изключително затруднен да полага и труд, няма и имущество, от което да се издържа.
Следващото условие за уважаване на иска по чл. 144 от СК е ,,родителите да могат да дават издръжката без особени затруднения‘‘. Месечната издръжка се определя при баланс между нуждите на лицето, което има право на нея и възможностите на лицето, което е задължено да я дава. Установи се от горепосочените писмени доказателства, че ответникът реализира брутен месечн доход в размер малко над МРЗ, установена за страната. Съдът намира, че възможностите на ответника К. е да осигурява месечна издръжка за сина си в размер на 170,00 лв., като се държи сметка и че на лицето следва да останат достатъчно средства да поеме своята собствена издръжка.
Съдът намира, че следва да бъдат съобразени при определяне на размера на издръжката единствено настоящите месечни доходи на ответника, като не следва да се държи сметка за факта, че към предходен момент се е съгласил да заплаща за все още непълнолетния ищец месечна издръжка от 200,00 лв. по постигнатото и одобрено от съда споразумение по гр.д.№ 2243/2018 г. на РС-Монтана.
Водим от горното съдът намира, че искът за издръжка по чл.144 от СК следва да се уважи до размер от 170,00 лв., като в останалата му част, над уважения, до предявения размер от 200,00 лв., следва да се отвхърли, като неоснователен и недоказан.
Относно иска за издръжка за минало време с правно основание чл. 149 от СК:
Съгласно горецитираната разпоредба ,,издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска‘‘.
Както вече съдът посочи по-горе, през 2019/2020 г. за период от една година назад от подаването на исковата молба в съда/09.11.2019 г. до 08.11.2020 г./, ищецът И. се е обучавал в средно училище, поради което по закон има право и на издръжка за минало време, но само за едногодишен период преди подаване на исковата молба.
Доводите, изложени от съда по-горе, важат и за издръжката за минало време, поради което следва да се присъди такава в размер от 170,00 лв. месечно, или общо 2 040,00 лв. за едногодишен период.
Водим от горното, съдът намира, че искът за издръжка за минало време следва да се уважи до размер от 2 040,00 лв., като в останалата си част до 3 800,00 лв., като неоснователен и недоказан, следва да се отвхърли. Следва да бъде отхвърлен също така и за период по-дълъг от 12 месеца, а именно за периода от 24.03.2019 г. до 08.11.2019 г.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Монтана държавна такса върху уважения размер на иска за издръжка на тригодишна база, или 36 х 170=6120 х 0,04=244,80 лв. държавна такса върху присъдения размер на издръжката. Държавна такса следва да се определи и за издръжката за минало време-2 040,00 лв. х 0,04-сумата от 81,60 лв. Или общият размер на държавната такса върху определените издръжки е 326,40 лв.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 и чл. 149 от СК.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАЩА на В.Е.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx месечна издръжка в размер от 170,00 лв. считано от датата на предявяване на исковата молба в съда/09.11.2020 г./ до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на същата, с всички законни последици от това, ведно със законната лихва въру всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над уважения до предявения размер от 200,00 лв. месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 2 040,00 лв. издръжка за минало време за периода от 09.11.2019 г. до 08.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 149 от СК за издръжка за минало време над уважения до предявения размер от 3 800,00 лв., както и за периода от 24.03.2019 г. до 08.11.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана в полза на бюджета на съдебната власрт сумата от 326,40 лв. държавна такса върху присъдените издръжки, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО, на осн. чл. 242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: