РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 364/12.5.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на петнадесети април през две
хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 1276 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. Образувано по Жалба на Й.И.А., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 1012-12-31481 от 28.10.2021г. на Директора на Териториално
поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено
Разпореждане № 121-00-796-3 от 24.09.2021 г.
на изпълняващ функциите на Ръководител на „Осигуряване за безработица“
към Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с
което на А. e отказано да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по
чл. 54а от КСО по Заявление № 663 от 15.03.2021 г.
3. Жалбоподателя счита, че оспорените административни
актове са издадени в нарушение на материалния закон.
Не се оспорват фактите, свързани с осъществяването на
трудова дейност и надлежното осигуряване от работодателя в Англия. В този
смисъл се счита, че е приложим чл. 65 от Регламент ЕО №883/2004 г. на ЕП и на
Съвета от 29.04.2004г. според който, лице, което е безработно частично или през
различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето или като
самостоятелно заето лице е живяло в държава-членка, различна от компетентната,
се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта
в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със
законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в
тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на
компетентната държава-членка.
За неправилни се считат мотивите на НОИ, досежно
прилагането на закона, а именно, категоризирането на жалбоподателя в обхвата на
чл. 32, а не чл. 30 от Регламент ЕО №883/2004 г., доколкото този текст е
приложим за граждани на Съюза, спрямо които се прилага законодателството на
Обединеното кралство в края на преходния период, както и членовете на техните
семейства и преживелите ги лица.
Иска се оспорените административни актове да бъдат
отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.
4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е
на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията
на администрацията орган.
Сочи се, че съобразно структуриран електронен документ
U017 е №227481, компетентната институция на Великобритания е удостоверила
периоди на осигурена заетост на А. от 29.07.2018 г. до 29.07.2018 г.; от
11.06.2018 г. до 16.09.2018 г. и от 09.09.2018 г. до 13.03.2021 г.
Счита се, че ако последният период на осигуреност е
британски, започнал и завършил след 31.12.2020 г. и лицето няма български стаж,
както е в случая с жалбоподателя, не се дължи обезщетение за безработица от
българската осигурителна система, тъй като лицето е вече извън персоналния
обхват на чл. 30, ал. 1 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност
за атомна енергия, тъй като със завръщането си в Република България, А.
прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирал към 31.12.2020 г. и е
продължил да се намира след тази дата, поради което положението му не обхваща
едновременно държава-членка и Обединеното кралство. Според
ответната администрация, последният
осигурителен период на А. е завършен по законодателството на Обединено кралство
Великобритания, поради което то е компетентната институция, която следва да
извърши преценка на правото за ПОБ, като при необходимост да сумира придобитите
периоди от лицето преди последната му заетост, по законодателството на другите
държави членки.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в
полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.
II. За
допустимостта :
5. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 08.11.2021г.(л. 14), а жалбата
срещу му е регистрирано в деловодството на администрацията на 15.11.2021г. Това
ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и
при наличието на правен интерес.
III. За
фактите и тяхната хронология :
6. Със
Заявление вх. № 663 от 15.03.2021 г.(л. 63), А. е
поискал от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да му бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че е
упражнявал трудова дейност в друга държава – Англия, за периода 12.06.2018 г.
до 11.03.2021 г., при работодателя „Marks and Spencer“. С вх. № 1020-12-869 от 09.04.2021 г.(. л. 43), А. е
представил преносим документ Р45 в неговите три части (1А, 2 и 3), издаден от
последния работодател и съдържащ данни за трудовата заетост и получен доход,
удържания данък за годината, данъчния код в момента на напускане на последната
ви работа. Представени са и фишове(payslip) за получени
от А. заплати.
7. А. е
подал второ Заявление вх. №945 от 16.04.2021 г.(л. 38) и Заявление
за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС/ЕИП
или Швейцария(л.50), като е заявил, че е необходимо да бъдат удостоверени осигурителните му
периоди в Англия от 10.10.2018 г. до 11.03.2021 г. при работодателя „Marks and
Spencer“ UK. Посочено е, че причината за прекратяване на трудовата дейност е
изтичане на срока на договора. Приложена е декларация, според която последния
период на заетост на А. в Англия е 10.10.2018 г. до 11.03.2021 г.
При тези
данни, със структуриран електронен документ U001CB №159172(л. 25), чрез
електронния обмен на социално осигурителна информация между България и
Великобритания на 19.04.2021 г. е поискано удостоверяване на периода на
осигурена заетост. Поради наложителността от събиране на тази информация, с Разпореждане
121-00-796-1 от 19.04.2021 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно
производството по отпускане на парично обезщетение на А. до получаване на СЕД
U017 от компетентната институция на Великобритания. Въпросния структуриран
електронен документ U017 с №227481(местен №7405258 и код на
институцията UK:UK032) , е получен
на 17.08.2021 г. Структурирания електронен документ се издава на основание чл.
54, § 1 и § 2 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 за координация на системите за социална сигурност във връзка с чл. 61
и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като служи за удостоверение на факти
необходими за ползване на правата по тези регламенти. В случая, компетентната
институция на Великобритания е удостоверила периоди на осигурена заетост на А. от
29.07.2018 г. до 29.07.2018 г.; от 11.06.2018 г. до 16.09.2018 г. и от
09.09.2018 г. до 13.03.2021 г.
С оглед така
получената информация, с разпореждане №121-00-796-2 от 17.09.2021 г. е
възобновено производството по подаденото от А. заявление за отпускане на
парично обезщетение за безработица.
8. Въз
основа на приетите за установени факти, които впрочем не са спорни между
страните, с разпореждане №121-00-796-3 от 24.09.2021 г. на основание чл. 54ж.
ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица.
Прието ат
административния орган е, че последният завършен осигурителен период на А. в
Обединеното кралство е от 09.09.2018 г. до 13.03.2021 г. (вкл.), който е
започнал преди и завършил след 31.12.2020 г., поради което за чл. 65 от
Регламент /ЕО/ №883/2004 е неприложим за него, доколкото със завръщането си в
България, А. е прекъснал транс граничната ситуация, в която се е намирал към
31.12.2020 г. и съответно вече не е в обхвата на чл. 30 от Споразумението за
оттегляне, а е в обхвата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне. Посочено е
още, че А. не е упражнявало трудова дейност в България, въз основа на която да
се преценява право на обезщетение за безработица, в следствие на което няма и
български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за
придобиване на право на обезщетение. Крайният извод е бил, че заявителя не
отговаря на условията на чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване и няма
право на парично обезщетение за безработица.
Относно
наличието на правомощия за административния орган, относно издаване на
разпореждания от категорията на процесното такова, по делото се
представиха Заповед № 1015-12-61 от
25.03.2019 г. на Директора на ТП на НОИ, с която Галина Атанасова на длъжност
главен експерт по осигуряването, а в нейно отсъствие Гергана Крайнина, на
длъжност главен експерт по осигуряването, да издават разпореждания по чл. 54ж,
54е, ал. 4 и чл. 54г, ал. 4 от КСО и Заповед № 25384 от 20.09.2021г. на
Директора на ТП на НОИ, Пазарджик за разрешаване на отпуск на Галина Атанасова.
9. В тази
хронологична последователност, по повод подадена жалба от А., с процесното Решение
№ 1012-12-31481 от 28.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик е
потвърдено Разпореждане № 121-00-796-3 от 24.09.2021 г. на изпълняващ функциите на Ръководител на
„Осигуряване за безработица“ към ТП на НОИ, Пазарджик. Аргументите това да бъде
сторено са идентични с тези изложени в разпореждането. Посочено е, че в чл. 126
от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия е
предвиден преходен период, който започна да тече от датата на влизането му в
сила - 01.02.2020 г. и приключи на 31.12.2020 г. и през който преходен период
се прилагаше правото на Съюза. Според административния орган, по отношение на
координацията на социалната сигурност, разпоредбата на чл. 30, §1 от
Споразумението, определя обхвата на лицата, за които се отнася то, като в §3
изрично е предвидено, че тези лица попадат в персоналния обхват дотогава,
докогато продължават да се намират без прекъсване в една от ситуациите,
посочени в същия параграф, обхващащи едновременно държава членка и Обединеното
кралство (трансгранична ситуация). В областта на социалната сигурност, на
основание чл. 31, §1 от Споразумението, за тези лица продължават да са
приложими в цялост разпоредбите на Регламент № 883/2004. Счетено е, че на това
основание, български гражданин, упражняващ трудова дейност във Великобритания
към 31.12.2020 г., с оглед на която е подчинен на законодателството на
Великобритания и който продължава да е подчинен на британското законодателство
без да прекъсва тази ситуация, т.е. без да се завръща в държава-членка, остава
обхванат от разпоредбите на Регламент № 883/2004 в неговата цялост. В хипотеза,
като процесната, когато лицето прекъсне трансграничната ситуация и се завърне в
държава-членка, тоест престава да бъде подчинено на законодателството на
Великобритания, то по отношение на него не се прилага чл. 30 от Споразумението,
а чл. 32 от Споразумението. Според административния орган, на посоченото
основание, за тези лица продължават да са приложими разпоредбите на Регламент
№883/2004 само по отношение на сумирането на периоди, завършени преди и след
края на преходния период за придобиване на право на обезщетение, чиято преценка
се извършва при прилагане на националното законодателство.
10. В
съдебно заседание е разпитана свидетелката М. Н. Н.. Тя твърди да е живяла с А.
в Англия в периода 17.04.2019 г. до 21.04.2019 г. и след 21.05.2019 г. Сочи, че
първоначално жалбоподателя е работил за около седмица в кафене, а след това в
„Марк и Спенсър“. Твърди да знае,, че А. е работил в това дружество общо около
4 години. Заявява, че двамата са се върнали в България на 17.02.2021 г.
11. В хода
на съдебното производство се прие, без заявени резерви от страните, заключение
по назначена съдебна икономическа експертиза. Според вещото лице, структуриран
електронен документ U017 е №227481, предоставен от компетентна институции на
Великобритания удостоверява период на осигурена /трудова/ заетост във
Великобритания за времето от 29.07.2018г до 29.07.2018г, от 11.06.2018г. до
16.09.2018г., 09.09.2018г до 13.03.2021г., тоест общият размер на трудовия стаж
на жалбоподателя е две години, девет месеца и два дни. Осигурителни вноски не
са постъпвали в НОИ от работодателите на жалбоподателя, тъй като същия няма
представени документи за работа в България. Осигурителни вноски са платени от
работодателите на жалбоподателя във Великобритания. В приложеното извлечение за
национално-осигурителни вноски в Обединеното кралство са отразени вида и
размера на национално осигурителните вноски в национално-осигурителната сметка
на жалбоподателя, както следва:
- За данъчна
година 06.04.2018г. до 05.04.2019г. - платени национално осигурителни вноски в
размер на £ 798,54;
- За данъчна
година 06.04.2019г. до 05.04.2020г. - платени национално осигурителни вноски в
размер на £ 1449,12;
- За данъчна
година 06.04.2020г. до 05.04.2021г. - платени национално осигурителни вноски в
размер на £ 1526,16.
За периода
11.06.2018г. - 05.04.2019г. жалбоподателят е получил възнаграждение в размер на
£ 10197,76, при отработени 208
дни. За периода 06.04.2018г. - 05.04.2020г. жалбоподателят е получил
възнаграждение в размер на £ 20703,21, при отработени 270 дни. За периода
06.04.2020г. - 13.03.2021г. жалбоподателят е получил възнаграждение в размер на
£ 21422,52, при отработени 234 дни.
IV. За правото
:
12. Според
чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които : имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168;
не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
13. Според
чл. 30 „Персонален обхват“, § 1, б. „а“ от Споразумението за оттеглянето на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия(Споразумението за оттегляне), настоящият
дял се прилага за следните лица: а) граждани на Съюза, спрямо които се прилага
законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период, както и
членовете на техните семейства и преживелите ги лица, а според чл. 30, § 2 от
Споразумението за оттегляне, лицата, посочени в параграф 1, попадат в
персоналния обхват дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване
в една от ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи едновременно държава
членка и Обединеното кралство.
Съобразно чл.
30, § 3 от Споразумението за оттегляне, настоящият дял се прилага и по
отношение на лица, които не попадат или които вече не попадат в обхвата на
параграф 1, букви а) — д) от настоящия член, но които попадат в обхвата на член
10 от настоящото споразумение, както и членовете на техните семейства и
преживелите ги лица. Според чл. 10 „Персонален обхват“, § 1, б. „а“
от Споразумението за оттеглянето, без да се засяга дял III, настоящата част се
прилага за следните лица: а) граждани на Съюза, които са упражнили правото си
на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с правото на
Съюза преди
края на преходния период и продължават да пребивават там след това.
В чл. 30, § 4
от Споразумението за оттегляне е указано, че лицата, посочени в параграф 3, са
обхванати, докато продължават да имат право на пребиваване в приемащата държава
съгласно член 13 от настоящото споразумение или право на работа в държавата на
месторабота съгласно член 24 или 25 от настоящото споразумение.
14. Според
чл. 126 от Споразумението за оттегляне, определя се преходен период или период
на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение
и приключва на 31 декември 2020 г., а съобразно чл. 127, § 1 от Споразумението
за оттегляне, освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по
време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в
Обединеното кралство. Казано с други думи, след изтичане на преходния период, правото
на Съюза не е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.
15. По
делото не се спори, че А. е гражданин на Република България, тоест на държава –
членка на Съюза. Той е работил като наето лице при работодател във
Великобритания с осигурителни период на заетост от 29.07.2018 г. до 29.07.2018
г.; от 11.06.2018 г. до 16.09.2018 г. и от 09.09.2018 г. до 13.03.2021 г., като
считано от 13.03.2021 г. е с прекратено осигуряване, надлежно установено от
компетентната институция на Великобритания. След 13.03.2021 г., А. се е
завърнал в Република България, като от този момент насетне, не е имал
осигурителен стаж в страната.
16. Това ще
рече, че по смисъла на чл. 10 „Персонален обхват“, § 1, б. „а“ от
Споразумението за оттеглянето, А. е граждани на Съюза, който е упражнил правото
си на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с правото на Съюза
преди края на преходния период и е продължил да пребивава там след това до
завръщането си в Република България, но по отношение на него не се твърди и не
се установява да продължава да има право на пребиваване в приемащата държава(Великобритания)
съгласно член 13 от Споразумението за оттегляне или право на работа в държавата
на месторабота съгласно член 24 или 25 от Споразумението за оттегляне.
Това ще
рече, че съобразно правилото на чл. 30, § 4 от Споразумението за оттегляне, А.
не попада в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението за оттегляне.
17. Въз
основа на изложеното до тук, следва да се констатира, че процесните
административни актове са издадени от снабдените с правомощията за това административни
органи, властническите волеизявления са обективирани в изискваната от закона
форма. Материалния закон е приложен правилно. Не са допуснати нарушения на
административно производствените правила.
Спазена е типичната цел, която закона преследва с постановяването на
актове от категорията на процесните.
V. За
разноските:
18.
Констатираната неоснователност на жалбата, предполага на администрацията да се
присъди юрисконсулско възнаграждение, което съобразно правилата на чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК се определи в
размер на 100,00лв..
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Й.И.А., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 1012-12-31481 от 28.10.2021г. на Директора на Териториално
поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено
Разпореждане № 121-00-796-3 от 24.09.2021 г.
на изпълняващ функциите на Ръководител на „Осигуряване за безработица“
към Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с
което на А. e отказано да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по
чл. 54а от КСО по Заявление № 663 от 15.03.2021 г.
ОСЪЖДА Й.И.А., ЕГН **********,*** да заплати на Националния осигурителен
институт, гр. София, сумата от 100,00(сто) лева, представляваща възнаграждение
за осъществена юрисконсултска защита.
Решението е
окончателно е не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия : /п/