Решение по КНАХД №1637/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на А. С. Б., действащ чрез представител по пълномощие – адвокат С. С. от АК Бургас, срещу решение № 11 от 11.07.2024г. по АНД № 11/2024г. на РС Средец, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-2300465/11.01.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Бургас, с което на касатора е наложена глоба в размер на 1600.00 лева. Разпределена е и отговорността за разноските. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, както и необоснованост. Оспорва се съставомерността на вмененото на лицето нарушение, като се излагат подробни доводи в тази насока. Твърди се, че касаторът не познава пострадалото лице М. К., респ. не било налице договаряне между двамата за престиране на труд от страна на К.. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – Директора на ДИТ, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С., който поддържа касационната жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация се представлява от старши юрисконсулт С. Н., която оспорва касационната жалба.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от , приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Средец е потвърдил НП № 02-2300465/11.01.2024г. на Директора на ДИТ Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ е наложено на основание чл.416, ал.5 от КТ административно наказание глоба в размер на 1600.00 лева.

От фактическа страна съдът приел, че на 20.10.2023г. служители на ДИТ Бургас – Р. Ж. и К. С. извършили проверка в имот в [населено място], община Средец, собственост на „Пъчков“ ООД, по повод инцидент, при който пострадало лице. В хода на проверката било установено, че инцидентът, възникнал с лицето К. е станал на машина вид "дробилка". При огледа се установило, че машината е необезопасена и на същата няма инсталирани предпазни устройства около зъбните валове и ремъка, който ги задвижва. По време на обхода на сградата е присъствала П. Я., назначена в „Пъчков“ ООД на длъжност "Хигиенист", която е съдействала за установяване на мястото на злополуката. При обиколката на помещението било установено, че машините от поточната линия, част от която е и машина вид "дробилка", на която е възникнал инцидента с пострадалото лице, са пуснати в експлоатация. В близост до тях е констатирано наличието на стречовани чували с пелети, разположени върху палети.

На 24.10.2023 г. в Дирекция "Инспекция по труда" Бургас след установен контакт с управителя на "Пъчков" ООД – А. П., на същия е връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК за представяне на документи, в т.ч. трудови досиета, документи по ЗБУТ и др. във връзка с настъпилия инцидент.

На 25.10.2023 г., за изясняване на обстоятелствата около злополуката били взети писмени обяснения на основание чл. 402, ал. 1, т.2 и т.3 от КТ от управителя А. П. и от лицето, което се отзовало първо на пострадалия и е оказало първа долекарска помощ – В. Й., назначен в "Пъчков" ООД на длъжност "Началник цех". В своите обяснения Й. декларира, че около 15:40 ч. е чул силен писък и е видял пострадалото лице да излиза от сграда, съседна на тази, в която се е намирал. След това се е затичал и е направил турникети на ръцете на пострадалия, с които да намали кръвозагубата до пристигане на линейката. Същото заявява в своите писмени обяснения за деня на инцидента и А. П..

На 27.10.2023 г. при предоставяне на документите, изискани с горецитираната призовка, е представен и документ за собственост на сградата - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, peг. № 2125, дело № 462 от 2020 г., с [идентификатор] от кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Част от същата, представляваща производствен цех, била отдадена под наем за ползване с договор, сключен на 05.07.2023 г., на лицето А. С. Б.. На територията на отдадената част от имота се намира производствената линия за пелети и машината тип "дробилка", на която на 20.10.2023 г. е пострадало лицето К.. Управителят на "Пъчков" ООД в допълнителни писмени обяснения, взети на 27.10.2023 г., е декларирал, че е отдал под наем част от сградата, която е негова собственост, на касатора А. С. Б., заедно с машинно оборудване за производство на пелети, а именно зареждащ шнег, палетизираща преса и охладител. Същият е декларирал, че не разполага с документи и информация за другите машини, разположени в сградата, включително и машината вид "дробилка", на която се е случила злополуката.

На 31.10.2023 г. А. Б. декларирал на основание чл. 402, ал. 1,т.2 и т.3 от КТ, че е подписал договор за наем, влизащ в сила от 05.07.2023 г. с "Пъчков" ООД, за отдаването на част от сградата и машини за производство на пелети: зареждащ шнег, палетизираща преса и охладител. Посочил е, че машината от вид "дробилка", на която е настъпил инцидентът с лицето М. К., не е обект на отдаване в договора на наем, а е отделно сглобена и не разполага с документи за нея. Лицето също така е декларирало, че не познава и е нямал предишен контакт с пострадалото лице.

На 06.11.2023 г. са снети обяснения от пострадалото лице М. К. в отделението по "Ортопедия и травматология" в УМБАЛ Бургас. При пострадалия е бил баща му Я. К., който е полагал грижи за него. Вследствие на инцидента лицето М. К. губи и двете си ръце: лявата е ампутирана над лакътя, а дясната над китката. Поради уврежданията вследствие на настъпилия инцидент, същият е дал устни обяснения, които са записани в писмен вид от баща му под негова диктовка в присъствието на двама свидетели – началник отдел "БТКД" К. С. и инспектор Д. С. - служители при ДИТ Бургас. Пострадалият заявил, че е имал уговорка да извършва работа от общ характер. В обясненията си посочва, че сутринта в деня на инцидента в близост до цеха за производство на мебели е започнал да разтоварва железа, а след приключването е започнал да теше тревата около цеха. К. посочил, че след като приключил с възложената му работа, отишъл при началника на склада, за да му възложи друга работа, като той от своя страна го завел до сградата, отдадена под наем на лицето А. Б. и му показал машините, разположени в нея, част от които е и машината от вид "дробилка", на която впоследствие се случва инцидентът. К. уточнил, че началникът на цеха му обяснил, че във времето от 12:00 до 13:00 ч. е обедна почивка. След като приключил с обяда, той се върнал при машината и я е пуснал. Пострадалият не можел да уточни как точно машината е захапала пръстите на лявата му ръка, нито как впоследствие повлича и другата, като е подчертал, че не си спомня подробности около конкретния момент на злополуката. Единствено е посочил, по време на инцидента е бил по тениска. В своите обяснения К. посочва, че е бил за първи ден на работа и изрично е уточнил, че не се е уговарял за заплащане, а му е било обещано да бъде назначен и да започне работа.

На 08.12.2023 г. във взети допълнителни писмени обяснения от А. П., същият пояснил, че в деня преди инцидента пострадалото лице му звъняло, за да го пита дали има работа за него. Според обясненията на Пъчков, по време на обаждането с него е бил и А. Б., който планирал да започне дейност в наетото помещение и му казал, че ще му трябват работници, поради което търсещото работа лице е насочено за започване на работа именно към Б.. Изрично в дадените обяснения се подчертава, че след този разговор до момента на възникване на инцидента А. П. не се е виждал или чувал допълнително с пострадалото лице.

В допълнително дадени писмени обяснения А. Б. от своя страна потвърждава, че е имал необходимост от работна ръка за наетото помещение и пострадалият му е бил насочен за работа.

Срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-2300465/13.12.2023г., въз основа на който е издадено оспореното НП, с което касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 20.10.2023 г. в обект: производствен цех за пелети с [идентификатор] от КККР на [населено място], община Средец, не е уредил като трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М. Я. К..

За да постанови решението си, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество е обосновал извод, че по делото са налице множество косвени доказателства, които водят до един възможен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ. Изложил е доводи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало вмененото на лицето нарушение, тъй като същото безспорно притежава качеството "работодател" по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, както и че на 20.10.2023 г. работникът М. К. предоставял на А. Б. работната си сила, поради което страните по това възникнало трудово правоотношение е следвало да подпишат трудов договор в писмена форма. Извършил преценка и на размера на наложеното административно наказание, като счел, че същото е правилно определено. С оглед изложените мотиви, РС Средец потвърдил оспореното НП като законосъобразно и разпределил отговорността за разноските.

С решение № 3894/11.04.2025г., постановено по административно дело № 7393/2024г. на ВАС, е оставено в сила решение № 3472 от 08.05.2024 г. по административно дело № 2449 по описа за 2023 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на А. С. Б. срещу Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, издадено на 13.12.2023 г. от инспектор към ДИТ Бургас, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между А. С. Б., в качеството му на работодател, и М. Я. К., в качеството му на работник, последният изпълняващ трудови задължения като „общ работник“ с място на работа: производствен цех, находящ се в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Средец, считано от 20.10.2023г.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, с което е удовлетворил в необходимата степен задължението си, произтичащо от чл.13 от НПК, да вземе всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК.

Основното оплакване в касационната жалба се свежда до неправилен анализ на писмените и гласните доказателствени източници, който е довел и до неправилни правни изводи за законосъобразност на оспореното НП. Оплакването е относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Административен съд, бидейки касационна инстанция по този вид дела, проверява първоинстанционното решение на основанията по НАП, от което следва, че е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт (районният съд действа като възизвна инстанция по този вид дела), а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършен доказателствен анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Съдът не установи да е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложените от районния съд мотиви са подробни, фактите са изведени след извършен логичен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени по вътрешно убеждение и след внимателна проверка с оглед установеното в чл.107, ал.5 от НПК задължение. Правните изводи почиват на правилен прочит и прилагане на относимите материалноправни норми. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения и са изложени обстойни съображения кои са приети за основателни и които са отхвърлени като несъстоятелни.

Спорните по делото факти са установени между страните със сила на пресъдено нещо, формирана съгласно чл.177, ал.1, изр.1 от АПК с решение № 3894/11.04.2025г., постановено по административно дело № 7393/2024г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 3472 от 08.05.2024 г. по административно дело № 2449 по описа за 2023 г. на Административен съд Бургас. По това дело е прието, че отношенията между А. Б. и М. К. се уреждат като трудови и затова актът, с който се обявява съществуване на трудовото правоотношение, е преценен за законосъобразен. При съобразяване на силата на пресъденото нещо на влязлото в сила съдебно решение се налага извод за съществуване към 20.10.2023г. на трудово правоотношение между А. Б., работодател, и М. К., работник.

Според чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови, поради което при правилно приложение на материалния закон е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, според която трудовият договор се сключва в писмена форма, каквато в случая не е спазена.

Предвиденото в чл.414, ал.3 от КТ административно наказание е глоба от 1500.00 [рег. номер].00 лева. Наложеното надвишава със 100.00 лева установения от КТ минимум. В НП правилно са отчетени както смекчаващите, така и отегчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства, поради което определеният размер се явява отмерен и съответен на обществената опасност и на деянието, и на дееца.

При извършената служебна проверка съдът не установи в хода на административнонаказателното производство да е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице.

В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 80.00 лева, съгласно чл.27е от НЗПП.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 11/11.07.2024г., постановено по АНД № 11/2024г. по описа на Районен съд Средец.

ОСЪЖДА А. С. Б., [ЕГН], седалище [населено място], [улица], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас сумата 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.